Д-р Войн Божинов, БАН

Членството на Северна Македония в ЕС е само пожелателно за САЩ. Дипломацията ни има свобода сега

Историкът д-р Войн Божинов: Антибългарската кампания в Скопие е перманентно политическо явление

2410 | 8 май 2020 | 17:55

Преди няколко години скопските кинематографи представиха филм за тежката участ на евреите от областта, в който българите бяха представени като садистични убийци. Тази лента бе събитие на годината в Република Македония. Но режисьорът й претърпя рязка еволю

Д-р Войн Божинов, БАН-1588940651.pngД-р Войн Божинов, БАН-1588940674.png

Д-р Войн Божинов е историк от Института за исторически изследвания в БАН. Автор на книгата „Република Македония в съвременната геополитика“ (2018).

- Д-р Божинов, в последната седмица напрежението между България и Република Северна Македония достигна нов пик. В същото време смесената комисия, която трябваше да координира спорните въпроси не работи, задават се избори при съседите. Само предстоящият вот ли засилва антибългарските настроения?

- Антибългарската кампания в Скопие е перманентно политическо явление. В зависимост от интересите на местния управленски елит, тя получава различна интензивност. В момента сме свидетели на форсирането й, заради позицията на българската дипломация, посочила, преди броени дни, някои напътствия, които следва да се вземат под внимание при започването на преговорния процес между Европейския съюз и Република Северна Македония (РСМ).
Уместно е дебело да се подчертае, че българските бележки са съобразени с духа на договора, подписан между София и Скопие на 1 август 2017 година. Чрез тези препоръки, изработени в премерен тон, се намеква, че съвместната работа на двете исторически комисии буксува и се обръща внимание на обстоятелството, че използването на израза „македонски език“ в официалната преговорна документация, меко казано, е неприемливо за българската страна.

 

Макар и оформен в дипломатичен тон, този документ изкара извън нервите старата гвардия югомакедонисти и техните „достойни“ наследници. Те си мислят, че протакайки дейността на историческите комисии печелят време, което рано или късно ще доведе до намесата на мощен външен фактор, който ще принуди страната ни да стори отстъпки, за да се излезе от задънената улица. Това именно се случи с приемането на РСМ в НАТО, когато София изглежда бе „посъветвана“ набързо да се споразумее със Скопие, за да не се пречи на американските планове за „затварянето“ на Сърбия, където все още мъждука руското влияние, откъм юг.

 

Сега северномакедонците се опитват да приложат същия сценарий, но вече съществува малък нюанс. Съединените щати изпълниха целите си с приемането на РСМ в Северноатлантическия алианс, а членството на югозападния ни съсед в ЕС е пожелателно за Вашингтон, но не и задължително, което дава повече свобода на българската дипломация. Чрез споменатия документ тя демонстрира на скопските власти, че притежава инструментариум за въздействие, който може да даде аргумент на северномакедонската историческа комисия да бъде по-активна. Затова и в Скопие не могат да прикрият негативните си емоции.

- На 6 май се проведе поредната среща ЕС-Западни Балкани, като Албания и Северна Македония получиха препотвърждаване на ангажимента на Съюза, но отново нищо конкретно. Защо? Очаквате ли това да повлияе върху настроенията в Северна Македония?

- Позволете ми да обърна вниманието ви на една огромна грешка, която според мен правим! По почина на някои западни държави, нашата дипломация поставя РСМ в политическото понятие „Западни Балкани“, което автоматично пришива Скопие за Белград. Не, югозападната ни съседка нито географски, нито политически е част от клиширания термин „Западни Балкани“, под който, като изключим Албания, се разбира бивша Югославия. В исторически план Вардарска Македония винаги е била част от българския ареал и фактът, че българската дипломация използва посочения израз, може спокойно да се оприличи на автогол.
Що се отнася до липсата на конкретика, след виртуалната среща на европейските лидери, от последните седмици, ясно обрисуваха физиономията на висшата европейска бюрокрация, чийто съвкупен образ притежава чертите на политически пигмей. Дали този застой ще се отрази на настроенията в СРМ? Вероятно до някаква степен „да“, защото социалдемократите на Заев разчитат изключително много на европейската подкрепа, за която не пропускат да споменат при публичните си изяви.    

