Искра Михайлова: Призовавам кабинета да събере цялата научна мисъл у нас и да изработи план за Зеления пакт

Не искат в България да се правят реформи. Дори нямам обяснение защо, казва евродепутатът от ДПС

Искра Михайлова: Призовавам кабинета да събере научната мисъл и да изработи план за Зеления пакт

18014 | 17 февр. 2020 | 17:28

Конфронтациите на дребно между държавните мъже във времена, когато има големи трансформации е, безотговорнио поведение. Ние казваме – не, ние мислим стабилно. Стабилността е много хубаво нещо. Но това не е развитие.

Искра Михайлова: Призовавам кабинета да събере цялата научна мисъл у нас и да изработи план за Зеления пакт-1581951013.jpg-1569309920.png

Превръщането ни в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. е най-голямото предизвикателство и възможност на нашето време. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г.
За постигането на тази цел Европейската комисия представи Европейския зелен пакт — изключително амбициозен пакет от мерки, които следва да дадат възможност на европейските граждани и предприятия да се възползват от прехода към устойчива зелена икономика.
През март ще бъде представен “екшън план” за нова индустриална стратегия на ЕС. В нея ще се целѝ индустрията да използва по-малко материали и да се гарантира, че продуктите могат да бъдат използвани повторно и рециклирани.
Фонд "Справедлив преход" размер на 1 млрд. евро трябва да даде възможности на засегнатите региони да преодолеят кризисната ситуация и да излязат от нея със значителни нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и на индустрията.
За целта всяка страна трябва да изготви териториални планове, които да залагат конкретни инвестиции в модернизация на производства, в преминаване от въглища на други видове гориво или други енергийни модели, в развитие на човешкия капитал.
Засега българското правителство е заявило само, че иска да запази ТЕЦ-овете максимално дълго време, което беше подкрепена от парламента.  Според действащите регламенти след 2025-а всяка форма на държавна помощ за въглищния бизнес ще е забранена
Третият кабинет на Борисов засега не е изработил стратегически цели във връзка със Зеления пакт.

По тези въпроси разговаряме с евродепутата от ДПС Искра Михайлова, заместник-председател на либералната група „Renew Europe“. 

 

- В българското общество, г-жо Михайлова, като че ли се насажда негативизъм към Зеления пакт на ЕС. Премиерът Борисов заяви, че „Зелената сделка създава проблеми“, което означава, че управляващите се страхуват от нея или не знаят как да използват механизмите ѝ за бъдещото развитие на страната. Така ли е и така ли трябва да бъде?

- За съжаление, моето впечатление е точно такова - в България Зелената сделка е проблем. У нас го няма пълното разбиране на държавната администрация, че Зелената сделка не е еднократен ентусиазиран порив за „позеленяване” на европейската икономика. Зеленият пакт е нова стратегия на Европейския съюз. Ние трябва да приемем, че следващите години ще бъдат години на реализация на тази стратегия. Това изисква мобилизация на всички ресори, защото Зеленият пакт не е само за енергетиката, той е за дигитализацията, за селското стопанство - засяга всички области на живота. Зеленият пакт не е само проблем, за България той отваря много възможности. Свързан е с образованието, социалната политика, иновациите и ефективното използване на ресурсите на ЕС и Многогодишната финансова рамка. Зеленият пакт е и за прехода на райони, които в момента са свързани с индустрии, консумиращи много енергия, като текстилната, циментовото производство как да направят стратегии не за 5 или 10, а за 30 години, за да могат да трансформират тези региони, да гарантират модерно производство, чиста околна среда, здраве за хората, просперитет и високо заплащане.

 

- Това означава да се промени мисленето ни по отношение на живота ни в бъдеще.

- Точно така. Това е предизвикателството и големият проблем за страни като България. Не казвам, че сме единствените, има и други страни, които изпитват съмнения, неудобства и притеснения, но ние тук в България го чувстваме най-много – Зеленият пакт изисква смяна на модела. На първо място – ясно решение, че ние имаме нужда от реформи сега, за да можем да продължим напред.

