Спорът дали Класическата гимназия да се върне в „Модерно предградие“ (на снимката), или да остане в центъра на София, отприщи много грозен спор за това що е елит. Снимка БГНЕС.

Как да си отгледаме елит?

11919 | 26 март 2015 | 12:49

Има ли той физически адрес и кой има право на достъп?


Спорът дали Класическата гимназия да се върне в крайния столичен квартал „Модерно предградие“, или да остане във временния си подслон в центъра на София, стана повод да се отприщи един много грозен спор - що е това елит, къде се помещава той физически и кой принадлежи към него.

 

Словесната престрелка, която се води яростно в интернет под статии на видни хора, завършили въпросното елитно училище, е по-голяма от този частен проблем и заслужава внимание. В нея хвърчат

 

фрази като „шаячната правда победи“



дефиниции кой е селянин, кой гражданин и кой къде заслужава да живее и учи.

Частният пример с това хубаво българско училище ни напомни, че не сме решили един свой основен проблем като общество. А именно - как се създава българският елит и къде живее той. Изпълзя и старото противопоставяне на софийския център срещу цялата страна, включително крайните столични квартали, който мислехме, че сме забравили. Произходът срещу качеството.

 

Тоталитарният строй беше майстор в отглеждането на свои елити, особено накрая. Много от неговите „питомци“, готвени вероятно за висши комунистически функционери, и до днес управляват страната и бизнеса ни просто защото са получили по-добро образование и

 

като деца им е отделено по-специално внимание, отколкото на другите

 

Те се отглеждаха включително и в хубави гимназии като Класическата. Но не само там - това ставаше и в езиковите средни училища, в училищата по изкуствата, в математическите гимназии. И не само в София, а в цялата страна.

 

Та тогава, преди 1989 г., се започваше от много рано, още преди университета. В елитните гимназии имаше квоти за прием на деца от „работнически семейства“, за наследници на „активни борци“ и за „малцинствата“. Съществуваха и така типичните за онова време връзки, които задължително вкарваха потомците на висшите партийни другари в най-добрите гимназии. В тази идеална схема се промушваха и немалък брой умни и талантливи деца без протекции и правилен класов произход, защото дори комунистите знаеха, че някой трябва да държи нивото високо и да свърши работата накрая. Идеята очевидно е била отглеждане от рано на по-образована прослойка, която после да се влее в машината и да я възобнови, и то по правилния класов начин. Колкото и порочна да е тази цел - да движи тоталитарния строй - все пак беше цел и към нея се подхождаше рационално. Тоест тогавашните управници са съзнавали, че без да отгледат елит, няма как да продължат да управляват държавата.

 

Във времето на демокрацията като че ли още повече имаме нужда от отглеждането на елит, защото процесите са много по-стихийни и по-трудно управляеми, отколкото при тоталитаризма.

 

Трябва някой да е стъпил здраво на земята

 

да може да мисли и под стрес, да има талант и способности и да е достатъчно почтен, за да помага на тези, които не могат да се справят сами, а не само да употребява интелекта и обучението си в своя полза. Така постъпва истинският елит в добрите демокрации. И въпреки че имаме възможност да изучаваме чужд опит и просто да го повторим, нашето общество все още си гони опашката и се върти в кръг в тази драма. Затова и на много високи места у нас днес се е възцарила светата посредственост, която освен че пречи на тези, с които работи, и вреди като цяло на обществото, няма представа как да отгледа талантливо продължение. Тя се грижи само за собственото си оцеляване и покосява всичко, което може да я махне от мястото, на което не принадлежи.

 

Въпросът е кой има право да поиска да влезе в този елит и какъв е пътят? Как сегашният елит сменя поколенията, открива и обучава новия талант и му дават път към управлението на обществото? Дали не се обгражда нарочно с посредственост и бездарие, късогледо замислен само за собствената си житейска перспектива?

