Имаме нужда от Нов обществен договор и нови национални каузи, казва писателят и издател

Иван Гранитски: Тези избори са „12 без 1 минута за България“

15603 | 2 апр. 2021 | 12:51

За тези 30 години не само не си изправихме гръбнака, но го превихме. Ние като държава приличаме на един гърбушко в международен план – целуваме папуците на новия силен на деня, а ползата за държавата е никаква - народът страда.


- Всички партии казват, че предстоящите избори са съдбоносни за тях, но съдбоносни ли са наистина те за България, г-н Гранитски?

- След 30 години демократичен преход България отстъпи по всички важни позиции, които имаше преди 30 години – и в стопанската сфера, и в образованието, и в здравеопазването, в демографията. Очевидно е, че ножът е оправял до кокала. Ако сега не стане цялостна промяна на политически живот, на ценностната система, по която работи и се движи нашето общество, вече трудно можем да настигнем някои страни дори от Близкия изток и Африка - толкова сме изостанали. Може би от тази гледна точка изборите наистина са съдбоносни. Тези са „12 без 1 минута за България“.

 

- Мислите ли, че народът осъзнава това?

- Много бих искал да е така. Лошото е, че политиците за тези 30 години направиха всичко възможно да приспят част от българското общество, друга част да зомбират с различни похвати - медийни и социални, които доведоха до загубата на гражданска чувствителност. Последните години се разроиха безброй НПО-та, финансирани богато от чужди фондации, които имат цели, различни от благородните, които са пред нашето общество, мнозина извършват и подривна дейност срещу българската национална идентичност със съдействието дори на някои от българските правителства. Това доведе до ерозия на гражданско общество, до липса на социален нерв, до колосално опростачване на нацията, до отчаяние в мислещата част на обществото, до безверие и апатия. Това обозримо се забелязва в по-ниския процент гласували в последните години, а процентът „негласуващи” пък са онези, загубили всякаква надежда.

 

- Защо след 500 години робство народът намери сили да се изправи срещу една тирания. А днес, след 30 години преход, не успяваме да намерим онази революционна жилка, с която да се изправим срещу провалените политици на прехода?

- Няма истински водачи. По време на Възраждането народът извежда напред водачи, които са безкористни, жертват живота си, имота си, повечето от тях са от заможни семейства - всичко това те слагат пред олтара на Отечеството. Сега, през тези 30 години демократичен преход, читавите напуснаха родината, а други - по-чевръсти, направиха милиони на гърба на клетия български народ, но нямаха морала и съзнанието на възрожденците от преди 150 години. И ето го резултатът – ние сме по всички класации последни в ЕС.

 

- Преди два дни Държавният департамент излезе с критичен доклад за състоянието на България- тежка корупция, неспазване на човешки права. Случайно ли този доклад се появява 5 дни преди изборите?

- Няма нищо случайно при документите на Държавния департамент на САЩ и другите техни институции. Те имат сериозни анализи отдавна и следят какво се случва не само у нас, а по цял свят. Техните анализатори посочват бъдещи тенденции, развитие, предлагат формули за разрешение. Както знаем от няколкостотин години насам англосаксонците нямат своите приятели, имат своите интереси. От гледна точка на интересите на свръхсилата САЩ и на англосаксонците те вероятно ще предложат някакво решение на геополитическите проблеми не само за България, а и за страните от бивша Източна Европа. Но извън тези анализи е разумно България да последва примера на страните от Вишеградската четворка, които показват характер. Щом като Унгария, която беше съпоставима с България преди 30 години в икономически и социално-демографски план, може да има собствено решение, собствени стратегии, макар и като член на ЕС, питам се, защо да не може и България да намери такива лидери, които да отстояват по този начин националните интереси. Това го прави не само Унгария, правят го и Чехия, и Полша, и Словакия, Уви, ние не пожелахме да се присъединим преди 5-6 години към тях по редица геополитически и други решения и позиции, а това щеше да повдигне много нашия авторитет. Сега, както виждаме, ние нямаме никакъв външнополитически авторитет като държава - доброволно се отказахме и от частиците останал суверенитет, заради подмазването на брюкселските чиновници, заради оглеждането към новия геополитически брат, а от страх да не го разсърдим проявяваме раболепие, по-голямо и това на някои лакеи. А никой не обича лакеите.

