Снимки: Личен архив

Неизтощимата му енергия, непоколебимата му воля и несекващото му творческо вдъхновение десетилетия наред вълнуват публиката

Иван Гранитски за Пламен Карталов: Бурята на страстите и патосът на чувствата

944 | 20 март 2020 | 16:11

Несъмнено книгата „Моят Вагнер“ ще се превърне както в събитие от културния живот на съвременна България, така и в паметник на един духовен подвиг

Снимки: Личен архив-1584713603.jpg-1584714561.jpg-1584713765.jpg-1584713709.jpg

Иван Гранитски

 

Както интелигентният читател знае, това са думи на Артур Шопенхауер от неговото съчинение „За метафизиката на музиката“. Струва ни се, че тази блестяща метафорична фраза на големия философ ни дава най-точния портрет на една уникална фигура от съвременния културен живот не само в България, но и в света – акад. Пламен Карталов. Неизтощимата му енергия, непоколебимата му воля и несекващото му творческо вдъхновение десетилетия наред радват и вълнуват публиката.

 

Диапазонът на духовните търсения на твореца е извънредно широк – от постановки на класическата оперна музика – Верди, Пучини, Маскани, Мусоргски, Любомир Пипков до взривяващата „Мама миа“ по музика и текст от Бени Андершон и Бьорн Улвеус.


Но истинската буря на страстите и патосът на чувствата се разгръщат от Маестрото през последното десетилетие, когато той последователно поднася на българската публика гениалната тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ – един от най-грандиозните проекти на Софийската опера за последния половин век. Неслучайно редица водещи чуждестранни музикални критици, диригенти и композитори подчертават, че Вагнеровите постановки на маестро Карталов биха били гордост за големите европейски и световни театри.


От премиерата на „Рейнско злато“ през 2010 г. до 2017 г., когато поставя последната Вагнерова театрална драма „Парсифал“, Пламен Карталов нажежава общественото културно пространство с уникалните постановки и на другите опери на Вагнер – „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“ и „Тристан и Изолда“. Големият специалист по Вагнер и известен вокален педагог Рихард Тримборн многократно отбелязва изключителното качество на постановките. Той посочва, че Вагнеровата тетралогия, както и другите драми на Вагнер, в режисьорския прочит на акад. Карталов са истински апогей на изкуството, защото са усетени дълбоките митологични измерения на този паневропейски проект, основаван на старогръцката, римската и германската митология.


А Дитмар Полачек, друг известен музикален критик, допълва, че Пламен Карталов поставяйки Вагнеровата тетралогия е „извършил нещо невъобразимо, нещо за което не достига и най-високата оценка“.


Новаторската, революционно-режисьорска концепция на акад. Карталов се състои в това да покаже дълбокия философски характер на Вагнеровата музика и драматургия, да разкрие невероятната хармония на музика и поезия, на митология и съвременно звучене, за да усетят днешните зрители космическата безкрайност и величие на Вагнеровите послания. Режисьорът споделя и следва Вагнеровото понятие за гезамткунстверк, тоест цялостно произведение на изкуството. Модерният музикален театър с неконвенционалните си средства е призван да разкрие пред зрителя фантастичния реализъм на Вагнеровата драматургия. Разбира се, за това се иска режисьорът да има не само голямо въображение и тъй рядко срещащото се при този тип творци дуенде или божествено вдъхновение, но и къртовска работа по организацията на цялостната постановка, за да зазвучи тя като един хармоничен ансамбъл.


Пламен Карталов успява да постигне интеграцията на сцената с променящи се декори, с професионалното изпълнение на певците, които превръща в истински актьори и с божествената музика на Вагнер. Като истински магьосник маестрото дирижира и споява всички елементи на спектакъла – декори, режисура, художествено пространствени решения, ритъм, темпо, драматургия, сценография, костюми, светлинни решения и пр. Може би ключът към успеха при Карталов се дължи на неговата способност за висока степен на абстрактно мислене и това му помага да обхване грандиозния Вагнеров замисъл като цяло, както и детайлизираната и фина работа с актьорите и певците. Справедливо проф. Боянка Арнаудова посочва приноса на Пламен Карталов като новаторство и нови форми на представяне на музикално-театралните произведения. Тук трябва да посочим и неговите мегапроекти „Сцена на вековете“, „Опера на площада“, „Опера в парка“ и особено фестивалната пещерна импресия „Магура“, „Богове“, „Великани“, „Джудета“, „Валкюри“ – летен фестивал „Опера на върховете“ – Белоградчишки скали.


Всъщност Карталовите постановки на Рихард Вагнер са хроника на един изумителен подвиг и неоценим принос към съвременната българска, а и европейската култура и общокултурен процес.


Интелигентните читатели сигурно си спомнят, че преди три години акад. Пламен Карталов поднесе на публиката един внушителен том – „Янините девет братя“, който съдържаше неговите режисьорски бележки върху великата опера на Любомир Пипков, както и уникален набор от оценки на музикалната критика за първите постановки на Пипковата опера през 30-те години на миналия век, както и за неговото преоткриване от самия Пламен Карталов в ново време.


Сега, след бравурното десетилетие, посветено на магията на Вагнеровия театър и представянето на целия корпус от Вагнерови драми пред българската публика, маестро Пламен Карталов събира в пореден внушителен том всичко, свързано с благородната лудост и магия по поставянето на тези спектакли. Книгата е структурирана в десет глави, които проследяват детайлно хронологията на работата върху Вагнеровите музикални драми, блестящите им постановки в България, както и гастролите в Минск, Любляна, Фюсен и Москва, преминали със зашеметяващ успех и високо оценени от световната музикална критика.
Проследява се работата по отделните постановки по години и ние виждаме как Пламен Карталов непрекъснато разгръща и доразвива своята сценична енергия. Работата по постановките се превръща в постоянно врящо действие в бушуващия и безбрежен океан от звуци. Защото главната цел на маестро Карталов е да покаже на зрителите сценичния полифонизъм на действието, да разгърне философската и психологическата архитектоника на сценичния стил и да покаже функцията на сценографията, костюма, драматургията и музиката като единно цяло.


