Рождество Христово, икона от началото на ХIХ в.

История, превърната в символи

11960 | 22 дек. 2014 | 18:28

Наш учен убедително оспорва чуждестранен изследовател

Рождество Христово, икона от началото на ХIХ в.-1419266152.jpgНа трапезата за Бъдни вечер има само постни ястия.-1419266070.jpgРождество Христово, миниатюра от Менология (Месецослов) на император
Василий II (985 г.). 

Съхранява се във Ватиканската библиотека-1419266008.jpg„Пещерата на Рождество“, картина от М. Н. Воробьов (1833 г).-1419265954.jpg


Само двама евангелисти - Матей и Лука - разказват за раждането на Спасителя. В свещената книга на християните доминира животът на зрелия Иисус Христос. Обяснимо - Евангелията не са неговата биография. Те са благата вест за делата му на Земята. Въпреки това хилядолетия по-късно науката убедително потвърждава, че описаното в тях е исторически достоверно...


Евангелист Матей отбелязва, че Иисус е роден в „дните на цар Ирод“. Това е Ирод Велики, управлявал царство Юдея, включено в римската провинция Сирия. Умира четири години преди новата ера, което означава, че Христовото раждане не може да се е случило след това. През V в. западният монах Дионисий Малки съставя ново летоброене, като разделя човешката история преди и след Христос, вземайки за отправна точка раждането Му. Но Дионисий погрешно определя рождената година на Христос като нулева за новата ера най-малкото защото не е знаел кога е живял Ирод Велики.

Според различни съвременни хипотези Спасителят е роден между 8 и 4 г. пр. н.е. Тоест разделянето на историята преди и след Христос е духовен, а не астрономически маркер. В Евангелието на Матей четем още, че Христовото раждане възвестява „звездата на Изток“. Древно еврейско вярване гласяло, че Месията (Спасителят) ще се появи когато планетите Сатурн и Уран застанат една зад друга в съзвездието Риби и обединят светлината си. През 1603 г. немският астроном Йохан Кеплер наблюдава подобно явление и изчислява, че то може да се е случило и около 7 година пр.н.е. След него е открит и древен китайски ръкопис, според който през 5 г. пр.н.е. астрономи регистрират на небосклона необикновено ярка звезда. „Звездата на Изток“ не е поетична християнска измислица, а природен феномен, който е наблюдаван и с невъоръжено око.

През ХI в. Охридският архиепископ Теофилакт обяснява на паството си, че небесното светило било „божествена или ангелска сила, явила се в образа на звезда“ - „тя се движела от север, където е Персия, на юг, съдето е Йерусалим: но звездите никога не се движат от север на юг“. Източните мъдреци, които „откриват“ звездата и я следват, за да стигнат до новородения Иисус, най-вероятно са били опитни астрономи именно от Персия. Те са ключов персонаж в църковната традиция. Астрономите били носители на най-високата образованост в онези времена - идвайки да се поклонят пред Този, който е самата Мъдрост, те признават несъвършенството на човешкото познание пред всевиждащия и всезнаещ Бог. Векове след това тълкувателите на Евангелието превръщат мъдреците в представители на трите раси - бяла, черна и жълта, а Католическата църква даже им измисля имена (Каспар, Мелхиор и Балтазар). Когато говори за Христовото раждане, евангелист Лука ясно посочва, че император Август (Гай Октавиан Август управлявал от 27 г. пр.н.е. до 14 г. от н.е.) издава заповед за преброяване на населението в Римската империя.

Всеки трябвало да се запише в „своя град“ - така бременната Мария тръгва с годеника си Йосиф за градчето Витлеем, откъдето той произхожда като далечен потомък на цар Давид. Това преброяване било „първо-то, когато Кириний управляваше Сирия“. Проф. Жан-Пиер Исбутс от университета „Филдинг“ (Калифорния) посочва, че Кириний е Публий Сулпиций Квиринус, консул (управител) на провинция Сирия от 6 до 12 г. от н.е., т.е. доста след смъртта на Ирод Велики. И нямало официални данни да е поръчвал преброяване.

