Петър Междуречки

В едно от последните си интервюта Петър Междуречки (1934-2018) възкликна:

Междуречки: Гледам България през прозореца. Толкова е хубава, да я прегърнеш, да я стопиш от любов!

8229 | 14 февр. 2018 | 15:37

Дипломатът и бивш кмет на София бе родолюбец, който страдаше от случващото се в страната: „Трябваше да имаме национална доктрина, която да стане Библия за нашите политици. Българската нация има интелект, който не се използва. Държавността ни се разкапва.

Петър Междуречки-1518617683.jpg-1430566959.jpg

Петър Междуречки, който ни напусна на 84-годишна възраст, е първият български посланик в Бон (1974-1978)след установяване на дипломатически отношения с ФРГ и по ирония на съдбата – последният в ГДР (1986-1991). Той е жива енциклопедия в областта на международните отношения. В кариерата си на дипломат Петър Междуречки има само едно отклонение по заповед на Тодор Живков – бе кмет на София от 1978 до 1986 г. „Петре, време е да поработиш“, пошегувал се Живков при назначението.
За София – каквато бе преди и каквато трябваше да стане, също можеше да говори с часове. При това - емоционално. В едно свое интервю Петър Междуречки сподели огромната си тъга за случващото се в София, която така и не се превърна в мечтания зелен град. „Темата е болезнена за мен. Мъчно ми е за този град...Разрушиха се великолепни  идеи. За кръговорадиална система, както е Париж, за подпаважния трамвай по „Граф Игнатиев“, за Студентски град, за метрото по „Цариградско шосе“, за „Южния парк“, за зелените клинове...“
Той бе убеден, че „хвалипръцковщината трябва да се премахне от работата на общината. Нужна е делова работа, към която да бъдат привлечени БАН, сивото вещество, творческите съюзи. А в национален мащаб трябва национално помирение. Умните и мислещите българи бягат. Това е трагедия. Гледам България през прозореца. Толкова е хубава, да я хванеш, да я прегърнеш, да я стопиш от любов.“

Петър Междуречки е завършил право, икономика и международни отношения. Родолюбието е семейна черта. Родителите му са бежанци от Кукуш. Роден е през 1934 г. Баща е на три деца.

В края на 2015-а Епицентър.бг публикува части от интервюта с Петър Междуречки, които сега ви предлагаме отново. Те разкриват огромната му любов към България, опита в дипломацията, безпогрешния усет за големите фигури в политиката и голямата болка от разрухата, сполетяла страната ни по време на прехода.

- Г-н Междуречки, според едно ваше определение през последните 20 години ние ме извършили преход от квазисоциализъм московски тип към латиноамерикански капитализъм. Защо точно латиноамерикански?
- Защото изградихме нови, фалшиви митове. Ние тръгнахме по релсите на капитализма от латиноамерикански тип и продължаваме да се движим по тях. За някои това е отлично, защото се накрадоха. За други е жива трагедия. За жалост, за 85% е трагедия, за 5% е „ура“ и за десетина процента е „абе, живее се“.
Като седя вкъщи, не се интересувам толкова от боклука на София, интересувам се какво става с България. Искам да ви прочета нещо от Петър Мутафчиев (1883-1943) (б. ред. - професор по средновековна българска история в СУ). То ще ви даде отговор на въпроса. (Пресяга се към масата в хола, взима „Книга на българите“ и чете). „Когато човек поиска да вникне в историята на българския народ (...), той остава с впечатление, че тя представлява смесица от крайности и противоречия. Постепенността – съществен белег на всяко нормално развитие липсва или почти липсва. Истинско развитие тука няма, всичко е скокове и поврати, буйни подеми, последвани от негативни падения и от периоди на пълна немощ“.
Ето няколко думи на Мутафчиев и за нашите политици, а е писано през 1935 г. :“На политиката у нас винаги се е гледало като на най-лесно и достъпно за всички занятие. Затова и полуинтелигентът намери в нея най-благоприятно между всички поприща.”  
Какво повече да ви кажа?! Нали ме питате, г-жо Джоева, какво стана през последните 20 години. Това стана.

- Вие още сте свързан с вашата партия – БСП. Тя има ли вина в случилото се и каква?
- Може би не знаете факта, че аз бях изхвърлен от партията за десет години, какви оценки да правя. Бях изхвърлен от Андрей Луканов.

- Защо? Нали бяхте приятели?
- При това – много близки. Но това беше неговата сила. Да елиминира конкуренцията. Луканов бе умно момче, но болен кариерист.

