В Лос Анджелис се състоя 91-та церемония по връчването на наградите на Американската филмова академия

Кой унищожава наградите "Оскар"?

3632 | 25 февр. 2019 | 13:13

Легендарното шоу направи всичко възможно, за да се самоубие. Идеологическият упадък на Холивуд доведе до загуба на „меката сила“ на САЩ, която оказваше въздействие на сто милиона граждани по света.


Никола Стефанов, "Гласове"

 

Пред очите ни загива блестящият стил на класическия Холивуд. Главната причина за редовните провали на Оскарите се крие в кризата, в която американският шоубизнес сам се вкара. Затънал във вътрешни, непонятни за страничния наблюдател кавги и скандали, в безсмислена борба за правата на безброй малцинства, в инквизиторски процеси за политкоректност и страсти за харизматичност, той успя да се затвори в себе си, загуби глобалния си размах и влиянието върху въображението на хората.

Рано тази сутрин по българско време в Лос Анджелис в театър "Долби" се състоя 91-та церемония по връчването на наградите „Оскар“ на Американската филмова академия. И тази церемония продължи по пътя на деградацията и забравата. Легендарното шоу направи всичко възможно, за да се самоубие. Идеологическият упадък на Холивуд доведе до загуба на „меката сила“ на САЩ, която оказваше въздействие на сто милиона граждани по света.

Носителката на „Оскар“ Джулия Робъртс в яркорозова рокля обяви за най-добър филм „Зелената книга“, който преди това бе номиниран в общо пет категории. За получаване на наградата на сцената заедно с режисьора, продуцентите и целия екип се качи и българинът Димитър Маринов. Телевизионните камери уловиха малкото българско знаме, което се подаваше от вътрешния джоб на сакото му. Филмът получи и наградата за най-добър и оригинален сценарий на Ник Валонга, Брайън Къри и Пит Фарели. А за най-добра подържаща роля също в „Зелената книга“, статуетката грабна носителят на „Оскар“ Махершала Али.

Наградата за режисура взе Алфонсо Куарон. За него това е четвъртата статуетка в кариерата му след предишните две, които получи за филма „Гравитация“. Куарон получи и втори „Оскар“ за филма си „Рома“ в категорията за най-добър чуждоезичен филм, а така също и статуетката за операторско майсторство в същия филм.

Сам Ракуел и Франсис Макдорманд връчиха в категорията за най-добра женска роля статуетката на Оливия Колман за ролята й в британския филм „Фаворитката“. Това е първата статуетка в биографията на актрисата.

За най-добър актьор в главна роля бе обявен Рами Малек за участието му във филма „Бохемска рапсодия“, в ролята му на Фреди Меркюри. Малек сподели пред публиката, че филмът е за имигрант, гей, който се бори да бъде чут гласът му и да докаже себе си.

Бяха раздадени наградите и в другите категории, но както се очакваше, изненади нямаше.

 

Още в споровете, предшествали церемонията, стана ясно кои са "правилните" филми, които заслужават награда.

До голяма степен номинациите бяха предопределени още по време на подготовката на церемонията, която говореше много повече за качеството на наградените филми и упадъка на Холивуд, отколкото бляскавата церемония и художествената стойност на наградените политкоректни филми.

Като цяло подготовката за шоуто на Оскарите протичаше в крайно нервна и депресираща атмосфера. От самото начало през лятото, организаторите търсеха водещ за тържествената церемония. Но всички звезди отказваха тази съмнителна чест. Опра Уинфри, Джъстин Тимбърлейк и Джери Сайнфелд бяха само малка част от онези, с които се водеха неуспешни преговори.

Само до неотдавна да бъдеш водещ на шоуто за Оскарите беше непостижима мечта за всеки артист. Днес това означава няколко седмици тежка работа, скромен по холивудските критерии хонорар от няколкостотин хиляди долара и девет бала ненавист в социалните мрежи. Дори един от известните артисти реагира гневно на поканата за водещ, което вероятно ще му струва кариерата, тъй като той заяви: „Не желая да бъда водещ на такава перверзия. Нямам нищо против ЛГБТ и останалите екзотични сексуалности, но не виждам причина да навират постоянно мръсните си задници и други полови атрибути в лицето ми“.

Едва през декември миналата година най-накрая бе намерен водещ за церемонията.

Тогава по всичко личеше, че комикът Кевин Харт отговаря на всички параметри за тази роля. Той беше чернокож, което е много важно на фона на кампанията „прекалено бял Оскар“ (#OscarsSoWhite), която кипеше в интернет.

