Костадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италиянка, за да композира музика в България

През 1911 г. композиторът създава първата си опера „Борислав“ по историческата драма на Иван Вазов

Костадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италианка, за да композира музика в България

3533 | 20 март 2020 | 13:30

Той си отива от живота проумял простата истина, че изкуството в България винаги остава недооценено. И каквито и усилия да полагаш за него - малко са хората, които ще се преклонят пред труда и дарбата

Костадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италиянка, за да композира музика в България-1584703905.pngКостадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италиянка, за да композира музика в България-1584703875.jpgКостадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италиянка, за да композира музика в България-1584703869.jpgКостадинова: Местро Георги Атанасов отказва брак на италиянка, за да композира музика в България-1584703863.jpgГеорги Атанасов-1584703843.jpgГеорги Атанасов-1584703835.jpg

През живота си маестро Георги Атанасов преживява много оскърбления и обиди от хората, понася завист и злобни критики, но оставя на българската култура шест опери - сериозно начинание за кратките му земни дни. Последната от тях е „Алцек“ с исторически сюжет от епохата на приемане на христянството от българския народ през IX век при княз Борис I.


Премиерата не е приета с бурни ръкопляскания, но това не сразява желанието за творчество на композитора. Убива го всеотдайната му работа в делник и празник, нередовното му хранене, цигарите, кафето, което пие без мяра. Туберкулозата и диабетът. В България медицината по онова време не можела да помогне. Наложило се маестро Атанасов да замине извън граница. При толкова много усилия и работа в музикалната нива на България, той нямал и петак в джоба си.

 

Държавните институции му обърнали гръб. Директорът на италианския институт „Про ориенте“ намира изход от ситуацията и средства. Композиторът все пак е италиански възпитаник и това допринася за възможността той да замине веднага на лечение във вила делла Роза-Фазано край езерото Гарда.


Три дни преди смъртта да почука на вратата му той пише до съпругата си: „Анке, получих ти скъпото писмо, което чаках всеки ден с отворени очи. Никой не ми иде в стаята. Сам съм ден и нощ, а и не мога да спя ноще. Иначе съм спокоен, само да не е скуката. Ето защо искам писма, и то често. Твоето писмо го четох десет пъти и още ще го чета, още... Защо тъй рядко се играят български опери? За 20 дни само една! Чудно ми е. „Алцек“ ще играят ли? Искам всяка неделя да се представя по една българска опера. Да отидеш на „Шванда-гайдарят“ и на „Крали Марко“, и на юбилея на Антон Страшимиров. Дай там 50 лева за него...Ех, защо не сме богати, че да си тук до мен, щеше съвсем друго да бъде. Ти като си до мене, чувствам се съвсем друго. Този късмет го има Ляпчев. Аз мисля, че в края на краищата, като си дойда у дома, пак ти ще ме изцериш... Ний през лятото ще можем да отидем в Юндола. Нищо друго не ща....


Никой не ми пише, поне ти веднага ми пиши... На всички хиляди поздрави, а вас всички ви целувам – Георги“. В послеслов маестро Атанасов е добавил: „Вярвам, че скоро ще се видим, както върви“. Но те повече никога не виждат очите си...


Той издъхва в Италия на 17 ноември 1931 г., само на 49 години. Самотен и изоставен. Отнася със себе си любовта към семейството, болката към българската опера и онова, което не успява да сътвори. На следващата година костите му са пренесени в Бургас, от там с влак до София. През 1939 г. е открит негов бюст в Борисовата градина, близо до този на Иван Вазов.


Само шест години по-рано той поставя края на операта си „Косара“. Либретото е на Боян Дановски. Сюжетът разкрива годините на Самуил и неговата дъщеря Косара, която спасява живота на съпруга си, с цената на своя собствен.


Докато маестро Атанасов пише своето музикално произведение, командирът на гвардейския полк, където служи и той самият, безпричинно и системно го огорчава. Следват обида след обида и атмосферата е нажежена. Вероятно заради това, но и заради безкрайната си любов към своята съпруга на партитурата на операта „Косара“ композиторът собственоръчно е написал: „У нас творецът, вместо да бъде почитан и уважаван, е гонен и унижаван. Обаче аз съм щастлив, че имам в живота си един приятел, който ме почиташе, уважаваше и окуражаваше, даваше ми импулс за творчество, и то в най-лошите минути на моя живот. Това е скъпата ми жена, която стана причина да имам днес написани няколко опери. Тази опера посвещавам неи в знак на благодарност за вечни времена“.