- С какви качества Александър Лилов надви Луканов в битката дали БСП да остане социалистическа партия или да се социалдемократизира?
- Лилов е умен мъж, сдържан и балансиран. Той считаше, че Социалистическият интернационал се състои не само от социалдемократически, но и от социалистически партии. Пример за него беше ПАСОК.  

- Дуелът Лилов-Луканов е само първият от сблъсъците в БСП. Защо се стигна до двубоя Станишев-Първанов?
- В БСП членуват човеци, не свръхчовеци. Аз дълбоко съжалявам, че между тези двама интелигентни мъже, които вече не са дечурлига, не надделя политическият разум, а егоцентризмът. В това отношение изцяло подкрепям Стефан Данаилов. Ламбо е икона за нашата партия. На едно от последните събрания на ветераните в БСП-София поканих Стефан Данаилов и му казвам: „Стефчо, решили сме да направим генно инженерство и да създадем един Стефан и един Ламбо. Ламбо ще го оставим на театралната сцена, Стефан ще го направим председател на партията.“ Той взе да се смее, казва, стари сме, Междуречки, за всичко сме стари вече..
Стефан е уравновесен човек. Такъв е нужен сега за ръководител на партията. Спокоен. Човек с харизма.

- Но един Стефан Данаилов наистина не стига.  
- Не стига. Лявата идея в целия свят още боледува. През 1990 г. д-р Петър Дертлиев дойде на конгреса на социалдемократическата партия на Германия в Берлин и ме помоли да го придружавам. Имаше и среща с Вили Бранд (1913-1992) (б. ред. - лидер на ГСДП и канцлер на Германия (1969-1974). Бранд разви впечатляваща теза: „Начинът, по който рухна тъй нареченият социализъм в източните страни, предизвикан от позициите на Горбачов, Медведев и Шеварднадзе, ще хвърли дълга, тъмна сянка върху развитието на лявото движение в света“.
Познавах Бранд. Той бе личност, мислител и голям държавник. Тази сянка се усеща и в България.

- Рухването на социализма, г-н Междуречки, не беше ли обаче неизбежно събитие?
- Ще ви разкажа историята на моето заминаване като посланик в Бон. През 1974 г. ми се обажда секретарката на Тодор Живков. Другарят Живков искал да отида при него. Изстинах. На другия ден Живков се обръща към секретарката: „Дай на това момче един коняк, че съвсем се е вдървил. Седни, седни, нещо хубаво искам да ти предложа”.
И изложи идеята си: да изпрати млади посланици в Германия и Япония – мен и Румен Сербезов. Вие, каза той, ще бъдете моите очи и уши в тези страни, защото благодарение на моите шефове така сме се самозатворили и самовлюбили, че не виждаме как светът се развива с гигантски крачки напред. Строим технологично остарели предприятия като „Кремиковци“ - като „Кремиковци“, забележете – и не смеем да бръмнем заради Големия брат.

- Чакайте, като казва „моите шефове“ кого има предвид Живков?
- Москва и Берлин бяха много ревниви в развитието на отношенията между ФРГ и източноевропейските страни. Искаха да контролират всичко.
Живков ми даде още указания: „Мен ме интересуват истинските господари на Германия – финансовите и индустриалните босове. Ако свържем наши предприятия със западногермански, можем да изменим нашата технологическа изостаналост. Ще ми докладваш устно. Няма да ми съобщаваш нищо в писма и шифрограми. Преди да дойдат на моето бюро, ще отидат на бюрото в едно посолство.“

- Съветското?
- Кое друго?!

- Вие изпълнихте задачата?
- Установих контакти с шефовете на „Круп“, „Даймлер Бенц”, БМВ, „Сименс“, Тюсен. Направих контакт с Франц Йозеф Щраус (1915-1988) (б. р. - федерален министър и президент на Бавария) , върху който ГДР бяха сложили абсолютна забрана за контакти. А той бе с огромно влияние и интересни виждания. Използвахме, че е националист и не храни добри чувства към САЩ.  
През 1975 г. Тодор Живков дойде за една седмица в Германия. Видя всичко - промишленост, наука, селско стопанство, комуникации, пътища. Преди да си тръгне каза: „Петре, аз няма да съм жив. Но да знаеш - тоя социализъм московски тип, който се мъчим да го правим ще ни провали! Няма да ни бъде, момче!“ Ето отговорът на вашия въпрос за неизбежността от краха на социализма. Побеждава обществото, което произвежда. Китайците днес го доказаха.  

