Факсимиле: Global Times

Румен Радев даде интервю за англоезичното китайско издание

Global Times (Китай): Българският президент има големи очаквания за китайско-българските отношения

2335 | 3 юли 2019 | 10:55

Ще приветстваме много по-силно присъствие на китайския бизнес, инвестиции и технологии в българската икономика, отбелязва държавният глава


Българският президент има големи очаквания за китайско-българските отношения, пише китайското англоезично издание Global times, като представя интервю с българския президент Румен Радев, което Агенция „Фокус“ представя без редакторска намеса.

По покана на президента на Китай Си Дзинпин българският президент Румен Радев е на посещение в Китай от 1 до 5 юли, по време на който той присъства на 13-ия летен международен икономически форум. Традиционното приятелство между двете страни продължава да се засилва. Понастоящем двете страни поддържат тясно сътрудничество на всички нива, като постигат забележителни резултати в сътрудничеството в области като икономиката, търговията, селското стопанство и задълбочаването на обмена между хората и културата, като дават добър пример за сътрудничество между страните отношения.

Репортер на Global Times (GT) интервюира президента Радев по време на посещението му, като той говори за очакванията си за китайско-български връзки.

GT: Тази година се отбелязва 70-годишнината от дипломатическите отношения между Китай и България. Какви са съвместните дейности, които отбелязват този специален повод за двете страни?

Р.Радев: 2019 г. е наистина благоприятна година за българско-китайските отношения. България е втората страна в света, която установи дипломатически отношения с Китайската народна република. Първи е Съветският съюз, който вече не съществува. Ние шеговито, но и гордо казваме, че България трябва да се счита за първата страна, признала Китайската народна република.

По случай тази прекрасна годишнина планираме много дипломатически, икономически, културни и академични събития през цялата година, както в България, така и в Китай. Тази година имаме особено динамичен политически диалог на високо равнище. Много съм благодарен на президента Си Цзинпин за любезното му покана за това държавно посещение на български президент в Китай, което е първото след пет години. Това е признание за значението, което България и Китай отдават на отношенията си, което, надяваме се, ще стимулира развитието на взаимноизгодното сътрудничество между двете страни във всички сфери.
Надяваме се да повишим имиджа на България в Китай чрез многобройните български събития, планирани тук да отбележат годишнината с изложби и концерти. Чрез тези събития се надяваме нашите китайски приятели да научат повече за нашата богата история, култура и традиции. България е приятелска страна, предлагаща отлични възможности за бизнес, инвестиции, пътувания, проучване и истински и доверен приятел на Китай в Европа.

GT: Тази година се отбелязва и 70-годишнината от основаването на Китайската народна република. Как виждате промените в Китай през последните десетилетия и какво означава икономическото развитие на Китай за България?

P.Радев: Искрено поздравявам президента Си Цзинпин и китайския народ за тази историческа годишнина. Това, което Китай постигна в своето развитие през последните десетилетия в областта на икономиката, обществото, технологиите и намаляването на бедността, е забележително. Политиките на реформа и отваряне към света не само са направили Китай втората по големина икономика в света, но и водещ световен фактор и технологична сила. Те също така значително трансформират живота на стотици милиони хора и ги издигат на ново ниво на развитие с възможности. За гражданите на Европа и за Европейския съюз е много важно Китай да продължи да се развива стабилно по пътя на реформите и отварянето, като фактор за мир, стабилност и развитие в света и региона. Мирното израстване на Китай в съответствие с принципите на Хартата на ООН и Световната търговска организация (СТО) е от голямо значение и има значително положително въздействие върху международната общност.

За нас икономическият растеж на Китай също означава увеличени възможности за търговия и инвестиции на двустранно равнище. Ще приветстваме много по-силно присъствие на китайския бизнес, инвестиции и технологии в българската икономика. България се превръща във важен център на културата, промишлеността, логистиката и ключовия енергиен транзитен център. Пет от 10-те паневропейски транспортни коридора преминават през нашата територия. Членството в ЕС, политическата и фискална стабилност, развитата инфраструктура и комуникации, както и благоприятните бизнес условия, включително ниският корпоративен данък от 10%, засилват позицията на България като основен мост между Европа и Азия. Ние сме отворени за азиатски инвеститори, целящи да получат достъп до огромния европейски пазар, Югоизточна Европа, Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. България отдава особено значение на пълното спазване на нормите и регламентите на ЕС, включително откритост, равни условия, устойчивост, прозрачност и т.н. в икономическите си връзки с всички партньори, включително Китай. Бизнес модели, основани на пазарната икономика, като публично-частно партньорство, концесии, финансиране на проекти и др. са отворени за китайските партньори. Щастливи сме, че китайските компании участват в различни проекти в България самостоятелно или в сътрудничество с български, европейски и други компании.
Бих искал да приканя китайската бизнес общност да разгледа България като страна с големи възможности и приятелски и бизнес ориентирани централни и местни власти.

