Големи кораби, голяма политика

5787 | 31 авг. 2015 | 13:13

Военните поръчки като средство за правене на геополитика

Президентите на Франция и на Русия – Франсоа Оланд и Владимир Путин, се споразумяха на 6 август да разтрогнат договора за доставка на двата френски бойни кораба „Мистрал“ за Москва. До крайната мярка от страна на Париж се стигна заради кризата в Украйна и наложените от ЕС санкции срещу Кремъл.

На Русия ще бъдат изцяло върнати авансово преведените суми по договора от 2011 г. След изплащането на сумите и след връщането на доставеното руско оборудване, монтирано на „Мистралите“, Франция ще получи пълно право да се разпорежда с двата кораба. Контрактът за строителство на двата хеликоптероносача тип „Мистрал“ на стойност 1,12 млрд. евро беше подписан през юни 2011 г.

 

Случаят стана повод да се повдигне въпроса за това има ли смисъл да се дават такива крупни военни поръчки на чужди корабостроителници и как те всъщност са средство за правене на световна политика, отбелязва Лента.ру.

Сделката с Франция за мистралите имаше за цел да заздрави отношенията между Москва и Париж, и в същото време бе откровено признание, че Русия не разполага с достатъчни мощности да ги построи сама.

Кратък преглед на историята на военните поръчки, които Москва е давала в историята си само потвърждават този факт.

Първата в историята на Русия поръчка за строеж на кораби зад граница е направил Петър I - последният цар на Руското царство (1682-1721). По това време първият император от династията Романови води кръвопролитна борба с Швеция за Балтика и спешно му трябва нов флот. Емисари на Петър I обикалят цяла Европа, най-вече Англия и Холандия, сили в корабоплаването по онова време. Важната подробност в случая е, че Лондон и Амстердам са съюзници на Швеция в началото на Северната война (1699 – 1721) по силата на договор от 1689 г. През 1700 г. англо-холандско-шведския флот бомбардира Копенхаген и лишава Русия от важния й съюзник Дания. Руската дипломация обаче успява да разклати този съюз и английски корабостроителници строят за Петър I десетки малки лодки с гребла и баржи, а холандските - пет кораба, способни да носят от 50 до 60 оръдия. Малките съдове се пренасят през Балтика в разглобен вид, за да не привличат внимание. А след края на военния конфликт Москва получава излаз на Балтийско море.

 

Следващата голяма поръчка на Русия е от края на XIX век, когато отново се налага рязко увеличаване на флота. По това време империята влиза в съперничество с няколко държави от Далечния Изток, включително и с набиращата сили Японска империя. За да отстоява интересите си, Русия трябва бързо да създаде флот, базиран в Тихия океан. Възможностите на родните корабостроителници обаче значително отстъпват пред политическите амбиции на Петербург, тогавашната столица на Русия.

Холандия вече е загубила статута си на велика сила, а Великобритания застава на страната на Япония в очертаващия се конфликт с Русия. Ходът цели и да отслаби мощта на Петербург. Лондон строи корабите за японския флот, а през 1902 г. двете държави включват договор за военно сътрудничество.

Затова Русия дава поръчката за разширяване на флота си на Франция. Политиката на западните държави хармонично се допълва с нейната. През 1882 г. Берлин, Рим и Виена сключват тристранен съюз. В Петербург и Париж подозират, че скоро в него може да се включи и Лондон. Затова Русия постепенно се преориентира от Германия към Франция и през 1887 г. увеличава митата за внос на немски химически продукти, въглища и метали.

Франция с охота предоставя на Русия заеми, като разчита на щедри поръчки от военни и морски ведомства. Четири години по-късно се сключва руско-френски съюз, а през 1892 г. е подписана и военна конвенция. Тогава е направена и първата поръчка за половин милион винтовки Мосин в завода в Шатерло.

Великият княз Алексей Александрович, който отговарял за флота и морските дела, благоговеел пред всичко френско. Още преди подписването на руско-френския съюз той поръчва на френска корабостроителница два крайцера - „Адмирал Корнилов“ и „Светлана“, като вторият ползвал лично. Руският императорски флот получава от Франция и броненосеца „Цесаревич“ и крайцерите „Баян“ и „Адмирал Макаров“, както и 11 разрушители тип „Лейтенант Бураков“.

След революцията от 1917 г. руският ВМС е в упадък. Пари няма дори за армията, какво остава за строежа на нови кораби. Чак през втората половина на 30-те години Москва прави поръчка в чужбина за нов кораб. Разрушителят „Ташкент“ е построен във фашистка Италия. Преговори се водят и с Франция, но се провалят заради високата цена, поискана от Париж.