 

- Значи, преди 30 години се кланяхме на Изток, сега на Запад, а пък уж преходът дойде с това да бъдем изправена нация, която да върви със собствен път напред.

- За тези 30 години не само не си изправихме гръбнака, но го превихме. Ние като държава приличаме на един гърбушко в международен план – целуваме папуците на новия силен на деня, а ползата за държавата е никаква - народът страда.

 

- Протестите през лятото създадоха усещане за някакъв възроден народен дух , който може би ще промени статуквото. Предизборната кампания, която се води, обаче няма този импулс. Няма битка между статукво и алтернатива. Промяната не я виждаме. Защо?

- Всичко е имитация на промяна. Протестите, които избухнаха спонтанно преди повече от половин година, бързо бяха овладени от различни невидими структури, които умно манипулираха и подведоха процеса, така че да се размият автентичните искания на безкористно протестиращите. Включиха се различни корпоративно-политически и други интереси и се стигна до това положение на блато, което наблюдаваме в последните 2-3 месеца. Като включим и огромните усилия на управляващите да изплашат нашето общество с ковид-пандемията, комбинациите от различни манипулации на страх – така се създаде цялата тази каша от общ хаос в държавата, което е предпоставка за ниска избирателна активност. А това пък ще увеличи тежестта на купения вот. Към това прибавете и обясненията на управляващите, че избирателните книжа са много сложни и ще трябват 5-6 дни за преброяване, което пък дава очаквания за фалшификации – ето ви една пълна картина на отчаянието на българското общество, че едва ли нещо може да бъде променено и че едва ли не всичко е предрешено.

 

- И в тази ситуация виждаме една абсолютно разединена опозиция, извънпарламентарни сили, впрегнати да се карат помежду си. Защо всички те не намериха една отправна точка? Даже си мисля, че опозицията днес прилича на скараните български царства преди падането на България под турско робство.

- Това сравнение е трагично, но е вярно. Водачите на тези партии и коалиции не разбраха, че мигът е съдбовен, че няма време, че времето е 12 без 1 минута и не оползотвориха своята енергия в един общ концептуализиран, систематизиран вот. При положение, че днес не само в България, но и в Европа няма ясна идентификация кое е ляво и дясно, да спорят кой е по-истинска опозиция и кой - не, е смешно и непродуктивно. Те отиват разединени на изборите, а след изборите ще се случи това, което поръчат от Америка и по-малко от Брюксел. Каквото са решили в централите на анализаторите в САЩ, това ще се случи в България. Те ще посочат следващия премиер, следващата конфигурация. Разбира се, има значение какви ще бъдат резултатите, но отвън ще ни посъветват който трябва да влезе в каквато трябва коалиция.

 

- Това е много неприятно, даже обидно, което казвате, г-н Гранитски!

- Това е реалността! Нищо страшно, това ще стане. Това става последните 30 години, ще стане и сега.

 

- Смятате ли, че изборите могат да бъдат до такава степен опорочени, че да не бъдат признати?

- Те ще бъдат опорочени. Но ако американската администрация реши, ще бъдат признати, ако реши – няма. Брюксел е най-слабото звено от геополитиката днес - каквото стане в България и във всяка източноевропейска страна с изключение на страните от Вишеградската четворка, се диктува от Вашингтон. Брюксел само ще бъде уведомен за решението. Така мисля аз.

