Невъзможно е България да има двама представители в ЕК, официалният кандидат е Мария Габриел

Кючуков: Чия кандидатура е Кристалина? На лобистки интереси! Тя постави Борисов в небрано лозе

30958 | 2 юли 2019 | 14:59

Начинът, по който Борисов освети срещата си с Тимерманс, блокира възможността в бъдеще холандецът да лобира за приемането на България в Шенген и еврозоната, категоричен е директорът на Института за икономика и международни отношения


- Как името на Кристалина Георгиева, бившият български еврокомисар, сега вицепрезидент на Световната банка, изплува в съревнованието за председател на Европейската комисия, г-н Кючуков?

- Има два възприети и легитимирани начина за номинации на кандидатури за председател на Европейската комисия (ЕК) и други висши постове в Европейския съюз. Първият е по линия на европейските политически семейства, вторият – по линия на държавите членки. Очевидно, Кристалина Георгиева не е българската кандидатура, доколкото българската кандидатура се нарича Мария Габриел. Няма и никаква индикация Европейската народна партия (ЕНП) да обсъжда замяната на кандидатурата на Манфред Вебер с тази на Кристалина Георгиева. Тогава изниква логичният въпрос чия кандидатура е Кристалина Георгиева. Единственият възможен отговор е, че става въпрос за лобистки интереси.

 

- Чии са тези лобистки интереси? Нейното име не за първи път се спряга като вероятен шеф на ЕК. Преди около месец също имаше такива слухове, тогава името й се завъртя заедно с това на еврокомисаря от Латвия Валдис Домбровскис.

- Аз не бих спекулирал, но в Брюксел периодично се появява информация по тази тема. Очевидно не става дума за конкретна държава доколкото самата същност на лобизма не предполага защита на публичен интерес. Когато говорим за тази номинация, трябва да се има предвид че тя не просто не е българска, тя е против България, защото се противопоставя на официалната българска кандидатура. Няма никаква възможност в ЕК да има двама представители на една държава. Комисарят е само един. Освен това България имаше негативен опит с тежък публичен ефект върху българската дипломация преди две години, когато не игра по правилата, като същата тази кандидатура и при подобни обстоятелства беше лансирана от българското правителство под вътрешен и международен натиск и интереси. Говоря за кандидатурата на Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Тя се оказа несъстоятелна. Затова съвършено логично е това, което каза премиерът – че Кристалина Георгиева не е българската номинация.

 

- През 2016 г. след участието си в надпреварата за генерален секретар на ООН Георгиева напусна поста си в ЕК.

- Това напускане беше посрещнато в Брюксел, меко казано, с нееднозначни чувства. Тя наруши договорените баланси и нейният ресор – бюджет и финанси, беше поет от германския представител, което даде на Германия допълнителна тежест в ЕК.

 

- Но сигурно при някои обстоятелства е възможно България да има двама представители в Еврокомисията, след като вчера премиерът Борисов на няколко пъти отговаряше на въпроси, свързани с вероятността Кристалина Георгиева да оглави ЕК, а Мария Габриел да стане върховен представител на ЕС по въпросите на сигурността и външната политика?

- Всяка държава-членка има един представител в ЕК, като тук се включва и председателя на комисията. Люксембург няма друг комисар извън Юнкер, а Могерини, която е върховният представител по външната политика е и еврокомисарят от Италия. Ресорът, който ще получи България, зависи от допълнителното разпределение, след като бъде излъчен председателят на Комисията. В настоящия кръг разговори единственият комисар, който се обсъжда, е представителят по външната политика. Другите три поста, за които се говори сега, са председател на Европейския парламент, председател на Съвета на ЕС и председател на Европейската централна банка. Това, което днес трябва да се реши, за да не се блокира дейността на Европейския парламент, е да се реши кой да бъде неговият председател. За останалите постове може да има принципна договореност между политическите семейства, докато съгласуването на персоните остане за по-късен етап.

 

- След като предложението за Кристалина Георгиева не е на българското правителство и след като България не може да има двама представители в Европейската комисия, излиза, че с тази кандидатура българският премиер е бил поставен в небрано лозе?

