Министър Божидар Лукарски се надява Кърджали да привлече инвестиции за производство на автомобили у нас (на снимката той открива бизнес инкубатор в града). Снимка - БГНЕС.

Инвестиции или окови? Избирайте умно

8234 | 25 май 2015 | 12:09

Чуждите посланици говорят за едно и също - корупция и съдебна система.


Новините от последните седмици изведоха на преден план в българската политика въпроса за преките чуждестранни инвестиции у нас. Очевидният им спад е тревожен сигнал както към управляващите, така и към бизнеса. Проблем има - това стана по-отчетливо и ясно, след като бяха обявени данни, че парите, идващи в страната по линия на емигрантската ни общност, вече надвишават чуждите вложения у нас.


Темата е многопластова и е редно в публичните дебати да се чуят всички гледни точки. Политическата изглежда особено важна.


На първо място е проблемната ситуация вътре в страната.


Образът ни пред света


не е на необходимата висота. Чуждите посланици, които имат пряко отношение към инвестиционния бизнес, още от средата на 90-те години говорят горе-долу за едно и също - корупция и съдебна система. Отделен въпрос е дали те не си позволяват повече, отколкото е дадено на един чиновник, па макар и на голяма и силна страна. Но когато 90% от българските граждани нямат доверие в съдебната си система, какво остава за чуждите.


Как даден инвеститор ще е спокоен за вложенията си, как може да разчита на справедливост при неизбежно възникващите за всеки бизнес проблемни ситуации? Това е идеалната среда за поява на мръсни пари, сенчеста икономика, авантюристи и спекуланти. Губи се дългосрочната стабилност. Докато няма ясен сигнал за промяна на статуквото в съдебната система и администрацията, няма да има и стабилен инвестиционен поток.


Винаги са ни учили, че корупцията е там, където има публична собственост - обществени поръчки, търгове. В България се стигна до уникална ситуация - корупция се наблюдава в частния сектор. Пълно е с примери за подкупи за назначение на работа в белгийски, италиански, чешки предприятия, които работят у нас. За достъп до търговски вериги се търсят рушвети и процентни отчисления. Това не е нормална пазарна ситуация.


Негативен момент е, че много от българските мениджъри губят инициативността си.


Превръщат се в сковани служители


които работят само по инструкции отгоре.


Това закърняване вече се отчита от големите одиторски компании у нас.


Върху желанието за инвестиции тежат и политическите бичове по региони - обезлюдяване, неграмотност, липса на трудова етика, престъпност, феодализъм в местната власт. Въпросът вече не е само да привлечем, но и да задържим чуждестранните инвеститори, които влагат в производство у нас.


Разбира се, не бива да приемаме инвестициите за панацея за всички финансови проблеми на държавата. Мантрата „инвеститори“ няма онази магическа сила, която имаше преди време. България, която вече години наред е член на Европейския съюз, заема незавидната последна позиция по икономически показатели. Така че политическият й елит и обществото би трябвало да са се разделили с


илюзиите и романтизма


в своя подход.


Чуждите инвеститори вече не са нещо, което се приема за 100% положително. Предишното правителство, оглавявано от Бойко Борисов, беше свалено, след като чрез демонстративно горене на сметки започнаха протести против чуждестранен инвеститор. В момента има недоволство от големите търговски вериги - публикации колко пари изнасят месечно, както и оплаквания от всевъзможни браншови организации заливат медиите.


При страни с подобни проблеми често се стига до търсене на свежи финанси в спешен порядък. Това бързане често води до паника.


А паническото търсене на инвестиции е изключително лош сигнал към потенциалните инвеститори. То изпраща послание за отчаяние и зависимост. Ако се предлагаш много евтино, ако си прекалено достъпен, възникват съмнения за твоите качества и стойност. Инвестициите на всяка цена са политическа грешка. Те не може да са самоцел.


Няколко примера от Източна Европа илюстрират добре различните подходи при търсенето, намирането и реализирането на инвестиции. Инвестициите са политически и културен инструмент, а не само бизнес и печалби.


Чехия е сравнително съизмерима с нас държава, с която вървим по един и същи път на развитие. За съжаление по икономически показатели ние изостанахме доста от нея. Тя се превърна в икономическа сила от европейски мащаб.


