Божидар Здравков (1884-1959)

Божидар Здравков

Кметът, когото познаваха и кучетата в крайните квартали

5021 | 9 юни 2015 | 13:00

Божидар Здравков (1884-1959)-1433779197.jpgВнукът на Божидар Здравков носи неговото име.-1433844703.jpgРесторанътът на Сахат тепе, построен по времето на Божидар Здравков-1433779270.jpgИзграждането на подпорна стена на Марица-1433779218.jpgОткриването на акведуктите на хълма Бунарджика-1433779153.jpg


Има един пловдивски кмет, оценката за чието управление никога не се е променяла. След преврата от 19 май 1934 г., когато изборите за кметове са отменени и започва масова смяна на градоначалниците в страната, цар Борис Трети казва за тогавашния управник на Пловдив Божидар Здравков (1884-1959):

 

„Бай Божидар е най-добрият кмет в България, защо посягате на него?“ След 9 септември 1944 г., когато повечето кметове от времето на стария режим са обект на репресии, Божидар Здравков, кметувал два мандата, е единственият, на когото новата власт не посяга - толкова безспорен е авторитетът му.

 

А в годините на т.нар. преход, когато ценностите се променяха и историческите личности бяха преосмисляни, понякога със съмнителни основания, Божидар Здравков остана кметът на Пловдив, с чието име напред тръгваха към местните избори повечето кандидати за неговия пост. Така славата на най-успешния пловдивски градоначалник със сигурност принадлежи на него, въпреки че конкуренцията за това признание е голяма, защото кмет на Пловдив е бил и големият книгоиздател Христо Г. Данов.


Божидар Здравков става кмет на втория по големина град през 1932 г. и управлява с малки прекъсвания покрай Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) до 1939 г. Когато печели изборите, градът е без канализация, с несигурно водоснабдяване, при което чешмите пресъхват при първата по-голяма буря, Пловдив е горещ, прашен и мръсен, защото растителност по тепетата почти няма, дърветата по улиците са рядкост, а за капак общината има дългове, надхвърлящи годишния й бюджет, и почти никакви варианти за собствени приходи. В края на двата му мандата повечето от тези проблеми са решени и както в наше време бихме казали, градът разполага с модерна инфраструктура.

 

Най-странното в замаха, с който Божидар Здравков решава задачите пред града, е в това, че той не е пловдивчанин и далеч не е от хората, за които може да се каже, че е израсъл с градските тегоби от малък. Роден е през 1884 г. в Пирот.

 

Учил е право в Софийския университет, но се дипломира в Загреб. Установява се в Пловдив чак през 1914 г., когато е назначен за заместник - прокурор на града, а след 1919 г. започва работа като адвокат. Започва да се занимава с политика, когато става член на Демократическата партия, и се кандидатира за кмет на изборите на 15 февруари 1932 г.

 

Печели в една сложна политическа ситуация, когато за монолитно мнозинство зад гърба му в общинския съвет не може и дума да става. Местният парламент е толкова шарен, че дори собствената му партия - Демократическата, има общински съветници от две алтернативни листи. В тази ситуация започва неговото управление, и то на град, който може да се похвали основно със затлачени от години фундаментални проблеми.

 

На първо място по съвременната терминология Пловдив по онова време е пред екологично бедствие - той е единственият от големите градове в България, който няма канализация. Водоснабдяването е повече от ненадеждно - единственият източник на прясна вода е т.нар. Сотирски водопровод (Сотир е тогавашното име на село Храбрино - б.р.). При обилни валежи резервоарите му избиват и градът остава без вода, а това създава опасност от епидемии. Божидар Здравков изпитва това на гърба си още в началото на своето управление, защото Тъмрашката река прелива, водопроводът се къса и градът остава на сухо. Решението е взето и реализирано бързо - из целия град се изкопават кладенци, от
които с електрически помпи се черпи вода от водния резервоар под Пловдив. Още оттогава е известно, че нивото на подпочвените води в града е толкова високо, че образно казано, Пловдив се намира над море.