- Да, той е бил поставен в доста неуютна ситуация, защото България има официален кандидат, а той трябва да отговаря на въпроси за друг кандидат. На практика лансирането на второ българско име работи преди всичко срещу настоящия български кандидат и срещу авторитета на страната.

 

- Около кръглата маса сядат лидерите на 28-те държави членки на ЕС. След като България не е представила кандидатурата на Кристалина Георгиева, кой е направил това? Друга държава? Как въобще нейното име може да се коментира в този формат?

- Нямам информация нейното име да е коментирано в този формат, защото то официално не е предложено. Такава кандидатура официално не съществува.

 

- Лобистката група, за която говорите, осъществява медиен натиск върху България и българския премиер, така ли?

- Да, в крайна сметка се получава точно така. Натиск се оказва и върху европейските институции, които се опитват да постигнат един тежък компромис. Защото тук не става дума за властови позиции, а за политики. Основно – за това накъде ще тръгне Европейският съюз. Двамата водещи кандидати – Манфред Вебер (ЕНП) и Франс Тимерманс (ПЕС) срещат съпротива най-вече през призмата на политиките. Съпротивата срещу Манфред Вебер върви по две линии. Първо, от гледна тока на това, че ЕНП застъпва позициите на строги ограничения за излизане от кризата, което има негативен социален ефект. И второ – по линия на оста Франция – Германия. Франция не би искала засилване на влиянието на Германия в ЕС. Тимерманс среща съпротивата на страни като Полша, Унгария, Чехия, донякъде Румъния, защото той извежда като свой приоритет върховенството на закона и инициира процедурата за отнемане на правото на глас на Полша за нарушение на основни закони в ЕС.

 

Освен това, когато се говори за петте обсъждани позиции, трябва да се има предвид, че е необходимо да се намери баланс между стари и нови членки на ЕС, между Източна Европа и Западна Европа, между Северна и Южна Европа, между големи и малки страни. Включително и между мъже и жени на ръководните постове в ЕС. Освен всичко друго сега са променени и балансите в ЕП. Вече не е възможна голяма коалиция между ЕНП и ПЕС както е било винаги досега, а преговарят четири партии. Последните евроизбори препотвърдиха съотношението между основните партии и евроскептичните партии. Имаше известно засилване на позициите на евроскептичните партии, но то не беше толкова, колкото се очакваше. От друга страна в самото проевропейско поле балансите се изместиха по-наляво с повишеното присъствие на зелените и либералите. Това също се чувства при оформянето на новото ръководство на ЕС. ЕНП ще трябва да се раздели с част от своите позиции.

 

- Възможно ли е при тези преговори България да договори приемане в Шенген и еврозоната срещу евентуална подкрепа за Франс Тимерманс? Неговата страна, Холандия, натиска най-голямата спирачка за това членство.

- Самият Тимерманс и Холандия са може би най-скептично настроени към приемането на България и Румъния в Шенген и към всякакво разширение на ЕС. Те залагат върху необходимостта от реформи вътре в Съюза. На второ място, това, което беше излъчено, като среща на премиера Борисов с Тимерманс, за съжаление, изключва възможност, ако той стане председател на ЕК, да работи в тази посока. Просто така не се прави.

 

- Имате предвид репликата му - „да спрем видеото“?

- Точно така. Дори и да желае да бъде по-активен в тази посока, Тимерманс няма да има възможност да го направи, защото веднага би се натъкнал на обвинението, че това, което прави за България, е срещу подкрепата, която е получил за този пост. Тук възниква ключовият въпрос - ако разсъждаваме в призмата на двете основни кандидатури – на Вебер и Тимерманс, къде биха били по-добре защитени българските интереси. Аз бих казал, че отговорът не е еднозначен. България по-трудно ще разчита на сериозна подкрепа от Тимерманс по позиции като Шенген, еврозоната, отпадане на мониторинга. В краткосрочен план това не изглежда позитивно за България. Но в дългосрочен план, това, което ПЕС отстоява по принцип, включително и Тимерманс, е запазване на принципа на солидарността, на политиката на изравняването на доходите, на жизненото равнище в ЕС. Затова смятам, че в дългосрочен план за България това е по-добрата кандидатура.

