Д-р Бърни Бончев

Д-р Бърни Бончев

Кметът изселил видинските цигани, за да ги спаси от болести

29293 | 29 юли 2015 | 15:45

Допринася за водоснабдяването на града и пресушава блатата

Д-р Бърни Бончев-1438175799.jpgД-р Бърни Бончев със съпругата си Маргарита и дъщерята Магдалена.-1438175957.jpgКметът Бончев лично ръководи обеззаразяването на блатата в района на конопената фабрика край Видин.-1438175914.jpgД-р Бърни Бончев с военни и общественици пред Видинското общинско управление, 1935 г.-1438175878.jpgД-р Бърни Бончев на фронта като началник на дивизионен лазарет и полева болница, 1918 г.-1438175839.jpg

Прочутият видински кмет д-р Бърни Бончев (1877-1968) не е от Видин. Той е роден на 12 януари 1877 г. в Разград. На 57 години става кмет на града при големия завой на Дунав. Управлява го успешно от 5 септември 1934 г. до 12 декември 1938 г. Оттегля се по собствена воля поради напреднала възраст и изтощение, но продължава да служи честно и всеотдайно на видинското гражданство. Близо половин век работи като лекар хигиенист, зъболекар, общественик и публицист. Допринася за водоснабдяването на града, премества циганите и пресушава блатата. Автор на около 30 книги, статии и брошури за историята на града и региона. Умира на 24 януари 1968 г. в София.

 

От Освобождението на България са изминали само 56 години, а през кметската длъжност във Видин са преминали вече 22 души. Средната продължителност на един кметски мандат е 2,5 години - време, крайно недостатъчно за сериозен подход при решаване проблемите на града. На 5 септември 1934 г. за кмет на Видин е назначен д-р Бърни Бончев, с което се слага край на кметските кадрили, предизвиквани от непрестанните междуличностни конфликти и партизански ежби. Новият кмет за кратко време успява с много такт и умение да канализира съзидателната енергия на общинските съветници от всички групи към една цел - реконструкцията и модернизацията на града и благоденствието на видинските граждани. За д-р Бончев и за управленския екип на общината имало само една „партия“ - видинските граждани и интересите на града.


Лекар, учител, книжовник, журналист и кмет - навсякъде и всякога той стана истинско


мерило на гражданственост


Такава характеристика прави на д-р Бърни Бончев видинският краевед и публицист Христо Лишков.


Бърни Бончев Денев е роден в семейството на дребни еснафи. Баща му Бончо Денев е бил обущар, а майка му Тина Стойкова - домакиня. Едва 10-годишен остава сирак. Но все пак има късмет - осиновява го богатият разградски търговец Нико Трифонов.


След като завършил основното си образование,


продължава занаята на баща си


и работи като обущар. През 1894 г. постъпва в Разградската гимназия. Следва обучението му в Русенската класическа гимназия, а през 1896 година за първи път стъпва във Видин като възпитаник на видинската Скобелева гимназия, която завършва през 1898 г. През есента на 1898 г. Бърни Бончев заминава да следва медицина в Женева (Швейцария).


Още като дете в началните отделения Бърни Бончев научил турски език, тъй като негово съседче, с което ходели заедно на училище, му говорело само на турски. Паралелно се научил да чете арабската писменост. Полиглотските си способности доразвива през време на следването си. „...в чужбина усвоява руски, немски, френски, италиански език, а чрез дружбата си със сръбски и влашки (румънски) емигранти - сръбски и влашки (румънски) език...“


Така младият Бърни за съвсем кратко време можел вече да говори, чете и пише на седем езика. Това го улеснява изключително много по-късно в историческите му изследвания, към които е пристрастен още като ученик. След като завършил и се дипломирал за лекар, през 1907 г. учи в Женева за втора специалност и се дипломира и като зъболекар. След завършването на първата си специалност в началото на 1904 г. се завръща в родината и отбива военната си служба като школник -


запасен офицер в Княжево


После една година е участъков лекар в Елхово (село Болярово - б.а.) и от 17 септември 1920 г. е в любимия на сърцето му Видин. Тук е назначен за училищен лекар в Скобелевата гимназия, която някога е завършил. След Първата световна война, където е старши полкови лекар, а след това началник на дивизионния лазарет при полевата болница, се завръща отново във Видин.


Годините от 1905 до 1920 са период на активно сътрудничество на д-р Бончев с всички вестници и списания като „Медицинска беседа“, „Майка и дете“, „Училищна хигиена“, „Български лекар“, „Видински общински вестник“ и др. От 1906 до 1916 г. участва в основаването и оглавява Хигиеническото дружество „Здраве“ - за хигиена и благоустройство на Видин.