Неговите шеги според критиците, бяха „смешни, но не бяха предизвикателни“. И накрая, той бе само на 51 години, което го правеше в очите на геронтократичните филмови академици „младо дарование“.

Само няколко часа обаче, след като филмовата академия обяви Харт за водещ на церемонията, репутацията му беше разрушена завинаги. В социалните мрежи бяха публикувани неполиткоректни цитати от негови изказвания, а журналист от "Гардиън" приведе обширен цитат от шеговит монолог на Харт през 2010 г., в който той казва: „Един от моите големи страхове е, че синът ми може да израсне като гей… Не си мислете, че съм хомофоб. Правете, каквото искате. Но аз, като хетеросексуален мъж, ако мога да попреча на сина ми да стане гей, ще го направя!". Веднага след това академиците прекратиха договора си с него, Харт беше принуден унизително да се извинява пред представителите на ЛГБТ, а Оскари 2019 останаха окончателно без водещ.

Паралелно с това се правеха опити церемонията да бъде лишена от интрига. Критици, общественици, политици „лидери на мнения“, ежедневно в прав текст настояваха пред филмовата академия да бъде даден „Оскар“ за най-добър филм на „Черната пантера“, който беше една  безсмислена фантастика от Marvel за чернокожи представители на могъща древна цивилизация.

Тези, които се осмеляваха да възразят, бяха заклеймявани като „расисти“ или „тръмписти“ и бяха отстранени от дискурса. Уплашени от нажежаването на страстите членовете на академията приеха Соломоновото решение, да създадат нова номинация в категорията за „Най-добър популярен филм“, в която група „Черната пантера“ нямаше силни конкуренти. Защитниците на афроамериканската идентичност обаче видяха в това опит да се създаде „гето“ за чернокож супергерой и бракуваха идеята.

Проблемът беше в това, че скъпите блокбастери от типа на пантерите много рядко получаваха награда в главните номинации, където водеха по точки класическите драми и арт-хаузите. А в този случай, ако „Черната пантера“ получеше само „утешителен“ „Оскар“ във второстепенните номинации, вълната на обществената ненавист щеше да бъде такава, че можеше да отнесе цялата академия.
На никого не му пукаше за художествените достойнства на номинираните филми.

Критиците по инерция преценяваха шансовете да получи „Оскар“ черно-белият, ретро-стилизираният филм „Рома“ на Алфонсо Куарон или комедията на Спайк Ли (най-заслужилият чернокож режисьор в Холивуд) „Черен в клана“. Но обществеността водеше война само за победа на „Черната пантера“.

 

Логично беше всички тези скандали да увеличат интереса към състезанието за Оскарите. Но, за съжаление, стана точно обратното. От година на година, церемонията по връчване на наградите губеше зрителите си и увеличаваше омразата на хората. Сега може би е трудно да се повярва, но в периода 1980-1990 г. се считаше, че Оскарите са най-популярното телевизионно шоу, което се гледа от милиард зрители. Вярно, че тази цифра беше измислена от телевизионния канал АВС, който излъчваше Оскарите и никой не я беше проверявал, но това нямаше значение. Тогава даже и в Русия помнеха прякото излъчване късно през нощта от Лос Анджелис и определяха церемонията като главното културно събитие в света, а руската кинокритика анализираше всеки момент от церемонията.

Преди три години журналистът от "Холивуд рипортър" анкетира ръководствата на телевизионни канали в различни страни по света, за да провери каква е популярността на наградите „Оскар“. Цифрите се оказаха доста скромни. Около 5 млн. души гледаха шоуто в Канада, малко по-малко в Индия, 365 хиляди в Китай… По най-завишени оценки излизаше, че общата международна аудитория не надхвърля 27 млн. души. Оттогава насам, телевизионният рейтинг на Оскарите падна почти 1.5 пъти. През миналата година, аудиторията в САЩ достигна до историческия минимум от 26 млн. гледания. А по брой на зрителите в целия свят великото шоу отстъпваше по аудитория на популярните влогъри, като Пюдипая.

Причините за това са много. Например, престарелите членове на Академията трудно догонват времето и не могат да се ориентират в съвременния свят. Преди две години се разрази скандал, който нагледно демонстрира, че на ветераните в кинематографията им е време да се оттеглят на заслужена почивка. Тогава, в чест на 50-годишнината от култовия филм „Бони и Клайд“, бяха поканени за връчването на главния приз 79-годишната Фей Дънауей и 78-годишния Уорън Бийти. Асистентът, който трябваше да им подаде плика с името на филма победител беше зает да снима звездите зад кулисите и да поства фотографиите им в Инстаграм.

