Лидерът на столичните червени навършва 40 години на 13 юли

Калоян Паргов – потомъкът на солунски учител начело на БСП-София

43263 | 13 юли 2017 | 08:10

По собственото му признание председателят на най-голямата организация на социалистите е изкачвал кариерната стълба в партията „без да ползва асансьора“. В идеен план смята себе си за потомствен социалист


Лидерът на БСП-София Калоян Паргов навършва 40 години на 13 юли. Името му вече се наложи като фактор в българската политика. Енергичен, образован, отворен, усмихнат, умеещ да събира хора Калоян Паргов е от младото поколение политици, които се налагат в обществото със собствения си почерк. Вътрешнопартийните битките не са неговата страст (което не означава, че няма да влезе в тях, ако го предизвикат), не е от тези, които създават разделителни линии и лепят етикети на другарите си. Предпочита да изгражда мостове и да планира. Да поддържа отношения на уважение - както с хората отсвоята партия, така и с политическите опоненти. Дипломацията е неговият стил. Някой да го е виждал изнервен? Гневен? Да го е чувал да употребява груби думи? Да си представи, че може да псува? Не! За него няма нужда да се казва "европейски политик", "признанието", за което копнееха толкова червени кадри от началото на прехода. При Паргов това се вижда. Всъщност, няма нужда и да подчертава, че спортува редовно и да заменя костюма със спортно облекло, за да го подчертава, защото и това се вижда.

 

Роден е през 1977 г. в Пловдив, син е на проф. Драгомир Паргов,  декан на факултета по информационни науки в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Паргов се гордее с баща си, специалист по киберсигурност, и неотдавна почете делото му с научна конференция. В БСП обаче, където има много бивши величия, не го взимат за партиен аристократ. А Паргов всъщност е от бележит род. Прадядо му Наум Тенчев е бил учител в прочутата навремето си Солунска гимназия.

 

Когато през 2013 г. пое организацията на БСП-София Паргов бе заместник на Анна Янева, тогавашният шеф на червените в столицата, и общински съветник. Неговият час удари когато Янева стана зам.-министър. Уставът на БСП забранява съвместяването на постове.

На 17 април 2016 г. градската конференция на БСП-София го преизбра.

 

Паргов въведе редовни приемни за граждани на общинските съветници от БСП и за депутатите социалисти, избрани от трите столични района. Приемните, на които може да дойде всеки, се обявят по медиите предварително. Във фейсбук, на страницата на БСП-София в интернет, в електронните медии, може да се прочете, например - „На 13 юли, в постоянната приемна на БСП – София на ул. „Леге“ №10, общинският съветник Николай Николов и експертите Валентина Узунова и Цветко Шоков ще консултират софиянци по програмата за саниране и енергийна ефектовност. Те ще бъдат на разположение на гражданите от 15.00 до 17.00 часа.“

 

Паргов редовно се отчита и във фейсбук – който иска, може да разбере с какво е ангажиран днес. Или какво е правил вчера. Какво е мнението му по един или друг въпрос.

След като Министерският съвет взе решение да не дава паметника на Бузлуджа на БСП, Паргов написа в страницата си в социалната мрежа: „Бузлуджа, паметникът "1300 години България", паметникът на Съветската армия... Колко още паметници и други артефакти, съхраняващи историята, ще бъдат използвани като политически инструменти за делене на обществото и за насаждане на омраза между хората?! Къде ще му излезе краят, ако продължим да обричаме поколенията на постоянно противопоставяне? Европейска България не е територия на варвари! Крайно време е да го осъзнаем! Събарянето на паметници, заличаването на исторически факти и отричането от миналото превръща всеки българин в дърво без корен. И ни лишава от бъдеще...“

 

На пръв поглед Калоян Паргов е типичен представител на политиците, деца на развития социализъм, както се наричаше тогава този период. Но само на първи поглед. Защото Паргов притежава всички черти на връстниците си, но е попил и доста от опита на предишните поколения политици, може би защото, по собствените му думи, се занимава с партийна дейност още от края на 90-те години на ХХ век. А оттогава досега в БСП се смениха две поколения политици.

