В бюджета на Общността за следващите 7 години не са предвидени средства за разширяване

Любомир Кючуков: Перспективите за европейско членство на Западните Балкани не са обнадеждаващи

1581 | 10 юли 2019 | 14:10

Президентът Макрон директно заяви, че не може да се мисли за приемане на нови държави в ЕС преди той да се реформира, припомня директорът на Института за икономика и международни отношения


Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

- В рамките на седмица бяха проведени две срещи на върха на две европейски инициативи за Западните Балкани: „Берлинският процес“ и Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа. Не са ли те илюстрация на отлагането на присъединяването на региона към Европейския съюз?
- Първо трябва да се има предвид, че Процесът за сътрудничество на Югоизточна Европа е регионална инициатива, тя не е европейска, тя е инициатива, възникнала на Балканите и развиваща се на Балканите, разбира се с подкрепата на ЕС. Докато Берлинският процес е определено инициатива на част от страните в ЕС спрямо Западните Балкани, като и двете се вписват и отразяват процеси, които в момента се развиват в ЕС. Между другото, доста интересно е как именно тези процеси, говоря за изборите за ЕП и номинациите за ръководители на европейските институции, се отразяват върху въпроса за разширяването в посока Западни Балкани, защото те пряко повлияха и на двете срещи, за които вие говорите. Така че аз първо бих споменал няколко думи по този въпрос. Дотолкова, доколкото тези избори отразяват обществените настроения в страните-членки на ЕС, включително и спрямо разширяването, има доста видимо разделение по отношение на Западните Балкани в триъгълника на европейските институции: ЕП, ЕК и Съвет на ЕС. И в момента имаме определена неизвестност по отношение на позициите, става дума за ЕП и ЕК. От друга страна наблюдаваме достатъчно яснота, внесена допълнително в последния период и не особено позитивна за подхода на третата страна – става дума за Съвета на ЕС – там, където заседават държавните и правителствени ръководители. ЕК традиционно е най-активният защитник за разширяването на ЕС и през февруари миналата година тя прие стратегия, предвиждаща членство на страните от региона в Съюза, дори посочвайки 2025 година като достижима дата за Сърбия и Черна гора, както си спомняме. За съжаление, тази стратегия не беше потвърдена на срещата в София и не стана документ на самия ЕС. И за ЕК след последните събития въпросът е до каква степен ще има приемственост в политиката и нейния нов състав. Посланието от Брюксел беше твърде двусмислено. От една страна не беше избран холандец начело на ЕС, но пък водеща роля при номинацията на Фон дер Лайен изигра Франция. А това са двете страни, които като че ли най-активно препятстват към момента процеса на разширяване и Макрон дори директно заяви, че не може да се мисли за разширяване преди да се реформира самият ЕС. И тук, когато говорим за ЕК, интрига съществува и по отношение на това, дали ще се запази постът на еврокомисар по разширяването. Има гласове той да бъде премахнат. Ако говорим за втората институция – ЕП, едва ли могат да се очакват сериозни промени в неговите позиции. Разделителните линии по отношение на разширяването не следват идеологическите разбирания на отделните политически семейства в ЕП, а отразяват по-скоро национални интереси и подходи. И дори някои от най-евроскептичните формации като, например, партията „Фидес“ на Виктор Орбан са сред най-активните защитници на разширяването. И стигайки до третата водеща институция – Съветът на ЕС, тоест органът на държавните лидери, там за съжаление могат да се констатират четири тенденции и един факт, всички със знак минус по отношение на Западните Балкани. Когато говорим за тенденциите, имам предвид изземването на процеса на взимане на решения от ЕП към Съвета, пример за това беше номинацията на Фон дер Лайен, начинът, по който тя стана. Наблюдаваме засилване на националното, най-често на националистическото начало в ЕС при взимането на решения за сметка на общностните интереси. Изпъква също така все по-видимото разделение по линията изток-запад в ЕС и укрепване на водещата роля на Франция, която дори и Германия невинаги като че ли може и има желание да балансира. А когато говорим за факта, става дума за това, че в следващата многогодишна финансова рамка, тоест в бюджета на ЕС за следващите 7 години до 2028 година няма предвидени средства за разширяване. Тоест, резюмирайки, перспективите не са особено обнадеждаващи за Западните Балкани, а процесът като че ли е с отворен край. Тоест не е задължително той да завърши с членство.


