Кои са 100-те известни личности от българското масонство (1879 – 1940)

Излезе книга на Божидар Савов за организираното свободно зидарство в България

Кои са 100-те известни личности от българското масонство (1879 – 1940)

4459 | 30 авг. 2017 | 16:23

Опитите за създаване на масонски ложи у нас започват веднага след Освобождението (1878 г.) и в тях участват предимно дейци от българското националноосвободително движение.


Излезе от печат книгата „Сто известни личности от българското масонство (1879 – 1940)“, чийто автор е Божидар Савов, която е свързана с отбелязване на един век от началото на организираното свободно зидарство в България.

 

Ето какво пише авторът в предговора на книгата:
На 27 ноември 1917 г. в София група български масони на своето Учредително събрание тържествено провъзгласяват създаването на Велика символична ложа на България. Избран е Върховен управителен съвет с Велик майстор Александър Протогеров (1867 - 1928). Така започва официалната история на организираното българско масонство, просъществувало двадесет и три години до саморазпускането си през лятото на 1940 г. и възобновило дейността си през 1992 г.

Опитите за създаване на масонски ложи у нас започват веднага след Освобождението (1878 г.) и в тях участват предимно дейци от българското националноосвободително движение. Основна роля в това начинание играе Иван Ведър (1827 - 1898), който през 1880 г. в Русе създава ложа „Балканска звезда“ и спомага за изграждането на софийската ложа „Братство“ (1883 г.). Тези зидарски работилници работят като външни ложи на Великия Изток на Португалия и не просъществуват дълго. Опитът на Иван Ведър да създаде във Варна Велика ложа завършва безуспешно и двадесет години българското свободно зидарство няма свое представителство.

Идеята за създаване на самостоятелна масонска организация е възродена едва през 1914 г., когато в София започва работа ложа „Заря“, получила светлина от Великата ложа на Франция. Това съвпада с годините на Първата световна война (1914 - 1918), но въпреки неблагоприятните условия, българските масони успяват да се консолидират и да създадат самостоятелна Велика ложа на България.
От този момент нататък ръководството ѝ разгръща активна организационна работа в цяла България. От 1917 до 1931 г. в страната са създадени единадесет зидарски работилници. В София работят ложите „Зора“ , „Светлина“ и „Сговор“. Първата извънстолична ложа - „Слънце“ е създадена през 1921 г. в Пловдив. Следват ложите „Дунавска звезда“ в Русе, „Черноморски приятели“ във Варна, „Македония“ в Кюстендил, „Правда“ в Плевен, „Кабиле“ в Ямбол, „Св. Климент Охридски“ в Бургас и „Св. Иван Рилски“ в Дупница.

През бурните години в периода между две световни войни българското масонство укрепва и се превръща в значим вътрешен и международен фактор. Прави впечатление, че българските свободни зидари се включват активно в политическия живот на страната. През разглеждания период реално няма правителство без участието на масони в него. Свободни зидари има във всички партии от политическия спектър на страната. Голяма част от членовете в българските ложи са дейци на Вътрешната македонска революционна организация.
През 1918 г. Великата ложа на България е приета за редовен член на Международното бюро за масонски връзки със седалище в Швейцария. Оттогава започва изграждането ѝ като авторитетна международна организация.

Сборникът съдържа гражданските и масонски биографии на 100 мъже, оставили трайна следа в Новата българска история. Обединяващото между всички тях е принадлежността им към Братството на свободните зидари. Подбрани са символично само 100 имена от над 2000 български масони през периода 1879 - 1940 г., по повод вековния юбилей.
В списъка на публикуваните биографии не намират място имена на личности, които отдавна битуват в общественото пространство като свободни зидари. Ограничението идва от факта, че в него не влизат масоните от предосвобожденския период.
Тук читателят няма да открие имената на Георги Раковски (1821 - 1867), Васил Левски (1837 -1873), Иван Касабов (1837 - 1911), Ангел Кънчев (1850 - 1872), Николай Павлович (1835 - 1894). Това се дължи на липсата на конкретни и категорични писмени доказателства за масонското членство на тези велики българи. Повечето от тях не доживяват Освобождението (1878 г.) или приключват жизнения си път в ранните години на свободата, бeз да се присъединят към първите български ложи.

Основните критерии за подбора на личностите в сборника са приносът им в различните сфери на обществения, политически и културен живот на България, както и наличието на безспорни доказателства за масонската им принадлежност.
Написването на подобна книга се затруднява от факта, че масонският архив на ложите, както и този на Великата ложа на България, не са достигнали до нас в пълната си цялост. Отделни документи се съхраняват в Централния държавни архив и Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“.
За имената на свободните зидари за периода 1879 - 1940 г. черпим информация от няколко източника, които взаимно се допълват. Първият е публикуван в антимасонската книга на Румен Янков от 1937 г. „Кои са масоните в България?“.