Сумата на преките чужди инвестиции там достигна 104 милиарда евро - 87% от тях са от страни от ЕС. От добро място за вложения Чехия се превърна в инвеститор, чиито интереси стигат дълбоко на юг. Само за миналата година нейни фирми продадоха над един милион автомобила. Нарасна тежестта на чехите на европейските съвети. Лидерите им демонстрират самочувствие и не се унижават в търсене на капитали из Азия и Африка.


Малка Словения има свои заводи в Косово, Сърбия, Чехия, Унгария. През 2010 г. дори купи една от големите шведски компании за домакинска техника. Група „Агрокор“ от Хърватия всяка година търси къде да инвестира част от печалбата си на стойност половин милиард евро. Австрия и Словения използват членството си в ЕС, за да влияят в Западните Балкани. Не поставят условия, а помагат на всички желаещи. Инвестициите им вървят приоритетно и получават държавна подкрепа.


Търсенето на инвестиции


без политическа и културна идея


често води до проблемни ситуации. Инвестициите не са безусловни. Колкото по-голяма е страната инвеститор, толкова по-голяма е вероятността за засилване на влиянието й във вътрешната политика на страната, в която влага средства.


Най-младата държава на Балканите - Косово, изпадна в подобна зависимост. Управлението на Ердоган направи мащабни инвестиции в здравеопазване (3 турски частни болници), застрахователен бизнес, хлебозавод, завод за гумени изделия, частни училища (две в Прищина). Приватизираха електрическата им компания, изградиха магистралата, взеха на концесия летището. През 2011 г. под външен натиск министерството на образованието в Косово трябваше да пренапише вече одобрените учебници по история, за да преформулира ролята на Османската империя в живота на областта.


Отчаянието от перманентната политическа и социална нестабилност в Босна тласна страната към търсене на капитали по религиозна линия сред страните от Персийския залив. За последните няколко години в някогашната югославска република буквално се изкупува частната собственост и се заселват цели фамилии от Арабския полуостров.


По думите на вътрешния министър Радончич няколко десетки хиляди са вече жилищата, изкупени от кувейтци само в Сараево. Това промени из основи структурата, порядките, ценностите, културата, облеклото в босненското общество. Проевропейската линия в политиката се мъчи да алармира за проблема, но нещата отидоха твърде далеч и европейската перспектива вече изглежда почти невъзможна.


Трескавото търсене на финанси напоследък отведе сръбската власт до Обединените арабски емирства. На последните парламентарни избори през март 2014 г. една от основните теми беше проектът „Белград на вода“, включващ строежа на стотици жилищни сгради, мост, офиси, най-голямата сграда в Югоизточна Европа (50 етажа). Началото на финансирания от емира проект беше обявено за май 2014-а, но към днешна дата не е преместена и една тухла по него. За сметка на това


борбата на сръбските власти


с радикалния ислям в областта Санджак се оказа затруднена. Важният извод, който се налага, е, че търсенето на инвестиции от страни, които имат или смятат, че имат свое етническо или религиозно малцинство на твоя територия, е деликатен въпрос, който крие известни рискове.


Модерната за властите от целия регион дестинация Катар се оказа прелюбопитен пример. Изследване, публикувано в сп. „Геополитика“ през миналата година, установи, че само общият брой на търсените от малката арабска държава агнета на Балканите надхвърля възможностите на тамошното население за консумирането им в следващите сто години.


Ние сме членове на ЕС. Трябва да използваме този факт и да търсим инвеститори, които традиционно (някои още от XIX век) присъстват у нас и са носители на инвестиционна култура. Понеже част от управляващите постоянно говорят за ценности, е редно и да правят нещо в тази посока. Регионалната ни активност не е на ниво. Срещите с чешките власти и изучаването на техния опит са едно добро начало. Погледът на север днес е най-доброто решение в дългосрочна перспектива.


Още по темата

Колко е растежът след криза

Шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова надмина всички, като заяви по БНТ: „Само за първото тримесечие имаме ръст от 2% на БВП, а в Европа средният растеж е 1,4%!“ Кое е вярното тълкуване? ©ДЕСИСЛАВА ВЕСЕЛИНОВА-1432117893.jpg

В глобалното пространство замириса на оптимизъм. Но тонът у нас е твърде ...

20 май 2015 | 12:41

Световни компании искат да инвестират в Димитровград

-1429886281.jpg

Реализирахме европроекти за 40 млн. лева, изчистихме и 12 млн. лв. дългове от ...

24 апр. 2015 | 12:42