- Защо липсва единство в европейската политика спрямо Западните Балкани?
- В момента отсъства единство по отношение на разширяване към Западните Балкани. Нещо повече – има оформяне, самата визия по отношение на Западните Балкани като че ли се променя и тя се променя видимо, защото все повече като че ли ЕС гледа на Западните Балкани през призмата не на разширяването, а на сигурността. Дори вече понятията Западни Балкани и членство в ЕС не вървят заедно, както беше доскоро. И от таз гледна точка неслучайно присъединяването към НАТО изпреварва евроинтеграцията. Но с приемането на Република Северна Македония това вече ще бъде приключена мисия, доколкото останалите три страни не могат да разчитат на присъединяване към НАТО в средносрочна перспектива. Босна и Херцеговина и Косово имат да решават проблеми с укрепването и утвърждаването на държавността си, включително и с признаването, говоря за Косово. А Сърбия по очевидни общоприети причини не кандидатства за членство в Алианса. И между другото този подход много видимо се отразява и върху политическата оптика в региона. Западните Балкани все повече се превръщат в обект на международно влияние и противоборство, включително и от гледна точка на ЕС, а не като евентуална част от важен самостоятелен субект в международните отношения, какъвто е ЕС. И се оказа, че Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия и политиката за тяхното възпиране на Балканите могат да ускорят присъединяването към НАТО, но би било изключително парадоксално, ако се разчита те да бъдат локомотив за присъединяването и към ЕС. И отлаганото даване на дата за начало на преговорите на Албания и Република Северна Македония повдига ключовия въпрос за достоверността и честността на ЕС спрямо Западните Балкани.


- Г-н Кючуков, дали интеграцията на Западните Балкани няма във времето постепенно да бъде заменена с политика на сближаване?
- Точно това е основният въпрос, когато говорим за Берлинския процес, между другото. Доколко Берлинският процес представлява път към присъединяването или по-скоро е като лекарство на заместител на членството, защото той е практически инструмент за сближаване на страните от Западните Балкани с ЕС. Между другото с ЕС, а и помежду им. Той представлява добра форма за диалог с водещите европейски държави, но от друга страна не ангажира ЕС като цяло, защото там не участва ЕС, а участват няколко водещи държави и няколко държави от региона. Приоритетните цели са регионалното развитие и сътрудничеството в сфери, имащи съвсем пряк положителен ефект за гражданите, като инфраструктура, комуникации, дигитална и енергийна свързаност, младежко образование и така нататък. Но въпросът за крайната цел остава открит и като че ли отношението на ЕС към региона е по-скоро инерционно. То е като че ли чиновническо и технократско като отваряне и затваряне на преговорни глави, но без стратегическа визия. И се наблюдава нещо, което аз наричам СПЕН – Синдром на повишената европейска недостатъчност на Балканите, което има негативен ефект върху региона. А предвид факта, че основната динамика в промяната на ЕС в момента се диктува от Макрон, а неговата визия за бъдеще на Съюза първо изключва разширяване към момента, за което вече стана дума. Но второто и което е по-важното – той вижда ЕС като структура, оформена от тясно интегрирано ядро, около което с различна степен на приближеност и в различни геометрически формати са разположени еврозоната, Шенген и различни степени на периферност на всички останали европейски държави. При това като че ли не засяга само държавите-кандидатки, става дума за Западните Балкани, но и някои настоящи държави-членки.