 

- Но България в момента е в застой, никой не прави реформи, чака се правителството да изкара мандата си.

- Не искат в България да се правят реформи. Дори нямам обяснение защо. Някои реформи биха смекчили изключително много общественият натиск и натискът на гражданите към управляващите. Гражданите не могат да приемат, че един язовир може да се изпразни внезапно. Българите са грамотни хора, знаят, че има прогнози за времето с месеци напред и не могат да допуснат, че модерните технологии не са създали програми за следене на водния отток в басейните и в цялата система за управление на водите. Но ние не искаме да се реформираме и резултатът е този – един язовир внезапно се изпразни. По същия начин се изненадахме от вноса на отпадъци в България. Не следим ли, че вече има модерни технологии за преработка на отпадъци, не видяхме ли какво се случи с италианския отпадък, когато беше транспортиран в Германия? Някой да разбра? Не. Най-малко гражданите на Федералната република. Те не усетиха промяна в околната среда. Германия е инвестирала в модерна технология за преработка на отпадъци, в това число и на горене. Германия сепарира отпадъците. При нас дори отделните кофи, в които се събираше разделно отпадъкът, изчезнаха.

 

- България от райски кът се превърна в сметище – бунища има накрая на всеки град, на всяко село, под мостовете, никога не е било така.

- През 80-те -и началото на 90-те години ние инвестирахме и продължаваме да инвестираме парите, които получаваме от ЕС, в изграждането на депа, където боклукът се заравя, насаждат се дръвчета отгоре и прилича на парк. Но от този модел до днес, 2020 г одина, има технологичен напредък, който ни липсва. Страните-членки могат да депонират не повече от 10% от отпадъка, не 70, не 90%. Една икономика, която все повече отчита, че ресурсите привършват, естествено се обръща към тези ресурси, за да се види какво можем да използваме от тях. Неслучайно сектор „Строителство“ го има и в Зеления пакт има като отделна глава, защото строителството първо, произвежда отпадък, второ, може да използва отпадъци, трето, това е един от секторите, към които могат да бъдат насочени част от отпадъците. В Холандия, напримр, се използват строителните отпадъци от текстилната промишленост за топлоизолация на сгради. Това е иновативно решение. Получаваме сгради, които са високомоделирани, с по-малко разход на енергия, с печалба за всички от един отпадък.

 

- Да се върнем на отношението в България към Зеления пакт. Управляващи и опозиция казват се, че той поставя под риск въглищните централи, които доставят 60% от цялата електроенергия. Томислав Дончев дори предупреди, че има опасност от Зелената сделка да останем „на зелено”, тъй като трябва да се затворят тези въглищни централи до 2050 година. Какво трябва да направим, тъй като това е и социален проблем?

- Разбира се, че е социален проблем. Първо, трябва да кажа, че позицията на ДПС е да бъдем честни с хората и да обещаваме решения, вместо да казваме, че нещата ще си продължат, както са. Рано или късно мините в Маришкия басейн ще бъдат закрити - казват, че имат залежи за още 60 години, не повече. Зеленият пакт поставя изискване към България да ги закрием след 30 години, не утре или вдругиден.

 

- А в това време какво трябва да направим?

- Да разгледаме всички възможности и да видим как можем да постигнем поставената задача – затваряне на мините. Ако не можем да я постигнем за 30 години, да кажем за колко години можем, защото освен всичко останало знаем, че има краен срок на залежите. Тогава да кажем честно на партньорите си в ЕС - имаме намерение да направим това и това, но не можем да го свършим за 30 години, можем за 40. ЕК предлага плановете за трансформация на тези региони. Дори е предложила модел на такъв план. Да направим анализ на почвите, на потенциала за био-земеделие, на потенциала за инвестиции, да направим целево търсене на инвестиции в тези региони. Вярно, че в момента сме довели инвестициите до санитарния минимум, но можем да направим усилие. Да видим възможностите, да се концентрираме върху даден проблем, той не може да бъде решен с едно щракване на пръсти, но трябва да положим усилия.

 

- Но правителството не прави това! То казва, че има проблем!

