Георги Йорданов: Създателят на красота - балетният специалист Юрий Григорович

Във всяка негова постановка зрителят открива нова оригинална балетмайсторска мисия, дълбоко проникновение в художествените образи

Георги Йорданов: Създателят на красота - балетният специалист Юрий Григорович

2323 | 18 март 2020 | 14:23

В нашето изпълнено с драматично напрежение време се усеща още по-силно потребността от изкуството и творческото дело на академик Юрий Григорович, който посвещава огромния си талант и богатия си художествен опит на красотата, истината и човеколюбието


Георги Йорданов

 

Почти при всяко посещение в СССР намирах възможност да гледам постановки в музикални и театрални средища на необятната страна. В паметта ми са съхранени спомени и за срещи с известни творци. С някои ме свързва истинско приятелство. Особено близки са взаимоотношенията ми със световноизвестния майстор на балета академик Юрий Николаевич Григорович. Първият ми контакт с него бе след постановката му на балета „Спартак“ по музика на друг знаменит мой познат – гениалния композитор Арам Хачатурян.

 

Поканих големия балетен режисьор да гостува в Софийската опера. Той се отнесе благосклонно. Припомни, че пази свидни спомени от постановката на „Каменното цвете“ на софийска сцена; че много утвърдени български балетисти са негови ученици от школите на Мариинския театър в Ленинград и от Болшой театър в Москва. В разговора стана дума и за участието на Ю. Н. Григорович в Международния балетен конкурс във Варна. Както е известно, той бе председател на журито, на творческите форуми, включени в програмата на Първия балетен конкурс в света. И през следващите години Юрий Николаевич продължи да оглавява журито на варненския конкурс. Поддържахме постоянна връзка с него чрез организатора на варненския балетен форум доцент Емил Димитров. От него узнавах къде по света Юрий Николаевич прави празници на класическия балет.

 

Командировахме Емил Димитров като представител на XIII международен балетен фестивал във Варна в САЩ за II балетен конкурс в Ню Йорк. Оттам ми писа: „В Ню Йорк започнаха двумесечни гастроли на балета на Болшой театър. Спектаклите преминават с неизменен триумфален успех. Срещнах се с н. а. проф. Юрий Григорович.

 

 

Обсъдихме някои въпроси по статута и програмата на предстоящия международен балетен конкурс във Варна. Ю. Н. Григорович ме помоли да Ви предам, че с удоволствие ще посети България, за да се срещне с Вас. Той разказа с редица детайли обмислените от него идеи за съвместна работа, които би желал да обсъдите. Според мен те са много интересни и заслужават внимание и подкрепа“.

 

В средата на 80-те години бяхме изненадани приятно от желанието на Парижката община да проучи опита на варненския фестивал. Чрез нашето посолство в Париж съпругата на кмета и бъдещ президент Жак Ширак пожела да се срещне с български организатори на варненските конкурси. Заместник-председателят на Комитета за култура проф. Димитър Тъпков и доц. Емил Димитров споделиха, че в Париж станало дума и за нашето приятелство с Юрий Николаевич Григорович. Очевидно потомците на Марио Петипа – французинът, който създава руския балет, са имали желание при подготвяния конкурс във френската столица да ангажират прочутия в света руски майстор на съвременния класически балет.

 

Проф. Ю. Н. Григорович получи всички възможни награди и отличия – народен артист и герой на социалистическия труд на СССР, академик, ордени, благодарствени знаци от десетки страни. Ползвах всеки повод да го поздравя, разменяхме си писма, говорехме по телефона. През май 1984 г. той ми написа:

 

„Многоуважаеми др. Георги Йорданов,

Във вашата прекрасна страна се чувствам като сред най-близки другари и съмишленици. Затова винаги всеотдайно и с удоволствие отдавам своите сили и опит за утвърждаване идеите на Варненския международен балетен конкурс с ясното съзнание и желание да способствам за развитието на българското балетно изкуство.

– – – – –

Ползвам се от случая да изразя своята благодарност за Вашето дълбоко разбиране и великолепно отношение към музиката и балета, които допринасят за културния напредък.

С уважение,

Ваш Юрий Григорович“

 

Предложих на големия режисьор да направи постановка с балета на Софийската опера, с която да гостуваме и на сцени извън страната. Ю. Н. Григорович прие и предложението ми да оглави ръководството на балета на Софийската опера. По такъв начин негови ученици и млади таланти бяха ощастливени да правят сценичните си реализации под ръководството на най-големия майстор на балета.

 

Удивлявах се на енергията, с която Юрий Николаевич пристъпи към работа в Националната ни опера. Направи най-добрия подбор на солисти и други изпълнители, извърши полезни промени в управлението на колектива. Реализира постановки, които направиха постиженията на балета на Софийската опера съизмерими със световни образци.

