Симеон II посреща един от най-богатите хора на света - Карим Ага хан

Родният политически елит вече е обзет от треска – какво да подари на височайшия юбиляр

Симеон II посреща един от най-богатите хора на света - Карим Ага хан

44105 | 12 юни 2017 | 13:16

400 гости с български вина за юбилея си на 16 юни. Българската кухня ще доминира на приема.

Симеон II посреща един от най-богатите хора на света - Карим Ага хан-1497271442.jpg-1464357537.jpg

На 16 юни Симеон II навършва 80 години и ще посрещне 400 гости от цял свят в парка на двореца „Врана“.

 

Родният политически елит вече е обзет от треска – какво да подари на височайшия юбиляр. Известно е, че Симеон има богата библиотека и е любител на историята.

 

Сред гостите ще бъде една изключително интересна личност - Карим Ага хан, духовният водач на 20 милиона мюсюлмани исмаилити, един от най-богатите хора в света. Той разполага с 10 млрд. долара, притежава 600 състезателни коне и има жилища на пет континента. Ще дойде и неговият брат Амин Ата Хан.

80-годишният Ага Хан и неговият брат са приятели на Симеон от детството му. Ага хан, чието истинско име е Саид Карим ал Хюсейни,  получава титлата „височество“ от кралица Елизабет II, а последният шах на Иран – Мохамед Реза Пахлави го удостоява с титлата „кралско височество“. Ага Хан е основател на курорта Порто Черво на италианския остров Сардиния, известен е и с благотворителната си дейност. Притежава богатства, равняващи се на теглото му, изчислено в диаманти. Преди години Ага Хан плати 87 млн. долара, за да се разведе с втората си съпруга, бивша поп певица Бегум Инаара Ага Хан, написа The Daily Telegraph. Това е най-голямата сума за развод, плащана  някога във Франция. При развода с първата си съпруга Ага Хан плаща едва 32 млн. долара на майката на трите му деца.

 

От Испания за юбилея на Симеон ще пристигне кралица София, съпругата на абдикиралия крал Хуан Карлос.

Сред гостите на тържеството на царя ще се откроява още една интересна личност – единственият жив пряк потомък на турския султан Мурад V Осман Саллахадин Османоглу, който живее в Париж.

 

От съседна Румъния ще дойдат принцеса Маргарита и принц Раду, от Сърбия- принц Александър и принцеса Катарина, от Албания- принц Лека и принцеса Елия, от Черна Гора –принц Никола. Ще има гости още от Гърция, Австрия, Швеция, Египет и други страни.

 

Със сигурност градинското парти в парка „Врана“ ще опъне нервите на НСО не само, заради присъствието на монархическия елит на Европа. Очаква се на празненството да дойде премиерът Бойко Борисов, чиято фирма „Ипон“ охраняваше царя при завръщането му в България. Политическата кариера на Борисов започна по време на управлението на НДСВ.

 

Със сигурност благопожеланията си на рожденика ще поднесе и президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Неотдавна Сакскобургготски и Борисов бяха лектори на семинара „Европа отново на път“, организиран от Станишев.

 

Менюто във „Врана“ ще бъде скромно, но изискано. Вината – само български. Царят не пропуска случай да запознае чуждестранните си гости с българските вина, казват от екипа му. Така беше и на сватбата на Калина в Боровец, където на гостите бяха поднесени шопска салата и мусака.

 

Въобще, Симеон няма нужда да впечатлява с разкош и да организира приказни събития. Защото самият негов живот е като приказка, понякога тъжна, друг път - весела, изпълнена с неочаквани обрати.

 

За него със сигурност ще пише в енциклопедията. Не само в българската. И в британската. Той е човек, който на шест години става държавен глава, а на 68 – министър-председател на своята страна.

 

Титлата Негово Величество Симеон Втори е историческа, България отдавна е република, но Симеон я носи с респект, заслужен дважди. Веднъж по силата на неговото рождение в царския дом, втори път – за дейността си след като се завърна в родината.

 

След обявяването на България за република царското семейство, подобно на други владетелски домове в Европа, заминава в изгнание. Симеон никога не се отказва от родината си, нито от верността към Бога и Търновската конституция. На 16 юни 1955 г., когато навършва пълнолетие, Симеон отправя първия си Манифест към народа. И в него подчертава, че Търновската конституция никога не е била отменяна. Че тя „продължава да живее като заветен идеал в съзнанието и чувствата на всеки българин“, защото „никой конституционен закон не може да бъде изменен, допълнен или отменен, освен по реда предвиден в самия него“.

 

„Напускайки Родината, аз не абдикирах от българския престол. Поради това и по силата на Търновската конституция, аз и сега съм обвързан с тежката мисия предопределена ми от Провидението“, посочва Симеон в манифеста.

 

Затова завръщането му в родината на 25 май 1996 г. събужда споровете за формата на държавно управление – република или монархия да бъде България. Които всъщност започват още в началото на демократичните промени на 10 ноември 1989 г.

