Снимка БГНЕС

Ние захранваме чужди генетични кодове с нашите умни, талантливи и способни деца

Иван Гранитски: Спадът в образованието причини бедите ни, „духовен данък“ замени „кръвния“ (Видео)

27692 | 27 дек. 2020 | 11:21

Все още им е неудобно да махнат „Под игото“, но не бих се изненадал и това да се случи. Ако ние се откажем от нашата история и литературна традиция, какво ще остане от нас? Нищо!


Кризата в България тръгва от разрушаването на образованието. Не трябва да се отказваме от родната история и литература. Трябва да се увеличат часовете по хуманитарни науки. Книгата развива мисленето, превръща ни в личности, а не в безлична маса. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Гранитски, основател на издателство „Захарий Стоянов“.

 

Ето и пълният текст на интервюто.

- Г-н Гранитски, Вие сте един от издателите в България, които през целия си живот издава именно българска литература – класическа, както и съвременна. В същото време виждаме, че все по-често в учебниците по литература изчезват цели раздели, цели автори, според Вас на какво се дължи това?

 

- За съжаление, не е само на безхаберие. Става дума за дълбоко промислена стратегия, която в нашия случай е много порочна и погрешна за националната специфика, идентичност и култура. В началото на прехода много активно и упорито се обясняваше на нашето общество, че едва ли не трябва да се откажем от националната си специфика и идентичност, за да бъдем приети в семейството на Европейския съюз. Тази философия на брюкселските чиновници породи значителна съпротива на държавници като Орбан, на ръководствата на Полша, на Чехия, на Словакия.

 

Част от тези страни, които се присъединиха към ЕС последните години, вече се опитват да защитят и то доста категорично своите национални приоритети, култура, история и традиции. Това е обяснимо, тъй като това са държави с над 1000 години история в Европа, а България е още по-древна.

 

Ние сме третата страна по артефакти в Европа след Гърция и Италия, носители и пазители сме на 7 велики цивилизации, сред които древногръцката, тракийската, римската, византийската. Ние нямаме право да се отказваме от това важното наследство, от мисията да бъдем преносители на тези културни послания към съвременна Европа.

Българската култура и национална идентичност е много силно развита и възкресена по време на Възраждането. Не случайно цялата нова история на България показва една удивителна връзка между духовни лица, свещеници, национални революционери, поборници, писатели – най-големите наши възрожденци са три или четири в едно, те са и духовни просветители, и революционери, и съзидатели на читалищна дейност, основатели на библиотеки. Смятам, че е крайно време да следваме примера на страни като Унгария, Полша, Чехия и да обявим по-твърдо в Брюксел, че не трябва да се откажем от националната си история и култура, за да бъдем достоен член на европейското семейство.

- Литературата ни обогатява и развива нашия интелектуален потенциал. Какво поколение подготвяме – за създаване на високи технологии или за продавачи на фаст фууд?

- Това е много страшен въпрос. През последните 30 години от началото на прехода наблюдаваме много волунтаристични, почти хунвейбински опити за реформа на средното и висше образование. Имахме едно доста добро образование, което даваше много висока култура на нашите деца. Не случайно голяма част от хората на възраст 40-60 години, които емигрираха в чужбина, са доста успешни там и имат по-високо ниво на средна култура. Но това е частен въпрос, по-важното е друго, че този хаос в провеждането на реформи и липсата на ясни цели доведоха до обедняване и опростачване на образованието.

 

В края на миналата година излязоха статистки, че над 43% от завършващите средно образование са функционално неграмотни, т.е. четат, но не разбират връзката на думите – това е трагично. След като ние сме имали една невероятна култура в началото на миналия век, успели сме да ликвидираме неграмотността само 30 години след Освобождението ни – сега се връщаме назад.

През последните години сегашното ръководство на МОН полага определени усилия да поправи грешките сторени през изминалите три десетилетия. Разговарял съм с Красимир Вълчев, който е прагматик и може би един от най-добрите министри на образованието през последните години. Въпросът е в липсата на обща политическа воля.