- След срещата премиерът Борисов заяви, че най-много го е заболяло от тиражирани обвинения за фашизъм, отправени към България. Споменават се и македонските евреи, а комисията по историческите въпроси още не е стигнала до този период от историята. Питам се какво ли ще се случи, ако работата на историците се прехвърли върху теми от по-новите времена? И каква е историческата истина според Вас?

- Споменах, че основната тактика на северномакедонските историци е да бавят работата на комисиите, при това със странни мотиви. Например – в страната им се задавали избори и заседанията с българските им колеги следвало да бъдат прекратени. Това само демонстрира колко са зависими скопските „учени“ от политическата конюнктура в държавата им. Другият метод на действие, на който те разчитат, е повдигането на провокационни въпроси, имащи една-единствена цел – отново блокаж на съвместната работа. Случаят с Гоце Делчев е емблематичен в това отношение. Няма да се учудя, ако следващото северномакедонско предизвикателство бъде точно повдигането на темата за „българската фашистка окупация“ и за депортирането на евреите от Вардарска Македония, уж инициирано и проведено с методична жестокост от българските административни власти. Вие сигурно си спомняте, че преди няколко години скопските кинематографи представиха художествен филм, засягащ проблема за тежката участ на евреите от областта, в който българите бяха представени като садистични убийци. Тази лента бе събитие на годината в Република Македония, но впоследствие мина в забвение, а режисьорът ѝ претърпя рязка еволюция, след като държавното финансиране за някои от проектите му осезаемо намаля.

- Вие сте автор на книги за мястото на Северна Македония в съвременната геополитика и за българския национален интерес там. Имаме ли полезен ход в твърде сложната ситуация?

- Този въпрос е изключително важен. Считам, че ние задължително трябва да се съобразяваме с реалностите в РСМ. Политика, която е стъпила здраво на фактите, има голям шанс за успех. Близо стоте години сръбска/югославска власт са оставили своя отпечатък в съзнанието на хората от Вардарска Македония. Да се отрича съществуването на „македонска“ национална идентичност у мнозина граждани на югозападния ни съсед е неуместно. Не бива да влизаме в ролята на ментори, тя само отблъсква. Съвсем друг е въпросът на какво се крепи това национално чувство, което дава пореден отговор на питането, защо северномакедонската историческа комисия бяга от конструктивен диалог.

 

Конкретно на вашия въпрос, дали имаме полезен ход в настоящата ситуация? При наличието на достоверна информация, умели дипломатически кадри, но и решимост на управляващите, винаги могат да се предприемат ефективни стъпки.
Според мен, основен стремеж за страната ни е необходимо да бъде съхраняването на РСМ като единна независима държава, а какво ще бъде нейното вътрешно устройство е проблем, който ще решат гражданите й. Наличието на югозападния ни съсед на политическата карта, прекъсва връзката между сърби и гърци. Общата граница помежду им винаги е задушавала България, а сега тази допирна точка не съществува, което е шанс за нас. При наличието на воля българската държава може да извърши пробив в западна посока, за да се реализира оста изток-запад (Черно море-Адриатическо море), която ще бъде реална конкуренция на линията север-юг (Белград-Ниш-Скопие-Солун), която все още държи РСМ в зависимост от Сърбия и от Гърция. Със съществуването на РСМ, историята ни дава възможност. Това се случва веднъж на сто години. Нека се възползваме!  

- Едно евентуално вето върху преговорите на Скопие с Брюксел припокрива ли с националния ни интерес? Колко гъвкави можем да бъдем?

- Своеобразното вето е най-силното наше оръжие, но за да се приложи то е необходима политическа смелост, защото българското правителство ще влезе в противоречие с други страни-членки на ЕС, за които нашите спорове със Скопие представляват дребни кавги. РСМ притежава свое лоби сред европейските институции, което не бива да се подценява. Това са разни либерални политици, югоносталгици, важни играчи на международната сцена, имащи интерес от „пакетиране“ на Балканите за по-лесното им управление и др. В лицето на Любляна и Загреб скопският елит също има верни съюзници. Ще намерят ли българските управляващи куража да се изправят пред подобна стена, ако се наложи? Лично аз нямам едносмислен отговор на този въпрос.