Най-подробен и автентичен до момента се оказва списъкът, изготвен от Трети отдел на Държавна сигурност през 1968 г., който съдържа имената на 1741 лица. Всички, от включените в настоящата книга, фигурират в него.

Липсата на запазени подробни архиви на ложите пречи за изготвянето на цялостна масонска биография на някои от свободните зидари. За някои има подробни сведения, за други те буквално липсват.
Именно за това в настоящата книга не са включени биографиите на изявени личности, като княз Александър I фон Батенберг (1857 - 1893), генерал Владимир Вазов (1868 - 1945), писателя Алеко Константинов (1863 - 1897), професор Иван Шишманов (1862 - 1928), революционера Яне Сандански (1872 - 1915), политиците Андрей Ляпчев (1866 - 1933) и Никола Петков (1893 - 1947).
В книгата не присъстват биографиите на изявени масони като Александър Кличиян (1879 - 1940) , д-р Христо Стойчев (1873 - 1935), д-р Стоян Джубелиев, Димитър Точков (1874 - 1941). За тях липсват подробни граждански биографии. Дейността им заслужава уважение и по-нататъшно подробно изследване.

В сборника са включени личности от всички сфери на обществено-политическия и културен живот на страната след Освобождението (1878 г.). Сред тях са изявени политици, учени, предприемачи, военни и културно-просветни дейци, юристи, духовници и лекари. Някои от тях са незаслужено и неоправдано забравени днес.

В сборника са включени биографии на личности със спорна роля в Новата ни история, като професор Александър Цанков (1879 - 1959), Асен Кантарджиев (1898 - 1981), Петър Габровски (1898 - 1945), професор Богдан Филов (1883 - 1945), Димо Казасов (1886 - 1980), Дамян Велчев (1883 - 1954), Кимон Георгиев (1882 - 1969). Всеки от тях има своя принос в развитието на България. Няма безспорни исторически личности и всяко от посочените имена заслужава отреденото му мястото от и в историята. Времето е най-добрият съдник.
В книгата отсъстват имената на свободни зидари като професор Николай Райнов (1889 - 1954), композитора Панайот Пипков (1871 - 1942), художника Владимир Рилски (1905 - 1969). Причината е, че те са членове на смесени ложи, които се смятат за нерегулярни и непризнати.
Въпреки това темата за комасонството е засегната - включени са биографиите на Иван Грозев (1872 - 1957) и Софроний Ников (1880 - 1959), които започват масонския си стаж в традиционните ложи и преминават по-късно в смесените.

Сборникът „Сто известни личности от българското масонство (1879 - 1940)“ няма амбицията за цялостна историческа всеобхватност на българското свободно зидарство от посочения период. Обобщеният образ на масонството е постигнат с биографиите на личностите в него, които отразяват специфичните процеси на епохата. Великата ложа на България е принудена да прекрати дейността си още в началото на Втората световна война (1939 - 1945).
На 24 юли 1940 г. се провежда специално Общо събрание, което гласува Великата ложа на България да бъде приспана, а съюзните ложи да се саморазпуснат. Така българското масонство престава да съществува цели петдесет и две години. Свободното зидарство у нас е възстановено след демократичните промени (1989 г.), едва през 1992 г.

Много от съвременните ложи демонстрират приемственост, като отдават почит на своите предци в масонството, приемайки техните имена. С миналото ги свързват вечните принципи и ценности на свободното зидарство, в които са вярвали първите български масони. Девизът им е „Любов, истина и труд“. Те са поставили здравите основи на градежа, върху който работят техните наследници днес. Строежът на храма продължава…


От категорията

Проблемът е финансов

България се отказва от "Евровизия"

-1463677694.jpg

БНТ организира представянeто ни с подкрепата на партньори. Независимо от това, ...

15 окт. 2018 | 10:50

Васил Петров и Орлин Павлов в дует за първи път

Мегаспектакълът на джаз звездата Васил Петров „СИНАТРА:ВЕГАС“ е 2 на 12 ноември в НДК-1539531240.jpg

Музикалната изненада е част от мегаспектакъла на джаз звездата „СИНАТРА: ВЕГАС“ ...

14 окт. 2018 | 18:27

Столична библиотека празнува 90 години от създаването си с юбилейна изложба

-1465513848.jpg

Изложбата от 30 платна ще представи историята на Столична библиотека, на ...

15 окт. 2018 | 17:28

Писателят Иван Гранитски е избран за член-кореспондент на БАН

Писателят Иван Гранитски е избран за член-кореспондент на БАН-1539260382.jpg

В отделение "Хуманитарни науки" е номиниран бившият министър на ...

11 окт. 2018 | 15:18

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.