 

Депутатите се сменят през годините, но нито една комисия по образование и култура не работи стратегически, няма ясни цели, няма план – какво точно търсим, какво искаме. И тези именно реформи са хаотични, непремислени и често пъти контрапродуктивни. Това много обърква децата и още повече учителите. Ако направите анкета с по-възрастните учители, ще видите колко им е трудно и как полагат огромни усилия да систематизират материала за децата. Това е така, защото учебниците непрекъснато се сменят или има по 5 учебника по един предмет, в които пише различни неща по литература, история и география, където не би трябвало да има различия, защото фактите са едни, истината е една.

Когато започна преходът се говореше, че трябва да се премахне идеологизацията в образованието и културата. Идеологическите предмети бяха 2-3 и те отпаднаха, но от там нататък започна и демонтаж на знанията в родната история, отказ от сериозно изучаване на родната география, литературата бе редуцирана по един скандално невъзможен начин.

 

Например, „Записки по българските въстания” – тази велика книга на Захарий Стоянов не е в задължителната учебна програма, но там фигурира „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма. Няма лошо, но не трябва едното да е за сметка на другото. Има доста такива примери.

Лека-полека, под претекст, че творчеството на нашите възрожденци насажда високи чувства, то бе изхвърлено. Става дума за автори като Добри Чинтулов или отделни творби като „Немили – недраги” на Вазов. Всичко, което разказва за национално освободителите борби постепенно се редуцира. Все още им е неудобно да махнат „Под игото“, но не бих се изненадал и това да се случи. Ако ние се откажем от нашата история и литературна традиция, какво ще остане от нас? Нищо!

- Известният учител Теодосий Теодосиев казва, че един деветокласник трябва да е прочел 1000 книги. Според Вас колко книги трябва да прочете един юноша и каква литература?

- Интересен въпрос, мисля, че повече трябва да чете. Между V и VIII клас е периодът, когато трябва да се запали съзнанието на младия човек да чете и да се развие въображението му. Това е най-будната възраст, когато юношата се пробужда, девойката започва да мечтае. Да кажем момичетата четат повече любовни, сантиментални романи, а пък юношите на тая възраст четат приключенски романи.

 

Нашето поколение четеше по 200 – 300 страници на ден – романите на Майн Рид, Жул Верн, Емилио Салгари, Рафаело Сабатини, Александър Грин, Фенимор Купър, Уолтър Скот. Това са исторически романи, които освен, че дават познания за историята, развиват много въображението и езика. Книгата е единствената, която развива начина на мислене, структурата на съзнанието и мозъка. Днешното младо поколение, което с малки изключения не чете, само на себе си си нанася вреди, защото не развива съзнанието си.

Компютърните технологии, iPhone, електронните средства разглезват съзнанието, още повече, че не принуждават мозъка да мисли, а пък той има нужда всеки ден да бъде трениран, да бъде вкарван в размишления, в усилия, от Google можеш да извадиш веднага каквото ти трябва и нищо не научаваш. Системата на тестовете е порочна, защото позволява да се налучква и вие нищо не научавате. Така, за съжаление, се оформи едно полуграмотно поколение, което може да работи в ресторанти за бързо хранене или бензиностанции. Никой труд не е срамен, няма лошо и там да има млади хора работници, но защо всички трябва да бъдат обслужващ персонал, а пък по-качествените деца да ги изтегля Западът. Всяка година 30 000 – 40 000 младежи заминават да учат и по-голямата част повече не се връщат.

- Цели класове на Математическата или Немската гимназия заминават и не се връщат…

- … както е имало преди „кръвен данък“ в най-тежките години на османското робство, сега има „духовен данък“ – талантливите и образовани български деца отиват в чужбина и малцина от тях се връщат. Ние захранваме чужди генетични кодове с нашите умни, талантливи и способни деца.

- Като човек, който издава българска литература какво бихте препоръчали да се направи, за са спре подобна пагубна тенденция?

- Общо взето политиците, депутатите и хората, които през последните 3 десетилетия са в управлението, много, много не слушат съветите на интелектуалците. Не, че ние сме се отчаяли, постоянно говорим какво трябва да бъде и тук няма вече кой знае какви различия в идеологически или политически план.

