Снимка: БГНЕС

Ген. Михо Михов, председател на комисията по отбрана на НС:

Липсата на пари срива армията

8680 | 23 февр. 2015 | 13:16

Интервю на Евгени Генов за финансовия колапс във въоръжените сили


- Tревожи ли ви състоянието на военния бюджет, г-н генерал - 954,5 млн. лева? Това е едва 1,1% от БВП.


- Бюджетът за армията ме тревожи не от днес, не и от вчера. Спомням си, че Иван Костов като министър-председател казваше: „Какъвто бюджет ви дадем, такава армия ще строите.“ Днес чуваме „Повече не можем нито лев да ви дадем“. Не само аз, но особено народният представител г-н Петър Славов (РБ) и други членове от комисията по отбрана търсим начини за подобряване на приходната част в бюджета за отбрана. Цялата комисия е наясно със ситуацията след провеждане на две изнесени заседания в Министерството на отбраната и с висшия команден състав на войската, че финансовото осигуряване на въоръжените сили води към срив на боеспособността им.


- Парите за отбрана тази година са със 77 млн. лв. по-малко в частта за заплати. Трябва реално да се съкратят около 4600 души. Има ли риск това да се случи?


- Това вече не е риск, а престъпление по силата на конституцията и законите в областта на отбраната и сигурността. Всички казваме: „Стига с тези реформи“, но те се самогенерират поради неразбиране важността на проблемите, свързани с армията. Има дори политици, които се произнасят съвсем критично и дори злобно, когато става дума за военен бюджет. Такива управленци дори дават окуражаващи изявления, когато политическото ръководство на военното министерство реши да прави съкращения. За мен те не са от хората, които могат да поемат и да носят отговорност за националната сигурност. А за това трябват политическа смелост и решителност. Нека си припомним, че 41-вото народно събрание прие поредната Бяла книга за отбраната, в която депутатите записаха с гласовете си, че „Българската армия следва да има числен състав не по-малко от 26 000 души“. Колко са днес, е единият въпрос, но по-важният е как с този мизерен бюджет войските ще водят подготовка и ще поддържат бойна готовност?


- Оправдани ли са надеждите на министър Николай Ненчев, че към средата на годината се очаква актуализация на военния бюджет и ще се избегнат драстичните уволнения? Финансовият министър Владислав Горанов обаче е категоричен, че актуализация няма да има.


- Предполагам, че надеждите на министър Ненчев се базират на реална преценка. Защото той освен амбиция да направи нещо добро за армията, сигурно има и управленска информация от кабинета на премиера Бойко Борисов. Двамата с него бяхме планирали среща с министър-председателя, но тя не се случи. След това аз поисках такава среща с вицепремиера Меглена Кунева, отговарящ за силовите ведомства, но и оттам само безмълвие. Сега ни предстои разговор с президента Росен Плевнелиев по линията на парламентарната група на АБВ, на която по съвест ще изложа моите оценки и прогнози за военната сигурност на страната.


- А като бивш командващ ВВС и въздушен ас как оценявате днешното състояние на бойната ни авиация?


- Да, бях командващ на реални въздушни и противовъздушни войски. Но не съм бил и не мога да бъда „въздушен ас“. Такива се раждат според заложбите на човека и обстоятелствата на въздушния бой само по време на война. Днешното състояние на ВВС знае най-добре петият след мене, наричан обидно за разбиращите не командващ, а командир. Генерал-майор Румен Радев е бил мой курсант випускник и аз вярвам на неговата обективна оценка, която доложи пред комисията по отбрана. Тя е тревожна заради невъзможността на държавата да осигури достатъчно ресурси за ВВС. Правилно поставяте акцента върху бойната ни авиация. Ние сме на границата да загубим цели родове от нея - става дума за армейската, за ударната. Така както във флота няма и едва ли ще има някога подводни сили. Затриеш ли кадрите, няма ли приемственост, всичко си загубил за десетилетия напред.


- Има ли риск да не сме в състояние да охраняваме въздушните си граници? Оправдано ли е от икономическа гледна точка да поканим друг да прави това? Чуват се гласове, че и у нас може да се приложи „прибалтийският вариант“ - изтребители от НАТО на ротационен принцип да пазят небето ни. Но тази „услуга“ не е безплатна, струва доста пари, а и така ще закрием бойната си авиация.


- Вие чувате ли се какво говорите? Това е недопустимо за което и да е сегашно и бъдещо българско правителство. Имаме над стогодишна авиация, първа в света използвала самолета като бойно средство, и сега ще се откажем и от историята си заради безхаберие на редица държавници - така ли? Това не бива да се допуска. Съвсем скоро трябва неотложно да се вземе решение за бъдещето на авиационната ни школа и приемствеността в техниката и летателния състав на България.