Обсъждахме с него и дълготрайни проекти с цел българският балет да достигне нови художествени висоти, битови проблеми на колектива и някои артисти. Пишеше ми писма, записки… Ето:

 

„Уважаеми др. Йорданов,

Благодаря за доверието. Дойдох с екип от видни балетни репетитори, педагози, артисти. Изтъкнатите представители на балета на Болшой театър се включиха активно в работата по „Лешникотрошачката“ и изобщо по издигане професионалното равнище на балета на Софийската опера.

– – – – –

Ваш проф. Юрий Григорович

Народен артист на СССР“

 

Изпълнявахме и една своеобразна роля – да съдействаме Ю. Григорович да дава съвети не само за конкурса в Париж и Осака, но и за сценични реализации в други страни. Пример за това е сътрудничеството на Софийската опера и балет с Египетската национална опера. Прочутият театър, строен едновременно със Суецкия канал и открит на 24 декември 1871 година с премиерата на гениалната опера „Аида“ от Джузепе Верди, се сдоби с реконструирана модерна сграда. Отличните отношения, които имахме с най-голямата арабска държава, допринесоха и за сътрудничество в областта на музиката. Повече от година определената за директор на Каирската опера артистка беше на своеобразен стаж и имаше участие на софийска сцена. Юрий Николаевич обнови постановката на „Лебедово езеро“ и реализира „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Привлече отново за сценографията дългогодишния си приятел от Москва, именития Симон Вирсаладзе.

 

По настояване на египетската страна, може би не без участието на съпругата на президента Мубарак Сузане, която по моя покана направи посещение в България, Софийската и Варненската опера имаха продължителни гастроли в Кайро.

 

Предстоеше ми официално посещение в Египет. Приятелите от голямата държава край Нил изказваха желание, ако може, в програмата непременно да се включат постановки на Юрий Николаевич Григорович. През май 1989 г. Софийската опера отново гостува в Кайро. Имах възможност лично да се убедя във възторжените оценки на египетските специалисти и публиката за равнището на оркестъра, на хора, на солистите на Софийската опера. А постановките на Юрий Николаевич с балета на Софийската опера бяха определяни като събитие в културния живот на древната страна. Аналогични отзиви имаше и на други места, на които нашата опера и балет изнасяха спектакли и концерти.

 

За престоя на Юрий Николаевич в София се заговори и извън страната. Той бе помолен да прелети от София до Москва и да подготви тържествения концерт в Болшой театър по случай посещението на американския президент Роналд Рейгън в СССР и срещите му с Михаил Сергеевич Горбачов.

 

На 17 септември 1987 г. в тържествена обстановка имах честта да връча на Юрий Григорович висока държавна награда – ордена „Народна република България“ – първа степен. Отличието, с което отбелязахме и щастливата му шестдесетгодишнина, бе признание за изключителната му артистична, педагогическа и творческа дейност, заслужена оценка за впечатляващия му принос за развитието и на българското балетно изкуство. Той често изтъкваше, че известни български артисти постоянно говорят за вниманието и топлотата, с които се възнаграждават творческите им изяви. Юрий Николаевич се впечатляваше от отличните условия, които са създадени у нас за творците в трудното балетно изкуство. Знае се, че осигурявахме ранно пенсиониране на балетистите с реална възможност да продължат педагогическа и постановъчна дейност.

 

За съжаление веднага след извършените промени през есента на 1989 г. моят приятел Юрий Николаевич откровено ми каза, че е принуден да преустанови дейността си в София. Опитах се да го отклоня – нали казваше, че България му е втора родина. Ала той бе категоричен.

 

Учудих се на проникновението на големия артист. Посещавал съм жилището му в Москва. С часове сме беседвали в присъствието на съпругата му, знаменитата балерина Наталия Безсмертнова, народна артистка на Съветския съюз. Но не съм го чувал да разисква политически въпроси. Ето защо се изненадах, когато взе да чертае мрачно бъдеще на настъпващите промени в СССР и в Източна Европа. Току-що се бе завърнал от Лондон, където направил с огромен успех нова постановка в „Ковънт Гардън“. Показа ми някои публикации и убедително ми внушаваше, че трябва да сме готови за много сериозен отлив от културния живот още в близките години.

 

Моят приятел беше смутен от статия в английски вестник, в която прочел, че голяма част от Източна и Южна България е включена в картата на Турция. „Внимавайте, идват лоши години за България…“

Всички съжалявахме, когато Юрий Григорович напусна София. Нескрито тъгуваха балерини и балетисти не само от Софийската опера, защото възможността непосредствено да се учат от големия майстор на световния класически балет за тях бе творческа радост.

 

Наскоро прочетох мнение на именити специалисти. Те сочат най-големите звезди на руската опера и балет: Фьодор Шаляпин, Галина Уланова, Мая Плисецкая, Юрий Григорович.

 

Легендарната Мая Плисецкая нарича Юрий Григорович „най-крупния хореограф на съвремието“. Николай Бенуа се възторгва: „От творческата фантазия на Юрий Григорович – гениалния художник на балетното изкуство – възникват и се претворяват на сцената забележителни и пленителни по красота, сила и драматизъм хореографски композиции. Аз се гордея с дружбата си с такъв най-виден човек на изкуството, на когото не се уморявам да се любувам“.

