Красимир Узунов

Оттук нататък вече почва обратното броене за Македония

Красимир Узунов: Ревизията на границите на Балканите предстои

9620 | 28 ноем. 2018 | 16:04

"Трябва да разберем, че 15-16 държави на Балканите са много. Просто тежат. Преди да избухне демокрацията, на Балканите имаше 7 държави, сега станаха двойно повече", коментира експертът


Красимир Узунов, президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“, в интервю за обзора на деня на Радио “Фокус“ „Това е България“.

Водещ: В деня, когато се навършват 99 години от подписването на Ньойския мирен договор, сложил край на Първата световна война, за България осакатил земите й и безмилостно орязал нейните граници, но нанесъл и немалко вреди на Балканите, точно на такава знакова дата ни предстои и следващият разговор. Поводът, освен Ньойския договор, е и общата снимка в края на Петата среща между правителствата на Косово и Албания, на която министър-председателите на двете страни и придружаващите лица изобразиха символа на Велика Албания – двуглавия орел. И предизвикаха острата реакция на сръбския политически връх. Припомням, че символичният жест с двуглавия орел доведе до скандал и на Световното по футбол, когато след победата на Швейцария над Сърбия двамата голмайстори, етнически албанци, Гранит Джака и Дардан Шакири, го изобразиха с ръце. През януари миналата година 7 наборници от гръцката армия бяха осъдени на 60 дни затвор, след като се бяха снимали с ръце, изобразяващия албанския двоен орел, публикували снимката в социалната медия, а постъпката им беше наречена „заговор албански двоен орел“. Защо всяка година, когато в края на ноември в Албания, Косово, Сърбия, Черна гора, Македония албанците отбелязват Деня на албанското знаме, сърби, черногорци, македонци и гърци скърцат със зъби? Какво всъщност направиха в Печ двамата премиери? Класическо политическо шоу, жажда за идентичност или демонстрация на иредентизъм? За анализ поканих Красимир Узунов, президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“. Добър вечер.

Красимир Узунов: Добър вечер.

Водещ: Защо белградският всекидневник „Вечерне новости“ нарече състоялата се в косовския град Печ среща четвъртото съвместно отбелязване на прословутата Призренска лига? Тласка ли сръбското издание към внушение за аналогия между днешното събитие и борещите се в историята за обединение на албанците две лиги – Призренската и създадена след закриването ѝ Печка?

Красимир Узунов: Мисля, че всичко е въпрос на прочит на историята. Призренска лига, Първа призренска лига, Втора призренска лига, Печка патриаршия , Печка лига. За мен не е случайно избрано мястото. И то не е точно с Печката лига, а е с Печката патриаршия. Това обяснява и чувствителността на сърбите в прочита на албанските познания. Значи, предположенията, че Косово е люлката на сръбската цивилизация с Печката патриаршия, манастирите на крал Стефан Душан, края на Втората сръбска държава след битката на Косово поле. Всички тези сантименти отново се вадят на преден план, за да се коментира лично за мен една обективна реалност. За Печкото заседание на двете правителства, на Албания и на Косово – като Косово номинално според сръбската Конституция е част от остатъчната Сърбия след края на Трета Югославия след излизането на Черна гора – може да се каже само с една дума, че това е път към обединение. Случиха се няколко неща между предишната и сегашната среща на правителствата. Първо, Еди Рама каза, че може да бъде кандидатиран за общ президент на Косово и на Албания – т.е. наследникът на албанския крал Лека. След това беше обявено, че ако не получат твърди гаранции за членство в ЕС, те ще преминат към вътрешно обединение, след като им се отказва обединение в ЕС. Подписаната митническа уния, съюз, както искате, означава, че готовността на Албания да се присъедини към твърдите мерки за 100%-товите мита срещу сръбските стоки само след 6 месеца е категоричен признак за това.

Ако се върнем още по-назад към изборите 2016 г. в Македония, там се правиха три магистрали – Кичево-Кафасан-албанска граница, граничният пункт Боаце, някога оттам минаха за възстановяването след войната в Косово българските помощи, ако помните, и другата е през Дебър, през планината. Тоест това е процесът на мирна интеграция, разбира се, не европейска. Европа след едни европейски избори ще изглежда коренно различна и дори ЕНП да покани за брат ПЕС, аз съм дълбоко скептичен, че те ще стигат като гласове, за да формират политики. Европейският парламент ще изглежда вече много по-цветен с „Алтернатива за Германия“, с „Петте звезди“, „Подемос“ и какво ли още не, примерно чешката Партия на пиратите и т.н., ще бъде изключително атрактивен и изключително интересен.