- Според вас с какъв изтребител трябва да се превъоръжат ВВС - втора ръка или нов?


- Разбира се, че с нов, и то от завода. Непременно трябва да е нов, та ако щете и от Пакистан да е, образно казано. Но нека не говорим само за авиацията. Българската армия не е само въздушните войски. И пехотата, и бойният флот имат необходимост от превъоръжаване и пари за поддържане на техниката. Армията е необходима на България, за да гарантира сигурността на тази земя, на която са се родили дедите ни, ние и ще се раждат поколенията след нас. Видяхте, че МВР поиска войската да поеме охраната на южната ни граница. Ами ако това реално се наложи при определени обстоятелства? Нека си зададем и този въпрос.


- Как смятате, г-н генерал, защо се създаде обществено напрежение, когато се разбра, че НАТО ще има координационен център у нас?


- Нека си припомним 1998 г., когато предстоеше в Пловдив да се изгради щабът на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа. Той се комплектуваше от седем държави, и то не само от НАТО. Тогава бях началник на Генералния щаб и какви ли не заклинания чух и лично преживях. Надигна се вой как можело този щаб да го оглави турски генерал (ген. Хилми Зорлу - б.а.) и прочие притеснения и зловредности. А после този щаб в Констанца, Румъния, го оглави достойният и неотдавна споминал се наш генерал Нейко Ненов. Сега, когато предстои щабът на тази бригада да се ротира пак у нас, за него се „бият“, нека така да го кажем, областните управители и кметовете вече не само на Пловдив, но и на Плевен, и на Велико Търново. Ето как се е променило общественото съзнание. Подобна еволюция очаквам, че ще се случи и по отношение на въпросния координационен център на пакта у нас.


- Защо при визитата и разговорите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг миналия месец у нас нямаше представител на Народното събрание, да речем във ваше лице? България е парламентарна република и всички важни решения в областта на отбраната се вземат от депутатите.


- Не държа на такава представителност от самолюбие, но някак си е неудобно да отговаряш на въпроси на журналистите и притесненията на гражданите по такива важни за националната ни сигурност проблеми, след като си бил не зад сцената, ами дори и извън салона. А когато трябва да се узаконяват нещата, сигурно ще се сетят за нас, депутатите, и ще ни потърсят. Тази управленска практика не е добра и не се вписва в понятията парламентаризъм и демокрация. А това се случва и такъв подход се прилага, уверявам ви, не само в сектора за сигурност.


- Като политик как оценявате стоте дни на кабинета „Борисов“?


- По-скоро ми се иска да дам оценка на политическата ситуация у нас след стоте дни на правителството на Бойко Борисов. А тя е положителна. Кабинетът оправда доверието на парламента. Успя да внесе повече държавност в управлението и не загърби социалните проблеми. Не мога обаче да кажа такива добри думи за усилията му да подобри бизнес климата у нас и да създаде икономически подем. Първите дни на второто стодневие на кабинета не са особено удачно осмислени, за да не спомена, че са зле планирани. Като представител на ПГ на АБВ ще кажа, че приемането на подпис, както сподели финансовият министър, договора за нов заем от 16 млрд. лв. ме разочарова. Представяте ли си за какво иде реч - че за решението за такъв колосален заем министрите изобщо не са се събирали. Не са се срещнали очи в очи да обсъдят този стратегически за държавата въпрос. Така не бива.


- А програмата за саниране подкрепяте ли?


- Ние подкрепяме програмата на правителството за саниране и подобряване на енергийната ефективност на старата ни жизнена сградна инфраструктура. Това е добре, но как ще се случи, не е ясно. Не бива да е както навремето едно правителство раздаваше пари на данъкоплатците по симпатии - за чешмички, мостове и какво ли не още. Ние считаме, че санирането трябва да се извърши не само по спецификация, но и реално на място с независима конструктивна оценка на сградите, спечелили конкурса по формални критерии.


- Има ли опасност за сградите в този случай?


- Това е много важно за стабилността и смисъла на санирането. Знаем с какви заварки и от кого се правеха панелните ни блокове. Не бива да ги натоварим с още материали, нито да ги маскираме като красиви, за да не рухнат утре заедно с обитателите си. Възложителят - в случая Министерският съвет - би следвало да раздели този алгоритъм. Проектантът и строителят трябва да са различни фирми, надзорът да е трета и т.н., за да има самоконтрол. Ако правителството успее да направи това, ще спечели не само вътрешно, но и международно доверие.


Още по темата

Генерал от резерва Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, област Габрово. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност летец пилот, Военната академия в София и Генералщабната академия в Москва. Бил е командващ ВВС, шеф на Генщаба, съветник на президента Георги Първанов и посланик в Македония. Награден е с орден „Стара планина“ с мечове. Сега е депутат от парламентарната група на АБВ и ръководи комисията по отбрана.