- Това отношение на ЕС, липсата на ясна политика към Западните Балкани няма ли постепенно във времето да изтощи очакванията на страните от региона и такива процеси като този за сътрудничество в Югоизточна Европа да изгубят значението си?
- Тази опасност съществува, защото умората от разширяването, за която се говори от доста време в Европа, започва да се проявява не само в страните членки, но още повече в страните кандидат-членки, които наистина полагат много сериозни усилия, за да изпълнят това, което се изисква от тях, необходимите критерии за сближаване към съюза. И от друга страна, при всеки доклад за напредъка се появява нов списък със задачи, които те трябва да изпълнят и който на определен етап изглежда по-скоро като претекст за допълнително отлагане на присъединяването. И това води не просто до липсата на импулс за реформи в правителствата, но води до определено недоверие сред гражданите в обществото, което в перспектива може да има негативен ефект. Що се отнася до регионалното сътрудничество и конкретно до процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, аз бих казал, че реално наистина има две ключови понятия, определящи стабилността и развитието на полуострова – интеграция и принадлежност. И докато под интеграция се разбира членството в Европейския съюз и НАТО, то под принадлежност се има предвид развитие на регионалното сътрудничество. И Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа е именно този инструмент. Между другото, тук ролята на България е безспорна, от идеята за самото му създаване до разработването на концепцията за създаване на своеобразна мрежа от мрежи, която да обхваща все повече области и да създава тази здрава основа, която да позволи сътрудничество дори и при съществуващите междудържавни отношения. За съжаление обаче след присъединяването си към Европейския съюз България като че ли постепенно се отдръпна от региона и на практика трудно се проследява ясна българска политическа визия за развитието му. Свидетелство за това, за огромно съжаление е дори обстоятелството, че България пое председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа само година преди да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Но тогава като че ли тя все още не беше разбрала, че присъединяването на Западните Балкани към съюза ще бъде неин приоритет. Затова тази тема на практика отсъстваше от дневния ред на нейното регионално председателство. Регионалното сътрудничество е важно и то от една страна, не може да бъде заместител на членството в Европейския съюз; от друга страна, то създава тази основа, която би могла първо, на многостранна основа да тушира част от двустранните проблеми, и второ, да подготви региона като цяло за присъединяване към Европейския съюз. И от тази гледна точка, то фигурира като ключов елемент както в стратегията за присъединяване към Европейския съюз, така и в целите на страните от региона, защото в крайна сметка само разтварянето на всички натрупани от векове исторически, етнически, религиозни, културни и всякакви други, териториални проблеми на Балканите в една по-голяма общност, каквато е ЕС, където доскоро дори границите бяха ирелевантни, може да даде дългосрочно решение на двустранните проблеми. Регионалното сътрудничество е пътят в тази посока.


- Трябва ли да се изработи отново европейска стратегия за Западните Балкани, и то такава, която да бъде приемлива и за Европейския съюз и страните му членки, а и за региона? И, ако такава стратегия се изработи, коя държава би могла да бъде инициатор за нейното създаване? Възможно ли е това да стане България?
- Такава стратегия има, при това има няколко документа, които търпят развитие. Най-пълният документ в това отношение е т.нар. Солунски дневен ред през 2003 година по време на гръцкото председателство, който много ясно разписва целите и приоритетите на присъединяването на целия регион към Европейския съюз. Впоследствие постепенно, за съжаление, като че ли обединението на континента започна постепенно да отива на заден план в дейността на Европейския съюз и това се отрази, включително и през последните години. Българското председателство имаше за цел именно това – да съживи, да реанимира Солунския дневен ред и да му даде тласък. Това беше целта и на стратегията на Европейския съюз, за която стана дума, приета три месеца преди срещата в София през май миналата година, която беше наистина много амбициозен проект. България направи възможното. Тя изведе достатъчно напред в дневния ред на Европейския съюз Западните Балкани, но по-скоро през призмата на събитийността и през призмата на сигурността на региона. Докато самият документ, приет в София – декларацията, беше стъпка назад. Стъпка назад по отношение както на Солунския дневен ред, така и на февруарската стратегия от 2018 година на Европейската комисия. Защото в Софийската декларация отсъстваха две ключови понятия – там не се говореше за членство и там не се говореше за разширяване. Там се говореше единствено за европейска перспектива на страните от Западните Балкани. А всеки, който е запознат с терминологията на европейските институции, знае, че това е най-ниската степен на ангажираност спрямо региона и тази формулировка към момента се употребява спрямо Косово. Всички останали страни са много по-напред в процеса на присъединяване, включително две страни водят преговори и са затворили редица преговорни глави. Става дума за Сърбия и Черна гора.