Композиторът представя своята „Косара“ първо в театър „Роял“, а през сезона 1929-1930 г. и в Народния театър. Много от критиците му го упрекват, че пише оперите си „като потпури“ на народни песни. „Всички мои опери наричат опити, за да подценят скромните ми трудове, които съм работил по цели нощи и най-важното – старал съм се да създам българска опера, каквито са „Гергана“ и „Цвета“, смятайки, че за всеки наш музикант (композитор) туй е главното предназначение. Дали съм бил прав, туй бъдещето ще покаже. Огорчен от тези думи на моите колеги, поставих си за цел да напиша опера без наши народни мотиви...“ Той успява да докаже възможностите на своя талант. С „Косара“ неговите неприятели спират да го обвиняват в липса на професионални умения.


Георги Атанасов изплаква на 6 май 1882 г. в Пловдив в дома на дребен търговец, който фалира и емигрира от страната. Майката сама се грижи за детето, но по-късно умира. Грижата поема вуйчо му – млад офицер. Малчуганът обича музиката, взема назаем китара и хармоника и овладява тайните им. Още докато е жива, майка му купува окарина и момчето се занимава с този инструмент. Пее в детския черковен хор на Георги Байданов. Бие барабан в училищния оркестър. Докато децата играят по улиците той тича след единствената тогава военна музика в Пловдив. А чуе ли нежните звуци на пиано, които долитат от някой прозорец, сяда под него залисан.


Наблизо до дома живеел композиторът Панайот Пипков, наскоро завършил в Италия. Забелязал необикновения усет на момчето към музиката се хванал да го учи да свири на собственото му пиано. Убеждава вуйчо му Спас Ангелов да изпрати Георги, за да учи музика и той бързо взема нещата в свои ръце. Продава семейната къща и осигурява скромна сума, за да изучи хлапака в Букурещ. Там Георги Атанасов, само на петнадесет години, постъпва в музикално училище. Учи теория при Кирияк, тромбон при Калуш и хармония при Вахман. Момчето не си дояжда, мръзне, но пък е отличен ученик. Затова училището му дава възможност да ползва безплатно един тромбон. Взел успешно всичките си изпити, започва работа в Букурещката държавна опера. Тъкмо се хванал да припечелва собствените си пари, между Румъния и България избухва дипломатически конфликт през 1910 г. Напуска северната ни съседка с други български студенти и се завръща в родния си град. За съжаление без образование.


Вуйчо му Спас Ангелов отново застанал зад рамото му – съгласил се Георги да замине за Италия, за да завърши музикалното си образование. Не го приемат в Миланската консерватория – превишил е с една година определената възраст. Таксата също е висока.


Букурещкият му преподавател Валини го препоръчва в музикалния лицей „Росини“ в Пезаро, където директор е прочутия италиански композитор и диригент Пиетро Маскани. Георги Атанасов учи при него свободна композиция и контрапункт. Сред учителите му е и Чихонияни, който занимава българчето с фуга и канон. Момчето отново живее в лишения, често спи без покрив над главата си, не може да си купи хляб, работи тежка работа, когато е извън приказния свят на музиката. Прави постъпки в София, за да може да получава стипендия. Правителството категорично отказва.


Георги Атанасов все пак завършва с отличие. Присъждат му званието „маестро“. В този момент животът му е поставен на кръстопът. Трябва да избира – или съдбата на беден музикант в родината си, или бляскавия музикален живот на италианските сцени. По това време се появява красива и богата италианка, която иска да минат под венчило. Поставя и условие – той завинаги да остане с нея в Италия. Бъдещият голям композитор избира да се завърне в България през 1903 г.


Назначават го за военен капелмайстор в Хасково, по-късно е преместен в Карлово заедно с полка. Остава там до 1907 г. В Карлово създава музикално дружество, градски хор и оркестър и омайва карловчани с вълшебството на музиката. В Карлово създава първите си двадесет и пет детски песни и китки от народни песни за духов оркестър. До края на дните си работи като военен капелмайстор.


В последствие композиторът е преместен в Пловдив, в 21 Средногорски пехотен полк. Тук сериозно композира – песни и романси. Организира и участва в концерти, които сам дирижира. Написва оперетките „Болният учител“, „За птички“ и „Самодивското изворче“. През 1920 г. пише детската оперетка „Златното момиче“. Тези негови произведения формират вкуса и са част от възпитанието на децата по онова време.


През 1911 г. Георги Атанасов създава първата си опера „Борислав“ по историческата драма на Иван Вазов. Патриархът на българската литература отказва да направи либретото и композиторът се обръща към Никола Попов. Либретото не е най-доброто, но италианският възпитаник прави музиката мелодична. В операта се усещали влияния от Верди и цялата италианската музика. Отново избухват критики към композитора от страна на музикалните критици. Истината е, че той няма предшественици в оперното изкуство. В България все още липсва традиция в тази област. Единственият образец, който има, е операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов.


Маестро Атанасов, докато работи своята опера, се явява при тогавашния военен министър. Желанието му е да разпише отпуска за подготовката и поставянето на „Борислав“. Министърът отказва. Така, докато работи в 21 Средногорски пехотен полк, той работи и върху своята първа опера.

