Герхард Шрьодер

Никой руски президент - независимо как се казва - няма да даде Крим, категоричен е той

Герхард Шрьодер: Германия не е 51-ят щат на САЩ, а европейските ценности не са мерило за всичко

163806 | 28 ян. 2021 | 10:11

Бившият канцлер подчерта, че не вярва в отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, тъй като все още не са представени надеждни доказателства. Той предлага отказ от наказателните мерки и изграждане на партньорства с Москва


Кризите разтърсват света, а политиците не се справят с отговорностите си. Ярък пример за това е бившият американски президент Доналд Тръмп, заявиха в интервю пред T-Online бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и немският историк Грегор Шьолген. Това съобщава Агенция "Фокус".

По думите на Шрьодер, държавният глава на САЩ „не се интересуваше от решението на проблемите, а от играта с публиката“.

„В икономическата политика Тръмп с помощта на безсмислените си мита разпали пагубна конкуренция между САЩ и Европа. Освен това той е демонстрира ярко изразено пренебрежение към Европейския съюз и особено Германия. Това е неприемливо. Той се отнасяше отвратително с канцлера на Германия. Един американски президент не трябва да се държи така. Постъпвайки по такъв обиден начин с канцлера, Тръмп също прояви неуважение към Германия,“ категоричен е Шрьодер.

В същото време той се надява, че с новия президент Джо Байдън отношенията между Германия и САЩ ще се поправят и ще могат да се върнат към състоянието на „партньорство на равни начала“:

„Германия не е 51-ият щат на САЩ! Но очевидно някои във Вашингтон си мислят, че е така. Ние, германците, сме партньори на САЩ, а не някои, които ги следват безропотно. Например, когато САЩ се опитват да унищожат германската автомобилна индустрия с мита или заплашват нашия бизнес с незаконни санкции, това са неприятелски действия. Приятелите не постъпват така помежду си!“

Също така бившият канцлер смята, че дискусията за необходимостта от увеличаване на германските разходи за отбрана до 2% от БВП е безсмислена. Като начало той съветва да се направи задълбочен анализ на заплахата. Шрьодер е убеден, че Германия трябва да се страхува не от чужди сили, а от много други проблеми, които не могат да бъдат решени с военни средства:

„Това са последиците от глобалното затопляне, пандемиите и бедствията, международния тероризъм, както и възникналата заради тези процеси миграция и те водят до разцепление в европейската общност”.

Европа не може да се справи без Русия в отблъскването на всички тези заплахи и затова тя трябва да спре да се държи с нея, като с враг и да започне да развива партньорски отношения, включително в сферата на сигурността, призовава германският политик. Шрьодер подчерта, че има приятелски отношения с ръководителя на Кремъл и в тази връзка коментира слухове за двореца на брега на Черно море, за който се твърди, че е на руския президент.

Той отбеляза, че никога не е бил там: „Но аз знам официалната резиденция на руския президент близо до Москва. И ще ви кажа следното - този, който го нарича дворец, много се е объркал“. Бившият канцлер подчерта също, че не вярва в отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, тъй като все още не са му били представени надеждни доказателства.

Историкът Шьолген пък не вижда смисъл Германия да се отказва от „Северен поток 2“ заради случилото се с Навални. Той предлага иронично да се спре газопровода Ямал-Европа, както и първият тръбопровод под Балтийско море. „Тогава ще ни е доста студено през зимата“, казва Шрьодер.

Бившият канцлер също коментира хипотезата, че настоящите протести в Русия могат да доведат до революция:

„Вече имаме опит и знаем до какво водят революциите в Русия. Това не трябва да бъде цел в никакъв случай. Русия е огромна държава с множество народи и религии. Европа е заинтересована от нейната стабилност“. Германският политик припомни допуснатите от Запада грешки през 90-те, след разпада на Съветския съюз.

„Руското ръководство при Борис Елцин беше слабо информирано. Започна огромна вълна от приватизации, олигарсите се обогатиха за сметка на държавата, а междувременно общественият ред се срина. Тогава Владимир Путин стана президент и каза на олигарсите: можете да запазите това, което имате, но не повече. Основната цел на Путин беше държавата да функционира отново и да гарантира безопасността на своите граждани,“ обясни Шрьодер.

Шрьодер смята, че въпреки големите разногласия руският президент все още е заинтересован от установяването на нормални политически и икономически отношения с ЕС.

"Не забравяйте, че ние, европейците, и особено ние, германците, не сме мерилото на всички неща“, подкрепя го Шьолген: „Кой ни каза, че нашите ценности и критерии са задължителни за другите?“

Освен това той отбеляза, че на фона на случващото се в Съединените щати през последните години, той се съмнява, че Западът по принцип има право да предписва на другите какво да правят или не. Историкът също така припомни, че разширяването на НАТО на Изток след разпадането на Съветския съюз и особено влизането в Алианса на балтийските страни „надхвърли прага на болката“ на Москва. Руснаците са получили впечатлението, че образът на врага в лицето на Русия на Запад не е изчезнал никъде, обясни той.

Те мислят, че ги обкръжават, подчерта Шрьодер:

„Следователно никой руски президент - независимо как се казва - няма да даде Крим. Това е реалността. И следователно санкциите няма да имат ефект“.

В тази връзка той предлага отказ от наказателните мерки и да се започне изграждането на партньорства с Москва:

„Става все по-ясно, че в бъдеще в нашия свят ще има три полюса - първият, както казах, в Русия, вторият в Америка, която има голяма политическа и икономическа мощ. Съединените щати обаче ще бъдат заети със себе си дълго време, защото Тръмпизмът изобщо не е мъртъв. Третият полюс ще бъде в Азия с лидера Китай, но също така и Сингапур, Южна Корея и държавите от Югоизточна Азия. Това, което се случва там от икономическа гледна точка, особено в областта на цифровите технологии, е в пълен контраст с вялостта на Европа“.

Сега ЕС е под огромен натиск и за да се справи с него, той трябва да изостави „старите представи за света и старото мислене, както и идеята, че Русия е най-голямата заплаха“, подчертава Шьолген.

Тогава ще бъде възможно да се победи хаосът и да се установи нов световен ред. Необходимо е да се признае „международната реалност“ и да бъдем готови да си сътрудничим с държави, които не отговарят напълно на нашите ценности, съветва Шрьодер. Тези, които не са готови да направят това, не са годни да носят политическа отговорност. „Все още имаме шанс. И трябва да го използваме“, заключава историкът.

 


От категорията

Извънредно положение във Финландия заради коронавируса

-1605094052.jpg

Решението бе очаквано, след като в четвъртък кабинетът съобщи, че от 8 март ще ...

1 март 2021 | 21:21

САЩ признаха, че изтребителите F-35 са пълен провал

-1493302807.jpg

Ръководителите на американските ВВС е трябвало да приемат факта, че не могат да ...

1 март 2021 | 14:22

Михаил Горбачов: Перестройката даде свобода и помогна да се преодолее тоталитарната система

Михаил Горбачов-1575205036.jpg

В Кремъл се отнасят с голямо уважение към Горбачов, обяви прессекретарят на ...

1 март 2021 | 21:13

Лондон: Първата доза на Covid ваксините намалява рязко смъртните случаи и хоспитализациите

-1610782260.jpg

Доказателства за ваксината на Pfizer предполагат, че тя води до намаление с 83% ...

1 март 2021 | 21:06