Регионът на Западните Балкани страда не от много Русия, а от малко Европа

Любомир Кючуков: България отваря на Македония пътя към НАТО

2085 | 5 авг. 2017 | 09:39

От ключово значение тук е българската позиция да се определя от два водещи критерия: да обединява, а не да разделя; да мисли за Македония като за хора и граждани, а не като за територия.


Как ще се развиват отношенията с Македония след подписването на договора за добросъседство и какво е бъдещето на Западните Балкани. Тези въпроси коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш зам.-външен министър.

 

- Господин Кючуков, като човекът инициирал и предложил на македонската страна през 2008 г. първия проект за Договор за добросъседство между България и Македония, каква е вашата оценка - какво го прави исторически?

- Договорът е важен, но развитието тепърва ще определя неговото място в историята. Той не принадлежи на една партия или правителство, той е резултат от усилията на българската външна политика в продължение на десетилетие. Договорът беше в интерес на България, той беше необходим и на Република Македония. В двустранните отношения са важни не събитията, а процесите. И значението на договора е, че той може да отпуши процес като същевременно постави развитието на двустранните отношения в една правно ангажираща рамка.

 

- Защо документът бе парафиран едва сега, какво го спираше?

- Политическата еволюция на „модела Груевски" постепенно затваряше Република Македония. Този модел залагаше на консолидация на основата на обособяването и противопоставянето: международно - спрямо нейните съседи и външния свят като цяло; вътрешно – чрез политическо и етническо разделяне. Затова подписването стана възможно едва след смяната на правителството в Скопие. От друга страна, българската позиция също не беше достатъчно последователна. За известен период от време България се дезинтересира от договора (а и от региона като цяло), а впоследствие превърна договора от инструмент в самоцел, поставяйки го като предварително условие. По този начин до голяма степен беше наложена рамка на развитието на сътрудничеството извън чисто политическата сфера – в областта на икономиката и бизнеса, културата, контактите между хората.

 

- Как виждате развитието на отношенията между двете страни занапред? Ще проработи ли наистина договорът и имат ли двете страни "заедничко" бъдеще?

- И след подписването му Договорът продължава да бъде инструмент – за изчистване на спорните въпроси и позитивно развитие на отношенията. От ключово значение тук е българската позиция да се определя от два водещи критерия: да обединява, а не да разделя; да мисли за Македония като за хора и граждани, а не като за територия. Защото македонизмът е този, който се стреми да гради нов идентитет върху отграничаването и който профитира от всеки публичен скандал между двете страни. Ако хората от двете страни на границата започнат взаимно да се мразят, това означава, че македонизмът е победил. В интерес на България е да се премахват всички бариери за общуване и сътрудничество между хората, така че гражданите и на двете страни да се чувстват у дома си навсякъде на тяхна територия.

 

- Какво отражение ще има този договор на македонската вътрешна политика - укрепва позициите на Заев или на Груевски?

-Подписването на Договора определено укрепва позиците на сегашното македонско правителство в международен план. Същевременно във вътрешен план той се използва от сегашната опозиция за още по-дълбоко разцепление на македонското общество. Като този път то не е етническо, защото албанските партии като цяло приветстват подписването на договора, а политическо – вътре в славянската част на обществото. За да укрепи своите вътрешнополитически позиции, на сегашното правителство ще бъдат необходими преди всичко реформи – както в икономическата сфера, така и на съдебната система, за борба срещу корупцията, но преди всичко за решаването на социалните проблеми на хора – прекратяване на обедняването, социална сигурност и перспектива.

 

-Международната общност нарече решението на двете страни "вдъхновение" за целия регион. Така ли е?

-Реакцията на международната общност е отглас по-скоро на латентните притеснения в Европа от съществуващите напрежения на Балканите. Които не на последно място се дължат и на загърбването на региона от страна на ЕС, от превръщането на разширяването от стимул в инерционна величина. И международната общност също е в дълг на региона – достатъчно е само да споменем бежанската криза, когато ЕС очакваше и изискваше от страните от Западните Балкани да поемат отговорности за цяла Европа, без да им е осигурил съответния ресурс – не само икономически, но и политически.

 

-Възможно ли е нашият пример да подтикне и други страни от Балканите с неразрешени въпроси да пристъпят към намирането на компромис?