 

С подобна възхвала за изумителното изкуство на маестро Юрий Григорович говорят и пишат Марк Шагал, Игор Стравински, Дмитрий Шостакович, Арам Хачатурян, Херберт фон Караян, Л. Бърнстейн…

Световната организация за просвета, наука и култура ЮНЕСКО го определи за водеща личност в Международния комитет по танца. За изключителното творчество на великия хореограф са написани много похвални публикации и рецензии, десетки книги. Създадени са филми за събитийните му постановки.

 

Подари ми грамадната книга „Юрий Григорович“:

„На скъпия министър и другар, прекрасния човек Георги Йорданов – с огромна благодарност и за добър спомен от моите балети, и с надежда, че сътрудничеството ни ще допринесе да се създадат още няколко нови спектакъла в репертоара на Софийската опера.

  1. С дълбоко уважение

                                                                               Юрий Григорович“

 

Маестро Юрий Николаевич Григорович е епоха в световното балетно изкуство. Той доразви с новаторски идеи традициите на легендарния руски балет. Постановките му са синтез на класическата музика със съвременното музикално-сценично изкуство. Творческите му решения са образец на дълбока пластична изразителност със значими емоционални внушения. Хореографските му платна са философски обобщения на сложната човешка душевност. Филмите му – като „Иван Грозни“ по музика на Сергей Прокопиев и други – се посрещат по света с огромен зрителски интерес.

 

Крилатото творческо въображение на академик Ю. Григорович е осъществено в прекрасни хореографски картини на красотата и хармонията, която се излъчва чрез движението на човешкото тяло. Дълбоко проблемни, творбите му разкриват безграничните възможности чрез класическия балет да се изразяват идеи и чувствителност, съзвучни с тревогите и устрема на динамичното ни съвремие.

 

Връзките ни с него не секнаха. Той продължи да оглавява някои от изданията на Варненския балетен конкурс. Преди няколко години Юрий Николаевич получи тук, в София, Голямата награда „Золотая лира“. В словото си възхваляваше контактите, които е имал с българската култура и по-специално с балета на Софийската опера и с организаторите на Варненския конкурс. Деликатно се спря на трудните условия, при които се развива културният живот. Но отправяше поглед към бъдещето, изразявайки увереност, че духовните връзки между българския и руския народ ще надделеят временните изпитания.

 

Големият артист изгуби своята спътница в живота – забележителната Наталия Безсмертнова. Годините му натежаха. Но енергията му, която може да служи за пример на посветили се на голямото изкуство, продължава да създава красота, да обучава и възпитава нови поколения балетисти. Бележит представител и виден строител на прочутата в цял свят руска балетна школа, Ю. Н. Григорович е пример на високохуманно изкуство – образец на съвършенство и изящество, на хармония и красота. И днес благодарение на съвременните технически средства за записи почитателите на балетното изкуство по света се впечатляват от неговите постановки, изпълнени с многоцветно образно съдържание, необозримо емоционално богатство, вселяващи възвишени чувства. Такива крупни постижения като балетите „Лебедово езеро“, „Ромео и Жулиета“, „Спартак“, „Златният век“, „Иван Грозни“ и т.н., и т.н. са етапи в историята на танцовото изкуство. Постоянно търсещият дух на маестро Григорович пресъздава музикални творби с широк диапазон на тематика и стилове – от руската и световната класика през романтиката на „Раймонда“ и широките симфонични платна на Арам Хачатурян, Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев… Във всяка негова постановка зрителят открива нова оригинална балетмайсторска мисия, дълбоко проникновение в художествените образи, смел размах и многопластово въображение.

 

В нашето изпълнено с драматично напрежение време се усеща още по-силно потребността от изкуството и творческото дело на академик Юрий Николаевич Григорович, който посвещава огромния си талант и богатия си художествен опит на красотата, истината и човеколюбието.

 

Из "Срещи"

2012 г.

 


От категорията

Столична библиотека представя поезия и музика с група „Гологан“

Сн. Столична община-1601466912.jpg

Събитието ще се проведе при спазване на противоепидемичните мерки, а при ...

30 септ. 2020 | 14:54

В Деня на София

Издателството на Алена пусна „София. Адресите на любовта“
(Галерия)

„София. Адресите на любовта“-1600311070.jpg

Авторката Магдалена Гигова отново разкрива тайните страсти на известни българи

17 септ. 2020 | 05:50

Хитът на Валентин Велчев от "Пирин Фолк" вече и с видеоклип
(Галерия)

Валентин Велчев-1600245269.jpg

Горд съм да представя моят нов клип към песента ми „Благословен“ от Пирин Фолк ...

16 септ. 2020 | 11:32

Втора книга на акад. Дамянов „Будители, наука, здравеопазване“ издаде „Захарий Стоянов“
(Галерия)

-1444748229.jpg

Ученият многократно се изказва за изкривения модел на здравната реформа, за ...

29 септ. 2020 | 20:59