По инициатива на Людмила Живкова в Делхи се откри Български културен център

Георги Йорданов: Индира Ганди казваше - Отношенията България - Индия не са приятелски, а роднински!

2384 | 11 февр. 2019 | 17:09

Дипломати на СССР в София проявяваха, макар и закъснял, интерес към наследника на прочутия руски художник Николай Рьорих

-1544457900.jpg-1549898190.png-1549898166.png-1549898134.png

Георги Йорданов
Бивш министър на културата

 

Като юноши често чувахме израза „тъмна Индия“. Беглите ни представи за страната континент се свързваха с исторически и географски познания; преди всичко като образ на най-голямата колония на най-голямата империя. По-късно жадно поглъщахме всяка информация за обновлението на независимата държава и за новия й лидер Джавахарлал Неру.


Бяхме студенти и гледахме по кинопрегледите възгласите на милиони въодушевени индийци: „Хинди – руси, бхай, бхай!“ Впечатляваха ни огромните цветни гирлянди, с които домакините посрещаха своите гости. Години по-късно преживях топлите чувства и гостолюбието на индийските приятели. Любезните посрещачи ни окичваха с венци от цветя, а в хотела фоайето и апартаментите също ухаеха на специфичния аромат от цветовете и багрите на благословената земя.
Произведенията на Рабиндранат Тагор и „Откриването на Индия“ от Джавахарлал Неру разкриваха уникалната същност, несравнимите мащаби на душевността на великия източен народ.


През 70-те години в нашето партийно и държавно ръководство обсъждахме важни въпроси за икономическото и културното сътрудничество между България и Индия. Участници в български делегации докладваха за уважението, с което са посрещани в голямата страна и за перспективите, които се разкриват пред взаимноизгодния българо-индийски обмен. А Индия беше сред десетте най-развити индустриални държави в света. Само този факт бе достатъчен, за да предизвика въображението и да поражда идеи за проекти за сътрудничеството в стопанската област.


Людмила Живкова често посещаваше Индия. След всяка визита споделяше с възторжени думи впечатленията си в безкрайни беседи за същността на индийската древна и съвременна философия и религия, за индийската душевност и т.н. По нейна инициатива в Делхи се откри Български културен център.


Индира Ганди направи официално посещение в България от 6 до 9 ноември 1981 г. От самолета слезе и снаха й Соня с двете си деца. Сутринта бе паднал първият сняг. Децата, идещи от топла земя, започнаха да се замерват със снежни топки. В тоя момент именитата им баба поздравяваше почетния гвардейски караул.


Ha официалната вечеря в резиденция Бояна тя се оплака, че един от големите проблеми, с които трябва да се справя, е страшната раждаемост – около 30%. „А ние вземаме обратни мерки. Надяваме се да достигнем десетмилионно население“ – каза Т. Живков.


„Де да имаме вашия проблем!“, засмя се високата гостенка.
На тържествения концерт в 19 ч. на 8 ноември в голямата зала на НДК Индира Ганди възклицаваше при изпълнението на български народни танци и мелодии: „Виждам някакво далечно сходство с елементи на индийския фолклор...“


Месец и половина след това паметно посещение ръководих българската делегация за тържественото честване на 1300-ата годишнина на българската държава. Индира Ганди ме прие в своя дом – обикновена едноетажна къща с малък двор. Никакъв блясък в интериора. Топлият духовен уют в жилището на лидерката на милиардната държава е може би едно от обясненията за обичта, с която я дарява мнозинството от народа. Очевидно призивът на Махатма Ганди да се живее скромно, да се въздейства с тихия личен пример е оставил трайни следи и се олицетворява от Индира Ганди в нейния начин на живот.