Акад. Пламен Карталов постига изключителен динамизъм на действието, следвайки принципа на портретуване в непрекъснатост на идеи и мотиви, въображаеми картини и реални послания, за да създаде последователност от сцена към сцена, и от действие към действие. И всичко това е подчинено на главната цел – да се разбере свръхпредназначението на символа за Пътя. Така се следва и философската, и музикално-драматичната основна идея на самия Рихард Вагнер. 

 

В едно свое интервю Пламен Карталов много лаконично и точно формулира своя подход към сакралните драми на поета-философ Вагнер: „Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действие – от легендата и на философските послания с героите и стремежа им към финалната нирвана.“


Тук не можем да не споменем и възторжената оценка на Клаус Биланд за работата на Пламен Карталов по Вагнеровата тетралогия: „Изключително с български средства, подготовката е едно героично начинание, което обхваща цели четири години. Със своите представления от 2013 и 2014 г. Софийската национална опера остави отчетлив отпечатък във Вагнеровия свят, завръщайки се към основните послания на неговите знаменити творби чрез един много ценен контраст спрямо постановъчния стил на „режисьорския театър“ в последно време.“


В книгата се проследява не само хронологията на постановките на Вагнеровите драми, но и философията на режисьора в процеса на подготовката и осъществяването на крайния продукт. Много ценни са главите, в които се разглежда процеса на визуализация на музиката и реализация на сцената, бележките за творческия екип, за уникалния принос на Рихард Тримборн, внушителната подборка от режисьорски анализи и интервюта на самия Пламен Карталов, огромния обем от отзиви за постановките на „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Вагнер – Магура“, както и хрониката на гастролите на Софийската опера извън България, където са поместени най-възторжени оценки за постановките на маестро Пламен Карталов и екипа на Софийската опера. В редица свои изявления и режисьорски бележки творецът разсъждава колко е важно да се разбере актуалното звучене днес на Вагнеровите послания, които биха могли да бъдат мощна контратеза на опростачената и завлядана от плебейщини днешна улична интонационна среда. Приносът на маестро Карталов в това отношение е най-високо оценен от редица чуждестранни и български наблюдатели – музикални критици, журналисти, общественици.


Но може би най-голямото постижение на Пламен Карталов и в героичното поставяне на Вагнеровите музикални драми на българска сцена, и в конструирането на внушителния том с емблематичното заглавие „Моят Вагнер“ е в това, че той успява да разгадае и да пресътвори адекватно магията на Вагнеровите сценични картини. В това отношение режисьорът се превръща във вдъхновен и виртуозен архитект на мизансцена, той разбира и постига внушението за мистичност и езотерична чувствителност на музиката на Вагнер. Навсякъде и невидимо той я търси в сравнението му с древногръцката трагедия и театъра на Шекспир. По този начин дългогодишните Сизифовски усилия на акад. Пламен Карталов да формира нова качествена публика в България се увенчават с успех. Поставянето на тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“, както и другите музикални драми на Вагнер, доказват, че Маестрото не само следва неотклонно през годините, но и постига тази своя свръхзадача.


Тук трябва да посочим и удивителното качество на Пламен Карталов да завръща на сцената за нов живот мита, приказното, фантастичното, много трудното съчетание на музикалната еманация на поетичната реч, която според самия Вагнер трябва да звучи вечно у слушателя, с тежката драматургия (да си спомним, че някои от драмите са с продължителност повече от пет часа), неизтощимите творчески инвенции на маестро Карталов да прилага ефектна светлинна драматургия, оригинални декоративни находки и да изтръгва от певците-артисти звънка лирическа субстанция, елегантна тонова нюансировка, пластичност, експресивност, драматична и лирична дикция у изпълнителите; да съчетава своеобразната прозрачност на инструменталната текстура с нарастващата динамика на разгръщащото се драматургично действие.
Всичко това, а и цялостната досегашна вдъхновена дейност на маестро Пламен Карталов ни го разкрива не само като един от духовните стълбове на съвременната българска музикална култура, но и като средоточие на „бурята на страстите и патосът на чувства“, ако си спомним отново афористичната фраза на Артур Шопенхауер.


Несъмнено книгата „Моят Вагнер“ ще се превърне както в събитие от културния живот на съвременна България, така и в паметник на един духовен подвиг.


От категорията

Театър "София" с онлайн подарък за своята публика - "Парижката Света Богородица"

Снимка: Столична община-1585298484.jpg

Видеозапис на 100-тното и последно представление, спектакъл на Лилия Абаджиева ...

27 март 2020 | 10:40

Болшой театър ще излъчи най-хубавите си спектакли в YouTube

-1423500609.jpg

Първо в петък от 16 ч. по Гринуич ще бъде показан балетът "Лебедово ...

27 март 2020 | 07:03

Мариус Куркински: Това е криза на безбожие! Сега е време за стихване

-1552467155.jpg

Светът се нуждае от изгубената човечност, от смиряване на самочувствието. ...

27 март 2020 | 17:34

ПРОФОН със спасителен план за артисти и продуценти

Дружеството прави безпрецедентен ход и започва да изплаща авансово част от приходите, които ще бъдат финално разпределени през септември-1585321703.png

Дружеството прави безпрецедентен ход и започва да изплаща авансово част от ...

27 март 2020 | 17:07

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.