- Чуха се призиви проф. Драги Георгиев да напусне българо-македонската комисия. Втвърдява ли се тонът и от българска страна?

- Според мен едва ли има някакво значение как се казва председателят на северномакедонската комисия. Дали това ще е Драги Георгиев, или мястото ще бъде заето от колегите му Ванчо Георгиев, Петър Тодоров, или друг, няма голямо значение. Действително в публичните изяви на част от скопските представители се забелязват нюанси, но това по-скоро изглежда като част от предварително уговорено поведение. В крайна сметка резултатът при историческия диалог е един и същ. Далеч по-загрижен съм от състава на българската историческа комисия. Така и не станаха ясни критериите, по които бяха посочени членовете ѝ. Не трябваше ли нашето посолство в РСМ да проучи състава на отсрещното научно тяло, за да можем адекватно да контрираме при споровете. Сред групата от наши историци липса медиевист, занимаващ се с миналото на Западното българско царство, отсъства специалист по история на Македония през т. нар. класически османски период, какъвто впрочем е Драги Георгиев, както и работещият рамо до рамо с него Петър Тодоров. Тези липси в нашата комисия бяха компенсирани чрез включването в нея на историк, който съвсем наскоро издаде книга посветена на промишлените аварии в социалистическа България, учен, занимаващ се с присъствието на агенти от Държавна сигурност в Българската православна църква, както и от един филолог и един археолог. Сигурен съм, че тези хора са познавачи на проблематиката, с която се занимават, но дали потенциалът им може да бъде достатъчно добре разгърнат по толкова комплицирания македонски въпрос?   

- Колко дълго ще можем да търпим „да се гаврят с нас“, ако използвам израза на премиера Борисов?

- Това зависи единствено и само от нас. Тук северномакедонците са „непричём“.

- В Северна Македония се сблъскват интересите на България и на Сърбия. Виждате ли проекциите и на цели, които преследват други сили и други държави?

- Парадоксално, но малката по територия Северна Македония е важен ключ към Балканите. Тази от великите сили, която има най-голямо влияние в югозападния ни съсед, се сдобива с възможността да упражнява натиск върху всичките държави граничещи със РСМ, защото всяка от тях има интереси в нея, които желае да постигне. Това повдига цената на Скопие неимоверно много. Затова и за САЩ бе толкова важно малката страна да стане част от НАТО, което бетонира американските позиции в региона ни.

 

Вие споменахте Сърбия, което ме кара да направя констатацията, че белградското влияние в Северна Македония остава силно, макар че в последно време се чувства неговото отслабване. Не бе толкова отдавна, когато за една нощ цялото сръбско посолство в Скопие бе евакуирано светкавично в сръбската столица, което говори за обстоятелството, че сърбите вече не се чувстват сигурни в РСМ. Те разчитат много на старите си връзки, останали от Титова Югославия, но поколенията се менят и вече в активния живот навлиза генерация, която има смътен спомен за югославските времена, или изобщо не знае нищо от онзи „славен“ период. Това се разбира в Белград, откъдето се опитват да задържат в орбитата си Северна Македония, посредством инициативи като т. нар. „Малък Шенген“ и убеждения, изказвани често на битово ниво, че сърбите и северномакедонците трябва да са заедно, защото само така щели да се справят с албанската опасност. Тук много зависи и от геополитическата ситуация. Докато Кремъл съхранява позициите си в Белград, сръбското влияние в РСМ, което се възприема за проекция на руската политика, ще намалява, тъй като ще се сблъсква с американските интереси. Съвсем друга ще бъде хипотезата, когато неминуемо се повторят събитията от 1948 г. Тогава Белград предава Москва и се ориентира към Запада, за което е щедро възнаграден. Този път наградата може да е част от Македония. Това е вариант, който не бива да пренебрегваме.  

- На Коминтерна ли принадлежи най-големият грях за създаването на македонската нация?