Тя каза, че българо-индийските връзки са пример и за други държави с различен облик и обществено държавно устройство. Дълбоко в съзнанието ми се запаметиха нейните думи: „Отношенията между България и Индия не са приятелски, а роднински. Никога не ще забравя топлото посрещане преди седмици в България. Различията не ни отдалечават, а ни сближават. Пред сътрудничеството между Индия и България се разкриват широки възможности...“


Информира ни за трудния път, по който върви нейната държава, за противодействието, което среща от реакционни среди срещу редица мерки, които предприема в интерес на народа. „Ето, аз ви каня да присъствате в парламента, където ще се обсъжда въпросът за приватизацията на индийските въздушни линии. Ние сме против, но има заможни кръгове, които искат да ни лишат от това олицетворение на държавата.“ В парламента разискванията по въпроса траяха броени минути. Народните избраници с възмущение отхвърлиха възможността независима Индия да се лиши от своя символ – националния граждански превозвач.


Отново се уверих в силата, с която милиардният народ отстоява своето достойнство. Каква поразителна разлика с поведението на български управленци! В края на 90-те години те подариха БГА „Балкан“ с активи над милиард за сума, с която може да се купи жилище в София. Дошли от нищото, получили „своето“, господата дори не прочели договора за приватизация, т.е. за дарение. Сдобил се с фантастична печалба, умелият комбинатор от чужбина се възползва от престъпното невежество на българските управници и взе да съди държавата за допълнителни суми…


Подкупени от враговете й, хора от охраната през 1984 г. убиха бележитата лидерка. Индия се потопи в скръб. Написах съболезнователно писмо на най-близкия й човек – министър Шейла Коул:

„Дълбоко съм потресен от злокобната вест за трагичната гибел на великата дъщеря на Индия, изтъкнатия политически деец и държавник на съвремието Индира Ганди. В дните на болка и покруса в съзнанието ми ярко се откроява незабравимият образ на жената и лидера, която е символ на многомилионна Индия. Светът загуби един от бележитите си миротворци.
– – – – –
Приемете, уважаема колега и приятелко г-жа Шейла Коул, най-дълбоките ми съболезнования по повод кончината на Вашата най-близка родственица заедно с твърдата ми увереност, че делото, за което живя и се бори дъщерята на Джавахарлал Hepy Индира Ганди, ще бъде продължено за благото и щастието на индийския народ, в интерес на мира и международното разбирателство.
Искрено Ваш
Георги Йорданов“

Верността към традицията да се продължава пътят на Махатма Ганди, Джавахарлал Неру и Индира Ганди наложи решението начело на държавата да бъде избран нейният син – очарователният въздушен ас Раджив Ганди. За голямо съжаление той също беше сполетян от трагичната участ на своята велика майка. През 1991 г. го уби тамилска терористка-камикадзе. И неговият прах покри индийската земя.


Незабравими са топлотата, сърдечността и дълбокото уважение, с които приятелите в Индия отбелязаха 1300-ата годишнина на нашата държава. В националния юбилеен комитет за честването решаващо бе участието на министъра на човешките ресурси и развитието Н. пр. г-жа Шейла Коул, леля на Индира Ганди. Между нас се установи дълбоко колегиално приятелство. Много активна роля играеше и видният държавник Бхатия, който оглавяваше Комитета за индийско-българско сътрудничество. При всеки повод – на събрания, в разговори или срещи, той разказваше с вълнуващи думи за „уникалната страна България“. И той понесе удари от свои зложелатели, тъй като беше сред най-видните представители на щата Пенджаб. Сепаратисти терористи му устроиха атентат в един от храмовете. Половината от челюстта му бе отнесена. С усмивка разказваше, че не се страхува от смъртта, защото знае докога ще живее. Предсказано му е от прочут ясновидец. Предложи да посетя гадателя.

 

Любезно отклоних: нямам неговия кураж да науча докога ще живея. В юбилейния комитет бяха включени най-видни личности на Индия. На тържественото събрание в една от големите столични зали говориха Балрам, председател на парламента, Шейла Коул, Кумуд Джоши, министър на информацията, Сатанараян Рао, президент на юбилейния комитет... Вълнуващи тържества с наше участие имаше в 120-милионния щат Утар Прадеш – гр. Лакнау, и т.н.
Президентът на Индия Реди нарече българския и индийския народ „едно семейство“. Проведени след паметното посещение на Индира Ганди в България, юбилейните прояви в чест на нашата държава бяха определени в индийските средства за масова информация като „събития“.