 

- Ако се ръководим от това разсъждение – някои смятат, че след изборите много бързо ще ни бъде „нахлузена“ Истанбулската конвенция, ще бъдем принудени да отворим пътя на Македония към ЕС, въпреки антибългарските настроения, които те вече насаждат и в ЕС. Възможно ли е това да бъде допуснато?

- Допускам го. Уви, не само Истанбулската конвенция може да ни бъде нахлузена, ако бъдещите наши държавници нямат гръбнака и характера на политици като Орбан. Геополитическите решения можем да ги отстоим, но в случая с Инстанбулската конвенция се съмнявам дали бъдещите наши водачи, че ще устоят на натиска. Виждате примера с ПЕС. Ръководството на ПЕС години наред настояват за приемане на Инстанбулската конвенция, те натискат сегашния лидер на БСП Корнелия Нинова, тя проявява характер и гръбнак в случая, но може би няма да зависи само от нея в бъдещия парламент приемането на тази богохулна, богопротивна конвенция. Но не е само тя. Готвят се редица решения, които ще бъдат спуснати на брюкселския парламент и той ще опита да наложи това на страните членки – техните парламенти да приемат тези решения, постановки, които разрушават християнския фундамент на Европа. Кои страни ще ги приемат – ще видим. Но поне Унгария, Чехия, Полша, ще се противопоставят. За България – ще видим. Но според мен не само този постамент е важен, ще бъде наложено да приемем без условия присъединяването на РС Македония, тоест напълно да пренебрегнем националния интерес на България, да забравим нашата история, да похулим безбройните жертви, които е дала българската нация за освобождението на нашите братя българи от Македония. И ние ще „клекнем“, тази нежна дума да използваме, което ще донесе до пълно неуважение на България в ЕС, тоест те ще ни възприемат, както години наред вече се доказваме, като обслужващ персонал, клякащи, навеждащи се, целуващи чепиците на силния на деня. Това е изключително тежко и ужасно. Аз като литератор не искам да го повярвам, но с емоцията си, с разума си виждам, че натам ни тласкат.

 

- Това няма ли най-накрая да събуди този народ?

- Дано. Дай, Боже!

 

- Каква алтернатива е нужна днес на България?
- Искам да търсим алтернативата в смяната на Модела, във фундаменталната промяна на политическия живот. Във връщането на политическия език към нормалността и отказа от това опростачване и пошлост, което ни бяха наложени в последните години. Опростачването е повсеместно, някога четящата и знаеща нация днес е бледа своя сянка. Няма диалог и дебат за бъдещето, а само скандали.
Имаме нужда от Нов обществен договор и нови национални каузи! Да се намерят политиците и водачите, които да скъсат порочния кръг, в който България се движи от 30 годишния неолиберален преход.

- Говорите за Нов обществен договор. Върху какво трябва да стъпи той?
- Основата на този нов обществен договор е възстановяването на нормалността, възстановяването на рлаботата на институциите, връщането към парламентаризма, защото сме парламентарна Република. Реална защита на суверенитета и националния ни интерес. Защита на историческото ни минало и традициите, отказа от пренаписване и фалшифициране на историята. Част от връщането към българската духовност е възстановяването на нормалния диалог в обществото, между политиците, между социалните групи.
Много от тези сфери са буквално унищожени, трябва да се тръгне от нулата!

 

- Ако влезете в парламента, ще говорите ли така пламенно, както в момента?

- Разбира се! И още по-пламенно. Но въпросът не е до един или двама човека. Трябва да се намери критична маса хора, които мислят по този начин – националните интереси над личните, над парламентарните, над корпоративните. Съгласих се да вляза сега, заради малката макар илюзия, че може би ще има такъв тип хора във всички парламентарни групи. Ако бъда опроверган и излъган в своите надежди и илюзии, ще се оттегля. Моето място няма да бъде там. Но ще положа усилия да възбудя съзнанието на колкото се може повече мои колеги, за да размишляват в тази посока, че има национални интереси, които са над всичко, над партийните, над корпоративните, над временните геополитически ориентации на нашата страна. Ако България иска да намери своите водачи, трябва да мисли не за 2-4 години напред, а за 50, и да защитава националните си интереси.