 

Всеки сериозен български творец знае, че трябва да се промени радикално учебната програма от I до XI клас. Също така учебните програми на университетите, спадна много равнището на висшето образование. Една част от причините за това са в платените обучения, а другите, по-фундаментални са свързани с така наречените делегирани бюджети. Отпускат се определени средства на училищата и на университетите, но те се дават за бройка студенти и директорите и преподавателите си затварят очите и пускат всеки, особено платените образования. Нищо не знае, но е пуснат.

 

Кого лъжем? Себе си! Завършва висше образование полуграмотен или нищо не знае. Хвали се, че има диплома за публична администрация или някоя друга специалност, но той е абсолютно неподготвен. Тези хора влизат вторично в духовния кръговрат на обществото. Една част от тях стават учители, но когато един полуграмотен ученик стане учител – какво ученици ще възпита? Още по-неграмотни от него! Други влизат в държавната администрация, пият кафета, ходят с изменени лица по коридорите, нищо не разбират, нанасят поразии големи.

Спадът на образователното ниво доведе до бедата да сме последни в Европа. По всички класации ние сме печален първенец. Всичко тръгва от разрушаването на образованието и от алчността на политиците, които са много по-податливи за корупция, отколкото в останалите европейски страни.

- Тоест трябва да върнем статута на учителя, както сега се опитваме да върнем статута на лекаря, когато видяхме в каква криза изпаднахме…

- Ние сами сме си виновни, защото за 30 години разрушихме здравеопазването и образованието, а те бяха две добри системи. Сега отново трябва да ги възстановяваме, което е много трудно, вече сме 30 години назад от европейските страни. Не искам да давам съвети, когато не са ми поискани, но спасителният ход е една цялостна реорганизация на образованието и връщане на сериозните предмети като брой на часове, като общ процент от учебната програма – българската история, българската литература, българската география. Освен точните науки, трябва двойно да се увеличи броят на часовете за хуманитарните дисциплини, понеже те формират личността.

Един наш математик, който печели олимпиади по цял свят е нещо прекрасно, но когато е слаб в друга сфера – история, култура, той ще бъде един много тесен специалист. Литературата и историята дават широкото образование, което прави човека отделна личност, а не маса.

 

- Как кризата, предизвикана от COVID-19 се отрази на книгоиздаването и на вас самия? През тази година изгубихме много скъпи хора.

- Това е трагичен момент. Освен всичко друго и това ни дойде на главата не само на България, но и на света и Европа. Например загубих близки наши писатели историци, не всички са от COVID-19. Последните години, особено отиващата си 2020, е черна за БАН. Отидоха си няколко велики наистина личности – академик Стефан Воденичаров, академик Благовест Сендов, академик Константин Косев – най-големият наш специалист по Възраждането. Между другото какъв висок дух имаше акад. Косев – един ден преди да почине, той ми изпрати последната си книга, която печатаме сега, тя е за геополитиката в света, за ролята и мястото на България в нея – един преглед от Средновековието през Възраждането до наши дни. Това е лебедовата песен на този велик човек и голям историк.

Всички издатели получиха удар от затваряне на книжарници, от общия хаос. Ние се справяме, успяваме да обслужваме кредитите си. Нас ни спасява това, че през годините имаме много издадени книги, между 800-900 заглавия се в книжарска мрежа. В условия на затваряне на книжарниците, броят на електронните поръчки нараства. Така че докога и как не знам, но не се оплакваме, работим, това е нашата мисия.

- Какво да очакваме от следващата година?

- Миналата година излязоха две големи поредици, 15 тома Димитър Талев около годишнината на Талев, а тази 10 фундаментални тома Вазов – около 170-годишнината. Сега довършваме 8-томното събрание на съчиненията на Захарий Стоянов. Осмият том е внушителен – над 1000 страници писма и документи.

