19 декември 2014 г. Граждани протестират пред Народното събрание срещу предложението вноските за втора пенсия да могат да отиват и в НОИ, разбрали-не разбрали какво точно се предлага. Снимка: Десислава Веселинова

Колко е важно да бъдеш десен

17388 | 23 дек. 2014 | 17:43

Бедността не е избор, а национален проблем


„Искат да ни вземат парите. Това е кражба, национализация.“ Ето така обясняваха миналата седмица гнева си протестиращите срещу предложението за промяна във втория пенсионен стълб. Само оставаше да добавят и „мръсни комунисти“. Всъщност истинската идея на управляващите е родените след 1959 г. да имат възможност за избор къде да си дадат отчисленията за втора пенсия - дали в частните фондове, или в държавния НОИ, а тези, които започват първа работа, ако не изразят категорично намерение, да бъдат служебно разпределени към НОИ. Но веднага скочиха десните партии и пасторите на ултрапазарното мислене като Владимир Каролев и... излъгаха хората. Казаха им, че държавата се кани да им прибере парите за втора пенсия. Излъгаха, без да мигнат, и то с морален и праведнически плам в очите, и успяха да заблудят голяма група хора, които разбраха така: ако не отидем изрично да потвърдим, че парите ни за втора пенсия ще са в частен фонд, ги местят подло, тайно и против волята ни в НОИ. Което не е вярно. Но заради тази лъжа Каролев най-демократично и най-пазарно дори се сби в едно телевизионно студио.

 

Дали предложението е добро или лошо - подлежи на дебат и той, слава богу, ще се случи, както пожелаха работодателските организации. Има аргументи против, които звучат достатъчно разумно. Само че те не бяха изтъкнати от противниците на идеята. А очевидно тя е пожарникарска - финансовият министър няма представа как да вдигне събираемостта, за да си върже бюджета, и затова предлага

 

екзотични счетоводителски врътки

 

вместо ясна фискална философия. Но яростта, с която десните скочиха срещу предложението да се подкрепи пенсионната система; спокойствието, с което излъгаха и отклониха вниманието на всички, правейки се на най-големите защитници на частната собственост и демокрацията; всичко това очертава притеснителна тенденция - за делегитимация и засрамване на социалното мислене.

Нормално е страна, преживяла комунистически режим, да изпитва силни съмнения към леви политически предложения. Това става още по-нормално, когато за единствен представител на социалното мислене се е обявила старата комунистическа партия, преименувала се на социалистическа и приела в лоното си едри капиталисти. Особено пък когато тази политическа сила е в пълен нокаут и се самоизяжда от вътрешни интриги и напрежения - или образно казано си е завряла главата в задните части. На този фон пропагандната битка на десните става изключително лесна, може да се води и от интелектуално затруднени лица. По-лошото е, че се води с интелектуално затруднени аргументи. Така от известно време у нас за правилно, демократично и евроатлантическо се смята само дясното мислене

 

левите са обявени за комплексари

 

реакционери, рубладжии и „пета колона на Путин“. Особено след последната бурна година на протести, чийто основен лозунг бе „червени боклуци“. Преди само една шепа гурута на ултрапазара у нас не се свеняха да кажат, че бедността е избор и сам си виновен, ако не живееш добре. Сега вече това се твърди от най-високо място в държавата и се превръща в политика.

 

Здравният министър Петър Москов обра много негативи за расистките си изказвания. И правилно. (Друг е въпросът, че ако БСП бе истинска социална партия, трябваше да поведе битката срещу него, а не да оставя аматьорски тази високо вдигната топка да се отиграе от ДПС.) Само че в думите на Москов за циганите се прокрадна и друго опасно мислене, което се чува само на места като сбирките на ултрадясното течение в американската Републиканска партия - Чаеното парти. „Който е избрал да живее като скот, ще бъде третиран като скот“, каза държавникът. Той дори прокарва и реформи в своя сектор, които предполагат здравно обслужване на „две скорости“, пакети за бедни и богати.