В университета в Делхи и в Софийския университет се подготвяха много специалисти по български език и хинди. Осъществиха се полезни инициативи на нашето сътрудничество в широки области на културния живот на двете страни. Празниците на българската култура в Индия и на индийската култура в България се превърнаха в традиция. Съвременните средства за информация – телевизия, радио, печат, широко информираха за проявите, включени в програмите на културните дни.


По покана на индийското правителство за втори път посетих Индия от 16 до 21 февруари 1987 г. С министър Нарасимха Рао подписахме дългосрочен договор за научно-техническо и културно сътрудничество. Отново преживях вълнуващи дни. На срещи и събрания, на изложби и концерти нашите високопоставени индийски приятели подчертаваха изключителния характер на българо-индийското приятелство, на икономическия, политическия и културния обмен между двете страни.
На празничен концерт на 18.02.1987 г. с участието на български музиканти присъства и вицепрезидентът Венкатараман. Познавач на класическата музика, държавникът се възхищаваше на изпълнението на „Софийски солисти“, ръководени от талантливия диригент Емил Табаков. Вицепрезидентът прояви интерес към „потомците от Индия“. „В Европа ги наричате „роми“… Забелязах, че малко притеснено поиска да му разкажа за тяхната съдба у нас. „Да, у нас те са около 300 хиляди. Всички имат работа, повечето са с образование. Някои се трудят в модерни индустриални предприятия и селскостопански кооперативи, други се изявяват в сферата на изкуството...“ Той сподели: „Това е по нашата традиция...“
Посочих му Георги Калайджиев – концерт-майстор цигулар на оркестъра. Вицепрезидентът пожела да ги запозная. Дълго разговаряха помежду си. Цигуларят виртуоз бе впечатлен от скромното поведение на големия деец на Индия. Г. Калайджиев днес има школа в Германия и оказва помощ за обучение на млади даровити музиканти, които желаят да следват неговия път.


Министърът на човешките ресурси и развитието Нарасимха Рао говори за впечатленията си от България по време на XXIII Генерална асамблея на ЮНЕСКО – октомври-ноември 1985 г. в София: „Спомням си за сърдечността и грижовността ви по време на посещението ни във вашата велика страна...“
В поредните дни на индийската култура в България – 23-26 юни 1988 г., Н. Рао ръководеше индийската културна делегация. На тържественото събрание в зала „България“ преди концерта, в отговор на моето приветствие, гостът произнесе възхвални думи за България, за нейния исторически път и култура, за трайната тенденция на взаимно уважение и приятелство между нашите страни.


По време на официалната вечеря посланикът на Индия се доближи до моя гост, прошепна му нещо и му подаде някакъв лист. Министър Нарасимха Рао се сепна, поклати многозначително глава и ми каза: „Какво да се прави, дълг...“ Обясни ми: министър-председателят Раджив Ганди го уведомява, че го назначава за министър на външните работи. Попитах го дали може да го поздравя за новата длъжност. „Не е за поздравление. Предпочитам да си остана Ваш колега. Да отговарям за образованието, културата, човешките ресурси и развитието. Там е бъдещето на страната ни... Но как да реагирам оттук? А и кой ще ме чуе?“ И повтори: „Това е отечествен дълг, ще го изпълня...“


Докато вечеряхме, той вече мислеше за новата си длъжност. Поясни ми пред какви предизвикателства ще бъде поставен. Освен вътрешни проблеми, противодействие на опозицията, сепаратистки движения в Пенджаб и другаде, Индия е оградена от сложни съседи. „Много са тежки нашите отношения с Пакистан. Големи проблеми имаме във взаимоотношенията със съседен Китай...“


На другия ден външният министър Петър Младенов ми се обади по червения телефон. „Гошо, ти знаеш ли, че твоят гост е вече външен министър на Индия?“ „Разбира се, че зная.“ „Нямаш представа с какво уважение в ООН се ползват външните министри на Индия. Те са сред най-уважаваните личности. Много те моля да ме включиш в програмата и на срещата, която му предстои с другаря Живков, да присъствам и аз. Искам да се запозная с новия си колега...“


Така и стана. Обедът при Тодор Живков продължи няколко часа. Разговорите бяха радушни, дълбоко съдържателни. Новият външен министър на Индия неколкократно ни уверяваше, че нашите взаимовръзки имат здрава основа и никакви обстоятелства не могат да ги променят.