От една страна, ЕС ще търпи удари заради санкциите от Русия, от друга страна, реакцията на американския президент за Брекзит е много интересна: Брекзит е удобен за ЕС, но няма да може да се търгува с Великобритания. ЕС ще губи позиции, не само членове. Това означава, че така щедро обещаваната европейска перспектива на Западните Балкани, на Албания и Косово, Албания има море, обаче там не почиват западните политици, както почиват в Хърватия, това означава, че тяхната интеграция става все по-далечна и по-имагинерна. И ако някой, разбираме отвъд Океана, отвъд Урал или т.н. поиска да дестабилизира Европа, най-лесно се дестабилизира през Балканите.

А винтчето, което може да дестабилизира Балканите, това е реализацията на голямата албанска мечта. Голямата албанска мечта е на път да се осъществи след 150 години, да не кажа 170 наистина сънуване. Защото помня, когато отидох при Рами Салия за пръв път, беше президент на Албания 1991 г. Съветникът му каза: ние никога няма да забравим, че свободата на Албания дойде на върховете на българските щикове. Казвам го не за обвиняване на Ньойския договор, а преди това – 27-и ноември е денят на нашите победи. Не случайно, за да бъдем наказани за всички прегрешения – нали казват, че след Първата световна война България е грешницата на Европа – е избран точно Ньойският мирен договор да бъде подписан на деня на победите на армията ни. Затова вече ние празнуваме на 6 май, не защото знаем защо празнуваме, но денят на победите е бил 27 ноември. Значи говорим за един народ, за една армия, които имат един морал, едни щения, едни национални интереси.

Сигурно сега става дума, за съжаление, за друг народ, който не заслужава онази история, но ние трябва да помним. Та албанците винаги са виждали в България съюзник. По-лошото е, че преди 100 години етническата граница между българи и албанци е минавала на Охридското езеро, а 100 години може да мине някъде между Трекля, но и Босилеград. Тоест на сегашната ни българо-сръбска граница. Процесът не зависи от Белград въпреки доста сълзливото изявление отпреди два часа на Александър Вучич, който казва: аз съм Давид, който се бори срещу Голиат. Тоест срещу Албания, зад която стои целият Запад. Да, Албания много лесно може да бъде номинирана примерно от едно американско влияние. Тук изключвам открадването на часовника на Буш, когато отиде в Албания, но знам, че главната улица на Прищина се казва „Бил Клинтън“. Има модел на Статуята на свободата. Да, Албания дължи своята еманципация, своята реабилитация след войната 1999 г. в Косово изключително на САЩ. Тоест те търсят и покровителство, това е една млада нация, докато ние сме една уморена нация, чийто най-голям проблем е, че няма визия. Ние се интересуваме, дали някой ще оцелее един месец, два месеца, три месеца във властта, или пък дали някой иска да дойде на власт, обаче не знае какво да прави. Албанците са жизнена нация, която иска територия, пространство и развитие.

Водещ: Какво се крие зад великоалбанските копнежи?

Красимир Узунов: Великоалбански, ако ги гледаме от сръбска гледна точка. От албанска гледна точка това е обединение на всички територии, които се населяват от албанци. Че ние какво искаме точно преди 100 години, защо ние дръзваме да се изправим пред света?

Водещ: Същото.

Красимир Узунов: Тук съм впечатлен от една чешма, която наскоро намериха на Южния фронт, на която пише през 1916-та година: „България се бои само от Бога“. Държава, която е предизвикала не 27, както се оказва, а 47 националности от целия свят. От Екваториална Гвиана, за тия, дето имат проблеми с географията - е в Централна Америка, през Сенегал, Френски Судан, сега се казва Мали, целия Магреб, Алжир, не знам си какво, Тунис, през всички европейски държави, кавказките националности на Русия, ти да ги предизвикаш, да ги предизвикаш на война това означава, че не се страхуваш от никого. Да, албанците в момента са прусаците на Балканите, не ние. Албанците искат обединение. Както ние сме искали преди 100 години, сме мечтали и затова сме влезли в тези безогледни войни. Ние хубаво пишем за Ньой, ами до Ньой ние губим 125 хиляди убити, 250 хиляди ранени. При 4,5 милиона население това е страшно. Такова военно усилие нито една държава в Европа не е понесла. Да, и паралелът с албанците се налага. Те искат да живеят в една държава. Тоест албанците от Косово, албанците от Македония, албанците от Албания да живеят в една обща държава. Първата стъпка, това е митническият съюз, митнически облекчения, после ще почне, как казваше вашият следващ събеседник генерал Червенков, ще станем свидетели на един миниевропейски съюз между Косово и Албания. Оттук нататък вече почва обратното броене за Македония. Когато се обединят албанците от Печ, албанците от Прищина, албанците от Призрен, от Джаковица с тези от Кукс, от Драч, дето му викат Дурас, от Шкодра, Скодар ли беше в момента на албански?