- Призовавам кабинета да покани цялата научна мисъл у нас, всички свързани с развитието на тези отрасли, да дадат предложения, да се обсъдят тези предложения. На базата на анализ и на цялата информация, която имаме за регионите, да изградим стъпка по стъпка стратегически план какво да правим.

Ето след 30 години сегашните миньори, няма да са миньори, дори тези, които сега започват работа, какви възможности им предлагаме, на какво ще ги учим. Второ, да разгледаме природата и околната среда и водите и да видим може ли България, която залага на биологичното земеделие, да отглежда зеленчукови овошки, например, или друго в този регион – позволяват ли почвите, позволяват ли водите, можем ли да насочим хората към такъв тип производство. Тогава - да ги обучим, да направим гаранционни схеми, които да им дават кредити с минимална лихва и дългосрочна перспектива, за да могат да започнат собствено производство. Така малко, по-малко ще отпуснем натиска към минната промишленост, където хората се насочват заради по-добрите заплати. Нека започнем от най-младите и да им дадем възможности за нещо друго, да печелят същите пари или повече.

 

- Това означава закриване на минно-добивната промишленост.

- Но не веднага.

 

- В правителството има едно усещане, че наличното към момента финансиране за приспособяване към Зеления пакт не отговаря на усилията и разходите, които следва да бъдат направени от страните-членки именно с цел алтернативна заетост.

- Да, така е. Такъв беше и коментарът на премиера, чух го много внимателно. Той реагира срещу това, че България ще има 14 милиарда евентуално по новата финансова рамка и срещу тях ние можем да направим всичко това, ако си го поставим за цел. Той настоява те да бъдат инвестирани и в образование и в други сектори, но тези неща са свързани. Но нека да излезем извън рамката на оперативната програма. За два оперативни периода, тази година изтича вторият, ние не успяхме, казвам го категорично, да се включим активно в хоризонталните програми на ЕС. Участието на България в програма като „Horizon 2020” или в бъдеще „Хоризонт Европа” е минимално и то се дължи предимно на изключителната амбиция и лични контакти на хора от научните среди в България. Ако се опитате да проучите звеното за контакт и да поискате информация, няма да го намерите. Личен успех е за този, който е успял. В другите страни направиха цели заводи по плана Юнкер. България не направи нито една платформа! Предложението на изпълнителния директор на Юнкер беше да се направи платформа с минимум държавна гаранция, с подкрепа от Европейската инвестиционна банка за социална инфраструктура. Малки и средни предприятия се включиха, успяха, но България не направи нищо голямо по плана Юнкер. Нито една платформа по предложението на изпълнителния директор на Плана Юнкер не заработи! И през 2018-та също предлагаха – нищо!

 

- Защо е това проспиване на възможностти за страната от държавната администрация? От некадърност? От незаинтересованост?

- Вижда ни се сложно. Концентрираме се върху нашите оперативни програми.

 

- Значи е от е липса на компетентност, липса на професионализъм...

- Това е липса на отговорност и липса на ориентация за това къде сме ние в голямото тяло.

 

- Ама вие говорите доста неприятни неща, г-жо Михайлова! Парите и възможностите на ЕС минават покрай нас, държавата нехае, администрацията спи и в същото време сме най-бедните в Европа.

- Съжалявам, аз говоря абсолютно откровено, но в никакъв случай не се притеснявам, защото винаги и навсякъде съм говорила така. Поне Юнкер успя с една минимална гаранция – от 30 млрд евро на фона на бюджета на ЕС, минимална гаранция, да мобилизира над 370 млрд. евро инвестиции. В другите европейски страни по плана Юнкер построиха болници, трансгранични връзки за социални грижи, предоставиха енергийна ефективност на стотици хиляди домакинства във Франция. При нас – нищо!

 

- Да не се случи същото и със Зеления пакт?