 

Дебатът за „бедността като избор“ в западното общество се води отдавна и много кресливо. Но ако преди финансовия колапс от 2008 г. защитниците на социалния дарвинизъм имаха повече аргументи, то след това опонентите им получиха предимство. Защото се видя, че ултрапазарната политика и пълното изключване на държавата от икономиката задълбочава неравенството и съсредоточава парите в ръцете на малцинство, което с рискова и хищническа игра е в състояние да хвърли цели държави, че и цели континенти в кризи. И че злокачествено излязлата от контрол предприемаческа страст има нужда от уравновесяване. Че държавата стои стабилно само на двата си крака - ляв и десен. Тя е добре, когато богатите имат възможност да печелят, но и когато за бедните се полагат грижи,

 

за да не се превръщат в скотове

 

Само че у нас лявото мислене, от което трябва да дойде грижата за бедните, е трайно увъртолено в митове и легенди и няма никакъв авторитет. Ако някой се обяви за социален, той някак си магически се превръща за пред обществото и в русофил, путинист, комунист, тоталитарист. Срещу ултрадясното, от друга страна, няма никаква критика. Защото минавайки в крайност, то може да нанесе също толкова пагубни последствия като ултралявото. И напълно необезпокоявано минават расистки и крайнодесни изказвания като тези на Москов, всяка година се чества на пъпа на София легионерът ген. Луков, друг легионер - Дянко Марков - ни учи на морал от Европарламента и т.н.

 

У нас като че ли се настани обществен консенсус, че грижата за бедните е наливане на пари в бездънна дупка, харчене на данъците на добрата част от нацията за мързелуващата лоша част. Че едва ли не е по-добре да затворим всички „скотове“ в гета и да не се занимаваме с тях, те да отмрат от само себе си, за да си останем ние, качествените елитни екземпляри от градския център, и да си живеем живота.

 

А за страна с проблем с бедността като нашия трябва да има дори специално министерство, което да се занимава само с това. Огромна част от тази бедност са и циганите, които изпаднаха в нея заради безхаберието на държавата. И така се превърнаха в

 

удобни гласоподаватели при нужда

 

Бедността е истинският проблем, а не етносът. Но ако го обявиш така, трябва да предложиш и решение. А като нямаш, си измисляш друг враг.

 

Бедността не е избор, в нея се влиза понякога внезапно, понякога след дълго пропадане, понякога по рождение, но в никакъв случай доброволно. Излизането от нея за някои е непосилна задача. Но никой не би избрал да живее в мизерия, просто много хора нямат умения да се справят в живота и никой не се е погрижил да ги научи. А грижа за това би трябвало да има държавата. Ако тя се окаже некадърна да го направи - то това е и призвание на неправителствения сектор, а в битката с бедността той е в огромната си част напълно безполезен.

 

Защото средствата, които държавата и фондациите наливат за бедните, ако са правилно похарчени (и опазени от кражби и злоупотреби), ще се върнат на „елита“ във вид на спокойствие, по-малко престъпления и повече потребление. Само че няма ляв елит, който спокойно и разумно да обясни това. И няма никаква търпимост от страна на дясното пространство да чуе тези аргументи. Използвайки колапса на БСП, в настървението си десните на моменти стигат дори до престъпни изстъпления (примерите с Москов и Валери Симеонов).

 

Навсякъде по света интелектуалците са по-скоро леви. Да си ляв, на Запад е дори

 

секси, модерно, напредничаво

 

В така любимата на гражданския ни сектор Америка (любима най-вече по финансови причини) те са най-големият отпор на реакционните консерватори от Чаеното парти. Те поведоха и битката против неоправданите убийства на чернокожи от бели полицаи. У нас обаче интелектуалците с малки изключения се срамуват да се заявят за защитници на бедните и онеправданите, сакън да не ги помислят за комунисти и рубладжии. В България стана секси и демократично да си десен. Дори стигнахме дотам зелени партии да се отричат от лявото политическо пространство и да се обявяват за десни. Като нищо скоро може да закуцукаме на един десен крак, а така по-бавно ще стигнем към някакви успехи, отколкото ако крачехме на двата си - ляв и десен.

 

Ясно е, че международната подкрепа за страната ни и сегашното й управление идва по дясната писта. Но това в никакъв случай не трябва да става повод за отказ от справянето с бедността и от социалното мислене. И не оправдава обвиненията, че „скотът“ сам си е виновен за съдбата, само показва, че нямаш идея как да направиш от скотовете хора, въпреки че това очакваме от теб.


Още по темата

Първа спирка – враждебна реч, последна – етническа сеч

Роми

снимка: Николай Стойков-1419180167.jpg

Дала съм си дума - като чуя някой да говори за цигани, веднага питам: какво ...

21 дек. 2014 | 18:41