GT: Търговията със селскостопански продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се разраства бързо, като годишният обем на търговията възлиза на 1,2 млрд. долара. Китайското правителство предложи съвместно изграждане на демонстрационни зони за земеделско сътрудничество с България. Какво е мнението ви за изграждането на тези демонстрационни зони?

P.Радев: Селското стопанство е наистина обещаваща и важна сфера на сътрудничество с огромни възможности. Имаме ясна и категорична връзка между интересите в тази сфера. България има богати традиции в селското стопанство, както и в производството и преработката на висококачествени селскостопански продукти и храни, които могат да задоволят вкусовете на китайските потребители. Работим в тясно сътрудничество с китайските власти, за да улесним и подобрим достъпа до пазара на български селскостопански и хранителни продукти.

България е дом на произхода на продукти като кисело мляко, розово масло и продукти от розово масло. Тя е и традиционен производител на висококачествени вина на разумни цени, както и пресни и консервирани плодове и зеленчуци. Сега нашите вкусни череши и кайсии са в сезона. Можем да предложим толкова много на китайските потребители, включително и на пазара на биологичните продукти. България е страната от ЕС, където земеделските зони за производство на биопродукти покриват най-голямата част от територията й в сравнение с всички други страни от ЕС.

В рамките на Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, "17 + 1", България е страната домакин на много активен център за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство. В сътрудничество с български и китайски университети и институции на места като Шанхай, Нингбо, Шенжен, центърът е създал демонстрационни зони за селското стопанство и мрежи за електронна търговия, отворени за всички страни, участващи в инициативата. Демонстрационните зони са само началото. Те ще помогнат на компаниите от двете страни да идентифицират своите интереси, потенциал и да разработят варианти за бъдещо сътрудничество.

Първият демонстрационен център за електронна търговия, който е част от демонстрационната зона за земеделско сътрудничество между Китай и ЦИЕ, бе открит през февруари тази година в Пловдив, втория по големина град в България и основна връзка с транспортните маршрути, свързващи София и Истанбул, с динамичен местен икономически растеж. Надяваме се, че в други градове в България и страните от ЦИЕ скоро ще последват повече такива зони, показвайки огромния потенциал на селскостопанската търговия.

GT: Инициативата „Пояс и път“ (ПиП) има за цел да насърчи сътрудничеството на Китай с държавите от Централна и Източна Европа и извън нея, в области на търговията и инвестициите, свързаността на трафика и обмена между хората. Някои обаче твърдят, че ПиП ще вкара някои държави в "капана на дълга" или "регионална хегемония". Какъв е вашият отговор на това?

P.Радев: Считам инициативата „Пояс и път“ като много важна стратегическа концепция, не само за Китай и неговата връзка с външния свят, но и за всички страни обвързани с Инициативата ПиП, включително Европа, страните от ЦИЕ и България като добра. България е подписала меморандума за разбирателство за ПиП през 2015 г. Вярваме, че за оптимални резултати в нашия регион ПиП трябва да се развива в синергия със съществуващите връзки, транспортни и логистични платформи като Трансевропейската транспортна мрежа, Стратегията за свързване между ЕС и Азия и платформата за свързване между ЕС и Китай. Ние разглеждаме ПиП като добра възможност за засилване на връзката между Европа и Азия и за привличане на инвестиции в нашата икономика. Бихме искали да видим повече практически резултати във всички сектори на Инициативата - енергетика, транспорт, инфраструктура и човешки контакти. За нас е важно проектите на ПиП да бъдат финансово, екологично и социално устойчиви и да се прилагат в съответствие с принципите на откритост, прозрачност и равнопоставеност.
Преките инвестиции на Китай в България са все още доста малки, много по-малки от това, което бихме искали да видим. Въпросът, който зададохте за "капана на дълга", не се прилага в никакъв случай за нас. Освен това, тъй като е част от семейството на ЕС и има много стабилна фискална политика, България има много стабилна и предвидима финансова система.

GT: Инициативата „Пояс и път“ се превърна в свързващо звено между различни страни и региони в областта на търговията, икономиката и културата, откакто тя стартира. Споменахте няколко пъти, че България приема ПиП. Какви са бъдещите възможности, които България очаква да проучи с Китай и други държави-членки в рамките на тази инициатива?

P.Радев: ПиП е дългосрочна програма, която не е ограничена по време и обхват. България постави на масата за нашите китайски партньори редица възможни проекти в енергийния сектор, транспорта, пристанищната и железопътната инфраструктура, електрическия транспорт, селското стопанство и др. Ние очакваме да видим как съответните китайски институции и компании проучват и работят за изпълнението на тези проекти. Някои от тях имат много видимо регионално значение.

