Учениците в гимназията научават какви ли не закони, но малко от тях знаят как да ги прилагат после в живота. (Снимка: Антон Станков)

Как да си сменим политическия бушон

7447 | 26 февр. 2015 | 12:53

Училището задръства с теория, вместо да кара децата да се преживяват като граждани от първо лице


В следващите няколко изречения нарочно ще се опитам малко да ви затрудня. При преминаване на електрически ток през проводник се освобождава топлина - ефектът на Джаул-Ленц. Тя зависи от силата на тока, съпротивлението и времето за протичане. Всеки материал си има специфично съпротивление, но то зависи и от дебелината и дължината на проводника и може да се сметне по закона на Ом. Освен това веществата имат специфична температура на топене и ако силата на тока стане прекалено голяма или той протече прекалено бързо, проводникът може да се стопи и веригата да прекъсне.


Край на научните брътвежи.


Всичката тази сложна терминология може практически да се обобщи така - ако бушонът ти гръмне и у вас настане студ и тъма, махни от него изгорелите медни жички и си навий нови със същата дебелина и дължина. Ако пък имаш автоматичен бушон, просто му натисни изскочилото копче. Няма нужда да знаеш, че при него действат законите на електромагнетизма, които пък се смятат по уравненията на Максуел.


Първият абзац показва
какво е гражданското образование у нас


на този етап. А вторият - какво би трябвало да бъде. В момента то е пръснато в множество учебни предмети - тежко, теоретично, сложно, увъртяно. И така на практика - несъществуващо. А може да бъде просто, ясно, практически насочено и преживяно от обучавания от първо лице. Т.е. - да ти формулира в няколко прости стъпки какво да направиш, когато един политически бушон изгори и трябва да го смениш.


Но от моето време в училище та до наши дни отличниците излизат от гимназията, наизустили всички закони на Ом, Кирхоф, Максуел, Джаул и Ленц, обаче не могат един бушон да сменят. И въпреки висшата математика, която са учили в последните класове, нямат представа как да си сметнат данъчната декларация. А когато уравненията и формулите изветреят от главите им, остават с едно голямо нищо вътре в нея. (А уж образованието било това, което знаем, след като забравим всичко, което сме учили в училище. По тази логика голяма част от българите са напълно функционално необразовани, и то не по тяхна вина.)


И това важи още повече за обществените науки. След като забравят историческите дати, числата с населението и площта на страните от часовете по география, както и имената на философите, чиито теории са зубрили, българските граждани със средно образование нямат никаква представа как работи държавата, какво е разделението на властите, защо е нужно, какви са им правата, ако ги арестуват или като се развеждат, кой може да им поиска личните документи и на кого могат да откажат да ги дадат, какво да правят, ако работодателят не им плаща или не ги осигурява, и т.н.


Все знания и умения, които са ни необходими, за да функционираме всекидневно като граждани, но които странно защо училището не преподава. После се чудим откъде във време на напрежение се раждат безумия като „граждански квоти в управлението на всичко“, „отзоваване на депутати“, „окупации на университети“. И защо всеки политически кариерист без никакви данни за управленец но с огромно самочувствие може да ни манипулира. На гражданското невежество се опират и сплашването да се гласува за определен от работодателя субект, и купеният вот, и местното дерибейство.


Защото човек, който знае колко много зависи от гласа му, на когото демокрацията е набита в главата като ценност още от ученическия чин, никога няма да вземе 50 лв., за да упражни правото си да пусне бюлетината, която му наредят.


Просветният министър, който дръзне да въведе гражданското образование у нас като задължителен предмет, ще извърши


един от най-смелите подвизи на прехода


Защото това ще бъде началото на края на демагогията, месиите и овчедушното понасяне на всякакви лъжи от страна на политиците. Ще сложи край и на фалшивите обилно финансирани от чужбина борци за демокрация, които се заявяват като единствените правилни бунтари, но всъщност обслужват политиците като удобна гражданска опозиция.


