Нямаме нужда от това, това е най-малкото в момента, каза още той

Кольо Колев: Не е времето президентът и премиерът да се ритат по кокалчетата

2332 | 8 апр. 2020 | 10:18

Ако не се вземат мерки за най-ударените, има опасност и гладните да излязат на улицата, предупреди социологът


Държавниците ни във вторник си размениха много изискани слова, ние си помислихме, че коронавирусът сътворява чудеса. Оказва се, че германският благородник от 18-и век, основна фигура на европейския неокласицизъм и романтизъм Йохан Волфганг Гьоте е извор на вдъхновение за българския политически елит от 21-и век в тежките времена на пандемия.

Президентът Румен Радев отговори задочно на премиера Бойко Борисов, който миналата седмица сравни държавния глава със злобна свекърва. Президентът съобщи на премиера: Гьоте го е казал най-добре – „няма нищо по-страшно от активната глупост“. Малко по-късно вицепремиерът Томислав Дончев отговори на президента също с цитат на Гьоте: „Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали“.

Според вицепремиера, отново пак по Гьоте, „когато двама се карат, виновен е по-умният“. Ако приемем, че премиерът Борисов се вдъхновява от Антон Страшимиров и драмата му „Свекърва”, то президентът Радев и вицепремиерът Дончев направо минаха към европейската класика. Дали пък коронавирусът няма да извиси политическия речник и да облагороди иначе дърварските нрави в българския политически живот?

 

Агенция "Фокус" покани за анализ социолога Кольо Колев. Г-н Колев, как да си обясним задочните диалози в стил „дистанге“?


Кольо Колев: Нищо няма да облагороди коронавирусът. Според мен са грешки и на двамата – на премиера и на президента. Тази схизма започна, разбира се, много от отдавна, но по-пресният генезис беше, когато президентът наложи вето върху Закона за извънредното положение и го наложи абсолютно регламентирано и вярно. Тъй като законът беше приет с някакво непонятно бързане и президентът имаше пълно основание да го направи. Това, което не направи обаче, че не предупреди предварително премиера за това, че ще наложи вето, за да го подготви. Съответно премиерът скочи там, разфуча се: сутринта говорих с него по телефона, пък той гледай как налага вето върху добрия закон. При положение, че след това той самият се съгласи, че законът, разбира се, е калпав и в тези части, в които бе наложено ветото, да, трябва наистина да се прегласува. Оттук тръгнаха нещата след един период като че ли на някакво единомислие, единение, между двамата. Тъжно е, тъжно е, че не успяват все пак да намерят общ език. Хубаво, станалото-станало, тъжното е, че не могат да намерят някакво примирение в себе си. Да, голяма част от нещата, които казва Радев, са абсолютно аргументирани, да, наистина има сериозна опасност, ако не се вземат мерки за най-ударените, има опасност и гладните да излязат на улицата. Не сега, разбира се, все още има някакви сланинки за топене, но съвсем скоро ще стане, ако кризата продължи още дълго. А както виждаме, много говорим за мерките, непрекъснато и още, и още заеми да се вземат, и още пари да се вземат, ама какво конкретно се предлага на най-ударените хора? Защото тези, които бяха де факто изхвърлени от предприятията и още много други неща, които съвсем аргументирано може да се поставят на внимание, не се правят. От друга страна, разбира се, управляващите, правителството са в по-тежка ситуация. Гледа се и какво правиш, освен че огласяваш някаква социална изолация, затваряш икономиката и не знаеш какво да правиш, чакаш, чакаш. Какво чакаш? Някой умен да измисли лекарство, някой умен да измисли ваксина, или какво ще решат големите братя от Запада. В общи линии това чакаш. Съвсем естествено тежко положение, което ще опъва нервите на всички. Но не мисля, че е добра идея директно ритане по глезените. Няма нужда от това. Всеки трябва да намери все пак някакво известно примирение в себе си по отношение на другите, да си представи каква е ситуацията на другия. Защото не е сега време за политически баталии. Не е сега време за такъв тип ритници. Видяхте, какво се случи в понеделник с дебатите по заплатите на депутатите. Беше смешна и жалка картина. Разбирате ли, да кажеш примерно, дори може да на го кажеш, хайде, хубаво, решил да го кажеш, че ще си дариш заплатата, е благороден жест. Но да гласуваш другите да си дадат заплатите, е, меко казано, лицемерие. В общи линии в понеделник видяхме градация на лицемерието: още лицемерие, към най-отгоре лицемерие и така докато стигнем накрая до едни смешни жалки гледки. Нямаме нужда от това, това е най-малкото в момента. Да, скучно ни е, но може би може да се забавляваме и с все пак някакви по-смислени неща