Обратният път на Симеон към родината не е лек. Нещата не се случват, както сега биха си ги представили младежите, свикнали откакто са се родили да го виждат по новините, - взел самолета от Мадрид и дошъл.

 

На 20 ноември1995 г. 101 интелектуалци се подписват под писмо до Симеон II, с което го канят да участва в дискусия по проблемите на страната. Посланието завършва с думите: “Считайте го като призив и покана за ваше посещение в страната в удобно за Вас време.” Сред тях са д-р Александър Табаков, проф. Александър Чирков, проф. Ангел Венедиков, Асен Ошанов, Андрей Чапразов, Борис Димовски, Георги Чапкънов, Георги Липовански, акад. Марин Големинов, проф. Павел Герджиков, Радой Ралин, Лили Иванова, Константин Коцев, Милчо Левиев, Тодор Колев, Невена Коканова, Цветан Владовски, Петър Вучков, Иван Яхнаджиев, Теодоси Спасов, Александър Сталийски, Коста Цонев, Петър Ступел и др.

 

Негово величество отговаря на 12 декември 1996 г.

 

Безграничното ми желание да видя пак България като съзнателен човек, а не с детски очи, заедно с вашия призив и настояването на толкова много сънародници, ме доведоха до заключението, че е дошло време да сторя именно това, да се завърна там, където съм се родил. Въздържал съм се досега, тъй като съм се ръководел не от импулсивно желание, а от решимостта ми да поставя над всичко останало спокойното и мирно протичане на демократичните процеси в Родината, пише той на поканилите го интелектуалци.

 

Погрешно би било да се гледа на моето евентуално присъствие през призмата както на архаичните политически предразсъдъци, така и на илюзорните очаквания. Чувствам, че устояването на твърди позиции у някои политици ги превръща в заложници на постоянния им електорат и с това не допринасят за постигането на националното помирение. Без него нещата не могат да се подобрят, а аз съм твърдо убеден във възможностите на народ като нашия, ако бъдат поставени интересите на България над личните!“, се казва още в писмото му. Тези кратки думи показват колко тънко чувства политическите настроения Симеон, дори когато е далеч от страната. Как познава душата на народа.

 

В средата на 90-те двете най-големи политически сили у нас са БСП и СДС. Управлява правителство на социалистите, начело с Жан Виденов. Лидер на СДС е Иван Костов.

 

Червените на няколко пъти обсъждат темата „какво да правим с бившия цар“ на заседания на пленума. На едно от тях излизат със следното решение, което пред медиите огласява Георги Първанов: Бившият монарх трябва да отговори публично на няколко въпроса - дали признава конституцията, републиканската форма на управление и референдума от 1946 г., да обясни за историческото наследство на династията.

 

Докато позицията на червените е обяснима – все пак БСП е наследница на партията, която изгони царското семейство – БКП, суматохата в сините редици е по-трудна за разбиране.

В интервю за „Труд“ Иван Костов, лидер на СДС, заявява общо, че за синята коалиция посещението на Симеон II е важен фактор във фактическата политика на България. Ето защо за СДС било много важно каква ще бъде организацията на посещението на Симеон II и участието на сините в нея.

 

Костов не е много активен по „царската линия“, за разлика от заместника си в партията Васил Гоцев, например.

Години по-късно, след окончателното завръщане на Симеон, ще стане ясно, че в СДС винаги е имало две линии, които условно могат да бъдат наречени монархическа и републиканска.

 

Но това предстои. А на 25 май 1996 г., когато за пръв път стъпва на родна земя след 50 години в изгнание, Симеон е посрещнат като цар. Хиляди изпълват площадите и искат да го видят.

 

А Симеон иска да види народа, а персонално само един човек. Патриарх Максим. Главата на църквата, когото левите церемониално почитат, а десните под сурдинка наричат човек на ДС и БКП.

Като премиер Симеон Сакскобургготски ще използва само веднъж репресивната сила на държавата – за да ликвидира разкола в Българската православна църква и да утвърди единството й, начело с патриарх Максим.

 

Днес никой не пита има ли Симеон намерение да върне монархията, нито чий гражданин е. Но в края на 90-те не е така. Монархът на няколко пъти, лично и чрез прессекретарите си, обяснява, че никога не е имал друго гражданско, освен българското. Завръщането му се пада в година на президентски избори и поражда въпроса дали пък не би се кандидатирал за държавен глава. Той отговаря, че априори не изключва никоя опция, но никога не бил казвал нещо по-категорично от това. Това бил въпрос на личен избор, на лично мнение и като му дойдело времето, щял да реши.

