Офицерът Роже дьо Лил изпълнява за първи път своята „Марсилеза“ в дома на кмета на Страсбург. Картината на Изидор Пилс от 1849 г. се съхранява в историческия музей на града

Създадена е от военния инженер Клод-Жозеф Роже дьо Лил

Как „Марсилезата“ стана химн на Франция и на свободата

1282 | 14 юли 2018 | 12:30

Интересен факт е, че Наполеон Бонапарт не харесва „Марсилезата“ и макар тя да съпровожда победните му походи в Италия, я заменя с химна „Да бдим за добруването на империята“


Източник: БНР, Архивен фонд

„Напред, деца на Родината!“ С тези думи започва „Бойна песен на Рейнската армия“, създадена в нощта срещу 26 април 1792 г. от военния инженер Клод-Жозеф Роже дьо Лил (1760 – 1836). Офицерът я написва по идея на кмета на Страсбург Фредерик дьо Дитрих, който е обзет от патриотичен порив при новината за обявената война с Австрия. Химнът придобива огромна популярност след като под неговите звуци части на Френската гвардия от Марсилия пристигат в Париж на 30 юли, за да се присъединят към атаката срещу двореца Тюйлери.

През септември 1792 г. химнът на марсилците се превръща в „Марсилезата“ и официално е предложен на военното министерство като химн на сражаващата се република. „Марсилезата“ има такъв успех по времето и след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. с декрет е обявена за национален химн.

Политическите промени във Франция при сменящите се режими и трите последователни революции (1830, 1848 и 1871 г.) се отразяват и на съдбата на творбата. Интересен факт е, че Наполеон Бонапарт не харесва „Марсилезата“ и макар тя да съпровожда победните му походи в Италия, я заменя с химна „Да бдим за добруването на империята“. Но след поражението в Русия именно „Марсилезата“ влива сили в редиците на гвардейците при Ватерло.

По време на монархическата реставрация песента е обявена за „размирническа“, но победно се завръща през революционните дни на февруари 1830 г., символично изобразени в знаменитата картина на Делакроа „Свободата води народа“. Точно тогава младият композитор Ектор Берлиоз оркестрира „Марсилезата“ и по този начин създава „официалната“ версия на химна за „голям оркестър и хор“, за да бъде пята от „всеки, който има глас, сърце и кръв във вените си“ (както пише самият Берлиоз в спомените си).

За известно време при Втората република „Марсилезата“ е много ценена, но след преврата от 1851 г. отново става „подозрителна“ и бъдещият Наполеон III безуспешно ѝ търси заместница. Възражда се по време на войната срещу Прусия от 1870 г. Пеят я войниците на бойното поле, както и участниците в Парижката комуна. Скоро песента се превръща в символ на новата република, а на 14 февруари 1879 г. парламентът я определя като „френски национален химн“. Тогава обаче, тя е отхвърлена от някои революционери, които я смятат за химн на властващата буржоазия. През 1888 г. се появява Интернационалът, който на социалистическите конгреси между 1900 и 1910 г. се възприема като истинската песен на революционната работническа класа.

Французите се обединяват около „Марсилезата“ по време на Първата световна война (1914 – 1918). През 20-те години комунистическата партия все още отдава предимство на Интернационала, но след създаването на Народния фронт (1935), преосмисля отношението си и приема, че „Марсилезата“ е революционна песен, химн на свободата. По време на подчинения на Хитлер режим „Марсилезата“ отново е в „немилост“ и е заменена от „Ето ни, маршале“. Възвръща ореола си през 1944 г., когато Париж ликува при освобождението си от нацизма.

В Конституцията от 1958 г. „Марсилезата“ е утвърдена като национален химн на Франция. Творба, която бива издигната в култ, по-късно отхвърлена, мразена, после реабилитирана и пак забранена, но дочакала триумфалното си завръщане.

 

Родена като бойна революционна песен от перото на Роже дьо Лил, с течение на годините „Марсилезата“ се превръща в символ на републиката и химн за прослава на френската нация, а днес по цял свят се възприема като универсален химн на свободата.

 


От категорията

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1540811364.png

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

Живко Тодоров: На площадите се събаря, там не се гради! Настървяването на хората е лошо за всички

Живко Тодоров: На площадите се събаря, там не се гради! Настървяването на хората е лошо за всички-1542304781.jpg

Протести под формата на викове трудно раждат нещо разумно и работещо. Вече 29 ...

15 ноем. 2018 | 19:29

Райчев: Ефектът от протестите е близо до този, когато дойде Симеон, но няма лидер

-1542009639.jpg

Г-н Симеонов изигра изигра роля на мост между скандала и протеста, ще остане ...

15 ноем. 2018 | 17:11

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.