Непризнаването на Косово от Сърбия е сериозна пречка за членството й в ЕС, изтъква той

Кирчо Киров: Реална е опасността от промяна на границите на Балканите, подклаждана от национализъм

3029 | 13 февр. 2018 | 13:34

Обединеният албански етнос би станал доминиращ етнически фактор на Балканите, анализира бившият шеф на разузнаването


Реална е опасността от промяна на границите на Балканите, подклаждана от националистически интереси. Това заявява бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров в интервю за Цоня Събчева и радио "Фокус". Той коментира дали се възражда идеята за национално обединение на Косово и Албания в светлината на последните събития.

 

Докато премиерът на Косово Рамуш Харадинай е категоричен, че никога няма да бъде част от преговорите за подялба на страната, сръбският военен министър Александър Вулин съобщи, че Сърбия ще търси споразумение за подялба с Косово, за да се сложи край на спора, който пречи на Белград да се присъедини към Европейския съюз. През последните седмици медии съобщиха, че идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово е подкрепяна от президента на Косово Хашим Тачи и албанския премиер Еди Рама. Според аналзитаори, е възможно да се реализира предложението на Австрия Северно Косово да получи автономност. То обаче противоречи на излъчените от дебатите в Европейския парламент послания Косово да бъде признато от всички държави-членки на Европейския съюз, а гражданите там да получат либерализиран режим на пътуване в общността. Засега картината, поне официално идваща от Европейския съюз е ясна – членство в Европейския съюз при изпълнението на критерии.

 

Ето интервюто на ген. Кирчо Киров за "Фокус":

- Ген. Киров, как разчитате идващите от Западните Балкани послания?
- Така, както беше представено от медиите и от официалните политици – и албански, и австрийски, и сръбски – това не нещо ново. Всъщност идеята за размяна на територии и население особено между Сърбия и Косово отдавна съществува. Отдавна е интерпретирана като един труден, сложен, но възможен вариант. Във всеки случай няма никакво съмнение, че тази идея сега е актуализирана, подновена е, във връзка с желанието на Сърбия и стъпките на Сърбия за влизане в Европейския съюз, тъй като знаете, че един от критериите е, че всяка една страна членка трябва да има добросъседски отношения, мирни отношения о приятелство със своите съседи. Аз обаче си мисля, че тук трябва да се върнем към едни по-стари действия, особено на политиците от албанския сектор, така и от самата Албания и в това число предимно и еднолично към действията на Еди Рама и в този смисъл към действията на политиците от албанския сектор в Македония и самото Косово. Защото ако си спомняте и вие, и нашите слушатели, само преди няколко години – 2-3 години, Еди Рама беше човекът, който лансира идеята за обединение на всички албански земи, на всички албански територии.


- Велика Албания.
- Да, за Велика Албания. Но в противоречивите услови и обстановка на Балканите думата „голяма“ винаги се трансформира във „велика“. И тук така сме се натрупали за велики. И ние велики за Велика България, и сърбите за Велика Сърбия. Албанците за Велика Албания. От това величие се вижда на какво положение сме днес. Но във всеки случай аз съм убеден, че идеята за едно обединяване на албанския етнос, на албанския фактор от трите, под някаква форма, от трите територии – Република Албания, Македония и Косово – съществува, защото спомнете си само преди години как Сали Бериша в качеството си на президент посрещнат в Прищина с викове „Обединител!“. От тази гледна точка няма никакви съмнения, че идеята за една голяма, за една велика Албания продължава да стои в главите на някои албански политици, а само преди около година бяхме свидетели на така наречената „Тиранска платформа“, зад която с името си и с идеите си стоеше и продължава да стои днешният албански премиер Еди Рама. Така че оттук нататък трябва много внимателно да наблюдаваме действията и на албанския, и на сръбския фактор, които са движени от различни, от разнопосочни цели. Албания също се стреми да стане член на Европейския съюз, но Косово няма никакви шансове, дори поради обстоятелството, че четири държави от ЕС все още не са го признали за самостоятелна държава, което ни подсказва, че на запад от нас ще продължи да съществува сериозна точка, сериозна ситуация на напрежение, на кипеж. В зависимост от интересите на Великите сили и регионалните фактори, каквато е Сърбия, каквито сме и ние, какъвто е ЕС в своите възможности за действие, разбира се. Иначе ЕС е глобален фактор, но тук на Балканите той често пренебрегва своите интереси и не доглежда съзнателно или не, ситуацията на Балканите. Ето това е обстановката, която се очертава, което показва, че България винаги трябва да бъде нащрек, че България винаги трябва да бъде готова за изненади. Добре е, че България е инициатор на тази голяма инициатива за членството на Балканите в ЕС, най-малко за приобщаване на Западните Балкани към ЕС.