Министър Н. Рао не измени на тези уверения. Той продължи да съдейства за българо-индийското сътрудничество и на новата си длъжност. Смесените българо-индийски комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество, разменените делегации на високо равнище допринесоха да се осъществят взаимоизгодни стопански и външнотърговски проекти. Като премиер на Индия (1992-1996) Нарасимха Рао продължи тази линия и при световните исторически промени след 1989 г.


При общуването с личности от Индия оставах с трайно впечатление: има нещо уникално в душевността на многолюдния народ. Наред с пословичната бедност в страната има крупни милиардери. В научните институти се прилагат най-съвременни технологии на електронноизчислителната техника, биотехнологиите, висшата математика. Но всички – богати и бедни, интелектуалци и обикновени хора, са озарени от рядко срещана скромност, изписана по техните лица, в поведението им. Президентът Н. Реди сподели, че мандатът му приключва след няколко месеца. „Вероятно ще продължите да съветвате по-младите политици?“ Той рязко поклати глава: „Не, не. Ще се върна на село. Там имам неголям имот. Ще се отдам на селскостопанска дейност. Обичам земеделието. Станах президент, за да изпълнявам дълга си. Ще продължавам да служа на Индия като обикновен земеделец...“


При всяка среща с дейци и граждани на приятелската страна отново и отново се убеждавах в достойнствата на великия народ. Съвременна Индия, земя на поети и пророци, наистина е законен наследник на стародавна култура. Философски прозрения, съкровена простота и хуманизъм, изконен стремеж към пълна хармония между човека и природата – това е може би същността на индийската душевност от хилядолетия. Именно затова дните, които Рабиндранат Тагор прекарва в София през 30-те години, са определени като „празници на мъдрост и красота“. „Като виждам с каква симпатия ме посрещате, смятам, че ще ме приемете за свой поет, и се чувствам българин.“ Какви трогателни думи!

 

Колчем става дума за българо-индийските връзки, потребно е да се подчертае и ролята на Светослав Рьорих. Синът на великия Николай Рьорих (1874-1947), забележителният руски художник, философ и писател, е достоен син на знаменития си баща. Знайно е, че Николай Рьорих намира топъл прием през 1923 г. в Индия, която става негова втора родина. Необятната страна го привлича и като художник, и като учен-изследовател на преселенията на древните народи и общия източник на славянската и индийската култура. Под негово ръководство са осъществени археологически и етнографски експедиции в неизучени дотогава области на Азия. Отбелязани са на картите десетки върхове и проходи, уточнено е местоположението на важни географски области. Открити са ръкописи, събран е богат лингвистичен и фолклорен материал, описани са много местни обичаи. Николай Рьорих е автор на две книги – „Сърцето на Азия“ и „Алтай – Хималаите“. Създава и около 500 живописни платна – панорама на експедиционния маршрут.

 

Бележитият художник и хуманист е сред радетелите за световен мир. Пактът за мир, представен в Обществото на народите в Женева в края на 30-те години, е негова идея. Смъртта го настигна на път за Русия. Последните му думи са: „Нека тръгнем за славата на Родината, в името на съзидателния труд... Там, в Родината, е нужен всеобщ труд.“ Днес музеи на Николай Рьорих има в Ню Йорк, Рига, в имението „Извара“ недалеч от Санкт-Петербург, в Москва, Одеса, Новосибирск, Улан Батор...
Много от идеите в Рьориховия пакт на мира бяха включени от Людмила Живкова в програмата на международното детско движение и асамблеята „Знаме на мира“.


