Стефан Стамболов

Големите политици на България

Готвили атентат срещу Стамболов и след смъртта му

16243 | 7 май 2015 | 16:21

Най-младият депутат се изказал 24 пъти в едно заседание на НС

Стефан Стамболов-1431008614.jpgСтамболов като премиер.-1431008747.jpg1876 г. Захари Стоянов, Никола Обретенов (седнали от ляво на дясно), Стефан Стамболов и Стоян Заимов (прави от ляво на дясно) като ръководители на Априлското въстание.-1431008712.jpgПоликсени Стамболова-1431008678.jpgРеклама на първото промишлено-земеделско изложение в Пловдив-1431008658.jpg

„Ние сме под тежкия ботуш на… географията. Земята ни е теснина между два материка. Някога сме били път за нашествия. Сега сме възел на мирови съперничества. Затова се избиваха големите ни хора. И пак затова се осуетиха надеждите ни.“


Тъга, много тъга се долавя в тези думи на писателя и публицист Антон Страшимиров (1872-1937). Те са финалният акорд на книгата му за Стефан Стамболов, горчивият извод след пестеливо описание на атентата срещу вече слезлия от власт премиер. Вторият, който този път завършва със смъртта му на 18 юли 1895 г.


Заговорът бил премислен, смърт­та - мъчителна. На 15 юли Стамболов и Димитър Петков излизат от „Юнион клуб“ в София. Пред клуба винаги ги чакал доверен кочияш. Не и във фаталната вечер. Стамболов и Петков се качили на единствения свободен файтон - този на заговорниците. Конете потеглили. Проехтял изстрел, очер­тали се силуетите на двамата убийци. Единият, Халю, носел ятаган. Замахнал. „Стамболов паднал на очи и сключил ръце, за да пази главата си. Така убиецът е сякъл ръцете. Болките най-после победили жертвата, той се обърнал на лице, казал дрезгаво „Стига!“ и изгубил съзнание.“ Три дни по-късно умира от раните си.
Така завършва живота си заместникът на Васил Левски в БРЦК, най-младият апостол, хъшът поет, другарят на Ботев. Най-младият депутат, който влязъл в НС на 25 години, докато конституцията предвиждала 30 години. Трагична гибел за най-младия премиер, който 33-годишен поема управлението в сложна за младата държава ситуация - с нов княз, непризнат от великите сили.


Оттогава насам противоречивата фигура на Стамболов е непрекъснато съживявана от суперлативи до пълно отрицание, повлияни от геополитическия вятър. Съвременните му почитатели го възхваляват като яростен русофоб. Така ли е наистина?
***
За премиера, задържал се


седем години на власт


(1887-1894), модернизирал и еманципирал държавата, са изписани хиляди страници. Автор на първата му биография е английският журналист А. Х. Биман. Тя е завършена тринадесет месеца след оставката на Стамболов и две седмици преди смъртта му. Биман пише: „Докосне ли се до интересен предмет, външността на Стамболов се променя. Дебелите му вежди се съединяват, а увисналите му клепачи се повдигат над пламенните му очи, които светят като разгорели се въглени. На ръст той е нисък и пълен и въпреки недоброто си здраве и непрестанната кашлица, която не му дава и минута покой, той се държи прав и върви с твърда и решителна стъпка.“ Да се чудим същия човек ли описва Екатерина Каравелова, съпругата на Петко Каравелов, с думите: „Говореше хубаво, но кой знае какви дълбоки мисли не изказваше. Веждите му, грозният разрез на устата му - при всичкия блясък на очите му, ми говореха за натура, в която господстват низки инстинкти.“ Да, очевидно симпатизанти и противници още навремето виждат Стамболов с различни очи…


Още един чужденец е привлечен от личността му - германецът Рихард фон Мах, на когото Стамболов поверява трескаво нахвърляните си „Кроежи за убиването ми“. В тях бившият премиер споменава и „княз Фердинанд, който е дигнал кръстоносен поход за убиването ми“. Факт е - князът и правителството отказват на Стамболов спасителния паспорт за чужбина, където трябвало да се лекува.


