Времето се превърна в смъртоносна стихия

Глобалното затопляне - човечеството все още има шанс

915 | 7 ноем. 2017 | 10:59

На 6 ноември в Бон започна Световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени (COP23), в която участват държавните и правителствени глави на 200 държави


Промяната на климата влияе на всички аспекти от нашия живот. Ако не желаем фатален изход, трябва да действаме, докато борбата с глобалното затопляне не е загубена. Температурата на планетата става все по-висока. Това е известно на фермерите, чиито урожаи пострадаха от необичайно горещото лято в Южна Европа, Азия и САЩ. Това е известно и на медиците в болниците, където постъпват все повече хора, станали жертва на аномалните жеги. То бе почувствано и от хората, които останаха без покрив в резултат на горските пожари, бушуващи в Южна Европа и САЩ.

Времето се превърна в смъртоносна стихия. То демонстрира цялата си сила със своите разрушителни урагани в Карибско море и Мексиканския залив. 800 000 деца в страните от Източна Африка са заплашени от гладна смърт в резултат на изнурителните суши, предупреждават благотворителните организации. Учените, които се занимават с изследването на климатичните процеси, смятат, че глобалното затопляне е причината за тези суши, заплашващи с фатални последици.

„Дестабилизирането на климата може да доведе до дестабилизирането на обществото“, се казва в последния октомврийски отчет на Потсдамския институт за проучване на климата (PIK). Глобалното затопляне нанася не само икономически щети, но и влияе негативно на човешкото здраве, то е причина за масовите миграции и етническите конфликти, заплашва развитието на най-бедните държави в света.

Теорията се превръща в безжалостна реалност

Терминът „глобално затопляне“ е бил изобретен от американския геолог и климатолог Уолъс Брокър през 1975 г. Статията „Промяната на климата: намираме ли се на ръба на рязкото глобално затопляне?“, в която става дума за възможните последици от човешката дейност върху климата, е публикувана в списание „Сайънс“. По това време все още не е ясно, колко големи са мащабите на това явление. През 70-те години на миналия век с този въпрос се занимавали малцина учени.

Но само 4 десетилетия по-късно е станало очевидно, че глобалното затопляне се е превърнало в истински екологичен проблем, предизвикващ и социални, и икономически, и политически последици. Промяната на климата днес не се обсъжда само от учените. Проблемът е толкова сериозен, за да остане само предмет на научния интерес. Човечеството е осъзнало, че с глобалното затопляне трябва да се борим заедно.

На 6 ноември в Бон започна Световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени (COP23), в която участват държавните и правителствени глави на 200 държави. Основният въпрос, който се обсъжда по време на този форум, е разработването на конкретни мерки за реализирането на Парижкото климатично споразумение. Очевидно е, че само с конференции не може да се потвърди катастрофата.

„Не си струва светът да възлага надежди на сериозните мъже с вратовръзки, които са се събрали в Бон и сериозно гледат един на друг“, предупреждава Дейл Джеймисън, професор по философия, който се занимава с екологични изследвания в Университета на Ню Йорк. Той смята, че промените се случват благодарение на демократичния натиск върху тези „сериозни мъже и жени“.

В същото време всеки трябва да се замисли в какъв именно свят би искал да живее.

Инициативи на всички нива

Изявлението на Доналд Тръмп, че САЩ излизат от Парижкото споразумение за климата само сплоти останалите участници в този договор. Световните лидери заявиха, че няма да се откажат от своите ангажименти в борбата с климатичните промени и намаляването на въглеродния двуокис в атмосферата. Правителствата на повечето страни по света също така подкрепят тази позиция, установявайки собствени цели за съкращаване на вредните емисии.

Много държави искат да намалят зависимостта си от петрола и въглищата. И доста често целите, заложени на локално ниво, са по-перспективни, отколкото ангажиментите, поети от правителствата.

В последно време гладове като Лондон, Лос Анджелис, Париж, Мексико, Копенхаген, Барселона, Ванкувър и Кейптаун се задължиха частично или напълно да забранят автомобилите с вътрешно горене. Докато някои се опитват да въведат екологичен начин на живот, други трудно улавят връзката между ежедневните действия и климатичните промени.

Да хапнеш вкусен хамбургер, да докараш детето си с кола на тренировка – всичко това води до замърсяването на околната среда, предупреждава Робърт Констанц, експерт по въпросите на екологичната икономика в Училището за държавна политика Кроуфорд към Австралийския национален университет. Според него, понякога проблемът се оказва прекалено сложен и глобален, за да повярваме, че всеки един от нас може да допринесе за неговото разрешаване.

Да бъдеш отговорен за собственото си бъдеще

Необходими са радикални промени, смята Констанц. От общество на потребителите човечеството трябва да се превърне в общество на хора, осъзнаващи, че ресурсите на нашата планета не са безкрайни. Вместо да се страхуваме за бъдещето, трябва да си представим свят, в който бихме желали да живеем и работим, за да може мечтата да се превърне в реалност, съветва ученият.

Но може ли да стане реалност бъдещето, за която предупреждават еколозите? Това зависи от по-нататъшните климатични промени, с други думи – от световната общност, т.е. от всеки от нас.

„В близките 40 години природата ни отправя предизвикателство, а нашата политическа и културна система или ще му отговори, или не“, заяви Питър Тимерман, професор от катедрата по климатични изследвания в Йоркския университет в Торонто. Климатолозите отбелязват, че много неща още не са ясни. Не трябва да се изключват и най-лошите прогнози: свят с природни катастрофи, голямо повишаване на нивото на океана, безредици и войни.

При всички положения трябва да действаме, убеден е Тимерман. Но мотивацията за действие не трябва да бъде страхът.

„Мотивиран съм от мисълта, че Земята е най-добрата планета във Вселената. И друга такава няма и няма да има“, заяви ученият.

БГНЕС

--------

Руби Ръсел, "Дойче веле" 

 


От категорията

Валерия Велева: Голямото изпитание на Балканите – да забравим, че сме барутния погреб на Европа

Валерия Велева-1511461406.jpg

Европерспективата, която кара балканските лидери да се вкопчат един в друг, ...

23 ноем. 2017 | 19:37

Без бързи активни действия България може да се превърне в „провинция“ в центъра на Балканите

-1505743367.jpg

Китай инвестира милиарди на Балканите, но ние не изпратихме представител на ...

23 ноем. 2017 | 16:20

Кольо Парамов: Релационната теория за личността и профанизацията на политическата класа

Кольо Парамов: Релационната теория за личността и профанизацията на политическата класа -1511521273.jpg

Българските политици използваха парламента за антипарламентаризъм, за богатеене ...

24 ноем. 2017 | 13:00

Сакскобургготски: Трябва да оставим следа в председателството на ЕС, след толкова години изолация

-1482477661.jpg

Личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на ...

22 ноем. 2017 | 10:47

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.