 

Подготвяме ново издание на изключителната „История на българската литература” на Боян Пенев. Оказа се, че не е преиздавана повече от 30 години, работим върху едно 5-томно събрание на съчиненията на Пенчо Славейков. Освен това развиваме няколко важни издателски поредици: „Език свещен” е библиофилска поредица, която представя най-доброто от българската поезия от Вазов и Ботев до наши дни, до Валери Петров и Иван Пейчев.

 

Друга поредица вече набира голяма скорост „Дълг и чест”. Тя има над 35 заглавия. Поредицата е посветена на българските ханове, царе, духовни дейци, съвременни политици – имам предвид от средата на миналия век, като Андрей Ляпчев, Александър Малинов, писатели и националреволюционери. Тук пак ще спомена трите книги на академик Косев изключителни, посветени на Левски, Каравелов и Панайот Хитов.

 

Продължаваме с издаването на философска литературата, серията „Библиотека“ включва над 150 тома. Сега предстои излизането на два тома на Аристотел – едно уникално издание билингва на старогръцки и български, дело на проф. Иван Христов и Цочо Бояджиев. Да не забравим и детската литература, преиздаваме великолепните книги на Ран Босилек, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев.

- Тази година отбелязахме 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, догодина ще бъде 100-годишнината от неговата кончина, как ще я почетете?

- Да се надяваме, че догодина държавата ще се включи по-активно. Тази година единствено Народният театър „Иван Вазов” организира поредица от четения на Вазови текстове, много хубава инициатива. Ние работим по още един важен проект. Тази година излезе първият том от едно много сериозно съчинение на Катя Зографова – голям наш изследовател, литературовед.

 

Първата книга се казваше „Хроники за Вазовия род” и това е най-доброто изследване досега за целия Вазов род, не само за патриарха Иван Вазов, но и за знаменитите генерали Владимир и Георги Вазови, Кирил Вазов, Баба Съба – тази изключителна жена, стълбът на семейството. Катя Зографова работи по втора книга, свързана с кръга от роднини, самият род Вазови, връзките им, мястото им в политическия живот на страната, духовния живот. Този род е емблемата на българското Възраждане, сега разбираме магията на българското възраждане – един род, който има всичко и военни, и духовници, и икономисти, и лекари, и велик писател. Така че продължаваме работата и по тоя две годишнини на Вазов. Тази година издадохме и един библиофилски том с избрани разкази на Йордан Йовков във връзка с неговата 140-годишнина.

 

Използваме годишнините, за да припомняме отново и отново на българска публика, на нашето обществото, че такъв тип книги и автори трябва непрестанно да бъдат в библиотеките, да влязат в учебните програми. Това е пътят за новото възкресение и възраждане на България.



Иван Гранитски

Все още им е неудобно да махнат „Под игото“, но не бих се изненадал и това да се случи. Ако ние се откажем от нашата история и литературна традиция, какво ще остане от нас? Нищо!

Иван Гранитски

Все още им е неудобно да махнат „Под игото“, но не бих се изненадал и това да се случи. Ако ние се откажем от нашата история и литературна традиция, какво ще остане от нас? Нищо!

От категорията

Марков: НС правилно гласува оставката на Борисов, той продължава да е премиер до избора на нов

-1610910808.jpg

Тази сутрин ще ходя в катедралата в Будапеща да запаля свещ Борисов да не ходи ...

19 апр. 2021 | 10:45

Огнян Минчев: Някой да припомни на депутатите, че НС не е площад, на който се хвърлят яйца и домати

-1506762417.jpg

Толкова простотия и злоба накуп, колкото видяхме в петък в тази сграда не ...

19 апр. 2021 | 00:50

Washington Examiner: Продължава ли Германия да е съюзник на САЩ?

-1618836355.jpg

Берлин продължава да се плъзга по отровеното корито на политиката на Путин за ...

19 апр. 2021 | 15:41

Руски анализатор: САЩ се готвят да взривят южните рубежи на Русия

След изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан талибаните ще бъдат с развързани ръце-1593451572.jpg

Кремъл трябва да очаква проблеми и антируски провокации в средноазиатските ...

19 апр. 2021 | 15:24