През 1906 г. д-р Бончев се оженва за швейцарската си приятелка Маргарита Корниолей, с която отглеждат и възпитават три деца. Маргарита остава до края на живота му негов най-близък и верен съратник. След приблизително тридесетгодишното си пребиваване във Видин той познава почти целия около 20-хиляден град поради непрестанните си контакти с гражданите на различни нива. Освен че е сред най-изявените лекари и зъболекари, търсен от много пациенти, той е активен общественик и кмет, решаващ текущите проблеми на много хора, учител и публицист. От 1920 до 1932 г. основава и ръководи новата служба „Борба с маларията“. Болестта била бич за града поради многото блата около него.


Това е и причината като кмет на Видин д-р Бърни Бончев да организира изселването на циганите от блатата до някогашната централа и около днешния хотел „Ровно“ в


нов хигиеничен квартал


и в нови жилища. В протоколната книга на Видинската община от онова време надлежно е записан докладът на д-р Бончев по време на заседание на общинския съвет: „След като всички съветници се съгласиха, че преместването на циганите се налага по ред съображения, а именно мястото гдето са сега, е много ниско, винаги в блато, което е развъдник на малария, а за отстраняването на тази причина е необходимо да се запълнят тези блата. Най-много заболявания и най-често боледуват циганите в тази част, които имат интерес час по-скоро да напуснат и да излязат оттам и да се заселят в посочената хигиенична част, в която да се даде на всяко домакинство по 150 кв. метра площ, за да построят типови къщички, проектирани от


общинската техническа власт


За тази цел ще им се отпусне камък, ще им се разреши и посочи място, където сами да си изработят кирпич (тухли), ще им се прекара старият строителен материал от къщичката до новото място със средства на общината, ще им се подпомогне с парична помощ до 200 лева, ще прокарат улици, ще електрифицират къщите и водоснабдят с помпи, следствие на което съветът намира понеже целият квартал на циганите от Бара махала ще се запълва и за да се гарантира веднъж завинаги от заливания и болести.“


В знак на признателност циганите назовават новото си местообитание на негово име - кръщават квартала Бончова махала.


Много интересни спомени за д-р Бърни Бончев е записал краеведът Генади Вълчев. Една от историите му разказал близо 100-годишният бай Иван Стойчев, който бил живата история на Видин почти през целия XX век. Неговият баща Васил Стойчев, бивш директор на Земеделската гимназия, и д-р Бърни Бончев били неразделни семейни приятели. Те редовно си гостували и споделяли мисли за проблемите и развитието на Видин: „През 1935 г. - спомня си бай Иван, - беше точно за моя рожден ден, след като се почерпиха с баща ми, д-р Бончев каза: „Василе, решил съм да направя основна реконструкция на квартал „Калето“. Ще разруша всички сокаци и криви улички и ще направя един модерен квартал, като във Фрайбург (град в Швейцария - б.а.). От „Стамбол капия“ до казармата ще има една хубава права улица...


Един ден при мен дойде началникът на пощата Георги Младенов и ми казва: „Докторе, този нов план за улиците бута къщата на моята братовчедка. Моля те, направи там един завой, защото е стара жена и няма къде да живее...“ Когато разтворих градоустройствения план, видях, че улицата минава точно по средата на въпросната къща. Разпоредих се общината да намери веднага квартира на жената и изпратих представители да преместят всичкия багаж в новото Ӝ жилище. След два дни дойде пак Георги Младенов и свойски, приятелски ми казва: „Абе докторе, ти си строшил къщата на моята братовчедка...“ На което отговорих: „Абе Георги, аз имам толкова много приятели в този град, че ако реша на всеки да угодя, никога няма да направя Видин благоустроен и чист град, какъвто трябва да бъде...“


Така с много такт и търпение, спокойно и разумно д-р Бончев убеждавал и своите съграждани, и общинските съветници, че предприетите мерки по реконструкцията на града си заслужават жертвите, защото Видин е все още с ориенталски вид, а трябва да стане европейски град. През своя кметски мандат д-р Бончев действително променил облика на града, превеждайки го сполучливо от ХIХ в ХХ век.


Д-р Бърни Бончев е написал повече от 30 книги за Видин и неговата околност. Изнесъл е стотици беседи и сказки. Написал е хиляди статии, брошури, книги и други на здравна тематика или за


благоустрояване на селищата


както и за тяхното историческо минало. Възстановява „Видински общински вестник“ и основава вестник „Просвета“. От 1938 до 1945 г. е председател на видински дружества - археологическо, журналистическо, въздържателно, „Червен кръст“, „Борба с туберкулозата“, Българо-съветско и Културния комитет за повдигане на Видинския край. От 1 януари 1950 г. е назначен за началник на новосформираната Окръжна санитарно-епидемиологична станция - Видин, където работи до пенсионирането си.