При следващата буря вече не е толкова страшно, защото кладенците са алтернатива. Гордостта на Пловдив - тепетата, са почти голи. Впрочем като природен феномен те са именно такива и първата растителност по тях е дело на главния озеленител на Пловдив Люсиен Шевалас, който се заема с тяхното залесяване в края на ХIХ век. Но не успява да свърши много и в началото на 30-те години на миналия век по хълмовете почти няма дървета и храсти. И понеже Пловдив е южен и доста горещ град, през деня тепетата така се нагряват, че когато нощем започват да изстиват, в града се чува зловещ пукот.

 

Хълмовете са жертва и на добива на павета, защото по тях още в началото на ХХ век са изградени каменни кариери и когато Здравков става кмет, Марково тепе е вече почти унищожено. Здравков започва масова залесителна кампания, като въвежда принципа: „Колкото павета се поставят в града, толкова дървета да се засадят по хълмовете и улиците.“ И понеже граничещото с вандализъм небрежно отношение към публичната собственост не датира от днес, Здравков променя общинските наредби и постановява: „Всеки собственик на жилище, пред което общината засади дръвче, е длъжен да го огради и да го полива. И ако дървото изсъхне, глобата е една месечна заплата.“ За да няма неразбрали, наредбите на общината са издадени в специални книжки и са разпространени в целия град.

 

Здравков не успява да довърши само канализацията на града, защото тя е твърде скъпо начинание, но началото й все пак е положено в неговия мандат. А в началото на 30-те години финансовото положение на Пловдив е, меко казано, критично. Градът има дългове от 27-28 млн. лв. за довършеното, но неразплатено електрифициране на града. Крещяща е нуждата от построяването на 8-10 нови училища, защото за последните години населението на града е нараснало почти двойно. След Първата световна война в Пловдив пристигат над 20 000 бежанци от Македония и Тракия и израстват нови квартали - „Борислав“, „Кючук Париж“ и „Сарай кър“, част от пришълците се заселват на хълма Бунарджика на самоволно заети земи - без никакви градоустройстеви планове. Децата на бежанците трябва да учат някъде и още в първите си доклади пред общинския съвет Божидар Здравков формулира ясно и точно: „Пари за строежа на нови училища едновременно няма, но ако ние чакаме общината да строи по едно на година, след 10 години пак ще имаме този проблем, отделно дотогава децата ще са учили на две и три смени.“ Така е взето решението градът да изтегли заем и да реши наведнъж проблема с недостигащата училищна база. В повечето от построените по онова време учебни заведения и днес учат деца. Заемите обаче трябва и да се изплащат така че Божидар Здравков решава да намери начин Пловдив да увеличи приходите си и да не зависи основно от държавата. Стартовата база не е добра, защото в началото на 30-те години София например има близо 100 млн. лв. собствени приходи, които се формират от трамвайния транспорт, Халите и водопровода. Пловдив няма обществен транспорт и почти никакви сгради и услуги, които да пълнят хазната, затова собствените приходи на града са едва 400 000-500 000 лв. на година.

 

Здравков прибягва отново до кредити, които взема с държавна гаранция и точни и ясни разчети за тяхното връщане. Така в кратък срок е построена общинска кланица, от която общината събира такси, и още през първата година след плащането на вноската по взетия за строежа заем е реализирана и печалба. Моделът се пренася и в други начинания. По онова време например се е смятало, че месото е най-вкусно на втория-третия ден след заколването на животното, и общината построява огромен хладилник към кланицата. Така се появява още един източник на приходи. Следва изграждането на първото в страната предприятие за преработката на доматите в пюре, което осигурява целогодишни постъпления в общинския бюджет, и то във време, в което Германия се готви за война и производството на консервирани храни е от особена важност. Здравков въвежда ред и в плащането на сметките за ток, като създава съответното общинско предприятие, и дълговете за електрифицирането на града са погасени. Учредена е и служба „Градски превоз“ и първите омнибуси тръгват по улиците на Пловдив. По времето на Здравков са изградени и каменните диги на Марица, с които се слага край на непрекъснатите разливи на реката.