Според доклад на Европейската комисия от май 2010 г. „училищата във всички европейски страни (включително България - б.а) са въвели правила и препоръки, които да насърчават демократичните практики и участието - например чрез избори на делегати на класовете, ученически съвети и представителство на учениците - в училищните управителни органи“. Готова съм да се обзаложа, че тези „правила и препоръки“ у нас наистина са написани от колектив, получил дебел хонорар, но днес отлежават в някой чиновнически кабинет и не вършат никаква работа. В доклада, цитиран по-горе, се твърди, че 52% от учениците в България са гласували за свои делегати в управлението на училищата си - цифра, в която, първо, силно се съмнявам, и второ, дори да е вярна, от нея няма никаква полза. И това си личи по огромния брой негласуващи сред младото население на страната, което на избори е много по-неактивно от родителите и бабите си. Защото ако наистина 52% реално със страст бяха участвали в избора на делегати на класовете си като ученици и самоуправлението им беше сработило, след навършване на пълнолетие щяха да знаят колко е важно да се гласува и колко много зависи от тях.


На хартия за пред Еврокомисията сме изрядни, става видно от цитирания доклад. Просветното министерство има дори наредба с държавни изисквания за учебното съдържание по гражданско образование. Там пише: „Водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище (I - ХII клас) имат предметите „Роден край“, „Човекът и обществото“, „История и цивилизация“, „География и икономика“, „Философия“, „Свят и личност“.“ Тоест, ако се върна на примера от първия абзац - просветното министерство разчита на децата да бъдат преподадени сухо и скучно законите на Джаул, Ленц, Ом, Кирхоф и Максуел, а те оттам сами да се сетят как работи бушонът и как да го поправят, ако изгори. И правейки това, смело заявява пред Брюксел, че преподава гражданско образование.


Още от първите години на прехода упорито и непрекъснато се говори за въвеждане на религиозно обучение в училище. Но никога за отделянето на гражданското образование от другите преподавани обществени науки и превръщането му в задължителен предмет.


В XXI век държавниците ни са загрижени повече за религиозните хора, отколкото за гражданите - все едно сме в тъмните векове преди Просвещението. Вярата обаче е част от най-интимния свят на човека - или поне така се е споразумяло съвременното общество. До такава степен, че се смята за признак на лош вкус да попиташ непознат човек за нея.


Още по-неприлично е да индоктринираш от училищния чин дете, което още не може да взема самостоятелни решения за духовния си мир.


Вярата е приоритет на семейството и църквата извън училище


не бива да се институционализира във всеобщото образование. Религията също така не е задължителна, за да може един съвременен човек да функционира в своя полза в обществото. Съвсем друга е работата с така неглижираните от училището граждански умения - без тях ние като гласоподаватели ставаме съучастници в една фасадна демокрация, в цирк, в псевдоигра на държава. Без тях гласуваме с чувствата си - за най-красивата или най-якия - а не според интереса си. Без тях издигаме на гребена на вълната хитреци, които после ни ограбват.


И колкото и да се молим в църквата Бог да ни отърве от тях, няма как да стане, докато не усвоим всички тънкости на гражданското поведение. И това трябва да е грижа на цялото общество и да започне в най-ранна детска възраст. По интересен и достъпен начин.
Колко объркано е всичко в тези сфери у нас, се видя и от неадекватната ни реакция след атентата в Париж през януари т.г. Уж на думи застанахме зад свободата на словото, но мнозинството българи се оказаха по-скоро със засегнати религиозни чувства, отколкото с накърнено гражданско достойнство. Тирадите за религиозната нетолерантност на карикатуристите от „Шарли Ебдо“ бяха много по-страстни и по-чести от защитата на правото да се подиграваш на всичко. Но така става, когато предпочиташ неделното училище пред изборите за делегати на класовете.


В понеделник в София се проведе кръгла маса за гражданското образование с участието на просветния министър. Оказа се, че


най-голямата съпротива


срещу въвеждането му като задължителен предмет дойде от преподавателите. „В този вид, в който то съществува, е напълно достатъчно“, заяви лидерът на един от учителските синдикати Янка Такева. Ами оказва се, г-жо Такева, че не е, щом доверието на българите в институциите е толкова ниско, а те нямат представа как да ги променят в своя полза. Министърът беше уклончив. По принцип бил за въвеждане на гражданско образование, но кога - това било въпрос на бъдещ дебат. Очевидно няма да е и той героят на прехода, извършил смелия подвиг да започне граждански да образова българите. Колко още години цирк вместо истинска демокрация ни чакат тогава?


Още по темата

В шуменско училище

Получаваш двойка, ако пишеш неграмотно

Учителят направил сам и интерактивните дъски в училище.-1422720218.jpg

Един учител печели обичта на децата и признанието на „Майкрософт

1 февр. 2015 | 13:02