 

Останалите от онова време добри средни училища във всички градове на страната още предлагат добро образование, но карат на мускули, излиняващи традиции и ентусиазма на шепа учители. Създадоха се и нови частни гимназии и лицеи с отлична подготовка, които са достъпни обаче само за по-заможните хора и възпитаниците им невинаги са сред най-умните, тъй като става въпрос и за приходи от такси. (Да не забравяме, че там се обучаваха и децата на мутрите.) И като излязат от тези добри места за образование,

 

абитуриентите масово заминават да учат в чужбина

 

Донякъде защото не харесват нашите висши училища, но по-голямата причина е, че не виждат реализация. Българският талант не вижда своето продължение в родината си, защото нашият път към успеха е запушен от връзки, партийни обвързаности, географски аргументи, селска чест и шуробаджанащина. И докато този път не се отпуши, настоящият елит само ще старее и ще вкарва свои подобия при себе си, които няма да завъртят развитието дори едно деление нагоре по спиралата. И това ще се случва, докато той окончателно се самозадуши в собствен сос и обществото бъде овладяно от простащината и „шаячната правда“.

 

Прави впечатление, че в чужбина не заминават да учат само децата на богатите и влиятелните, които могат да платят скъпите такси, но и съвсем обикновени млади способни хора. Даже за тях реализацията извън родината е много по-лесна, отколкото в нея. Защото навън могат да спечелят стипендия и за най-престижния университет, а у нас това е почти невъзможно. В България дори държавните вузове събират такси и от отличниците, в добрите демокрации - напротив, насърчават ги финансово да останат да учат там. В чужбина, след като завършат, могат да получат хубава работа с конкурс, у нас - по-скоро не. (Изключенията само потвърждават правилото и обикновено са в мултинационални компании, които нямат нищо общо с българския бизнес.)

 

Добрите демокрации са осъзнали колко важно е елитът да има механизъм за самообновяване, за вливане на нова здрава кръв. Затова търсят талант навсякъде, склонни са да дадат стипендии на всички умни младежи, независимо дали са от гетото, от село или от малки страни като България. Бизнес, фондации, държавни институции се надпреварват да финансират обучение на способни деца от всички краища на страните си и от целия свят, за да могат така да вдигнат нивото, да намерят най-добрия, който да свърши работа.

 

Преследват младите таланти и ги вербуват

 

още от университетите, понякога и от гимназиите. У нас може и да има такива случаи, но са екзотика и обикновено идват като повей от чуждия бизнес или от чужди фондации, които си гонят своите национални интереси.

 

Оказва се, че ние все още се занимаваме с географското местонахождение на елита - което е толкова ретро, колкото дама с воалетка във файтон. Ако питате софийския център обаче, той ще ви каже, че иска да се затвори, да си сложи КПП-та и да не пуска никого да припари до училищата му, заведенията му, магазините му, независимо че тези, които припарят, могат да направят и техния живот по-добър. Бизнесът не е склонен да харчи за стипендии и така губи възможността да се сдобие с най-добрите си служители. Държавните институции пък се обновяват само на партизански принцип, винаги са били напъплени от калинки и рядко гледат способностите на служителите си, по-скоро търсят партийна лоялност - която е точно толкова глупава, колкото класово-партийния подход на комунистите. Новият уж демократичен елит, който трябваше да изградим през последните 25 години, всъщност така и не се състоя, още караме на стария и на новопоявили се посредствени ерзаци с претенции. Та затова днес се делим още на селяни, граждани, софиянци, провинциалисти, хора от центъра и от предградията. Защото не можем да проумеем, че времето се смени и вече няма никакво значение къде физически си роден, живееш и учиш. А елитът ни е подгизнал от предразсъдъци, които му пречат да се самообновява. Ето затова чалгата - във всички смисли на думата, не само като музика - засега побеждава.


От категорията

Огнян Минчев: Кой посъветва Камджалов да говори, че България има нужда сега от твърда ръка?

Колаж: Епицентър.бг-1632824459.png

Аз съм на 63 години и зная - помня как организационните работници слагаха и ...

28 септ. 2021 | 13:11

Кеворк Кеворкян: ПочЕтени и с много топки

-1568320806.jpg

Прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев изхвърля лекомислено въодушевление ...

26 септ. 2021 | 19:22

Дайнов: Все повече се убеждавам, че Петър Илиев не е написал тази книга

-1594996987.jpg

Пeтър Илиeв изoбщo нe e пиcaл книгaтa, нoceщa нeгoвoтo имe. Дaл e пaри нa някoй ...

28 септ. 2021 | 15:59

Васил Василев: Паркетни политици провокират ново разделение на обществото

-1599923308.jpg

Не можем да не се противопоставим на начина, по който започна тази предизборна ...

28 септ. 2021 | 15:54