По погрешка той беше дал на Уорън Бийти плик с името на Ема Стоун, която вече беше обявена за победителка в номинацията за „най-добра актриса“. След отварянето на плика Бийти прочете „Ема Стоун, „Ла-Ла Ленд“. Полуслепият актьор не вярваше на очите си и предаде плика на Фей Дънауей. Тя пък въобще не беше забелязала името на Стоун, защото то бе отпечатано с много дребен шрифт и тържествено обяви, че „Оскар“ за най-добър филм получава филмът „Ла-Ла-Ленд. Снимачният екип на мюзикъла излезе на сцената, продуцентът получи заветната статуетка и започна да произнася благодарствената си реч. След няколко минути на микрофона беше обявено, че е станала грешка, а в действителност наградата се присъжда на филма за подрастващ чернокож гей „Лунна светлина“.

 

Пликът с името на истинския победител го бяха забутали някъде и дълго не можеха да го намерят. Продуцентът на „Ла-Ла-Ленд“ едва не загуби съзнание. Целият този позор се предаваше пряко в ефир по целия свят и трудно може да се каже, че допринесе за престижа на церемонията.

Следващата година на Оскарите беше направен опит да вдигнат рейтинга на церемонията, като оплюят Доналд Тръмп.

Водещият Джим Кимел вулгарно се шегуваше с „потока от туити, изпращани от президентската тоалетна“. Резултатът беше допълнителен срив на зрителския интерес. В този случай Тръмп също не им остана длъжен и злорадо туитна, че това е „най-ниският рейтинг за „Оскар“ в цялата история на наградите и това е така, защото у нас вече няма звезди, с изключение на вашия президент (шегувам се, разбира се)“.

 

Но главната причина за редовните провали на Оскарите се крие в кризата, в която американският шоубизнес сам се вкара.
Затънал във вътрешни, непонятни за страничния наблюдател кавги и скандали, в безсмислена борба за правата на безброй малцинства, в инквизиторски процеси за политкоректност и страсти за харизматичност, той успя да се затвори в себе си, загуби глобалния си размах и влиянието върху въображението на хората. Страстите, които сега кипят около Оскарите са интересни само за малка част от американците, изповядващи култ към анти-тръмпизма и политкоректността. За обикновените любители на киното в целия свят, това са дълбоко провинциални, местни кавги, в които пред очите ни загива блестящият стил на класическия Холивуд.

Защо сега, след обявяването на наградите нямаше изненади? Защото още по време на подготовката за церемонията бяха номинирани за наградата „Оскар“ три филма: „Черната пантера“, „Черният клан“ и „Зелената книга“, посветени на борбата на чернокожите. А още три филма: „Бохемска рапсодия“, „Фаворитката“ и пак „Зелената книга“, бяха посветени на сложния живот на гейовете и лесбийките.

Всички тези филми бяха красиво заснети, перфектно озвучени и изиграни професионално. Но в света няма толкова гейове, лесбийки и афроамериканци, за да направят тези филми не само популярни, но и любими на публиката за години напред. Политически "правилните" филми губеха масовата си аудитория. А след упадъка на Холивуд, губеха и „меката“ си сила, която въздействаше върху умовете на милиарди хора в целия свят.

Крахът на тази идеологическа империя не настъпи за една секунда с взривове и специални ефекти. Той ставаше бавно, без звук, като в забавен кадър. Цифрите на анализаторите сочеха, че броят на зрителите на тазгодишната церемония ще бъде в пъти по-малък от обявения. Художествените достойнства на филмите отстъпваха на втори, трети план под натиска на политкоректността. Високият стил се принизи до истерични кавги. Тъжната истина е, че на 24 февруари 2019 г. церемонията по връчването на наградата „Оскар“ продължи по пътя към деградацията и забравата.

По материали на чуждия печат

 


От категорията

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София-1571637237.jpg

В избора дали да дишаме чист въздух или да караме евтини дизели, избирам чистия ...

21 окт. 2019 | 08:52

Кеворк Кеворкян: Липсва ти комуниз-ъ-ма

-1462343945.jpg

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте ...

23 окт. 2019 | 12:55

Акад. Стефан Воденичаров с призив: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден

Акад. Стефан Воденичаров: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден -1571822240.jpg

От управлението на Вашето селище, на вашия град и община зависят и личната ви ...

23 окт. 2019 | 12:16

Богомил Бонев: Решението за отпадане на мониторинга е плод на мръсна политическа игра на ЕНП

Богомил Бонев: Решението за отпадане на мониторинга е плод на мръсна политическа игра на ЕНП -1571819754.jpg

Ние сме по-далече от върховенството на закона от момента, когато беше установен ...

23 окт. 2019 | 11:34

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.