2005 г. - полк. Явор Генов в Богородско- то гробище в Подмосковието. Подарява от името на съюз „Бойна дружба“ бесед- ка на близките на безследно изчезнали неделя, 31 май 2015 г. войници в първата чеченска война.

Полковник от резерва Явор Генов:

Изстрелях 80 000 патрона с „Калашников“

20120 | 31 май 2015 | 14:21

В първия ми танков взвод бойците направиха комсомолско събрание и обещаха: „Ще намалим пиенето наполовина“

2005 г. - полк. Явор Генов в Богородско-
то гробище в Подмосковието. Подарява
от името на съюз „Бойна дружба“ бесед-
ка на близките на безследно изчезнали
неделя, 31 май 2015 г. войници в първата чеченска война.-1433071573.jpgС дъщерята Боряна-1433075370.jpgТанк Т-55АМ2, с българо-чешка модернизация, постъпил на въоръжение у нас през 1984 г-1433075343.jpg1997 г. - полк. Явор Генов е в руска военна колона като наблюдател на ООН в Таджикистан.-1433075319.jpg

ато лейтенант службата ми започна в танковия батальон в Школата за запасни офицери в Плевен. Назначиха ме за командир на взвод. Бях на стаж с взвода в Търговище. Прибираме се с влака и по едно време гледам, че един от бойците го няма. Пратих да го търсят. Намериха го и ми докладват, че пие във вагон-ресторанта с един полковник от ВВС. Отидох, полковникът се оказа познат. Прибрахме школника Христов, бе се понапил. Върнахме се в поделението и


заради този инцидент


бойците от взвода направиха комсомолско събрание. Аз като техен командир присъствах на събранието. Взеха уникално решение и гласуваха за него: за да не създаваме проблеми на командира, обещаваме, че ще намалим пиенето наполовина. Слушам и не вярвам. Станах и дръпнах една реч. „Мислех си, че срещу мен имам разумни и мислещи хора, но явно съм се заблудил. Забранявам го напълно“, казах на войниците. Във взвода имаше школник Восканян, арменец. Ами той пиеше по една кофа вино. Значи обещава, че ще пие половин кофа. А Христов се напиваше от една чаша концентрат. Представяте ли си за него какво значи половин кофа алкохол.


Близо две години бях заместник-командир на разузнавателния полк към Командването на Сухопътните войски (КСВ) в чирпанското с. Свобода. Командир бе майор Михов. Аз бях първи заместник с чин капитан. Останалите замове бяха с по-старши звания от мен, но им бях началник, тъй като в армията по-важна е длъжността. Когато ме назначиха и се представих на командира, той шеговито рече: „Знам, че си дошъл да яхнеш белия кон (сиреч да стана командир). Ще ме будиш два пъти през деня - в 12 ч. за обяд и в 17,30 ч. за следобеден развод, преди да си тръгнем.“

 

А службата в полка бе тежка и съвсем различна от другите поделения на Сухопътните войски. Излязохме на полево занятие - първо за мен. С командира бяхме настанени в една палатка. Проверих караула, дежурните станции и се прибрах в палатката - гледам майорът стои по пижама до масата. Викам: „Другарю майор, нали сме във война.“ А той: „Войната е до 19 ч.“ Весел човек беше. Тъкмо бях направил няколко месеца служба в полка и пристигна инспекторска проверка от разузнавателния отдел на Сухопътни войски. Започнаха изпити и на стрелбата всички получиха двойки - войници, сержанти и офицери. А аз бях три години поред шампион на Първа армия по стрелба с пистолет. Дори старшият проверяващ се напъна да покаже как се стреля - и той за двойка.

 

Попитах командира: „Другарю майор, автоматите прострелвани ли са?“ Но той ме погледна учудено. Оказа се, че калашниците са пристигнали директно от завода в СССР и никой не ги е прострелвал - това е процедура, чрез която се настройват мерниците им. Ама командирът откъде да знае, че така трябва да се постъпи. Тогава взех няколко сержанти, натоварихме автоматите на уазка и айде на полигона. Цяла седмица гърмяхме с 2000 автомата. Сигурно съм изстрелял над 80 000 патрона, докато ги настроим за прецизна стрелба. Толкова не съм гърмял през цялата си служба.


Като старши офицер служих в разузнавателното управление на Командването на Сухопътните войски. Оттам през 1990 г. заминах да уча военна академия „Фрунзе“ в Москва. Три години следвах редовно. През това време бях и


на стаж в Приднестровието


когато станаха събитията. Тогава молдованите тръгнаха в настъпление срещу самообявилата се Приднестровска молдовска република. Бях в Тираспол - в щаба на 14-а армия, в нейния разузнавателен отдел, а после и в разузнавателния батальон на армията в Бендери. Командващ армията бе ген. Лебед. Бях на стаж и в Северна Осетия - по време на осетино-ингушетския конфликт. Пращаха ме и в Капчагай, Казахстан, където руската армия имаше разузнавателна бригада.