Със Светослав Рьорих и Девика Рьорих се запознах при едно от гостуванията им в България. Той – висок, снажен, с широко чело, благ поглед. Бялата му брада и коса увенчават красивото му лице. Не зная защо, но още от първия миг го свързах с образите на руски светци. А приликата с бележития му баща, когото познавах само от портретите, беше необикновена. Девика Рьорих е от първите актриси красавици на Индия. Тя е сред блестящите имена на индийската филмова индустрия. Това £ дава самочувствие на равна с такъв виден съпруг като Светослав Рьорих. Била е главна героиня в десетки популярни индийски филми, много от които имат международна известност. По това време индийската кинематография произвежда годишно над 300 игрални филма. По-възрастните помнят с какъв успех се посрещаха и у нас индийските киноленти. В продължение на седмици пред киносалоните – в ония години те бяха близо четири хиляди, се тълпяха и млади, и възрастни, за да се наслаждават на играта на Радж Капур в „Бродяга“ и на други видни артисти.


Имам десетки срещи, запечатани във фотографии и документи, с красивата двойка Рьорих. Светослав Рьорих ме покани в своето имение в Бангалор. Това стана при посещението ми в Индия през 1987 г., на 20 февруари. Огромен дом, разположен в необятен двор, покрит с буйна растителност. Фоайетата са одухотворени от блестящото творчество на баща и син. Разхождайки се из алеите на парка, Светослав дълго ми разказва за своя отец. Смисълът на живота му е да продължи делото му. Николай Рьорих най-много е страдал, че в първите години на революцията са унищожени десетки храмове край Санкт-Петербург с негови икони и стенописи, които за съжаление не е имал възможност да съхрани на снимки.


Обсъдихме идеята да създадем в София къща-музей с произведения на Николай и Светослав Рьорих. Ще подари около 200 рисунки, картини, скици от своето творчество и творби на баща си Николай Рьорих. Избрана бе и къщата в столицата. За съжаление след промените през 1989 г. и тоя проект е забравен и изоставен. Страната се лиши от възможността да има още едно средище на духовността.
С Девика и Светослав Рьорих имахме продължителна кореспонденция. От десетките писма, които получавах, се убеждавах, че те изпитват най-топли приятелски чувства към България. Ето откъс от писмо – 13 ноември 1987 г.:

„Скъпи г-н Йорданов,
Изпращаме Ви това писмо, за да Ви благодарим за любезната покана отново да посетим България. За нас няма по-голямо удоволствие от това да Ви видим отново и да обсъдим много належащи въпроси, свързани с общите ни желания за развитие и задълбочаване на духовните ни връзки...
Разбрахме, че новата сграда, посветена на произведения на семейство Рьорих, е готова и ще бъде хубаво да разговаряме за работата, която ни предстои в това отношение...
Тук, в Индия, нещата се развиват бързо и ние всички се надяваме, че господин Раджив Ганди ще обедини Индия и ще я направи действително една просперираща страна. Разбира се, това изисква време, тъй като държавата ни е един голям континент с толкова много различни проблеми и националности от север до юг. Въпреки всичките свои проблеми светът на изкуството продължава да се развива и нови изложби, танцови и театрални постановки и филми се показват навсякъде всеки ден. Нашият собствен културен комплекс „Читранала Паришет“ показа една забележителна съветска изложба „Архитектура и вътрешен интериор в СССР“. Това е същият комплекс, където ние показахме Вашата чудесна изложба „Владимир Димитров-Майстора“, която ни изпратихте. Всъщност ние бихме искали да имаме повече изложби от България и желаем да обсъдим бъдещите проекти, когато се видим в София...
Много бихме искали, ако е възможно, да получим цветен каталог от прекрасния музей с фантастичните кристали, който посетихме. Тук всички искат да видят кристалите. Всъщност това е една уникална колекция.
Вие ще сте радостен да научите, че ухото на Светослав Николаевич се излекува напълно. Много сме благодарни на вашия лекар за лечението. Скоро ще му пратим специално писмо.
Приемете нашите най-сърдечни поздрави и нашата любов!
Искрено Ваши
Девика и Светослав Рьорих
П. П. Отново изразяваме голямата си благодарност за чудесния 80-годишен юбилей на Светослав Николаевич Рьорих, честван в София. Този празник е винаги свеж в нашето съзнание.“