Водещ: То, че ни е скучно, ни е скучно, обаче трябва ли, г-н Колев, политиците да ни „развеселяват“ до такава степен?


Кольо Колев: Затова казах, да, скучно е, но може би
по-интелигентни скечове някакви да гледаме, не толкова долнопробни. Да, вярно е, скучничко е, седим си по къщите, гледаме телевизия, нямаме някакви кой знае какви задължения, но такова забавление стига границите на отвращението.


Водещ: Всеки път си казваме, като разговаряме, г-н Колев, че вече дотук стигна границата, едва ли има по-нататък и следващите епизоди ни опровергават, оказва се, че може още, и още по-интересно да се случва, в кавички.


Кольо Колев: Както казва песимистът, от това по-лошо не може, а оптимистът казва: не, може, може. Да, да за съжаление може, може и още, може да се развихри коронавирусът като капак на всичко това нещо, да чукнем на дърво. В крайна сметка ние нищо не знаем. И това е нещо, което мене ме вбесява, честно казано, чисто интелектулно и от друга страна, като държавническа политика. Защото ние не знаем, колко от нас са заразени и колко са незаразени. В този ред на мисли какво знаем ние, казват, умрели са 20 човека, как изчисляваме процентът смъртност, ако не знаем, колко са заразени, как изчисляваме каква опасност, от каква точно инфекция се пазим, не знаем как се развива епидемията. Казват: отиваш си вкъщи, седиш 14 дена и ако няма симптоми, значи си здрав. Добре, хубаво, ама след това четеш, ама те голяма част от заразените нямат симптоматии. Е, какво, пускаме значи един бацилоносител навън. В този смисъл се възмутих, честно казано, от решението на щаба, който казва, няма време да се тества, защото само 40% са достоверни. Но 40% е огромна достоверност, иначе тези 40% въобще няма да ги хванеш и ще ги пуснеш навън да заразяват други хора. Та някак си такива безумни неща наблюдаваме. Все пак, разбира се, всичко до голяма степен опира до т.нар. българска организация. Вземете за пример тези 30 човека, вероятно са повече, лекари, които са заразени. Какво значи това? В началото на кризата, за която близо месец и половина два преди нея знаехме, ние сме ги оставили, дето се вика, голи срещу коронавируса. И съвсем естествено, освен че се заразяват, тъй като те са съсредоточени сред болни хора, които търсят помощ там, те стават и носители, разпространители на вируса. Безумие, безумие. Като че ли не гледахме преди месец, как китайските лекари са като космонавти с предпазни маски и всякакви такива неща.


Водещ: В скафандри, едва ли не.


Кольо Колев: Да. А ние какво си мислехме, че на нас ще ни се размине? Не, не ни размина.


Водещ: Въпросът е, какво може да се направи в тази ситуация. Организацията отстрани я виждаме, но проблемът е, че на този етап тя е такава, каквато може да се направи в тази ситуация от съответните хора. Да ги сменим, би било лошо, във война никой не сменя пълководеца си.


Кольо Колев: Никой не сменя в такава ситуация...


Водещ: ...генерала, главнокомандващия. Въпросът е какво се случва, с какво можем да бъдем полезни и дали ще се приемат препоръките, съветите и на други хора от тесния кръг заинтересовани?