 

„Малка, хубава и спретната къщичка, цяла в бяла премяна, кацнала в гънките на живописното „Сахат тепе“. На входната врата се показва фигурата на Маестрото, цяла заляна с усмивка... Направиха ми впечатление ниско остриганата коса и буйните мустаци. Той оприличи силно лицето на големия италиански композитор Леонкавало. Съпругата му ни посрещна много любезно. Маестрото беше цял в радост. Като сега си спомням с какъв жар разказваше за своето изкуство, за своите творби и за бъдещите си проекти: че почнал да пише и в скоро време ще довърши операта „Борислав“, с която възнамерява да посети София. Обещах му моето съдействие. Поднесе ми един малък албум от негови песни и се сбогувахме като добри приятели“, спомня си българският оперен тенор Стефан Македонски.


Премиерата на „Борислав“ е на сцената на Оперната дружба и публиката я приема възторжено. През 1914 г. се поставя и в Народния театър с още по-силни аплодисменти. Маестро Георги Атанасов посреща този свой успех като дете. Отива зад сцената и просълзен казва на Стефан Македонски: „Успехът на моя скромен труд ме радва до сълзи...Тази вечер почувствах, че има защо да живея. Чувствам нови сили в себе си и ще работя с удвоена енергия“.


По време на Балканската и Междусъюзническата война Георги Атанасов написва само няколко марша и обработва народни песни. Докато е на военен лагер в Смолян, записва родопски песни, които използва в следващите си опери – „Гергана“ и „Запустяллата воденица“. За втората не само не получава хонорар, а заплаща 40 000 лева от джоба си, за да бъде поставена на оперна сцена.


През 1913 г. е назначен за капелмайстор на гвардейския оркестър в София. За това допринася Иван Вулпе. Преди това преминава през изпит и се представя блестящо. Тук има редица неприятности с музикантите чужденци, които не признават качествата му на диригент. С добрия си нрав и голямата си музикална култура си извоюва своето място в музикалните среди на София.


Той е първият български симфоничен диригент, който подготвя и представя в България 97 редовни популярни симфонични концерта. Някои от тях са във Военния клуб, други – в градинката на манежа, където днес е Народната библиотека. Ниската цена на входните билети помага на много хора да се докоснат до симфоничното творчество на Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка. Маестро Георги Атанасов става любимец на софийската публика.


Среден на ръст, с черна коса, бледен, с весели очи. Така го помнят неговите съвременници. Честен човек, никога в погледа му не се среща високомерие както към оркестрантите, така и към останалите хора. Винаги с блага усмивка и готов да помогне. „Сърдечен и безхитростен, той не внасяше в разговора нито клюка, нито хула. И дори, когато се оплакваше от пречките и злата воля, която често срещаше, правеше го с меки думи, в които имаше болка, но не и омраза или закана“, разказва химикът проф. Асен Златаров.


Към края на 1930 г. Атанасов навършва трудовия си стаж за военна пенсия. На 21 януари 1931 г. е организиран юбилей. Присъстват хора от музикалните среди в София. Маестрото получава много писма и телеграми. Между тях са и поздравленията на някогашния му учител Пиетро Маскани.


Военният министър Никола Бакърджиев забранява маестрото да бъде поздравен от военни лица, които не присъстват на тържеството. Министърът считал, че Георги Атанасов няма заслуги към войската.

 

Истината е, че през целия си живот Атанасов служи само във войската – организира военни музики, композира военни маршове, които се пеят от цялата българска армия, изнася много концерти с военния гвардейски оркестър. Десет години служи безплатно като инспектор на военните музики в България. Въпреки забраната на министър Бакърджиев колегите му от военното училище му изпращат своите поздравления.
Само няколко месеца след това той си отива от живота, проумял простата истина, че изкуството в България винаги остава недооценено. И каквито и усилия да полагаш за него - малко са хората, които ще се преклонят пред труда и дарбата.

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: ПЕРБ на ЦВЕТАНОВ

-1461834919.jpg

Очертава се ведрата перспектива ГЕРБ да се разрои пестеливо – и да се появи ...

6 юли 2020 | 21:40

Ноам Чомски: Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма

-1590385059.jpg

През 2003 г., след епидемията на SARS, учените предупредиха, че е вероятна ...

5 юли 2020 | 09:52

За да има дискотеки, ще досринем здравната система

-1587714588.jpg

Цената на пътеката, по която се приемат и по-леките случаи на коронавирус ще се ...

7 юли 2020 | 11:55

Георги Атанасов: Заговорът срещу Корнелия

Георги Атанасов: Заговорът срещу Корнелия -1594102957.jpg

Фронтовата линия е прокарана между ГЕРБ и БСП, а артилерийската подготовка ...

7 юли 2020 | 09:22