 

„Бил е кмет мениджър, който е започвал деня си всяка сутрин в 6 ч. с обиколка на града и в 8 ч. на оперативка вече е спускал задачите на своите подчинени, вместо да чака те да го информират за проблемите на града. Сам е казвал за себе си, че кучетата в крайните квартали не го лаят, защото го познават“, обобщава директорът на Историческия музей Стефан Шивачев, изследовател на дейността на много пловдивски кметове, сред които е и Божидар Здравков. 

 

Утвърждава панаира като международен

 

След провеждането на Първото търговско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. много градове започват да организират панаири и конкуренцията на София и Варна е повече от ожесточена. Когато Божидар Здравков става кмет, започва строежът на първите палати за изложителите, понеже дотогава за целта са се ползвали училищни сгради. Той предоставя на панаира и терена, на който и сега е разположено построеното доста по-късно панаирно градче.

 

На 4 октомври 1936 г. управителният съвет на Пловдивския панаир взема решение за превръщането му в международен. За да му бъде признат този статут, е нужно одобрението на Съюза на международните мострени панаири, чието седалище е в Париж. Божидар Здравков и председателят на Пловдивската търговско-индустриална камара Обрейко Обрейков заминават за френската столица. Вече на място разбират, че българският посланик е получил телеграма от министъра на търговията да ги задържи в посолството. Без да чакат помощ от представителите на държавата, те отиват директно на заседанието на конгреса и представят кандидатурата на Пловдив.


Панаирът е приет единодушно за член на Съюза на международните мострени панаири и година по-късно в Пловдив се провежда първият международен мострен панаир. В него участват 1070 български изложители и 385 фирми от Щатите, Германия, Австрия, Швейцария и други страни.


 

Внукът със същото име:

 

Дядо ми се е опитвал да разбере хората

 

- Г-н Здравков, как си спомняте вашия дядо?

 

- Бях на 10 години, когато той почина, и си спомням, че когато имаше възможност, винаги ми даваше стотинки да си купя геврек. Но не искам да разказвам лични неща, важното за дядо ми е друго. Той е управлявал само с четирима съветници от своята партия зад гърба си, а е успявал да се разбере с всички в общинския съвет - и със земеделци, и с комунисти, с всички.

 

- Как е постигал това?


- Знаел е, че най-лесното е да се скараш с някого, трудното е да постигнеш съгласие. Вероятно му е помагал и опитът му на юрист, който го е научил да се опитва да разбира хората. Кметската работа не е чисто технократска, трябва да умееш да работиш с хора. И е много важно да не ти е празна главата и да имаш желание да работиш. Само така става.


Още по темата

Иван Миндиликов

Новаторът, който направи Плевен модерен град

Иван Миндиликов-1429534283.jpg

Младият кмет управлява три мандата и реформира всички сфери на обществения живот

20 апр. 2015 | 14:27

Инж. Иван Иванов: Строителят на Рилския водопровод

Инж. Иван Иванов-1427294892.jpg

Кремъл издейства помилването му след присъда от Народния съд

25 март 2015 | 16:43

Панайот Тасев

Строителят на Горна Джумая дарява заплатата си на сираци

Общинските служители пред вратата на училището при църквата „Въведение Богородично“, Горна Джумая 1923 г. Панайот Тасев е седналият в средата.-1432552038.jpg

25 май 2015 | 12:20

Готвили атентат срещу Стамболов и след смъртта му

Стефан Стамболов-1431008614.jpg

Най-младият депутат се изказал 24 пъти в едно заседание на НС

7 май 2015 | 16:21

Петко Каравелов оставил скромна къща в наследство

Петко Каравелов-1428490001.jpg

8 апр. 2015 | 13:27

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.