Кольо Колев: Надявам се, че освен тесния кръг, трябва да се слушат умните хора специално. Трябва да се следи, какво става по света, какво правят тези, които минават по-тънко по отношение на пандемията, какво са направили, какво трябва да следваме. И тука като че ли се прави някаква икономия: ама тези средства те са много скъпи, те ще ни струват 100 милиона. Хубаво, де, ама 100 милиона е една двайсета от цената на изтребителите, които купихме ужким, още ги чакаме и ще ги чакаме дълго. А тук става дума за стотици хиляди човешки животи, става дума за съсипана икономика. И затова какво трябва да се прави? И наистина трябва да се слушат, трябва да се слушат внимателно всички, които имат някаква идея, дори по някой път да е безумна. А ние обикновените хора какво трябва да правим? Разбира се, трябва да пазим тази социална изолация, да се дистанцираме малко или много, да внимаваме с комуникациите си. Това без всякакво съмнение е важно, за да можем поне частично да снижим щетите от бедствието, което ни спохожда.


Водещ: Политиците ни дали могат по някакъв начин в тази криза да изтрезнеят? Да изтрезнеят от собственото си опиянение?


Кольо Колев: Поне това, което се наблюдава в Народното събрание, не ни дава абсолютно никаква надежда. Може би някакъв друг ешелон на политици би могъл да изтрезнее, имаше такива, както казах, имаше такива индикации, както по отношение на Борисов, така и по отношение на Радев. Но честно казано, не съм голям оптимист. По-скоро този дебат, който наблюдавахме в понеделник, беше принизяване, честно казано, даже имах чувството, дълбокото усещане за липсата на първите седем години за възпитание. Когато правиш нещо, да, наистина, хубаво, жертваш си заплатата, чудесно, браво, но не ни казваш как ще го направиш. Тук едва ли не: хайде да се бием в гърдите. Като в стария виц за грузинци и арменци кой дава по-голям бакшиш. Затова мисля, че до голяма степен са прави тези, които прогнозират след кризата доста сериозна вълна, която има шансове да помете съществуващите политически елити.


Водещ: Да, вече става ясно, че Европа и САЩ се готвят за гладни бунтове, но те няма да са само заради глад за хляб, а и заради глад за справедливост.


Кольо Колев: Да, до голяма степен. Защото т.нар. мерки, които се взимат, все повече и повече приличат на това, което често сме виждали: поднасяне на нова плячка на мародерите и лешоядите, които са близки до властта, които ще се впуснат в името на коронавируса да усвоят още и още средства.


Водещ: Какво имате предвид?


Кольо Колев: Имам предвид ето тези схеми, едва ли не широко рекламирани, как ще дадем в Банката за развитие едни пари и какво по-точно правим за хората, които са ударени от кризата, освен че даваш, всъщност не на хората, а даваш на големия бизнес да има възможност да захлеби. Схемите 60 на 40, които до голяма степен още в началото бяха съвсем безумни, където, хубаво, 60%, вие ще поемете разходите, извинявайте, осигуровките. За какви 40% става дума при положение, че имаш нулев доход? При положение, че със закон, с наредба си затворил предприятието? Всичките тези неща дълбоко ме съмняват, че са насочени към обикновения човек. На обикновения човек не се дава нищо, фактически освен предложението да вземе нов кредит, който, разбира се, след това трябва да връща.


Водещ: Това е кредит, това не е помощ.


Кольо Колев: Това не е помощ, разбира се.


Водещ: Това е осигуряване на бизнес на банките.


Кольо Колев: Да, а същевременно наемът си тече, токът си тече, водата трябва да платиш, парното трябва да платиш, телефони, интернети, телевизии, детска градина. Всичките тези неща, които са неизбежното всекидневие, заплашват да взривят всеки в един момент. Не сега. Засега хората са уплашени от коронавируса, но в един момент болестта ще отслабне, когато хората са заплашени от другото, от глада, от мизерията.


Водещ: И смазани от безсмислието и глупостта?


Кольо Колев: Да, до голяма степен, и от това, че не виждат държавата срещу себе си, не виждат държавата, която да мисли за тях.


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16