След като завърших академията, продължих още една година в Москва за защита на кандидатска дисертация. Бях към края, оставаха ми 20 дена до защитата. Един ден ми звънят от посолството в Москва - трябвало да се явя при военния аташе. Отидох при него и той ми съобщи, че съм


уволнен дисциплинарно


Обясних му, че съм към края, остават ми броени дни да защитя дисертацията си. Той обеща да не ми създава проблеми и да се готвя спокойно. В това време влезе неговият помощник, подполковник, и ми вика: „Ти си престъпник.“ Кипнах, скарахме се, аз не му останах длъжен. Защо да съм престъпник, какво съм направил. Уволняват ме по телефона от София, а даже не ми казват защо. Показаха ми писмо, не мога да го цитирам дословно, но смисълът бе следният: българското правителство възразява срещу защитата на дисертацията на подп. Генов, той трябва да бъде екстрадиран в България. Върнах се в квартирата и написах заявление с молба до министъра на отбраната на Русия, в което описах цялата ситуация да ми бъде разрешена защита на дисертацията. Прие ме обаче зам. военният министър, легендарният генерал-полковник Борис Громов, който като командващ 40-а армия изведе през 1989 г. съветските войски от Афганистан. Той е и герой на СССР, бил е и губернатор на Московска област. Та тогава ме изслуша и каза: „Проучихме вашия въпрос, нямаме възражения, ще ви разрешим защита на дисертацията.“ А аз бях български подполковник, уволнен дисциплинарно по телефона от София. Ген. Громов дори ми предложи да остана на служба в руската армия. Умувах по предложението му, съветвах се със съпругата си, дълго мислех и накрая отказах. Защитих успешно дисертация за използване на танкови съединения на Тунджанското оперативно направление. Защитил съм и докторска дисертация, но по-късно, в Руската академия на военните науки за войните от 6-о поколение.


Прибрах се в София и по телефона се свързах с кадровиците на разузнавателното управ-ление на Сухопътните войски, защото не ме пуснаха да вляза в сградата. Те ми обясниха, че съм нарушил министерска заповед, според която военният


не може да напуска страната


без разрешение от прекия си началник или министъра (тя още е в сила - б.р.). Казаха ми, че през 1992 г. съм ходил във Франция, а през 1993 г. - в Испания. А аз тези държави ги знам само на карта, никога не съм бил там. Тогава военен министър бе Валентин Александров, а началник на ГЩ - ген. Любен Петров. Поисках среща с тях, за да ми обяснят за какво става дума, но не ме приеха. Отидох при главния прокурор на Въоръжените сили полк. Николай Колев (убит в София на 26.12.2002 г. - б.р.) и му заявих, че ще си търся правата по съдебен ред. Прокурорът поиска с писмо до МВР да се направи експертиза дали съм излизал зад граница и дали не е фалшифициран паспортът ми. Най-малкото трябваше да има печати в него, иначе излиза, че съм преся-къл границата нелегално като диверсант. Започна проверка и след известно време от МВР се получи писмо, че лицето не е пресичало границата, била допусната техническа грешка в централната автоматизирана система на МВР. Не знам за каква грешка става дума, но на база справка от МВР до МО, че съм напускал страната, мен ме уволниха дисциплинарно. А това е най-тежкото наказание в армията. Как е допусната тази грешка, така и не се разбра, но един висш служител от МВР, много свестен човек, ми обясни, че до тази система имат достъп само пет души от вътрешното министерство.


Уволниха ме, минаха години и един ден срещнах Валентин Александров, който вече не бе министър. Той ми каза дословно: „Два пъти ми предлагаха да те уволня, но когато получих справката, че си излизал зад граница без разрешение, подписах заповедта. Нямам нищо лично срещу теб.“


После властта се смени и правителството на Жан Виденов ме възстанови на служба. Отмениха заповедта за уволнението ми като незаконосъобразна. Назначиха ме като подполковник в отдел „Национална сигурност“ към Министерския съвет.

 

Полкът в с. Свобода

 

Разузнавателният полк бе голям - около 1300 души.


Основната му задача бе разузнаване и осъществяване на свръзка и управление на всички разузнавателни органи на 1-ви Балкански фронт в случай на война. Командващ фронта във военно време бе ген. Христо Добрев.


А в този фронт влизаше не само Българската армия, но и войските на целия Одески военен окръг.


От категорията

32-ри ден на протести в София - демонстрация с факли затвори "Цариградско шосе" (СНИМКИ, ВИДЕО)

Снимки: БНТ-1597004848.jpg

Исканията на протестиращите остават същите - оставка на цялото правителство и ...

9 авг. 2020 | 23:26

Борисов наредил да няма акции срещу палатковите лагери на протестиращите

-1593418038.jpg

От гражданската инициатива "Системата ни убива" разпространиха ...

9 авг. 2020 | 19:41

53 са новите потвърдени случаи на коронавирус в България

-1596061507.jpg

Броят на починалите от инфекцията в България е 447, като през последното ...

10 авг. 2020 | 07:56

Серия от протестни автошествия в страната в неделния ден (ОБЗОР, СНИМКИ, ВИДЕО)

Автошествието до Калотина Снимки: бТВ-1596996342.jpg

Недоволните от властта се отправиха от София за Калотина и от Благоевград към ...

9 авг. 2020 | 21:05