 

 

Съграденото напомня за човека от Разград, безмерно обичал Видин

 

Честите пътувания по време на студентските години из Швейцария, Германия, Италия и Франция дават възможност на младия и амбициозен мъж да се запознае с устройството и начина на живот в селата и градовете на тези страни. И по-късно, като кмет, той въвежда достиженията на Запада във Видин. За съзидателната и новаторска дейност на д-р Бърни Бончев говори съграденото през неговия мандат. Тогава е приет и внедрен генерален кадастрален план за жилищно строителство и пътни комуникации.


Изграден е модерен водопровод за решаване проблема с питейната вода. Построена е градска баня по европейски образец. Изгражда се лятна къпалня с басейн по модел от Швейцария. Организира се построяването на спортни игрища за развитие на масов спорт: футбол, волейбол, народна топка. Разширява се и се модернизира крайдунавската градска градина.


Организира се пресушаването на блатата в града и около него. Изгражда се част от дигата на река Дунав и така се предотвратява заливането на ниските места при високите пролетни води на реката. Залесяват се пресушените блата и се създава известният парк „Майски лес“. В него се определя постоянно място на традиционния Видински панаир. Благоустрояват се пазарните павилиони и за първи път се изграждат покрити сергии. Укрепва се и се благоустроява Общинският театър „Вида“. Подпомага се окончателното завършване на читалищната сграда и кино „Цвят“.


 

След стопанската криза

Помощ за бедните на Нова година

 

Преди осемдесет години апели за помощ за бедните често са публикувани в местните вестници. В брой 144 от 1935 г. на „Видински общински вестник“ четем пространна информация за проведената акция по събиране помощи за бедните видински граждани. По инициатива на кмета на града д-р Бърни Бончев тогава е било взето решение: „...Всички чиновници и служителите в обществените учреждения, банки, кооперации, фабрични заведения и пенсионери да внесат 2 процента от едномесечната си брутна заплата в полза на бедните видински граждани. Те са разделени в три категории според нуждите и броя на неработоспособните членове: първа категория - до три членове, втора - до шест членове, и трета - от седем членове и повече. По решение на съвета на 750 бедни семейства ще се дадат помощи: брашно, сирене, ориз, захар, фасул, картофи, а на някои от тях - дърва. При изключителни случаи: мляко, хляб, масло. В зависимост от събраните дрехи, обуща, бельо и др. ще се раздават и такива на бедните...“


За да даде личен пример, д-р Бърни Бончев дарява едномесечното си възнаграждение във фонда „За облекчаване съдбата на бедните нуждаещи се граждани“. В списък в същия брой на вестника четем още имената и на друг прочут дарител на Видин - Челеби Пизанти, който дарява на града и неговите хора сграда за родилен дом. В тази акция са помогнали още Соломон Вайнберг, Панталей Конев, на кооперативните сдружения „Дунав“ и „Баба Вида“.


На страниците на „Видински вестник“, в брой 17 от 20 декември 1937 г. четем: „Хиляди са бедните в нашата страна. Срещаме ги навсякъде. Някои, прикриващи мизерията си под прозрачната тъкан на единствени нови дрехи, други - пресушили горчиви сълзи, преди да излязат между хората. Поразителни са сведенията, събрани от известни помощни комитети за граждани, полугладуващи години наред. Наши родни братя, недояли, не сгрени сред люта зима, проклинащи зла съдба, черна орисия. Едни - пропаднали вследствие стопанската криза, други - от ранно детинство мъкнещи ярема на вечната немотия, трети - жертва на болести, нещастия, чужда алчност... Наближава Нова година и един-единствен път трябва да изпълним дълга си към тях.“


Още по темата

Йордан Капсамунов

Човекът, който отваряше с крак кабинети на министри

Йордан Капсамунов-1434538877.jpg

17 юни 2015 | 13:20

Панайот Тасев

Строителят на Горна Джумая дарява заплатата си на сираци

Общинските служители пред вратата на училището при църквата „Въведение Богородично“, Горна Джумая 1923 г. Панайот Тасев е седналият в средата.-1432552038.jpg

25 май 2015 | 12:20

Иван Миндиликов

Новаторът, който направи Плевен модерен град

Иван Миндиликов-1429534283.jpg

Младият кмет управлява три мандата и реформира всички сфери на обществения живот

20 апр. 2015 | 14:27

Божидар Здравков

Кметът, когото познаваха и кучетата в крайните квартали

Божидар Здравков (1884-1959)-1433779197.jpg

9 юни 2015 | 13:00

Инж. Иван Иванов: Строителят на Рилския водопровод

Инж. Иван Иванов-1427294892.jpg

Кремъл издейства помилването му след присъда от Народния съд

25 март 2015 | 16:43