Бившият зам.-началник на военното разузнаване о.р. полк. Николай Русатев:

Искам детектор на лъжата за Комисията по досиетата

8689 | 6 юни 2015 | 12:52

В Народното събрание в периода 1997-2001 г. е имало 20 чужди агенти


-Г-н Русатев, защо министър Николай Ненчев пусна заповед служба „Военна информация“ да предаде архивите си, след като това бе направено още преди две години - на 22 декември 2013 г. Изпълнено е всичко по закон, което се отнася за български граждани. Не са дадени само документите за чуждите граждани.


- Министър Ненчев предприе тази стъпка, за да си направи евтин пиар и да изпълни основния си политически ангажимент, за който е сложен на поста - да извади досиетата и да разгради системата на военното разузнаване. Нали не се съмнявате, че зад такъв ход се крият и чужди интереси. За съжаление Ненчев се оказа част от политическа сила - Реформаторския блок, обладана от фикс идея да се бори с „призраците“ на комунизма у нас, защото още не си бил отишъл. Но незнайно защо нас от военното разузнаване ни свързват с това, с репресивните структури преди 10 ноември. Ние ли сме виновни за всичко случило се тогава?


- Ако питате него ще каже, че изпълнява закона.


- Законът за досиетата е антидемократичен и противоречи на конституцията. С него се политизара армията, защото разделя офицерството на „добри“ и „лоши“. Лошите са тези, които са служили преди промените, а добрите, естествено, след това.


Той поставя под съмнение императивността на заповедите и уставите в армията. На негова база сега усилено се внушава, че БНА е била инструмент за политическо насилие, а не за защита територията на страната. Знаете ли кое е обидното - че българското военно разузнаване получи повече уважение и признание от партньорите в НАТО, отколкото от родните политици.


- Щом пактът оценява военното ни разузнаване, това означава, че то работи по новите правила, че се е реформирало.


- В първите години след промените имаше известно недоверие между някои от нашите и западните служби, което е логично. Но то бе бързо преодоляно. България изтегли резидентурите си от всички партньорски страни. Не така обаче постъпиха навремето някои от партньорите ни. Турските служби така се бяха развихрили у нас, че не смогваха да се срещат с агентурата си на българска територия и я извеждаха масово в Турция. В нашия парламент през периода 1997-2001 г. е имало най-малко 20 агенти на западни разузнавания, за други структури да не говорим. Това не си го измислям, а са данни на световната агенция „Стратфор“, която е частна разузнавателна и аналитична компания. А виждате какво правим ние - готови сме да размахаме като бяло знаме досиета.


- Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов отрича, че се интересува от документите за чужди граждани.


- Той прекрасно знае, че това, което не е предадено, е свързано само с тях, тъй като по закон не се изисква. Някой яко го лъже, че в тези папки ще намери остатъците от комунизма у нас или компромат за политик, който да бъде дискредитиран. Уверявам ви, че там няма нищо подобно. В документите има данни само за явки, канали и данни за чужди граждани, работили за България. Не само че е забранено, а е опасно тези папки да се отварят.


- Но той даде гаранция, че дори и да попадне чуждо име, няма да изтече информация.


- А каква е гаранцията, че няма да се случи? Винаги има първи път. По закон всички документи, които влизат в комисията, автоматически се декласифицират и са обществено достояние. Всеки може да отиде и да ги чете. Но не е така. Председателят и една малка групичка хора около него определят кой може да има достъп. Какъв е смисълът да се вадят досиетата от секретната служба на военното разузнаване и пак да се засекретяват. Тази комисия се изживява като последна инстанция в държавата и няма кой да я контролира. Ако там са честни, нека си сложат ръка на сърцето и кажат крият ли досиета? Зная, че има двоен стандарт в работата им. Защо не оповестяват досиетата на членове на едно правителство? В него имаше министри, които попадат под ударите на закона, и досиетата им трябваше да бъдат извадени. Но миналото им се крие по политически съображения. Ние ги знаем кои са. Щом ще има аршин, да е еднакъв за всички. Затова не им вярвам. И затова искам всички от Комисията по досиетата да се подложат на детектор на лъжата, особено началникът им - Евтим Костадинов. Ако е чист, няма от какво да се бои. Ненапразно визирам именно него. Имам нещо предвид. Нека видим морални и чисти хора ли са.


- Истерията около досиетата влияе ли върху националната сигурност на държавата?


- Това съсипва разузнавателните ни служби, които без агентурен апарат са като слепи. Преценете сами такова обстоятелство как влияе на сигурност­та на държавата. Кой чужденец ще се съгласи да шпионира за България, при условие че не се знае при смяна на политическата конюнктура дали името му няма да бъде осветено, дали няма да го предадем. Дори и да му предложите много пари. Това важи особено за агентите ни, които са високопоставени лица в обществено-политическия живот на съответната държава. Ние сме вербували министър на вътрешните работи, който работеше за България доста време. Това е канал, който е граден с години, хвърлени са много пари. Ако бъде осветен агентът, в един миг всичко се срива. Каналът се сменя, търси се нов, но не се знае дали може да се направи пробив, защото контраразузнаването на съответната държава не спи. Всичко започва отначало пак с много пари. Казвам това, защото, когато се прави нещо, особено в такава деликатна сфера като националната сигурност, трябва да се мисли. А това неминуемо ще се случи, когато папките отидат в обществената читалня на комисията. Освен това постоянното напрежение държи в разкрачено положение и щатния личен състав на службата. Офицерите не са сигурни кога за какви могат да ги обявят.