 

- Казвате, че трябва се намерят политиците и водачите, които да скъсат порочния кръг, в който България се движи от 30 годишния неолиберален преход. Защо това болно време не роди големите национални водачи?

- Това е най-сложният въпрос. Има и велики държави, които са преживявали такива периоди на упадък и не са намирали своите водачи. Ето например, Русия, към която днешните управляващи проявяват една безсмислена политика на дръвчене, на заяждане, на русофобия с тези псевдо шпионски скандали в навечерието на изборите. Русия си намери Путин, който след 15 години имаше мрачен период на Горбачов и Елцин, върна държавността. Това става и с други страни. Нима сегашните ръководители на Франция и Германия са достойните ръководители на тези велики държави?! Какво общо имат те с Де Гол, Митеран, с Кол – създателите на днешна Европа?! Между другото една от бедите на днешните политици е, че приеха порочната, изкривената концепция за обединена Европа. Бащите-създатели на Обединена Европа казваха „Европа на отечествата“, а не на регионите. Ако можеха да чуят това, което става с днешна Европа, ще се обърнат в гроба и Кол, и Митеран. Как ще се откажат Германия и Франция от националната си идентичност?! Никога! А на нас брюкселските сирени ни обясняват да се откажем от своята история и география, да забравим своята литература. Как да забравим, тогава няма да сме нация. Това е и бедата на нашите учебници по история, по литература в последните години, затова излизат и толкова полуграмотни хора.

 

- Готов ли сте да се борите за това, което говорите сега, и в парламента утре?

- Да. Борбата трябва да е обща. Бих дал един пример – ето как Георги Марков, който бе депутат от ГЕРБ, се бори срещу Истанбулската конвенция, срещу зачеркването на християнското семейство и националната идентичност. Виждате дори една личност може да се бори, независимо от коя парламентарна група е. Надявам се, че във всички групи ще има хора, които ще се борят за принципи, за идеали, не за конюнктурата.

 

- Използвате думи като „идеали", "кауза", "Отечество”, които не съм чувала в устата на досегашните политици и в този смисъл моята дългогодишна журналистическа практика е показала, че когато интелектуалец като вас влезе в политиката или политиката го смазва, или той в края на краищата напуска политиката омерзен.

- Аз отдавна съм бил омерзен, така че вече съм претръпнал. През 1990-1995 година бях по-активно в политиката, после бях директор на БНТ, тогава получих своите сурови уроци за липсата на морал в днешната политика, но това не ме обезверява. Смятам, че човек не трябва да се отказва до последно, че политиката е важна, когато е национално-отговорна.

 

- Веруюто, което ще следвате?

- Отечеството е над всичко, истината ще ни направи свободни!

 


От категорията

Марков: НС правилно гласува оставката на Борисов, той продължава да е премиер до избора на нов

-1610910808.jpg

Тази сутрин ще ходя в катедралата в Будапеща да запаля свещ Борисов да не ходи ...

19 апр. 2021 | 10:45

Огнян Минчев: Някой да припомни на депутатите, че НС не е площад, на който се хвърлят яйца и домати

-1506762417.jpg

Толкова простотия и злоба накуп, колкото видяхме в петък в тази сграда не ...

19 апр. 2021 | 00:50

Washington Examiner: Продължава ли Германия да е съюзник на САЩ?

-1618836355.jpg

Берлин продължава да се плъзга по отровеното корито на политиката на Путин за ...

19 апр. 2021 | 15:41

Руски анализатор: САЩ се готвят да взривят южните рубежи на Русия

След изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан талибаните ще бъдат с развързани ръце-1593451572.jpg

Кремъл трябва да очаква проблеми и антируски провокации в средноазиатските ...

19 апр. 2021 | 15:24