Представители на великите сили не пестят суперлативи за българския държавник. „Хората смятат, че най-голям дипломат в днешно време е Бисмарк. Аз мисля, че най-големият дипломат е Стамболов“ (френският посланик в Цариград Пол Камбон). Най-голямото признание идва сякаш от руския вестник „Новое время“: „Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов.“
***
Въпреки хилядите страници, изписани за Стамболов, портретът на Страшимиров има уникален белег: той разглежда развитието му като политик през характерните черти на българите. Ако искате освен за Стамболов да научите нещо за англичаните или за немците, четете Биман и Фон Мах. Ако искате да разберете българите с всичките им качества и недостатъци, четете книгата на Страшимиров.
***
„Българският Бисмарк“ няма университетска диплома. Роден е на 31 януари 1854 г. в Търново, където семейството въртяло гостилница. До 3-годишна възраст не проговорил и изведнъж започнал да приказва „като възрастен човек“. 16-годишен е изпратен в Одеса. Продължилото две години обучение като семинарист е от съдбоносно значение, тъй като се увлича по руското революционерство. Чете „с известната фанатична упоритост на младите в нашия живот“. Е, поне през Възраждането е било така…


От Одеса бяга, тъй като полицията започнала арести на младежите прудонисти. В Търново (1872-1873) е буен даскал. И оттам се наложило да бяга - в Румъния, където попада в средите на комитите. Едва 19-годишен е делегат от Търново на конгрес на българските комитети. След около година вече е заместник на Левски.


Стамболов умеел да печели симпатии - „пеел песни тъй гласовито, както правел само Дякона“, пишел и бунтовнически стихове като приятеля си Ботев. Под неговото перо излизат строфите: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини.“ Една вечер пренощувал в къщата на баба Тонка Обретенова. По някое време домакинята се събудила, уплашена, че гостенчето се е побъркало. По бели дрехи ръкомахало и крещяло! Оказало се, че Стефан бил с ума си, но рецитирал ново авторско стихотворение.


21-годишен Стамболов вече бил български национален вожд, пише Страшимиров.
***
Няма съмнение, че по онова време Стамболов е русофил. Той не присъства в Учредителното народно събрание, както и никой друг от кръга на Ботев. Факт е и Берлинският договор. Тогава Стамболов се захваща с това, което умее най-добре -

 

да буни Македония


След среща с княз Дондуков обаче се отказва от замисленото. За да не дискредитира Русия и да не навреди на България! Князът го убедил, че въстание в Македония ще бъде приписано на руснаците и българските граници можело пак да стигнат Дунава. При изпращането на княз Дондуков от България Стамболов държал толкова силна реч, че сред насъбралите се се чули ридания. Каква ирония - с прочувственото слово на сбогуване с руски княз „започва държавническият възход на Стамболов“!
***
Политическата му програма при първите парламентарни избори е кратка: „Да пометем консерваторите!“ И либералите ги помитат.


Стамболов имал безпогрешен усет за народните интереси, които намират израз в желанието: „Свое да имам, свое да работя, господар да съм си.“ Следователно: Долу чорбаджиите! Може дори да се каже, че Стамболов е предшественик на съвременните популистки лидери. Горещ оратор на парламентарната трибуна - току-що избран за депутат, без да е навършил нужните 30 години, той взел думата 24 пъти в едно заседание. В същото време притежавал дарбата да общува пряко с избирателите. След венчавката му в Свищов сватбеното шествие тръгнало към Търново. Той не отминал нито едно село. Приемал честитките и насърчително казвал: „Как сте? Държите ли се? Още малко и всичко ще се оправи!“


Стамболов никога не е бил министър. След абдикацията на Батенберг той става направо регент. В безкняжеското време налага в парламента избора на принц Валдемар за княз. Смятал, че руският император ще одобри решението. Но остава излъган. И той, и Каравелов, и депутатите.


В този момент трябва да е станало преобръщането у Стамболов, да е избуяло чувството за накърнено достойнство, да се е родило разочарованието от рус­ката политика. Младото княжество било без държавен глава и без изгледи да се сдобие с нов владетел. Ето защо Стамболов и д-р Константин Стоилов стоели нетърпеливи до телеграфа, очаквайки решението на Фердинанд дали приема българския престол. Когато дошъл утвърдителният отговор, двамата „изпаднали в такъв делириум, щото прегърнали се и затанцували като гимназистки“…


При посрещането на Фердинанд във Видин обаче Стамболов бързо направил своя преценка на новата княжеска особа. Предрекъл: „България ще има да пати от тоя княз.“ Не предвидил обаче бедите, които след седем години се стоварили върху самия него.
***
Фердинанд сложил короната, но останал непризнат от великите сили и от Русия. Това отнемало от авторитета му, правело положението му нестабилно. Ситуацията наложила необходимостта от управление с твърда ръка. За тази роля не е имало по-подходящ от Стамболов. Лидерството било в кръвта му. Както и друга характерна за българите черта - отмъстителността. Освен това „не знаел да се връща назад и не умеел да работи наполовина“. Ето го обяснението за твърдата политика и крайностите.
***
Омразата към Стамболов не спряла и след смъртта му. Малко преди да издъхне, под прозорците му засвирила латерна - в знак на радост, че диктаторът си отива. В деня на погребението бил подготвен атентат. Полицията имала сведения, че винтовете на погребалната колесница са разхлабени. Оказало се истина. Колесницата трябвало да се обърне, а трупът - да бъде разсечен.