 

- Френският президент Еманюел Макрон заяви вчера, че ако няма реформи в ЕС, той ще блокира всяко разширяване. Това попарва ли перспективите за членство в ЕС на страните от Западните Балкани, нещо, което бе приоритет №1 на българското председателство?

- Това е една ясна линия на френското правителство, а и не само на него, за развитието на ЕС в бъдеще. Линия на намаляване на еврокомисарите, на концентриране на повече и по-ефективна дейност в ръководството на ЕС. Това се вписва в идеята за оформяна на едно силно интегрирано ядро, около което в различни конфигурации се разполагат структури като еврозоната, Шенген. Не случайно страните от Западните Балкани са силно притеснени, че вместо членство, може да им бъде предложен някакъв заместител с доста периферно участие. Тази посока на развитие не устройва и България. Освен това в момента има изместване на европейската оптика към Западните Балкани от разширяване към сигурност. Акцентът вече не е приемането на тези страни в ЕС, а гарантирането на европейската сигурност, което в голяма степен променя подхода: от присъединяването им към по-широкия и силен субект като ЕС, те по-скоро се превръщат в обект на борба за влияние, включително и на ЕС. И е странно, ако се получи така, че двигател за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани бъдат страни като Русия, Китай, Турция, радикалният ислям и Саудитска Арабия. Защото изместването на европейския интерес в посока сигурност е именно с цел ограничаване влиянието на външни фактори в региона.

 

- Журналистите нарекоха безпрецедентно дългите заседания в Брюксел „бунт“. Той не беше ли предизвикан от опитите на Франция и Германия да се договарят зад гърба на останалите, в Осака на форума на Г-20?

- Френско-германският консенсус е задължителен, за да може ЕС да върви в една посока. Но събитията от последните години показват, че той не е достатъчен – той не отразява различните мнения. От друга страна това, което се отчита като минус на ЕС – че бавно взима решения, погледнато през тази призма, е плюс. Защото, ако не се търсеше общо съгласие, не се вървеше по метода на убеждението, а се налагаха решения, тогава френско-немският консенсус щеше да е абсолютно достатъчен. А при определени обстоятелства това би могло просто да доведе до диктат на по-силните и по-влиятелните страни. Забавянето на процеса на взимане на решение е цената, която се плаща за постигането на общо съгласие. И по-малките страни са силно заинтересовани този механизъм да бъде съхранен.

 

 

 


От категорията

Симеон Николов: "Зона за сигурност" – смокиновото листо на Ердоган

Симеон Николов-1472586819.jpg

Вестникът на неговата партия „Yeni Akit“ в деня на военната операция излезе с ...

12 окт. 2019 | 21:31

Георги Марков: Орбан загуби Будапеща, но е национален победител!

-1561186598.jpg

Грешка беше, че самият Орбан не се включи в кампанията. Отражение върху имиджа ...

14 окт. 2019 | 17:04

Валерия Велева: Способни ли сме на осмисляне, преди да сме стигнали до затриване?

-1495463781.jpg

Този език на омразата опустошава душите ни, взривява всички пътища, които можем ...

11 окт. 2019 | 15:25

Полина се върна от Испания, за да бъде доброволец в кампанията на Весела Лечева

Търновката Полина Георгиева се върна от Испания, за да бъде доброволец в кампанията на Весела Лечева-1571051823.png

Когато водя приятели тук, те виждат един прекрасен град и казват, че все едно ...

14 окт. 2019 | 14:15

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Mari Paunova


3 юли 2019 | 17:56



Не е нужно някой друг да поставя борисов в небрано лозе, той сам го прави винаги и то доста успешно, за толкова му стига умът!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Лулчев


2 юли 2019 | 22:15



Бойко Тиквата си знае урока, т.е. да ближе близалката на фюрерката Меркел, с което ще си осигури потупване по рамото, а мниторингът над България продължава и Шнген се вижда през крив макарон.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Томахавката


7 юли 2019 | 19:00



Лулчев за какво му е на обикновения масов българин Шенген


ivan


2 юли 2019 | 15:49



светът се променя....свидетели сме на ново възраждане всяка страна иска да запази идентичността си, а не да бъде част от общата маса...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


alienvv


2 юли 2019 | 17:49



само наш'те гледат да се закачат за някой...голям брат, който да им казва какво да правят....