Водещ: Скодар, да, иначе е Шкодра.

Красимир Узунов: Тогава как ще седнем ние да откажем право да се обединят албанците от Струга, от Дебър, от Кичево, от Заец, от половин Скопие, от Куманово, та да стигнем до нашата граница? Как ще откажем Прешево? Цялата тази история, която доста успешно играе Вучич в момента, това е търсене на реакция. Вучич е поел едни ангажименти за размяна на територии. И затова е днес този плач – „Вижте ме, когато аз констатирам, че процесите в Косово са необратими“. Вучич сега ли разбра, че 92% са албанци в Косово? Че аз, когато ходих пет пъти да правим един филм и то точно за Печката патриаршия през 1992 г., оттогава го знам – процентът си е същият. Даже смятам, че част от албанците ги няма в момента физически, защото работят в Западна Европа. Друг е въпросът, че сърбите, които би трябвало да се водят, че живеят там и които подадоха оставка всичките кметове в Северно Косово и там предстоят нови избори, те получават пари, но стоят в Белград.

А албански командоси видях в Грачаници, как им пазят къщите. Този процес за мен е тотално необратим. И тук Вучич е поел срещу европейско членство и срещу някакъв протекционизъм, който е далеч от покровителството му от Москва, става дума за Запада и за Америка, Вучич се опитва да докаже как трябва да се изтъргува: част от Северно Косово, Косовска Митровица и общините до Зубин поток да бъдат разменени за Прешевската долина. Прешевската долина прекратява пътя Белград-Атина, най-старата военнополитическа ос, и идва на 20 километра от нашата граница и ние трябва да изправим Каракачанов, който да спира т.нар. албански попълзновения, защото ще започва да изчезва някоя и друга крава. Албанците са много добри, но са лоши за съседи в чисто битов план. Като изчезне някоя крава на малкото баби, дето са останали, ще знаем, къде е отишла. Но проблемът е, че ние нямаме нищо по западната ни граница. Такова е положението в държавата. И тогава никой няма да може да откаже обединение на тези албанци, които живеят, етнически албанци, в Република Македония.

Сега по едни или по други показатели, става дума между 30 и 36% лично според мен от населението. Това означава, че след обратното броене Македония наистина остава един източен кантон. Ако тръгнат по ускорение процесите, тоест ако се развият неблагоприятни неща, виждаме, например, кризата сега. Дали кризата трябва да преизбере Порошенко за президент, или не трябва да го преизбира за президент? Той искаше военно положение, но военно положение 30 дена. Защо не иска 90 дена? Защото ще му отложи президентските избори. Тоест руската заплаха може да направи Порошенко незаобиколим фактор. Сега дали е удобен за Русия, или не е удобен за Русия, това е друг въпрос. Процесите в Европа ще бъдат деструктивни, а не конструктивни. Каквото и да се опитваме да направим, от България много малко неща зависят в ЕС. Германия след Меркел ще изглежда по различен начин, Макрон не е толкова стабилен, колкото когато дойде. Излизането на Великобритания със сигурност ще се отрази. И албанците търсят защита на своето жизнено пространство.

Водещ: И я намират в Щатите.