Туризмът е много перспективна област на сътрудничество. Тази година България създаде центрове за кандидатстване за визи в 15 големи китайски града, за да улесни процеса. Наскоро в Пекин бе създаден център за насърчаване на туризма в България като част от подобни центрове в други градове. Опитваме се да убедим нашите китайски партньори да обмислят откриването на директен полет до София и някои други градове на Балканите. Новото международно летище Пекин Даксинг предлага отлични възможности за разширяване на въздушните връзки между двете страни.
България има отлични съоръжения и бази за зимни спортове. Ние сме отворени за сътрудничество с Китай в областта на зимните спортове като част от подготовката за Зимните олимпийски игри 2022 в Пекин.

GT: Китай и България съвместно предложиха да се стартира Глобалният партньорски център на страните от Централна и Източна Европа, предназначен за ПиП, в София. Какъв интерес би довел центърът за Китай, България и страните от региона?

P.Радев: Създаването в София на Глобалния партньорски център (ГПЦ) в рамките на инициативата "17 + 1" е насочено към насърчаване на по-нататъшното развитие на ЦИЕ с сътрудничеството на Китай съгласно нормите и регламентите на страните от ЦИЕ, ЕС и Китай. Когато направих предложение на премиера на страната Ви Ли Къцян по време на нашата среща през май 2018 г., той веднага прие идеята, след като възприе изключителната стойност на такава структура.
България е активен участник в инициативата "17 + 1" и, както знаете, успешно беше домакин на срещата на върха в София през юли 2018 г. Вярваме, че инициативата има голям потенциал за засилване на сътрудничеството, особено в областта на икономиката. За да видим осезаеми икономически резултати, особено в областта на икономиката, е важно да задълбочим нашето възприемане за съответните правила и регулации, бизнес средата и възможностите за търговия, инвестиции и туризъм. Ето защо по време на посещението на премиера Ли в България ние предложихме да създадем ГПЦ в България като инструмент за подпомагане на бизнеса в страните от ЦИЕ и Китай с познания по тези въпроси.

Центърът е мозъчен тръст, ръководен съвместно от Института по маркетинг към Министерството на икономиката и Китайския институт за международни изследвания към Министерството на външните работи на Китай в партньорство с Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Центърът предоставя интелектуална подкрепа за сътрудничество в рамките на инициативата "17 + 1" чрез институционално сътрудничество на съответните институции и организации на мозъчните тръстове, с цел задълбочаване на комуникацията и взаимното разбирателство между страните от ЦИЕ и Китай. Центърът планира да организира обучителни и консултантски дейности и обмен за насърчаване на сътрудничеството в областта на търговията, инвестициите, инфраструктурата и др. и да помогне на различни участници във формата "17 + 1" да разберат по-добре законодателството на ЕС, страните от ЦИЕ и Китай. ГПЦ може да предоставя съвети за изпълнението на проекти, да създава мрежа от контакти между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от страните от ЦИЕ и Китай и да улеснява бизнес контактите.

Надяваме се, че центърът ще допринесе за още по-силни икономически връзки, повече китайски инвестиции и туристи в България и региона, както и повече български и европейски продукти на китайския пазар.

 


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Евростат: 25 души са се удавили у нас само за първите 5 месеца на тази година

-1548501838.jpg

Чисто математически това означава, че при 7 млн. души население, у нас през ...

17 авг. 2019 | 09:46

Лий Камп: Военните на Тръмп хвърлят по една бомба и убиват хора на всеки 12 минути!

Лий Камп-1565876925.jpg

По времето на Джорд Буш военните хвърлиха 70 000 бомби върху пет държави, но ...

15 авг. 2019 | 16:42

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Херодот


3 юли 2019 | 18:06



Поздравления за интервюто!Много точни, аргументирани и интелигентни отговори дава Президентът на всички въпроси,за разлика от интервютата на Борисов !!!Жалко,че не сме Президентска република,а Парламентарна,която неграморният и престъпен премиер превърна в авторитарна!!! Трябва да се гордеем,че имаме такъв достоен ,образован и морален държавник!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Николай Попколев


3 юли 2019 | 16:32



Президентът постоянно се престарава! Манталитет....


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


3 юли 2019 | 15:48



Президентът малко се е престанал, китайците основно ги интересува Централна Европа, там направо кипи от дейности в момента. Интересуват ги и природни ресурси, обработваема земя и евтин труд... Но не и на места като ЕС, защото правилата са строги. За китайски туристи не говорим, те не харчат нищо, стиснати са и много прости... Виждал съм ги как ядат в магазините бонбони на аванта и хвърлят опаковки по земята.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.