- Какво още сте запомнили от визитите на Живков?
- Тодор Живков бе хитрец и имаше слабост към Германия. Когато дойде в Бон през 1975-а канцлер беше Хелмут Шмит. На разговора между двамата бях само аз като преводач. И Живков предложи да се направят смесени предприятия, като германците застанат на входа и на изхода им. Шмит отсече: „Аз съм макроикономист. Невъзможно. Това са два различни строя, вие сте като тежък баварски кон, ние – лека кавалерия.“ Но Живков настояваше и двамата дълго спориха: може, не може. Накрая нашият президент излезе с решение как да стане работата: „Осиновете ни, г-н Шмит, осиновете ни.“
Шмит стана и го поздрави.
Живков бе откровен със събеседниците си. Казваше неща, за които чуждите разузнавания даваха пари. Но и те му отвръщаха с откровеност.
По време на същата визита, засягайки въпрос за външната политика на България и отношението на София към Москва, Живков каза: „В нашите външнополитически възгледи думата „против“ не съществува. Ето защо ние сме приели като ясен и категоричен принцип думата „със“ - балансирани отношения с Изтока и със Запада. Българинът спи спокойно, когато знае, че отношенията между Русия и Германия са добри.“

- Тодор Живков ви е казал на четири очи, че германците са сто години пред нас. След промяната през 1989 г. доближихме ли се до развитите държави, или се отдалечихме?
- Отдалечихме се. Впуснахме се в междупартийни и вътрешнопартийни битки. Не подписахме декларация за национално съгласие. Не потърсихме умните и интелигентните българи. Трябваше да имаме национална доктрина, която да стане библия за нашите политици. Българската нация има интелект, който не се използва. Държавността ни се разкапва. Защо? Изчезваме като нация. Демографският проблем е №1 за страната ни. Мъчно ми е за България, която толкова обичам, особено като потомък на български род, прокуден от Егейска Македония, жестоко изстрадал българщината!

 

- В България раздържавихме икономиката след 1989 г., но пак не произвеждаме. Защо?
- Раздържавихме я по възможно най-бандитския начин. Нямаме държавници. Трябват гиганти, за да извършат смяна на политическия строй. Необходими са извънредни умове.
А нашият сегашен президент (б.а. - тогава Росен Плевнелиев) се държи като салонен управител и прави реклама на американски автомобил. Това е падение.

- Бойко Борисов, не може да отречете, има харизма.
- Бойко Борисов всяка сутрин е в моя дом. Едно време имаше забавна реплика: „Страх ме е да си включа ютията, защото от нея ще се появи Ленин.” Същото важи за Бойко Борисов. 20 г. съм бил в Германия, такова чудо не съм видял – канцлерът да се появява всяка сутрин по телевизията.

- Познавате Живков добре. Какво е взел Борисов от него?
- Популизмът. Понякога говори смехории. Но прави жестове, за които шапка му свалям. Той има около себе си кохорта от експерти по пиар – американци и немци. Но я има харизмата. Станишев я няма, колкото и да се напъва.
Веднъж питах моя баща: „Тате, какъв беше Васил Коларов и какъв Георги Димитров.“ Коларов имаше диплома от  Швейцария, знаеше немски, френски, руски, интелигент, мозък. Димитров е завършил Полиграфическото училище. Но ако двамата отидат в един завод и произнесат реч, след Коларов ще тръгнат десетина работници, след Димитров – целия завод. „Това е от Господ”, каза тате.  
Бойко има от Господ. Но това не е достатъчно, за да излезем от тежкото положение. Ние изоставаме във всяко едно отношение.
Първа грижа на всяка държава е производството. Втора - науката и образованието. Германия и Австрия отделят незапомнен дял от своя национален доход за наука. Финландия, която е колкото България, дава един милиард за научни изследвания само за университетите.

