Сн. Министесртво на туризма

В резерват ,,Мадара” функционира археологически музей, представящ историята на селището през всички епохи на човешкото развитие

Мадарският конник - единственият скален релеф в Европа

3698 | 6 май 2021 | 17:04

Според историците, изучаващи по-подробно периода на Първото българско царство, релефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, капища, дворцови и жилищни сгради, и други постройки

Сн. Министесртво на туризма-1619518158.jpgМадарският конник - единственият скален релеф в Европа-1619518031.jpgМадарският конник - единственият скален релеф в Европа-1619518013.jpgМадарският конник - единственият скален релеф в Европа-1619517914.jpgМадарският конник - единственият скален релеф в Европа-1619517907.jpgСн. Уикипедия
-1619517897.jpgМадарският конник - единственият скален релеф в Европа-1619517885.jpgСн. Уикипедия-1619517870.jpg

Разходката в славното минало на страната ни с рубриката „Открий красотите на България с Епицентър.бг” продължава. Днес ще ви разкажем за мястото, което трябва задължително да бъде посетено от всеки българин – глобалният символ „Мадарският конник”.

 

Културно-историческата стойност на монумента е огромна. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие. За такъв е обявен през 1979 г. на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор. Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на организацията.

 

Самият историко-археологически резерват е създаден около две десетилетия по-рано – през 1958 г. и в неговите граници се намират обекти от различни епохи с изключително значение за българското културно наследство. Сред тях са Мадарската крепост, римска вила, старобългарска баня, две пещери, като за едната има сведения, че е ползвана като тракийско светилище през 4 - 3 век пр. н.е., скален манастир и други.

 

Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Съществуват различни хипотези относно произхода на името Мадара. Някои историци смятат, че то е свързано със старогръцкото прилагателно „мадарос” със значение на „гол”, ”плешив”, „безлесен”. Други залагат на старобългарския произход на името, според който то означава Свещена скала, Свещено място.

 

Пантеонът на целия комплекс пък несъмнено е самият средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България.

 

Мадарският конник е и основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение Национален историко-археологически резерват „Ма̀дара“. Той се намира близо до едноименното село, на 18,2 км. от Шумен, но в по-голямата си част се разполага на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.

 

Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи сравнително късно - през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа.

 

Самият исторически паметник представлява скален релеф, изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 м. Стръмни стъпала вляво от него водят до Ма̀дарското плато. Размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло от източен кавказки тип. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле.

 

Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на тракийски конник.

 

Изследователите са картегорични, че релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан Тервел (701 – 721 г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг.

 

Според историците, изучаващи по-подробно периода на Първото българско царство, релефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, капища, дворцови и жилищни сгради, и други постройки.

 

Има и втора хипотеза, според която е възможно Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и петрологичните изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето.

 

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Вероятността те да са изсечени преди царуването на Тервел – още по времето на създателя на Българската държава, хан Аспарух, са съществени. Освен това важен е и надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

 

През ХІV в. в Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от по-големите пещери била използвана като църква. Това е съществуващият и действащ днес скален параклис ,,Св. Пантелеймон”.

 

След падането на България под османска власт (края на XIV в.) Мадара загубва своята идентичност на уникален културен, култов и административен център с държавно значение. До ХVІ в. блестящите дворци и паметници от древността и средновековието били сринати до основи. Непокътнат останал единствено Мадарският конник.

 

В резерват ,,Мадара” функционира археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г. Експозицията включва над 350 оригинални находки от района на Мадара.

 

Както споменахме, в подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества.

 

Още древните траки я превръщат в светилище – нимфеум. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и римляни, поради граничната зона. Светилищата на север от Хемус остават сравнително непознати за античните автори, като изключим Хелис и зафиксирания там култ към Залмоксис.

 

По времето на траките в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-ото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

 

В комплекса Мадарски конник може да бъде разгледан и раннохристиянски манастир. Той се намира на полегата поляна, с изглед на север. Той е твърде мащабен и с явни свидетелства за разкош (допреди да бъде разграбен от иманярите).

 

На около 3 километра от Мадарския релеф в посока към Каспичан още преди 1944 година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността „Кирека“. Уникалността ѝ е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.

 

Повече от 20 години археологическият музей в Мадара беше затворен поради липса на средства за ремонта му. Притежание на музея са неолитни оръдия на труда и един от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство. След ремонт понастоящем (2008 г.) е отворен.

 

Териториалният обхват на резервата се припокрива със защитената територия Мадарски скални венци. Землището е известно и със скалния си манастир от 14 – 15 век, с десетки скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40 – 50 метра). Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над два века.

 

Освен това площта от 3691,336 дка на скалните венци е обособена като защитена местност на местообитания на петрофилни и защитени животински видове и находища на редки растителни видове.

 

Над 30 указателни, обяснителни табели и пана са разположени на възлови места в резервата. А атрактивна екопътека, обозначена с указателни табели, води началото си от самия обект.

 

Екопътека "Мадарски конник" е с дължина около 4 км. Началото й се намира на около 20 м в ляво от стълбите към конника. В първата си част екопътеката върви през малка горичка с много постепенно и плавно изкачване към билото.

 

Първа по пътеката може да се види самотна скала наречена "Самотницата". Продължавайки по маршрута, който е много добре маркиран с табели се стига до първата пешера - Черната дупка, а продължавайки по коритото на прeсъхнала река, се открива прекрасна гледка - Сухият водопад. Веднага след него ни посреща Дядодимовата пещера - тихо местенце на билото с нейните обитатели – прилепите. Пътеката ни извежда след час ходене на билото на Мадарския конник и Мадарската крепост, от където се откриват прекрасни гледки. След като запалим свещ в базиликата, която се намира в крепостта, ще се слезнем надолу по напълно обезопасени стъпала изсечени в самата скала. И ще се озовем на мястото с най - силна концентрация на енергийни полета в района - езическо светилище - камък ограден със зид. Там, върху този камък жрецът е извършвал жертвоприношения в името на бог Тангра.

 

„Ако търсите вълшебен рай, елате в Мадара през май“ пише в напевен ритъм Васил Маринов в „Свещената Мадара”.

 

И има право! Мястото е известно още от древността с митичната си сила, лечебните извори и омайната природа. Скалните светилища, запазеният и до днес храм „Св. Панталеймон” и многобройните исторически паметници пазят тайнствена енергия. Мадара нашепва за отминали времена, а уникалната панорамна гледка е същинско олицетворение на възраждащата се природа. Всичко това привлича поклонници от стотици години. Така е било през древността, през Средновековието, така е и днес.


Намери своята история

От категорията

Състоянието на Пеле се стабилизира, скоро го местят в обикновена болнична стая (Снимка)

-1426950076.jpg

Проблемът е бил открит при рутинни медицински прегледи. Бизнес мениджърът на ...

14 септ. 2021 | 14:25

Григор Димитров със сериозен срив в световната ранглиста

-1601569423.jpg

№1 в света продължава да бъде загубилият на финала на US Open Новак Джокович, ...

13 септ. 2021 | 11:52

Борислав Михайлов беше предложен за президент на БФС от "Локомотив" София

-1422025868.jpg

Като основен конкурент на Михайлов се очертава Димитър Бербатов. Неговата ...

23 септ. 2021 | 15:08

Бербатов: 20 дни преди конгреса няма правила за провеждането му

-1619529987.png

За съжаление това, което предвижда уставът на федерацията, не е достатъчно, за ...

23 септ. 2021 | 15:04