- Не случайно дадох примера с плана Юнкер или план за стратегически инвестиции на ЕС – той показва модела – скромна гаранционна схема от бюджета на ЕС мобилизира 10 пъти повече ресурси от частния сектор, Моделът, който сега предлага ЕС в този инвестиционен план за устойчива Европа, е едно евро по преходния фонд, към него евро и половина от структурните фондове и към тях да прибавим още половин евро от бюджета – така ще можем да се възползваме от гаранционната схема на Инвест EU и ще можем да ги докараме до два милиарда, само за България. И ако спазваме тази формула, ние можем да имаме на всеки седем години по толкова или по повече, ако се справяме добре. Е, няма ли да имаме ракурс – ще имаме!

 

- Въпросът е кой да го направи. Има също още едни притеснения, че зелената енергия ще бъде по-скъпата енергия.

- Това се наложи като теза в България, имаше един период, в който всички скочиха и казаха: Не, никаква зелена енергия, защото е много скъпа. Но технологиите се развиват. Панелите за слънчева енергия вече са в пъти по-евтини. В момента е говори за целенасочени инвестиции на ЕС за използване на водните морски басейни, океана, инсталиране върху тях слънчеви панели и вятърни генератори. Ще се инвестира в енергийната ефективност, за да се намали консумацията. Всичките тези мерки събрани ще ни доведат до намаляване на сметките за так. Защо да не направим така, че всяка сграда в София да бъде енергийно ефективна и да не губим енергия, да не отопляваме свободното пространство? Ако ние сме достатъчно ефективни, ако използваме модерни, евтини материали от отпадъците за изолация, ако модернизираме добива на електроенергия, използвайки дори и водорода, тогава можем да постигнем резултати така, че в сметката на всеки един български гражданин електроенергията да е по-евтина. Проблемът е, че ние още не сме си предали плана за енергетика и климат. Последният срок беше края на миналата година.

 

- Г-жо Михайлова, вие давате конкретни примери на много от кметовете какво може да се прави в техните региони във връзка със Зелената сделка, каква им е алтернативата. Има ли интерес?

- Да. Аз давам примери и съм на разположение за консултиране на техните идеи.

 

- Проблемът е, че това трябва да стане мисия на първите мъже в държавата, защото Зелената сделка е огромна възможност пред страната, което още не се разбира.

- Много е важно да се осмисли целия процес. ДПС не участва в управлението. Ние се опитваме да подадем ръка и апелираме към това да обединим усилията си. Конфронтациите на дребно между държавните мъже във времена, когато има големи трансформации е, безотговорнио поведение – опитвам се да бъда любезна. Ние стоим на едно място, докато другите бързат напред, прилагат технологии, интересуват се от тях. Гледат как да подобрят качеството на живот на гражданите си. Ние казваме – не, ние мислим стабилно. Стабилността е много хубаво нещо. Но това не е развитие.

Има надежда до юни да се стигне до консенсус в Съвета за Зелената сделка. Оттам нататък вече е технология -договаряне между Парламента, Съвета, Комисията, което означава, че до края на годината ще има общ регламент за финансовата рамка, ще могат да бъдат приети регламентите за отделните програми и в тях ще бъдат включени изискванията от финансовия регламент. Приемем ли това, Зелената сделка влиза в ход.

За съжаление България не е готова за този нов скок в Европа и не прави нощо, за да се съизмерва с останалите страни-членки на ЕС..

 

 


От категорията

Огнян Минчев: Дясното не е привилегия, дори не бива да бъде и предварително поставена цел

-1546070674.jpg

Основната задача на българските партии от спектъра център-дясно е да скъсат с ...

27 окт. 2020 | 07:25

Калоян Методиев: Eстонската сага показа друго лице на президентската институция

-1601299291.png

Очевидно някой лъже - или лъже президентът или началникът на щаба, военния ...

26 окт. 2020 | 18:59

Анализ на института „Рего“ за вота в САЩ: Избори на всяка цена

-1586437367.png

За избирателите на Републиканската партия, преизбирането на Тръмп ще бъде ...

27 окт. 2020 | 13:52

Васил Василев: Ще станем ли повече западняци, по-верни на НАТО, като изключим "славянска" от 24 май?

-1599923308.jpg

Гръцката крава получава 600 евро субсидия, а нашата - 150. Защо?! Може да ...

27 окт. 2020 | 13:01