 

- Ген. Киров, стремежите към обединяване на албанците няма ли да засилят, да провокират отново националистическите движения в съседните държави – дори в същите, на чиято територия живеят албанци?
- Няма съмнение в това, тъй като ние ако гледаме реално на нещата, трябва да говорим за потенциалната опасност от промяна на граници, въпреки че това е едно твърдение, една постановка неприемлива и от лицето на ЕС, и от големите, великите фактори в лицето на САЩ и на Русия и на по-големите държави от ЕС. Но така или иначе, познавайки добре манталитета, конкретно психологията на народите, които населяват Балканите, очевидно е, че не трябва да бягаме и от тази мисъл за една възможна промяна на границите. Друг е въпросът, че тази възможна промяна на границите би могла да се реализира чрез едно своеобразно отпадане на тези граници при евентуално членство н Сърбия и на Албания, а по-нататък – защо не и на Косово, ако покрива всички критерии – в ЕС. По този начин обединението на албанците и на Македония, разбира се, би се реализирало по естествен начин. По естествен начин би се реализирало и обединението на българите, на нашата нация, които всички тук живеем, заобиколени от самите себе си в съседните държави. Сигурен съм обаче че засега не бива да очакваме големи, преки, остри действия насочени към промяна на границите, защото идеята за размяна на територии и население неминуемо ще бъде свързана веднага и трябва да бъде свързвана с положението в Южна Сърбия, която е населена с албанско население. Реално погледнато, трябва да призная, че към този етап не виждам реално решение на ситуацията такава, каквато е – заплетена и обременена исторически и психологически с историята на всички народи, населяващи този регион. Ще трябва да изчакаме да мине малко времето, да прекипят националистическите страсти, защото да не си кривим душата - управляващата партия, която излъчи президента на Сърбия, всъщност е една националистическа партия. Тя произлезе от най-екстремната националистическа партия на сръбския националист Войслав Шешел. Това е реалността и ние, и да искаме, няма как да избягаме от нея. И няма как подобни действия да не подклаждат националистически настроения в съседните държави.

 

- Ген. Киров, не попадат ли Западните Балкани във взаимоизключваща се ситуация – от една страна членството в ЕС, но от друга страна невъзможностите за това членство? Именно поради наслоени и наследени вътрешни противоречия?
- На пръв поглед е така. И в действителност също е така, но аз много пъти съм казвал и сега ще го кажа – че случаят с албанския етнос, с албанския фактор е много сложен. Обединеният албански етнос би станал доминиращ етнически фактор на Балканите, тъй като 3,5 милиона в Албания, 2,5 милиона в Косово, още около 7-800 хиляди в Македония, известна част в Черна гора и в Сърбия – ето това събрано накуп, механически погледнато, би представлявано доминантен етнически фактор на Балканите. Албанците са изключително различни, албанският етнос е изключително различен по своята етнопсихология, по своя начин на мислене, по своя начин на действие. Това е едно много добре организирано кланово общество. Едно общество, което се подчинява най-напред на своите собствени закони и тогава на всички европейски , световни или други закони от политически характер и изисквания от политически характер.


- Дали сърбите с размахването на националистическата си карта срещу албанските райони всъщност не целят точно това – да им попречи за едно равноправно членство в ЕС?
- Това обективно е така, защото напрежението между Косово и Сърбия, невъзможността да се разреши въпросът с взаимното им признаване или по-точно с признаването от страна на Белград на Прищина за самостоятелна държавно образувание, всъщност съставлява много сериозна причина за членството на Сърбия в ЕС. Сърбия е декларирала, че ще запази военен и политически неутралитет и няма да кандидатства за член на НАТО, но ЕС е една реална перспектива. От тази гледна точка погледнато това статукво, това състояние на нещата би облагодетелствало, би било в синхрон с интересите на някои велики сили като Русия, която не е заинтересована Сърбия да бъде изтръгната от нейната орбита, тъй като членството в ЕС, независимо от политическите декларации днес, в някаква степен, ако не и в по-тясна степен, е свързано с отношенията с НАТО. Сърбия е член на инициативата „Партньорство за мир“ и, разбира се, че влиянието на ЕС и на САЩ върху Сърбия не е без интерес за самата Русия.