- А дали е възможно изготвянето на нова стратегия в новата Европейска комисия?
- Тук по-скоро би следвало да се говори отново за възстановяване интереса и подхода на Европейския съюз към Западните Балкани. Аз по-скоро съм твърде скептичен, с оглед развитието в самия ЕС, че подобен не просто документ, а подобен подход може да бъде възстановен в настоящия момент и в краткосрочна перспектива. Всички политически тенденции в Европейския съюз в момента сочат, че разширяването, поне за известен период, няма да бъде сред приоритетите на Брюксел. И тук ключово е да се запази жив процесът, защото трябва да се направи много ясно разграничение между акта на членството и процеса на присъединяване. Дотолкова, доколкото процесът трябва да бъде запазен жив, той трябва да продължи да тече с ангажираност и от двете страни. Защото, както и България имаше възможност да се убеди, процесът продължава и след акта. Тоест след формалното членство ние продължаваме все още да работим по покриване на част от изискванията.


- А какви биха били реалистичните инструменти за политиката на сближаване в настоящата криза на Европейския съюз?
- Първо и най-важно, ЕС не трябва да губи своята достоверност пред страните от Западните Балкани. Тоест, от една страна, той не трябва да създава неоснователни очаквания, и от друга страна, трябва да бъде достатъчно честен спрямо страните от Западните Балкани и да изпълнява своите ангажименти, които е поел. Тоест процесът трябва да тече. Трябва постепенно да се извървяват тези стъпки, които са необходими както от гледна точка на вътрешните реформи, така и от гледна точка на диалога. Затова е важно Албания и Република Северна Македония да получат възможност да направят следващата стъпка. Защото примерно вече повече от 10 години Европейската комисия констатира, че Република Северна Македония е извършила всичко, което се изисква от нея, за да получи дата за начало на преговорите. Комисията констатира, съветът не дава тази дата. Тоест тук се получава ситуация, при която действително страните от региона започват да си задават сериозно въпроса: доколко намеренията на Европейския съюз са искрени. И второ, всичко това, което се прави в рамките и на Берлински процес, и в общите усилия за сближаването на региона, трябва да продължи, защото това е елемент от подготовката за членство, с ясното задължително условие още веднъж, че това не трябва да бъде заместител на самото членство.


- Вие сте лектор на Балканската лятна академия в Банско, където ви намирам и чиято водеща тема е интеграцията на Западните Балкани. Какви други теми се обсъждат на академията?
- Обсъждат се много теми, дотолкова, доколкото това е академия, където основната тема е публичната политика. И там участват представители на държавните администрации на страните от Западните Балкани. Но извън конкретиката на темите, темата ЕС е доминираща. Тя преминава през всички плоскости и през всички теми, защото тя очертава хоризонта. За страните от Западните Балкани това на практика е доминантата и в политическите отношения, и в работата на държавната администрация. И затова тези тенденции, за които говорихме тук, създават една не особено добра атмосфера сред страните от Западните Балкани и лишават като че ли региона от по-ясен хоризонт.

 


От категорията

Георги Атанасов, който не даде последна дума на Живков: Завладя ни омразата и нагонът към разрушение

Георги Атанасов, който не даде последна дума на Живков: Завладя ни омразата и нагона към разрушение -1573556326.jpg

Бай Добри Джуров ми разказваше след това, че бил доста притеснен как ще ...

12 ноем. 2019 | 12:59

Славчо Трънски първи развенчава Живков седмица след пленума: Плуваше във фалша на своето божество!

Славчо Трънски като депутат в Народното събрание-1573571653.jpg

Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки ...

13 ноем. 2019 | 14:30

Никакъв народен гняв няма да избухне отдолу! Това показват изборите за шефове на общинските съвети

-1542800136.png

Управляващата партия ще черпи сили не само от собствените си резултати на ...

14 ноем. 2019 | 16:33

Акад. Георги Марков: Основният подбудител на бомбардировките над София е Уинстън Чърчил

-1553175690.jpg

Англо-американските бомбардировки са едно военно престъпление, категоричен е ...

14 ноем. 2019 | 11:38

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.