-Сам по себе си такъв двустранен договор не би могъл да има пряк ефект върху отношенията между други държави. Но той влияе върху общия политически климат в региона, създавайки една по-благоприятна обстановка на диалог и компромис. От тази гледна точка той е важен за Р Македония, защото ще ѝ позволи да съсредоточи усилията си върху разрешаването на спора за името с Гърция.

 

- Можем ли вече да кажем, че Балканите не са "буре с барут"?

-Едно от най-важните условия, позволили подписването на Договора, е тревогата в Брюксел и Вашингтон за влошаване средата за сигурност в региона. С отлагането на перспективата за еврочленство за неопределено време страните от Западните Балкани загубиха ключови баланси, осигуряващи както вътрешната им стабилност, така и сигурността на региона. Утвърждаването на тяхната първа държавност за страни като Македония, Босна и Херцеговина и Косово обективно бе съпроводено със засилени националистически тенденции – доколкото те трябваше да градят граници и да утвърждават суверенитет. Същевременно подготовката за присъдиняване към ЕС предполага готовност за премахване на граници и отдаване на суверенитет. Когато тази перспектива избледня, национализмите започнаха да доминират. И за обръщане на тенденцията ще можем да говорим едва след като регионът като цяло споделя еврочленството – разтваряйки вековните исторически, етнически, религиозни, културни и т.н. противоречия в една по-широка общност.

 

-Какво може да направи България за Западните Балкани по време на председателството на ЕС?

-За съжаление България задълго бе абдикирала от региона. Извеждането на Западните Балкани като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС е важна стъпка. Но това не може да бъде просто тема на председателството, а приоритетът ще остане етикет, ако не се изпълни със съдържание. Това, което българското правителство би следвало да формулира, са политики. Според мен те трябва да включват разработването на достатъчно ясна във времето и постижима като задачи пътна карта за присъединяване към ЕС. Освен това България следва да се опита да навакса пропуснатото през миналата година по време на Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – основният регионален формат. И да генерира регионален дебат и подходи по редица общи проблеми – сигурност, миграция, енергетика, екология, туризъм и т.н. Не на последно място – да активизира двустранните си отношения с всички съседи.

 

Председателството издига институционалната тежест на страната и тя има шанс отново да започне да прави външна политика и да си възстанови мястото на фактор в региона. С други думи – да заложим, формулираме цели и заложим процеси, които ще останат и след юни 2018 г.

 

-Как е разпределено влиянието на САЩ и Русия на Балканите понастоящем и къде в тази координатна система са разположени Македония и България?

-Регионът страда не от много Русия, а от малко Европа. Налице е явление, което аз наричам СПЕН – Синдром на повишената европейска недостатъчност. Русия няма политическия и икономически ресурс (извън енергетиката), нито идеологическата алтернативност, за да отклони страните от региона от ясно декларираната от всички цел за европейска и евроатлантическа интеграция. Но Русия придобива вторична, изкуствена алтернативност, възползвайки се от дезинтересирането на Брюксел. Тук е важно да се отбележи значението на членството на Р Македония в НАТО – като гаранция за стабилността на страната и предотвратяване на външна политическа намеса – при това не само от изток, но и от страна на страни-членки на самия алианс: както съседки на Р Македония, така и регионални и глобални играчи.

Затова по настояване на България има решение на НАТО, според което на Р Македония няма да се налага повторно кандидатстване след решаването на спора за името, а директно ще се пристъпи към процедурното и техническо осъществяване на присъединяването.

 

Интервю на Красимира Темелкова, в. Стандарт



От категорията

Стефан Цанев в "Заговорът на Калигула": Народът е онемял! Научил се е да търпи и да ръкопляска!

Стефан Цанев -1508429571.jpg

Онемели са народните трибуни, онемели са поетите. Любовта към свободата се ...

19 окт. 2017 | 18:11

Валерия Велева: Кога ще се умори Корнелия Нинова?

-1448546816.jpg

Грешката на Нинова е, че когато пое партията, спести и на обществото и на ...

15 окт. 2017 | 19:35

Как бяха спечелени Балканите: Историята на успеха на турската външна политика

-1505996699.jpg

Анкара се превърна във важен играч на полуострова, сочи анализ на National ...

19 окт. 2017 | 14:31

Австрия върви по острието на бръснача, коалицията с десницата е опасна за Европа

Снимка БГНЕС-1508393104.jpg

По-твърда позиция по отношение на имиграцията ще принуди страната да се движи в ...

19 окт. 2017 | 09:04

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


мирослав


5 авг. 2017 | 12:19



ние сме само използвани....както винаги!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.