- Ген. Киров, на фона на това, което се случва на Западните Балкани – изваждане отново на картата за обединение на албанското население, македонският премиер бе на среща с турския си колега Бинали Йълдъръм в Анкара. И любопитното е, че една от темите на разговора е точно за името.
- Миналата седмица президентът Ердоган еднозначно и категорично подкрепи македонската позиция за името и критикува гръцката страна за нейните позиции. Това е нормално, естествено е, не трябва да ни изненадва по една поста причина – Турция винаги е считала тази част на Балканския полуостров за една своя сфера на влияние и приятелските отношения с Македония са факт. Македонски военнослужещи се обучават в Турция. Турция подпомага Македония икономически и финансово, особено по отношение на техническото обзавеждане на македонската армия, каквато и да е тя и, в каквито и параметри да се простира. Не съм изненадан от позицията, която заема Турция и тя е позиция, която е в унисон и с позицията на САЩ ,и на ЕС за приобщаване на Македония и слагане на един по-завършен вид на южния фланг на НАТО и на позициите на ЕС в региона на Балканите.


- Но днес сякаш се изостря напрежението в отношенията между Турция и САЩ, заради Кюрдската работническа партия и, разбира се, заради действията на САЩ в Сирия. Как да разчитаме тази международна плетеница от интереси, понякога изключващи се едни други?
- Отношенията на Турция със САЩ ще варират и ще бъдат в зависимост от промените в ситуацията, където са засегнати или преплетени интересите и на САЩ, и на Турция. Така че не е нищо изненадващо. Отношенията между двете страни се влошиха още при този нескопосан опит за военен преврат. Турция продължава да обвинява САЩ, че те не желаят да им предадат Гюлен, продължава да обвинява Гюлен за този преврат. И от тази гледна точка техните взаимоотношения са в едно перманентно лошо състояние, но сблъсъкът на интересите им е по-сериозен в Сирия и в Близкия Изток като цяло. Турция не приема отношението на САЩ към кюрдите, за които кюрдите са един съюзник в борбата срещу ислямистите, срещу „Ислямска държава“ и другите екстремистки структури, но в същото време за САЩ сирийските кюрди и техните формирования са една част, един съюзник и в състава на Сирийските демократични сили. Турската страна назовава тези формирования – и политически, и военни – на сирийските кюрди като терористични, третира ги като терористични формирования, които са в пряка връзка със структурите на ПКК, военни и политически, на територията на самата Турция. Смятам, че противоречията – върховете и спадовете в турско-американските отношения ще продължат и противоречията ще останат за дългът период, тъй като Турция от друга страна е ангажирана и в сериозни процеси в Русия, с Иран. Присъствието на Иран на територията на Сирия е много сериозен провокационен и недопустим елемент за Израел, който е най-близкият съюзник на САЩ в Близкия Изток, така че там възелът е заплетен. Ще трябва много търпение и много тънка работа за постигане на политически, военни и всякакви други, особено икономически, стратегически цели на страните, които са ангажирани в този процес.

 

- Какви са шансовете на България да изведе мисията си на посредник при така стеклите се балкански колизии и конфликти?
- Аз мисля, че е твърде амбициозно България да се наема и да твърди, че може да изиграе ролята на посредник. Но България може да изиграе добрата роля на един добър домакин, както се очертава сега за срещата за след месец и нещо на турския президент Ердоган с високопоставени представители на ЕС. Така може да изиграе ролята на домакин и на други подобни форуми и мероприятия и да се явява един своеобразен преносител на добрите новини за едната, или за другата страна. Иначе аз не мисля, че е по силите ни да поемаме твърде сериозната роля на посредник такава, каквато на световната политическа сцена се играе.

 


От категорията

Д-р Антон Панчев: За Вучич би било самоубийство да приеме размяна на територии с Косово

-1516176612.jpg

Добрата воля на Скопие спрямо България реално не съществува. Македония схваща ...

10 авг. 2018 | 14:55

„Иван Хаджийски“: България след председателството - липса на цел, социалните проблеми взимат реванш

-1479297140.jpg

Докато САЩ, Китай и Русия са изключително активни, Европа запазва относителна ...

10 авг. 2018 | 11:23

„Вашингтон пост“: Ердоган води загубена битка срещу Тръмп

-1530077256.jpg

Турският президент хвърли вината за срива на лирата върху чуждестранен жертвен ...

14 авг. 2018 | 08:26

Буря в чаша вода на границата ни с Македония

Костадин Филипов-1456927707.jpg

Зоран Заев се чуди как хем да спечели референдума за новото име на страната си, ...

13 авг. 2018 | 13:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.