Всеки лист от писмата е илюстриран с рисунки на Светослав Рьорих.
Дипломати на СССР в София проявяваха, макар и закъснял, интерес към наследника на прочутия руски художник. Като разбраха, че предстои поредното посещение на Светослав Рьорих в България, помолиха да се уреди да премине през Москва за среща с Михаил Сергеевич Горбачов. Така и стана.


Девика и Светослав Рьорих дълго споделяха впечатленията си от срещата с Раиса и Михаил Горбачови и от видяното в Русия, която, както казваше Светослав Рьорих, постоянно е жива в сърцето му. Девика обичаше да гадае на ръка. Пренебрегна дипломатическата преграда и под укоряващия поглед на Светослав Рьорих сподели, че съпругата на руския президент й направила неприятно впечатление. „Говори повече от президента. Едва ли не иска да е център на срещата. Не скриваше високото си самочувствие...“ Светослав поглаждаше побелялата си брада и я прекъсваше с думите: „Тяхна си работа, това нас не ни засяга...“ И отклоняваше разговора към друга тема.


Днес Девика и Светослав са покойници. Ала умните и съдържателни разговори с тях, високата им интелигентност и човеколюбие остават сред свидните ми спомени. Верен на заветите на своя баща, Светослав Рьорих създаде школа от последователи. В Бангалор поддържаше знаменито училище по хуманизъм. Разбрах, че много деца и юноши на Индия ще посветят живота си на идеите на семейство Рьорих, ще следват техния път – пример за духовната общност между хората. Духовната общност, която надделява различия, граници, предубеждения и прегради в името на един мирен свят.
На 29-30 септември 1989 г. ЮНЕСКО и правителството на Индия организираха в Париж международна научна сесия по случай 100 г. от рождението на Джавахарлал Неру. Бях помолен да изнеса доклад на пленарното заседание. Ще посоча няколко думи от доклада:

„Има личности, които олицетворяват епохи. Техният живот е отблясък от съдбата на цели народи. Поставили кръстен знак върху историята на своите страни, водители и вдъхновители на съвременниците си, те са предтечи на бъдния ден. Такава личност е Джавахарлал Неру! Родолюбец, мислител, политик и държавник, той е живо свързан с въжделенията и надеждите на милиони хора.
На заветното национално тържество, като издига над Червената крепост в Делхи знамето на независимостта, великият син на Индия се заклева да служи докрай на всепобеждаващата истина.
В своето завещание големият гражданин на милиардна Индия и на света пише: „Нека моят прах се смеси със земята на Индия и стане нейна неотделима част.“
Пред нас е блестящият пример на Джавахарлал Неру, който ни внушава, че другото име на историята е справедливост и напредък.“

Измина четвърт век от срещите ми с бележити люде на милиардна Индия. Относителността на нещата е очевидна. Ала традициите на българо-индийското сътрудничество продължават да разкриват нови хоризонти пред двата народа.

2014 г.

 

От поредицата ПРИТАЕНИ МИГОВЕ, „СРЕЩИ“

 

 


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Евростат: 25 души са се удавили у нас само за първите 5 месеца на тази година

-1548501838.jpg

Чисто математически това означава, че при 7 млн. души население, у нас през ...

17 авг. 2019 | 09:46

Лий Камп: Военните на Тръмп хвърлят по една бомба и убиват хора на всеки 12 минути!

Лий Камп-1565876925.jpg

По времето на Джорд Буш военните хвърлиха 70 000 бомби върху пет държави, но ...

15 авг. 2019 | 16:42

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


11 февр. 2019 | 19:38



Абе голяма страна, голям народ, голяма хилядолетна култура. Но взимане даване с търговците им да нямаш, гледат да те изклатят дори със стотинки, хитри, дребнави, упорити.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.