Тезата му оспорва доц. Веселина Вачкова, доказан специалист по антична и раннохристиянска история. Според нея старогръцката дума, от която се превежда „за пръв път“ или „беше първото“ при Квиринус, всъщност означава „преди“. И преброяванията нарежда не консулът, а императорът. При Август те са три, припомня Вачкова: „Преброяването, за което пише евангелист Лука, е от 8 г. пр.н.е. и в евангелския текст би следвало да се прочете в смисъл: „това се случи още при император Август, преди идването на консула Квиринус“. Може да е проведено в Палестина с известно закъснение, имайки предвид отдалечеността на тези земи от Рим.“ Невярно е и твърдението, че дори да е имало такова преброяване, то е било само за да се регистрират данъкоплатците на империята, което ставало по местоживеене, а не по месторождение, и затова не било логично Мария и Йосиф да напускат Назарет, където живеят.

Доц. Вачкова уточнява, че преброяванията на Август са свързани най-вече с брачността, прираста на населението, броя на римските граждани, рестрикциите срещу ергените и старите моми. Ще рече, че Йосиф съвсем неслучайно отвежда във Витлеем бъдещата си съпруга - двамата трябва да се запишат като семейство в регистрите на родния му град. Богословите смятат, че това е поредното доказателство как Божият промисъл действа чрез историческите обстоятелства. Древните пророчества казвали, че Спасителят ще дойде от Витлеем и ще бъде потомък на Давид - възможността Мария да роди точно в това място сбъдва пророчествата. А едно от тях е свързано с името на градчето - Витлеем означава „Дом на хляба“. За християните този хляб е Христос - „Хлябът на живота“, който утолява духовния глад и дарява вечен живот. За него вярващите се молят и в молитвата „Отче наш“ - „...насъщния ни хляб дай ни днес“ - и го приемат чрез светото причастие като „тяло Христово“.

При евангелист Лука се открива още един исторически достоверен детайл от историята на Христовото Рождество. Той пише, че Мария положи младенеца в „ясли, защото нямаше място в странноприемницата“ - Витлеем се оказал пренаселен заради преброяването. Лекарят Соран от Ефес е записал родилните практики от времето на Иисус. Той препоръчва при възможност новороденото да бъде поставяно в „корито за хранене на добитък“, понеже е леко наклонено и главата на бебето може да бъде подпряна. Описвайки яслата като първото легълце на Иисус, апостол Лука не само подсказва, че Йосиф и Мария били принудени да се настанят в обора на странноприемницата. Той говори за практиката, описана от неговия съвременник Соран. Впоследствие християнството превръща „яслата“ в символ на Христовото смирение и предобраз на неговия гроб. Върху православните икони рождественската ясла често се рисува като саркофаг, а пелените на Младенеца наподобяват погребалните повивки на Иисус Христос.

Така Рождество става предвестник на Христовата мисия - Той се ражда, за да изкупи човечеството чрез своята саможертва и да Възкръсне, дарявайки на всички хора надеждата за вечен живот.

„Първи ден“ или „запален пън“

Според разпространеното схващане думата Коледа, която се среща във всички славянски езици, произлиза от латинското календи (calendae) - това е първият ден на месеците от
древния римски календар. Немският езиковед от руски произход М. Фасмер смята, че в праславянския език тази заемка обозначавала „първия ден“ като начало на нещо ново. Може би има основание, доколкото на 25 декември в Римската империя чествали началото на „непобедимото слънце“, т.е. раждането на бог Митра, изобразяван като дете или бебе. Поради опасността християните да припознаят в Митра младенеца Иисус в средата на IV в. папа Юлий I постановил на тази дата да се чества Рождество Христово.

