Христо и Марин Генчеви: Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта

В момента нашето общество е изправено пред избора - модерен начин на живот или повече деца

Христо и Марин Генчеви: Още една стая или как да започнем да решаваме проблемите с раждаемостта

9048 | 5 юли 2019 | 13:14

За хората от средната класа, които би трябвало да могат да си позволят трето дете, животът в къща в София обаче е практически невъзможна мечта, най-вече заради високата цена на придобиване на парцел и бюрократичните пречки пред неговото регулиране и постр


Христо Генчев

Д-р Марин Генчев

Андрей и Биляна са хора с добри професии. Току що са навършили 30 години. Малко след като създават семейство те купуват тристайно жилище в софийски квартал с добра транспортна инфраструктура. Четири години по-късно те имат вече две деца и Биляна мисли да се върне на работа за да продължи успешната си кариера. Децата израстват и постепенно в семейните разговори започва да се прокрадва темата за трето дете.
Заплатите на двамата гарантират финансова стабилност. Децата ще стават все по-независими, а едно ново майчинство не застрашава кариерата на Биляна. Всички още едно искат братче или сестриче. Но има нещо, което прави проекта “трето дете" труден - жилището няма възможност да поеме нов член на семейството. Нужен е апартамент с още една стая. Смяната на апартамент обаче е почти невъзможна задача за семейство с двама работещи родители. Притиснати от този проблем Андрей и Биляна се отказват - едно решение, за което вероятно ще съжаляват цял живот.
Какво може да направим като общество, че наследниците на Андрей и Биляна да се решат да имат още едно дете?


Да спрем да копираме провалили се демографски модели

Ако искаме да разберем кои механизми за стимулиране на раждаемостта не работят е достатъчно да погледнем актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в република България (2012 г. - 2030 г.) създадена под влияние на “чуждестранни аналози”. Там намираме политики като - “равнопоставеност на половете”, “финансови стимули”, “услуги в подкрепа на отглеждането”, “консултации по семейно планиране” и “благоприятна жизнена среда”. Няма обаче доказателства, че от тези фактори зависи нивото на раждаемостта. Напротив - в градове с перфектна жизнена среда, с добри училища и детски градини и големи детски надбавки (напр. Виена), раждаемостта е сравнима с тази на София [1]. Да не говорим че, раждаемостта на държави предлагащи много големи финансови стимули за отглеждане на деца като Германия е идентична с българската.


Гъстотата на населението е ключов фактор определящ нивото на раждаемостта

По същото време, в което Андрей и Биляна решават да нямат още едно дете, в село близо до Мелник се връща младото семейство на Тодор и Камелия, очакващо своето трето дете. Тодор е програмист работил в София, който избира да се върне в родната си къща и да работи дистанционно. Единственият му проблем е че, къщата няма работно помещение, в което той може да се усамоти по осем часа на ден. За тях този проблем е минимален - с баща му и брат му за 6 седмици изграждат разширение на къщата и премахват последното препятствие Тодор и Камелия да заживеят спокойно. От тук нататък за това младо семейство дори отглеждането на четвърто дете няма да бъде голямо предизвикателство.
Науката дава много добро обяснение за семейните модели на Андрей/Биляна и Тодор/Камелия[2]. За разлика от миграционните процеси, които се движат основно от икономически мотиви, раждаемостта се зависи от други фактори. Един от основните фактори, които определят раждаемостта при хората е нивото на населеност в една популация. Това е и причината защо раждаемостта в пренаселена градска среда да е винаги по-ниска от тази в селата[3] или в зоните с нискоетажно застрояване.
И понеже е от изключително значение нека го повторим - гъстотата на населението е ключов фактор влияещ върху раждаемостта. Фактът, че този механизъм съществува и при много други бозайници говори за това, че възпроизводителното поведение зависещо от нивото на населеност на популацията е основна, вероятно генетично заложена, поведенческа програма, която не можем да пренебрегваме. А ние се опитваме да го правим - отново и отново.
Да уточним - далеч сме от мисълта че, раждаемостта зависи само и единствено от плътността на населението в даден регион. Наличието на социално-осигурителна система извън семейната среда, достъп до контрацепция и не на последно място религиозност са също фактори влияещи върху това колко деца ще има дадено семейство. Но за разлика от тях гъстотата на населението е в сферата на контрол на местната власт.

Защо се увеличава гъстотата на населението?