- Категорично – не! Решението на Коминтерна от 1934 г. е само част от конструирането на „македонската нация“. Нейните корени следва да се търсят към края на ХIХ и началото на ХХ век. В основата стои сръбската експанзионистична политика на юг, на която е необходим съюзник в борбата й с българщината. Сръбският историк и дипломат Стоян Новакович открива този партньор в лицето на македонизма. Оттук се ражда тази идеология, попъплила в Белград и укрепнала в Санкт-Петербург. Скоро самите сърби се отказват от отрочето си, защото като победители в Първата световна война разглеждат населението на Вардарска Македония за „южни сърби“. Бацилът на македонизма, обаче е пуснат и той намира среда за живот сред част от членовете на скромната по мащаб комунистическа организация, наречена ВМРО (обединена). По този начин пътят към Коминтерна е отворен. От решението на тази важна структура максимално се възползва Тито, създавайки „македонската“ държавност в рамките на комунистическа Югославия. Никак не е случайно, че и до днес редица улици, площади и училища в РСМ носят името на маршала.

- Политиците от двете страни може и да постигнат някакъв компромис. Колко отстъпки обаче може да понесе българското общество?

- Можем да направим отстъпки, при това без да накърняваме историческата правда. Трябва да сме готови за диалог, защото обикновените хора в РСМ имат правото на по-добър живот в редиците на една по-голяма общност, за да не се чувстват изолирани. Нашата грижа трябва да е насочена към тях.

Днес базисната ни теза се основава на твърдението, че „македонската нация“ е политически продукт, създаден през 1944 г. Това е напълно вярно, но както посочих македонизмът е и процес, при това доста сложен, а оказва се и жизнен, тъй като постоянно се видоизменя, според заобикалящите го условия. Вече стана дума за това, кога той започва да се култивира. Не виждам нищо страшно, ако „смъкнем“ времевата граница, маркираща началото на македонизма. Точно обратното, по този начин ще получим поредното доказателство за българския патриотизъм на ВМОРО. Позволете ми да припомня, че Димитър Чуповски – един от най-видните глашатаи на македонизма, е заплашен със смърт от представителите на Вътрешната организация, ако не напусне пределите на Вардарска Македония, където разпространявал фалшивите си теории. Нека за секунда приемем скопските „исторически“ матрици, колкото и абсурдни да са те. Какво ще се окаже? Едни „македонци“ преследвали други „македонци“, защото вторите разпространявали македонизма. Сами разбирате колко нелепо е това. Затова и няма нищо притеснително в дискутирането на македонизма от края на ХIХ и началото на ХХ век. Напротив – при евентуални разговори по темата, нечии маски може да паднат.

- Виждате ли, макар и в далечно бъдеще, заплаха за Пиринския край?

- Когато през 2001 г. в Република Македония се водеше гражданска война, в нечии скопски глави се въртеше идеята за отстъпването на северозападните и западните части от страната на албанците, за което „македонците“ трябвало да бъдат компенсирани с Благоевградско. Разбира се, това бе сметка без кръчмар, но разкриваше арогантността на определени групи в „македонския“ управленски елит. Ние сме задължени да мислим не само за Пиринския край, а за цяла България. Населението ни се топи, селата ни умират, а малките ни градове агонизират. Оставяме открити огромни пространства плодородна земя, съдържаща в недрата си извора на живота – водата. Политиката не търпи вакууми. Граничим с държава, чието население до 15-20 години ще достигне 100 млн. души. Този наш съсед расте подобно на дете, дрехите на което стават тесни с всяка изминала година. Докога това дете може да остане в същото си облекло? Отговорът на този въпрос едва ли ще е утешителен.


От категорията

Анализът ИСА за май: Всички - и власт, и опоненти, вече играят ва банк

Анализът на ИСА за май 2020-1591089308.jpg

За вътрешната опозиция в БСП идващите месеци са „бой последен.“ Хвърлят ресурс, ...

2 юни 2020 | 12:25

Даниел Смилов: Какво се крие зад "истинската история" на Васил Божков

-1515601699.jpg

В интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която разполага. ...

2 юни 2020 | 16:47

Защо конспиративните теории са толкова успешни - науката обяснява

-1591103509.jpg

От идеите, че ваксините са вредни за здравето, до 5G технологиите и разказите ...

2 юни 2020 | 16:11

Момчил Дойчев: Истински расизъм сега проявяват не белите, а чернокожите. Целта е революция

Момчил Дойчев: Истински расизъм сега проявяват не белите, а чернокожите. Целта е революция-1591110130.jpg

Чернокожите американци са най-много губещи от "протестите" – те ...

2 юни 2020 | 18:00

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.