 

Днес родените в зрелия соц са на около 40, имат предимството да са наясно с периода преди 10 ноември 1989 г., но без да имат причини да гледат на него с носталгия. Твърде млади са за това, абитуриентският им бал се е паднал в годините на „демокрацията“. Затова са наясно и с прехода и нямат причини нито да го възвеличават, нито да го отричат. За тях той е просто време, през което са израсли. Време, когато политиката едва ли ги е вълнувала толкова.

 

Паргов, който е начело на най-голямата червена организация от 26 октомври 2013 г., е от това поколение. На прагматиците, които не витаят из облаците. Не идеализират нито времето на комунизма, нито Запада. Паргов се чувства еднакво уютно на конференция по кохезионната политика в Брюксел (беше на такава само преди дни, организирана от президента на ПЕС Сергей Станишев) и на разговор в крайния столичен район „Връбница“. Това не е чудно – тръгнал е да изкачва кариерната стълба в БСП точно оттам – от председателското място в район „Връбница“. Но първо, както е редът в повечето политически партии, е лепил плакати по предизборните мероприятия в махалата, после е бил член на секционна избирателна комисия. Както сам казва – в „Толева махала“. Въобще, започнал е от А и Б на политическата дейност. По думите му – изкачвал е кариерната стълба „без да ползва асансьора“. Естествено е, че в идеен план смята себе си за потомствен социалист.

 

През 2007 г. вече е избран за общински съветник. Годината е важна. Защото това са първите избори, за които делегатите на софийската конференция сами подреждат листите на общинските си форуми.

 

Паргов е лидер – прагматик. Няма как, завършил е УНСС, специалност „Международни отношения“, има магистратура по европейска интеграция, свободно владее английски език. От УНСС е познанството му с финансиста проф. Григорий Вазов. Той го кани за програмен директор в консултантската си фирма "Вазов институт". И за Паргов политиката тръгва ръка за ръка с бизнеса. Не случайно днес е зам.-председател на транспортната комисия в столичния общински съвет.

Но освен прагматик, Калоян Паргов е и балансьор. Умее да слуша софийската партийна организация, което хич не е лесно, като се има предвид, че тя е пълна с бивши величия. С хора, които по десет години са били министри или пък са ръководили предприятия с десетки хиляди работници. И които обичат да използват повелителното наклонение. Паргов умее да говори с тях, да бъде „тяхното момче“, оставайки си „момчето от Толева махала“. И в същото време - да е водач.

 

В същата тази организация има не само „старци – разбойници“, има и нереализирани и амбициозни хора от средното поколение, както и „сърдити“ младежи, готови да взривят партията отвътре. Само за четири години Паргов успя да овладее столичната организация, да я накара да му вярва.

Той е общински съветник от 2007 г. За един лидер на общинско ниво в БСП е лесно да загуби всичко. Първо губи поста си на общински съветник, а после, след като не е съветник, защо да бъде общински председател?! А, за да станеш общински съветник, трябва да попаднеш на избираемо място в листата, която общинските конференции подреждат с тайно гласуване. Ето защо е лесно всеки да бъде зачертан. Какво като е лидер на най-голямата организация?

 

А столичната червена организация винаги е била с особено място в партията. Което й дава самочувствие. „На нас не може да ни нареждат, не сме Мало Бучино!“, категорични са червените столични кадри. Оттук са тръгвали всички промени. Както и проблемите. „Леге“ 10 не веднъж е било на нож с „Позитано“ 20. Но днес столичните червени са ядрото на реформата в БСП. Без тях тя не и била възможна. След като БСП реши да избира председателя си пряко, значението на БСП-София нарасна неимоверно. Защо ли? Защото в софийската организация членуват почти една трета от социалистите в страната, а хората много по-лесно се организират, когато са на куп.

 

БСП-София е както голямата сила, така и голямата слабост на лидерите.  Сила, защото зад тях стои тази голяма маса и те подтиква да пожелаеш да стигнеш върха. И слабост, защото това не е достатъчно, за да „вземеш“ цялата партия. Тодор Живков май е последният лидер на червените, който е оглавил партията, тръгвайки от столичната й организация. Но това е било в други времена. В днешни дни Румен Овчаров, емблематичен политик за левицата, един от най-популярните лица не само в БСП, на няколко пъти не успя.

Е, Калоян Паргов има време да опита. Само на 40 е. А и е роден в Пловдив, което може да му спечели симпатиите на още една голяма организация.

 

 

 

 

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47