Преди да продължим нека обсъдим един друг въпрос. Защо съществува стремежа към увеличаване на гъстотата на населението в определени точки от дадена територия? Най-очевидния отговор е, че там където има голямо струпване на хора има и повишена производителност на труда заради възможността за специализация на работната ръка, късите транспортни връзки и лесното облагородяване на средата. Мястото с голямо струпване на хора е мястото, където се придобиват умения и има професионално развитие.
С други думи, ако намалим гъстотата на населението ще намалеят производителността на икономиката, нивото на благоустройство, качеството на работната ръка и приходите на хората. Т.е. ние се сблъскваме с феномена че, икономическите възможности предизвикват миграция към градските центрове, а увеличената плътност на населението в тях води до спад в раждаемостта.
Идеята за уплътняването на София за пръв път е записана в Наредба закон за прилагане на плана “Мусман” от 1938 г.. От тогава насам Столична община следва философията че, ограничаването на застроените територии е единствения начин да се постигне необходимото ниво на благоустройство и обществен транспорт. Това продължава да е и политиката днес въпреки появата на личните превозни средства и на модерните технологии за благоустрояване на територии.
В момента нашето общество е изправено пред избора - модерен начин на живот или повече деца. Може ли този Гордиев възел да бъде разсечен?

Eднофамилни къщи за средната класа

Научно изследване на института Макс Планк[4] доказва, че семействата, които живеят в еднофамилни къщи са по-склонни да имат трето дете. В момента обаче много малко хора в София живеят в къщи с дворове. Те се делят на три основни групи:
* заможни хора, които могат да си позволят да купят къща с двор в полите на Витоша,
* семейства, които живеят в селата в периферията на града в наследствени къщи
* семейства от малцинствата живеещи в гетата на София.


За хората от средната класа, които би трябвало да могат да си позволят трето дете, животът в къща в София обаче е практически невъзможна мечта, най-вече заради високата цена на придобиване на парцел и бюрократичните пречки пред неговото регулиране и построяването на къща. Това води до намалено предлагане на парцели за еднофамилни къщи и съответно повишаване на тяхната цена. Тази ситуация е в пълно противоречие с хилядолетната традиция българския мъж да участва в строежа на дома на семейството си.


Тази невъзможна мечта обаче трябва да стане възможна за хора от средната класа! На запад, север и изток София разполага с огромни неусвоени равнинни територии, които са много подходящи за строителство на еднофамилни къщи и целогодишно обитаване. Премахването на законовите и бюрократични пречки пред тяхното усвояване ще даде възможност на десетки хиляди семейства да заживеят по мечтания от тях начин и това ще има положителен ефект върху раждаемостта на семейства от средната класа.


Същевеременно там ще се насочат усилията на много софийски предприемачи и вредната за СО тенденция за презастрояване на южните райони ще загуби инерция. Проблемът с “частните улици и градинки” в южните квартали също ще бъде избегнат защото при регулация на големи територии по чл. 16 ал. 1 от ЗУТ общината е в правото си да придобие безвъзмездно до 25% от териториите обект на регулация. Така погледнато съвсем скоро дилемата ще стане не модерен град или повече деца, а повече деца или протести срещу презастрояването.

Днес ние трябва да избираме дали да сме последователи на очевидно неработещи модели или да започнем да мислим прагматично. Ако заложим на научно доказани и най-вече очевидни принципи София има всички предпоставки да се превърне в модел за подражание за много европейски столици.

 

 
 

 Авторите: д-р Марин Генчев има седем деца, Христо Генчев - три, а четвъртото е на път.


От категорията

Валерия Велева към съдия Калпакчиев: С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?

-1448546816.jpg

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, ...

20 септ. 2019 | 00:40

Виенски Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

-1547746655.jpg

Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно показват, че Русия ...

16 септ. 2019 | 15:48

Михаил Дженой, кмет на Крайова: Гордея се с плана за урбанизация и нарастване на населението в града

Михаил Дженой, кмет на Крайова
-1568989853.png

Работим върху комфорта на населението, здравеопазването и образованието като ...

20 септ. 2019 | 17:23

Ерион Велиай, кмет на Тирана: Придвижвам се с колело, хората трябва да виждат такъв пример

Ерион Велиай, кмет на Тирана-1568988453.jpg

В главния албански град живее една трета от населението на страната и ...

20 септ. 2019 | 17:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.