В дните на агонията на Стамболов българската делегация в Москва завършила помирителната си мисия. Съвпадението породило слухове, че може би и Русия има пръст в атентата. Мълвата бързо затихнала. Както пише Фон Мах: „Нямаше нужда от руска помощ за убийството; щом българските власти не пречеха с нищо, куршумът лесно можеше да намери целта.“

 

Строил пътища, удвоил парите за образование

 

С еднокамарния парламент Пет­ко Каравелов вързал ръцете на богатите, оземлил масите, осигурил евтини кредити, но предпазливо вземал външни заеми, за да не постави страната в зависимост. Стамболов действал без страх. Той разсъждавал така: „Европейците ще искат да ни хванат на своите малки и големи въдици - това е очевидно. Ако сме слаби, ще се видим във варивното гърне на европейците. Ако сме силни, ще им скъсаме въдицата.“ Може би тази мисъл на Стамболов трябва да вдъхновява съвременните му поклонници вместо русофобството.


Стамболов се заема със строежа на пътища, жп линии и пристанища. Той свързва Бургас с източноевропейската железница, която пресича Южна България и я свързва с Цариград. Слага началото и на Пловдивския панаир.


През седемте години на управлението му бюджетът за образование нараснал повече от два пъти. Ето още един негов завет: „Колкото повече даваме възможност на народа да се учи, можем да се надяваме толкова повече, че този народ ще знае по-добре да разбира своите интереси и ако продължава така, аз съм убеден, че подир 20 години ще видим една България, която не ще можем да познаем.“

 

Да подкупиш медия

 

Критикарство - и тази черта вижда у българския народ Антон Страшимиров. Но не в смисъл на свободолюбие, а на хлевоуста дързост, която много преди появата на форумите в интернет се изливала на воля и по време на селски пазари и сборища. Тя също има принос за края на държавническата кариера на Стамболов. Ето как.


В Пловдив се появил първият всекидневник „Балканска зора“, който жигосвал режима на Стамболов „тъй заразително, че изведнъж заговорва в целия народ българското критикарство. А такова настроение убива властта преди всичко с това, че й отнема новия приток от даровити поддръжници“, поучително и за днешните политици пише Страшимиров.


Стамболов усеща опасността безпогрешно. Този път вместо да стовари върху вестника репресии, предлага на издателя материална помощ. При условие, разбира се, че хвали властта. Издателят приел субсидия от 6000 лева. Но още преди да излезе първата хвалебствена статия, друг вестник - „Свобода“, написал, че парите били подкуп. „Балканска зора“ наистина отпечатва похвали. Това бил краят му. Общественото мнение пък направило извода, че властта е в безизходица, щом подкупва медии. И се развихрило на воля.

 

Наследници

 

От брака си с Поликсени Стамболов оставя трима наследници - Вера, Константин и Стефан. Вера се влюбва в офицер, но майка й се обявява против брака им. От мъка дъщерята губи разсъдъка си и умира в психиатричната клиника в Карлуково. Трагедията подтиква братята й да дадат обет за безбрачие. Удържат на думата си и не оставят потомство.


Върху съдбата им трябва да е сложил отпечатък и параклисът, в който вдовицата Поликсени превърнала кабинета на съпруга си. Там държала отсечените му ръце в стъкленица, а децата всяка сутрин трябвало да се молят пред зловещия олтар.


Гласувайте в нашата анкета: Кои са лидерите в Третата българска държава?

 


Още по темата

Петко Каравелов оставил скромна къща в наследство

Петко Каравелов-1428490001.jpg

8 апр. 2015 | 13:27

Лидерите ни се разкъсват по посоките на света

Авторът на днешния анализ е дал шест примера за български лидери - всичките споменати поне по веднъж в предишните две публикации. Засега най-дискусионни в класацията остават Фердинанд, Георги Димитров и... политиците от времето на т.нар. преход.-1430733369.jpg

4 май 2015 | 12:37

Анкета на „Преса“

Кои са лидерите в Третата българска държава

-1429695716.jpg

Гласувайте!

27 апр. 2015 | 18:22

За 135 години само седем лидери у нас

-1429695716.jpg

От годините на прехода единственото запомнено име е това на Иван Костов

22 апр. 2015 | 12:21