- София изнемогва от проблеми. Защо паметниците сякаш повече дразнят някои столичани от нерешените казуси, които ни затормозяват всеки ден?
- Заради пещерен антикомунизъм и жестока русофобия. Построена беше стената на позора пред НДК, където върху възпоменателната плоча за жертвите на комунизма личат имената на знакови военнопрестъпници и убийци. Подобно нещо няма никъде в света! Ако там наистина има имена на пострадали от времето след 9 септември 1944 г., то се мъдрят и имената на премиера фашист, антикомунист, русофоб и антисемит Богдан Филов, който вкара България в оста Берлин-Рим-Токио. И който само благодарение на грузинеца с мустаците (Сталин- б.р.), колкото и да го проклинаме за неговите кървави разправи, спаси България от раздаване на важни парчета от нея след Втората световна война на нашите съседи. Исторически факт е също, че Чърчил е искал да изравни София със земята. Наложило се е Георги Димитров да помоли Сталин да се обърне към Чърчил да спре бомбардировките над София. Сталин наистина се обажда на Чърчил. И бомбите спират. Това са историческите факти, които се премълчават.
На тази паметна плоча се мъдрят имената и на убиеца на ястребинчетата поручик Кирил Йорданов, на главореза Иван Вълков, на знаковия фашист Христо Луков. Питам се кой сложи мемориална плоча на партизанския главорез, известен като Черния капитан, на стената срещу Министерството на земеделието?

- Как си обяснявате реваншизма, на който станахме свидетели след промяната?
- Аз бих казал, че това е дело на хора, които искат да утвърждават себе си чрез омраза към другия. Това е израз на тежко комплексарство за вродена непълноценност. Потомците на тези, които вкараха България в оста, искат да върнат цялата политическа атмосфера от онова време.
За друго говори испанският опит. При срещата ми крал Хуан Карлос го попитах на какво се дължат успехите на Испания. Той се усмихна и каза: „На разума, който проявиха десните и левите сили, които водиха три години кървава война. Събрах ги в двореца Монклоа и попитах: „Господа, искате ли да продължите войната, или искаме всички ние да си подадем ръката и в името на майка Испания да изработим национална доктрина за възстановяването на Испания.“ Те се съгласиха с моето предложение и подписаха декларация за национално съгласие.“
Ние говорим за национално съгласие, а постоянна има хора, които всяват омраза в българското общество, за да бъде то разединено. Като че някой отвън им плаща, за да ни поставят на ръба на войната. Някой, който мрази България.
След 10 ноември 1989 г. имахме възможността да водим външна политика, която да се покрива с тази на Финландия например. Но не го направихме. Как американците и англичаните казват спокойно, че поради историческото развитие между САЩ и Англия имат специални отношения. Добре, ние защо не можем да кажем, че имаме исторически отношения с Русия? Защо изтриваме историческите факти? Защо да нямаме добри отношения със САЩ, Европа и Русия?

- Имаше ли толкова оживена дискусия в Германия за съдбата на паметниците на Съветската армия след обединението?
- Не и никога не е имало. В Берлин се отнасят с необходимото уважение към паметниците на Съветската армия - единият е в парка Трептов, другият - близо до Бундестага. Немците ги пазят и почитат. Това са важни знаци за немската нация, че никога повече не бива да правят грешката, която допуснаха през 30-те години на ХХ век - фашизмът да ги обладае и да нанесе огромни щети на цялото човечество.

- А защо в България всеки чете миналото, както му харесва?
- Защото няма други аргументи и друго съдържание като интелект. Най-лесно и да всяваш вражда, най-лесно и да използваш исторически факти избирателно. Трудното е да бъдеш градивен. Нас ни съсипват простащината и омразата.

- Какво са споделяли с вас немски политици по повод историята на Втората световна война?
- Те отчитаха факта, че този високоинтелигентен немски народ през 30-те години е бил излъган от идеите на Хитлер и че, за съжаление, европейските народи, и най-вече руските мужици, са платили с милиони жертви, за да коригират грешката на високоинтелигентния немски народ. За немските политици това е източник на поука.


От категорията

Валерия Велева: Да погледнеш в очите на папата...

-1448546816.jpg

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко достатъчно ...

25 май 2018 | 21:10

Симеон Николов: Условия или ултиматум към Иран и обречени ли са дипломатическите битки на ЕС

-1507444521.jpg

Общността реагира както никога досега бързо на едностранното излизане на САЩ от ...

24 май 2018 | 09:49

Валентин Вацев: Започва геополитическа зима в нашата част на света, нашият елит не e готов за това!

Валентин Вацев-1476192431.jpg

Ако тази нощ Израел обстреля някоя сирийска база или случайно улучи Хмеймим, на ...

23 май 2018 | 00:10

Валерия Велева: Когато Радев срещна Путин... И какво си говориха 40 минути на 4 очи

-1448546816.jpg

Сянката на миналото, на отровните думи, на „недалновидното говорене”, на ...

23 май 2018 | 05:20

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


ruth


15 февр. 2018 | 11:18



Неповторим и незабравим!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


мм


14 февр. 2018 | 16:38



Умен човек! За огромно съжаление днес у нас няма управленци от подобна величина!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


2018