 

Симеон II неколкократно подчертава, че не е турист в своята страна. Защо ли? Защото Висшият съвет на БСП поставя въпроса като какъв се връща. Според червените преди да пристигне в България, Симеон II трябва да посочи ясно като какъв идва. През 96-та социалистите не му се радват, за мнозина в червените редици той е гражданинът Симеон Борисов. Сред тях е и премиерът Жан Виденов. Завръщането на Симеон сварва Виденов на посещение в Китай и Виетнам. На летището, запитан от репортерите дали ще се срещне с него, министър-председателят е откровен. Заявява, че не проявява интерес към завръщането на г-н Борисов.

Тогава, през май 1996 г., времето на Симеон още не е дошло. А той самият обича да подчертава, че всичко се случва когато му дойде времето.

 

Социалистите падат от власт след ужасна криза, идват сините. Вкарват икономиката в ред, но не постигат стабилност, страната остава разделена, но копнееща за спокойствие и сигурност.

 

И точно тогава идва времето на Симеон. През пролетта на 2001 г. той отново се завръща. Тогава управлява СДС и става ясно, че и сините, както по-рано червените хич не му се радват. Носят се легенди за това, че Симеон не искал да е премиер, искал да е президент, но доминираният от СДС Конституционен съд го препънал, защото не изпълнявал условието за уседналост – да е живял през последните пет години в страната.

Така се стига до 6 април 2001 г. На тази дата Симеон произнася реч, която поражда огромни надежди. За щастлив, спокоен живот. Симеон обявява: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“

 

Всъщност словото, което произнася на поляната пред резиденция „Врана“ е слово на държавен глава, не на партиен лидер. Защото ключовите думи в него са думи на обединение.

Най-вече тези за 800-те дни.

 

Симеон обещава „скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности“ и „въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията“.

 

Неговото Национално движение Симеон Втори печели изборите. Получава близо два милиона гласа и 120 мандата в Народното събрание. Абсолютното мнозинство му открадват „ментетата“ - Коалиция „Симеон II” и Национално обединение за цар Симеон Втори, които получават, съответно, 3,44% и 1,7% от гласовете (или общо 234 812 гласа!). Интересно е да се отбележи, че тези неизвестни до този момент формации се нареждат на шесто и седмо място в изборната класация, изпреварвайки дори Евролевицата. Това говори за две неща: първо, за огромното доверие, което предизвиква Симеон; второ, за огромната енергия, задействана срещу него.

 

След изборите Симеон Сакскобургготски става премиер. Политическите умове отново са развълнувани – да видим ще се закълне ли в конституцията. Симеон се заклева. С ръка върху Библията и в присъствието на патриарх Максим. Това е първият път, когато главата на църквата благославя държавното управление. Сега вече е традиция, която не учудва никого.

 

Управлението на НДСВ връща спокойствието в страната, градусът на политическата конфронтация спада. Икономиката върви нагоре. Но проблемът с корупцията остава и НДСВ губи следващите избори. Печели ги БСП, но недостатъчно, за да състави самостоятелен кабинет. Правителството на тройната коалиция (БСП – НДСВ – ДПС) има трудна съдба. Конфронтацията вътре в кабинета между министрите на БСП и на НДСВ е едва ли не на всяко заседание. И не е ясно дали кабинетът би изпълнил мандата си, ако не бе Симеон. Той действа като конституционен монарх, какъвто е възпитан да бъде, с други думи – зачита законите и реда на първо място. И е глух за разправиите и интригите.

 

Успява да запази спокойствие дори по време на скандала с т.нар. царски имоти. Държавата първо му връща бащинията, както самият цар неведнъж се изразява, а после започва дела, за да му я отнеме.

В интервю за Епицентър.бг, той изповяда: „Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук.“

 

Заради тежестта, която запазва в политическия живот, всеки път, когото се зададат президентски избори, Симеон продължава да е спряган като евентуален кандидат.

Знаете ли, амбициите са може би за хора, които търсят такъв пост и им се струва, че по този начин стигат до върха. Аз съм започнал в обратната посока – бил съм там. Подобна длъжност изобщо не ме изкушава, особено на моята възраст. Всяко нещо си има момента, човек трябва да си знае и възможностите – интелектуални, физически и други“, казва той пред сайта „Актуално“ преди една година.

 

И наистина е прав. В началото на 90-те имаше спорове как да го наричат. Дали с аристократичното Сакскобургготски не се признават някакви монархически права?! Дали да не бъде просто Борисов. После дойдоха съмненията дали е достатъчно лоялен към републиката.

 

Днес това е история.

С дейността си като премиер, със самото си присъствие в българския живот, с независимата си позиция по отношение на геополитиката, в душите на българите Симеон, макар и без корона, стана Негово Величество. Защото е компасът, който показва как се движим към идеала, но и доколко му съответстваме - България да бъде европейска страна, наравно с другите европейски нации.

 

На 16 юни Негово Величество чества 80-годишен юбилей. На многая лета! България има нужда от неговия трезв и мъдър поглед в бурни времена.

 

 

 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23