Сина Божий започнали да прославят като „духовно и никога незалязващо слънце“, контрапункт на езическия Митра. Други тълкувания търсят произхода на Коледа от различни старославянски думи: „колед“, което означава обикалящ наоколо и вероятно е свързано с познатите сред всички славянски народи коледари; „коледа“ - подредени в кръг блюда; „колоду“ - запален пън, чийто еквивалент в българската традиция е „бъдник“.

Превъплъщенията на Дядо Коледа

Нашите прабаби и прадядовци не си разменяли коледни подаръци. Дарове получавали само коледарите - младежите, които обикаляли домовете в нощта срещу Рождество Христово и възпявали Младия Бог. Смятали ги за Негови мистични пратеници. За полуобразованите в християнството българи благословиите им, изречени с песни, имали силата на църковна молитва. Затова всеки дом се стремял да ги посрещне и да дари подобаващо - с краваи, ошаф, суджук или сланина. Хората вярвали, че чрез коледарите даряват самия Бог. Колкото по-щедри били, толкова повече здраве и благополучие вярвали, че ще имат през настъпващата година.

Традицията на същинските коледни подаръци се заражда вероятно в залеза на Средновековието в градовете на Западна Европа. Техен първообраз са кесиите на свети Николай, които тайно оставял на един обеднял баща три нощи поред, за да не продаде дъщерите си като проститутки. Впоследствие доукрасяват случката. Благодетелят „пускал“ кесиите през комина или през прозореца. Така възникнал обичаят вечерта срещу Никулден (6 декември) децата да оставят обувките си пред вратата или да окачват чорапите си на огнището, надявайки се на сутринта в тях да има дар от добрия старец. Покрай това възрастните го превърнали в съвършен инструмент на християнската педагогика - понеже е светец, Николай имал прозорливостта да знае кое дете прави бели и кое не. Към едните бил щедър, на другите „подарявал“ кал. Протестантската революция ражда нов образ, тъй като отрича католическите светци.

Идеологът на Реформацията Мартин Лютер поставя в ролята на св. Николай Младенеца Иисус (на немски Кристкинд). Той започнал да „раздава“ подаръци на децата не в нощта срещу Никулден, а срещу Рождество Христово. Традицията с подаръците на св. Николай била пренесена от европейските заселници и в Америка. Там той става популярен като Санта Клаус, видоизменен вариант на холандското Синтер Клаас. През 1823 г. поемата „Нощта преди Коледа“ разказва как Санта Клаус обикаля света с впряг от северни елени и минава през комина, за да остави подаръци. В този образ, познат и досега, някъде в края на ХIХ век той се връща в Европа, където междувременно е настъпила странна смесица: католическият св. Николай е започнал да раздава подаръци на 25 декември по подобие на протестантския „Младенец Иисус“, а самият Младенец започва да намира все по-малко място в рождественските традиции на протестантските църкви и отстъпва място на Санта Клаус. Под влияние на западната традиция добрият старец идва и у нас, но с друго име - Дядо Коледа.



Още по темата

Христос - най-влиятелната личност за всички времена

Христос, християнство-099adc37ce7c6ce214bda1dc7aa55c30.jpg

Учени изготвиха Топ 10 на най-влиятелните личности за всички времена с данни от ...

12 дек. 2013 | 12:19

Ранен Христос излезе на Перперикон

Перперикон-0dc49b34e20ce5e487f6909f6c117417_1024x683.jpg

Открито е едно от най–ранните изображения на Христос по българските земи

29 авг. 2013 | 08:50

Христос се родил в друг Витлеем

Витлеем-0bfc1d764f9ed6d69f02a426e54af765_1280x769.jpg

Раждането на Христос се празнува не в "истинския Витлеем", според ...

24 дек. 2012 | 10:48

Отбелязваме Преображение Господне

-fc3d5dfc6645def5ff0d18f5568fe3c0_800x458.jpg

Църковният празник е свързан с явяването на Иисус Христос в небесна слава пред ...

6 авг. 2012 | 11:04