Трагични спазми сгърчват душата на този поет. Той чувства дълбоко, силно и разрушително

Иван Гранитски: Поетът на нравствената непримиримост Иван Есенски на 70 години

1394 | 20 февр. 2020 | 16:29

Този поет разтърсващо страда, че честните песни днес не се калесват, че е пълно с тор и плява в публичното пространство на Отечеството, а народът е принуден „да се надлъгва с езика на Езоп, докато примлясква“


Иван Гранитски

 

Трагични спазми сгърчват душата на този поет. Той чувства дълбоко, силно и разрушително. Той вижда идещия екзистенциален здрач, вглъбява се в предчувствието за физическата трансформация между живота и смъртта. Не се плаши от неизвестността на отвъдното, но иска да разбере, да проумее загадката на жизнения кръговрат. И вярва, че животът на паметта е истинският живот. Иван Есенски има едно поразително по своите внушения стихотворение - „Балада за мрака“, в което разговаря с мъртвите поети:

 

         И що за няма нощ лежи край мен

         в земята на поетите, избити

         все в гръб и нощем – за да бъдел ден?

         И що за ден – креслив, нечистоплътен -

         в прокисналия български живот?

         Народ да вземе някой да измъти,

         че тук това е вече ненарод!

 

Скритите цитати от големи български поети с трагична съдба (както е в това стихотворение с препратките към Христо Смирненски и Димчо Дебелянов) помагат на Иван Есенски да се фокусира в координатите на честта, достойнството и доблестта. От една страна е съзнанието за духовна близост, приемственост с великите сенки на миналото, от друга обаче – е ужасът и отвращението от съвремието, което е издигнало като висша житейска цел софрата, жалкия личен интерес, тържеството на търбуха.

 

Този поет разтърсващо страда, че честните песни днес не се калесват, че е пълно с тор и плява в публичното пространство на Отечеството, а народът е принуден „да се надлъгва с езика на Езоп, докато примлясква“. В поезията на Иван Есенски преобладават жестоките антиномични внушения, поетическите параболи, предизвикателните оксиморони, стряскащите анжамбмани. Думите звучат като изстрели или откоси на автомат, а глобалните метафори и сравнения приличат на оръдейни салюти. Посланията са често пъти жестоки и смразяващи, както е в стихотворението „Оратория“

 

Защо си ми сега, душа?

Защо са всички тия крясъци?

Поне да повървим пеша

из санстефанските остатъци!

Децата вече са отзад -

протягат смързнали юмручета

и просят своя

                 Трети март

с кутии от храна за кучета.

 

Иван Есенски неслучайно има и стихотворение със заглавие „Литургия за Иван Динков“. Очевидна е близостта в поетиката на двамата. Но нашият автор не имитира и не се влияе от трагичната тоналност на динковата поезия, а със същата рязкост, острота и взривоопасност дори на емоцията възкликва:

 

         Робско време – ненаситно, мръсно.

         Ненародът е навел очи,

         вири храбро в джоба среден пръст, но

         преклонил главицата, мучи.

         „Мир да е и да не барат ляба,

         па ша траем, че солть е кът...“

         И потеглят три синджира жаби

         героични песни да тъкат.

         Другото е

                            монолог за двама.

         Стой си там зад жълтата черта!

         Тук така те няма, че те няма

         даже в мемоара на смъртта.

 

Това е поезия на нравственото разкаяние, но и несъгласие, на жестоката самооценка, но и призив за борба. Призив към заспалите души да се опитат да се изтръгнат от небулозата на нихилизма и лотофагията, в които са потопени и спят мъртвешкия си сън сякаш цяла вечност. Защото за поета дори и минутата, в която човек не живее достойно, не се бори не само за свобода, но и за духовно съвършенство, е цяла вечност.

 

Непростимо е съвременният българин да бъде обладан от такова овчедушие, примирение и плебейски страсти, щом има в историята си велики поети и хора на духа. Редица стихотворения на Иван Есенски, които носят посвещения на други поети, например Петър Караангов, Нико Стоянов,  Добромир Тонев и т.н., говорят за духовното родство и братство между мъртвите и живите поети. Всъщност за Иван Есенски няма мъртви и живи поети, ако поезията е истинска. Затова и той възкликва:

 

         И там, между небето и смъртта,

         ще се разминат нейде в необята

         изящната душа на песента

         и глухата душа на пустотата.

         А тук, сред тая вълча тишина,

         в която и сълза не се обажда,

         ти просто ще приличаш на една

         замръзнала в снега солена сажда.

 

Иван Есенски обладава няколко разнообразни таланта – той е ярък и оригинален поет, изискан и рафиниран есеист и публицист и блестящ преводач, главно от руски език. Но връх на преводаческите му постижения са преводите на Йосиф Бродски – един от най-трудно преводимите по всеобща преценка на специалистите световни поети.

 

В поезията Иван Есенски е суров, елиптично затворен в строги и може да се каже аскетични поетически конструкции, в есеистиката и прозата е пластичен, понякога сладкодумно велеречив и разточителен по посока пресъздаване на детайли и дори незначителни наглед подробности и нюанси. А в преводите на Йосиф Бродски откриваме удивително дълбоко вчувстване и съпреживяване на идеята на автора, талантливо следване на вътрешната ритмика, особеното и причудливо римно многообразие и понякога почти непреводимата игра на думи.

 

Предмет на друго изследване ще бъде преводаческото изкуство на Иван Есенски, но нека тук си позволим да цитираме само един фрагмент от великолепния превод на Иван Есенски на „Голяма елегия за Джон Дън“ от Йосиф Бродски, за да усетим трудното, но изключително превъплъщаване в авторския оригинал.

 

Спят ангели, забравили за нас,

и спят светци, от сън обзети също.

И Адът спи, и Раят. В този час

не тръгва никой никъде от къщи.

И Господ спи сред тая белота,

размекнат от внезапната отмала.

Спи дяволът, а с него и смъртта

в английските полета е заспала.

Конете спят и всеки конник спи.

Архангел спи, тръбата си оставил.

И всички херувими – на тълпи –

прегърнати спят в църквата на Павел.

Джон Дън заспа. И стиховете спят:

пороци, грях, метафори и драми 

едни до други в книгите лежат

с еднакви силабически пижами.

 

Освен всичко друго Иван Есенски се откроява в многогласия хор на съвременната българска литература и със своя твърд и непреклонен характер на автор, който не желае да прави естетически компромиси и който отстоява достойно и докрай творческите си концепции и гражданско поведение.

        


От категорията

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му-1594129096.jpg

Публиката ще види документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора ...

7 юли 2020 | 16:37

Крис Захариев е носител на Наградата за Полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2020
(Галерия)

Наградата за Полет в изкуството  „Стоян Камбарев” 2020-1593976497.jpg

Кметът Йорданка Фандъкова връчи на младия режисьор култовата статуетка, а Ваня ...

5 юли 2020 | 22:02

Конкурс за млади пера: Бодлите на таралежите са по-силни от вируса!
(Галерия)

Конкурс "Бодлите на таралежите"-1594380657.png

Творбите могат да бъдат есе или разказ. Крайният срок за приемането им е 15 ...

10 юли 2020 | 14:29

Столичната библиотека отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов
(Галерия)

Снимка: Георги Димитров-1594213769.jpg

Акценти в изложбата са „Стихотворения за малки деца" от 1883 г., написани ...

8 юли 2020 | 16:09