- Законът за разкриване на досиетата е от 2006 г. Колко агенти оттогава сме успели да вербуваме? Чул съм, че „реколтата“ е доста слаба за разлика отпреди.


- Питате ме нещо, което нямам право да ви кажа, защото данните са много секретни. А в същото време сложността на задачите пред служба „Военна информация“ се повиши, особено за добиване на информация по линия на тероризма. Това е изключително сложно, защото много трудно се внедряват хора в такива структури. Опасно е и никой не иска да рискува, защото при провал там за шпионите няма друга присъда освен смърт. Но тъй като военното ни разузнаване работи във високорискови страни, където властват първичните закони за мъст, обикновено се избива цялата рода на разкрития „предател“. Все пак военното ни разузнаване се справя. Благодарение на него българските контингенти в Афганистан досега не са дали нито една жертва.


- Вярно ли е, че ще ставате заместник-началник на военното разузнаване, г-н Русатев?


- Разбира се, че не е вярно. Този слух аз го пуснах нарочно на определени места.


- А защо?


- Исках да проверя откъде изтича информацията и затова лансирах тази версия. Защото има една група от хора, която не иска да допусне службата да се управлява от някого, който не е под неин контрол. А и освен това назначението на Йордан Бакалов за шеф на службата се проточи във времето.


- Одобрявате ли назначението на г-н Бакалов за директор на служба „Военна информация“?


- Няма да скрия, че срещу неговата номинация имаше и сега има сериозна опозиция. Но ми се иска да съобщя нещо, което не е публично известно. Предвиждаше се и все още се предвижда за заместник на Бакалов да бъде назначен бивш кадър на службата. Това е доста неудачен вариант, ако се реализира.


- Защо да е неудачен вариант, нали е професионалист от системата, работил е в разуз­наването?


- Така е, но мисля, че не е добър професионалист. Позволете ми да не навлизам в подробности. Целта с неговата номинация е друга - да оглави службата, след като бъде приет законът за военното разузнаване. Защото ще бъде записано, че началникът трябва да има поне 10 г. стаж в системата на военното разузнаване, а Бакалов няма.


- Кой е той?


- Казва се Драгомир Петков и в момента е директор на „Военно издателство“. Там го назначи служебният военен министър Велизар Шаламанов. Назначи го под натиск и сгреши. После, когато му казаха каква глупост е сътворил, той се плесна по челото и заяви, че не е знаел, че така стоят нещата. И обеща, че ще предаде на наследника си, тоест на Ненчев, да отстрани грешката. Резултатът е нулев. Доколкото знам Петков, има проблеми с издаване на допуск до класифицирана информация от ДАНС. Освен това е и в конфликт на интереси. Той е директор на издателството и началник на собствената си жена, която е шеф на отдел там.


- Това наистина ли е така? Стоите ли зад думите си?


- Стоя зад думите си. Твърдя, че са истина. Не ангажирам никого с тях, включително и вестника.


- Наскоро кабинетът прие нов устройствен правилник на Министерството на отбраната. В него е отбелязано, че ще бъдат съкратени 151 щата в служба „Военна информация“. Министър Ненчев заяви, че това са кухи щатове.


- Не е вярно, ако се отнася за структурите на стратегическото ни военно разузнаване. Няма да обяснявам защо, не е редно. Но се залага бомба със закъснител, която ще удари много силно върху способностите на разузнаването. Може би това е целта.


- Военните разузнавачи от запаса се заканихте да съдите министър Николай Ненчев, че ви нарече „терористи“. Още ли е в сила заканата?


- Не сме се отказали да дадем министъра на съд. Но не за това, че ни нарече „терористи“. Не искаме да му правим излишна реклама. Ще го съдим за това, че нареди да се предадат архивите на военното разузнаване в противоречие на закона. Все още изчакваме, защото трябва да видим и да се запознаем с текста на заповедта. А интересно защо не е качена на сайта на министерството. Тя не е секретна. Нали според Ненчев е обществено значима, след като се бори срещу тайните зависимости на миналото. На сайта се качват толкова много министерски заповеди, а тази - не.


Още по темата

Полковник от резерва Николай Русатев е роден през 1954 г. в София. Завършва висшето военно училище във Велико Търново, разузнавателен профил, Военната академия и УНСС. Армейската му кариера преминава във войсковото и стратегическото разузнаване. Бил е на всички основни длъжности. Дълги години е заместник-ръководител на военното разузнаване по операциите. През 2000 г. е освободен от кадрова служба. Сега е пенсионер.

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Iva Todorova


28 юли 2015 | 23:28



Имам честта да познавам Петкови. Г жа Петкова й стана неприятно като я питах дали е жена на господин Петков. Г жа Петкова работи здраво колокото всички останали колеги


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.