Красимир Узунов: Този процес ще продължава. В момента, в който има митнически съюз, в който има свободно преминаване на капитали, пари и каквото щеш още, казва Червенков, оттам нататък много малко остава. Та от двете страни на границата се говори един и същи език. Преди седмица започнахме с регистрационните табели на колите, нали тогава лепяхме лепенки. Тоест албанците имат последователна, добре обмислена, добре балансирана политика, която на всеки час печели по една стъпка. За мен сръбските интереси в Косово са обречени и Николич още когато се виждах с него в Белград, то беше още веднага след ареста на Шешел, по-късно той беше казал, че си е прибрал дата 17 февруари, обявяването на независимостта на Косово, и я е свалил от календара и щял да я върне тогава, когато Косово пак стане част от Сърбия. Този, който се съгласи да пожертва Косово като идеали, в момента ще стане престъпник от моментна гледна точка за сърбите, но за бъдеще може да е спасителят на Сърбия. Защото тогава това е албанско население вече ще се е обединило.

Водещ: Ако се постигне такова албанско обединение, как ще изглежда картината на „шизофренията“ на Балканите? Всяка държава си има двойник. Какво ще стане с Гърция и Кипър? Турция – Северен Кипър? Румъния – Молдова?

Красимир Узунов: Сърбия – Република Сръбска.

Водещ: България – Македония? Няма ли да тръгнат като скачени съдове и други обединителни процеси?

Красимир Узунов: Днес абсолютно случайно гледах в един вестник от 21 септември 1940 г. На 7 септември е подписано споразумението за връщането на Добруджа на България и българските войски влизат, посрещнати най-накрая от това добруджанско хубаво население. Отгоре заглавието е „Ревизията на Балканите трябва да продължи“

Водещ: Тоест ще имаме ревизия на Балканите?

Красимир Узунов: Което означава – ревизия на границите.

Водещ: Ревизия на Ньойския договор?

Красимир Узунов: Да, Ньойският договор, още повече от наша гледна точка, от гледна точка на унгарци, от т.нар. победени държави, защото Втората световна война не е нищо друго освен продължение на Първата. Очевидно това примирие трябва да се ревизира, очевидно е друго нещо, че след 30 години демокрация май трябва да разберем, че 15-16 държави на Балканите са много. Просто тежат. Преди да избухне демокрацията, на Балканите имаше 7 държави, сега станаха двойно повече. Първо от разпада на Съветския съюз, после от разпада на т.нар. Югославия. В ден като този, за да завършим, трябва да припомним и едно, че периодът 1912-1919 г., когато се създава т.нар. Сърбо-хърватско-словенско кралство, Сърбия увеличава пет пъти територията и четири пъти населението. Това става само със заграбването на чужди територии. А решаването на националния въпрос, което го виждаме сега в Косово, е по начин като съветския разпад. Както се решаваше и югославският. Единият - модел на Сталин, другият - модел на Тито, очевидно не държат във времето. Този, който говори на един и същи език, трябва да си живее в една и съща държава. И затова националните държави ние не можем да ги отречем. Значи дали ще се крием зад булото на социалистическия интернационализъм, после ще се обясняваме, че сме космополити и европейци, ние не трябва да се срамуваме да си кажем, че сме българи. Защото иначе ние сме заплашени да станем една от малките държави на Балканите, от които няма да зависи много.

Цоня Събчева

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Каракачанов сега се усети за Заев

-1460633929.jpg

Правихте се на глухи, когато ви казвахме да си отваряте очите с „договора“ – но ...

10 дек. 2018 | 23:38

Анализът на ИСА: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Анализът на ИСА-1543941725.jpg

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои ...

5 дек. 2018 | 07:08

Иво Милев: С политиката си Людмила Живкова надхвърля времето, в което живее

Сн. БГНЕС-1544708716.jpg

В центъра на този разказ е личната драма и трагедия на една жена, умряла с ...

13 дек. 2018 | 15:44

Димитър Димитров: Машинното гласуване ще бъде поредният извор на организационни недоразумения

Димитър Димитров-1481889458.jpg

"В Холандия се отказаха от него и в момента броят на ръка. Често се казва, ...

13 дек. 2018 | 13:48

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Владимир


29 ноем. 2018 | 02:43



Тоя пък на граници ще прави ревизия, че даже и в съюз с шиптарите ни сложи. Естествено врагът ще е единствения сюзник на Русия на балканите Сърбия. Да не си прави илюзии, че ще стане обаче :)


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Българина


28 ноем. 2018 | 20:46



всичко е точно но герб всеки ден работят тук да не остане нито един българин само цигани турци и мигранти араби! козяк искат герб изпълняват


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


FuckEU


29 ноем. 2018 | 06:59



И само след няколко години турция и албания ще са граничещи държави, докато малкото останали българи на тази територия, може би ще бъде прогонени във Видин.