След Втората световна война СССР се превръща в свръхдържава със свои сателити. В условията на военно-политическо противопоставяна със Запада, Москва развива собствена военно-морска промишленост и до 1991 г., когато Съветският съюз се разпада, всички нови кораби се строят на негова територия. В този период малки поръчки навън се правят в Полша, ГДР и Финландия.

Строежът на кораби, които както историята показва, заздравяват отношенията между държавите, но са и сред първите жертвани, когато конюнктурата се смени. При изостряне на политическата ситуация, вече готовите, но непредадени съдове, просто се присвояват от държавата, в която се произвеждат. Практика, станала обичайна за Великобритания. Още през 1854 г., когато Лондон влиза в Кримската война (1853-1856), правителството на кралица Виктория си присвоява два корвета, построени по руска поръчка. „Витяз“ и „Воин“ се прекръстват на „Косак“ и „Тартар“ и участват в битки в Балтийско море като британски кораби.

През 1863 г. в Полша, която тогава е в състава на Русия, избухва въстание, а в Европа се разразява дипломатическа криза. Британският посланик в Петербург връчва на канцлера Горчаков нота с искане въстаниците да получат амнистия и да се дадат повече права на полското население. Назрява война, флотът спешно се нуждае от въоръжение, балтийското пристанище Кронщад, основно за Петербург, се готви за отбрана.

По това време в Англия по поръчка на Русия се строи плаващата батарея „Первенец“ (“Първороден“) - първият руски голям броненосец. Трябвало да се действа бързо и адмирал Бутаков праща фрегата „Генерал-Адмирал“ с капитан Стеценко да вземе „Первенец“ без значение на какъв етап е строежът му. Англичаните не могли да измислят повод, за да откажат предаването и батареята пристигнала в Кронщад. За успеха си Стеценко получил орден Свети Владимир трета степен.

През 1914 г. обаче Русия губи два леки крайцера, строящи се в Германия. «Муравев-Амурский» и «Невелской» вече били готови да отплават, но войната започнала толкова бързо, че нямало никакъв начин да се докарат до Русия. Година по-късно Берлин ги прекръстил на „Пилау“ и „Елбинг“ и ги включил в бойните действия.

 

Отвлечените катери

 

Израел дава пример, че когато не искат да ти предадат поръчката, има и друг начин да си я вземеш. През 1962 г. Германия се отказва да строи за Израел ракетни катери тип „Саар“, за да не влоши отношенията си с арабския свят и прехвърля договора на френска корабостроителница. Но докато плавателните съдове се строели, отношенията между Париж и Тел Авив драматично се влошили. Така Израел получил само пет катера, а другите пет останали във Франция в изпълнение на наложени от ООН санкции на Израел заради нарушаване на подписано примирие със Сирия.

Евреите обмислят да си приберат съдовете чрез тайна операция с морски десант и участието на спецслужбите, но впоследствие се отказват. Вместо това създават в Лондон подставена фирма, на която Париж се съгласява да продаде задържаните катери. След като вниманието на французите било приспано, в нощта на Коледа през 1970 г. агенти и моряци щурмували катерите, извели ги от пристанището в Шербур в открито море, където ги натоварили на танкер. След седмица плавателните съдове стигнали на пристанището в Хайфа.

Операцията и до днес се дава за пример в спецслужбите, вкл. руските. Отвличането на мистралите от Франция обаче е невъзможно – такъв голям съд не може да се скрие в морето. Затова и Русия се съгласи да й бъдат върнати парите, макар че едва ли в скоро време Франция може да очаква нови големи поръчки от федерацията. Репутацията на Париж на надежден доставчик със сигурност струва доста повече от средствата, които щеше да получи от Москва.

Последните новини около злополучните Мистрали са, че Франция преговаря да ги продаде на Египет. Появиха се и съобщения, че оборудваните с хеликоптери кораби може да заминат за Бразилия, Сингапур, Малайзия или Канада. Но според два източника на "Ройтерс" разговорите са египтяните са най-напреднали.

Намерението на Кайро да се възползва от ситуацията е напълно разбираемо – Египет се опитва да засили военните си възможности – основно заради продължаващата две години несигурност и насилие от ислямисти на Синайския полуостров, както и заради опасността гражданският конфликт в Либия да излезе извън контрол.

Една такава сделка би отговорила и на стратегията на Париж да подпомага политически и икономически предимно сунитските арабски държави за сметка на шиитски Иран. Предполага се, че парите за корабите ще дойдат от страни от Персийския залив.

 

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47