Маргарет Тачър напуска Даунинг стрийт през 1990 г.

Желязната лейди бе противник на превръщането на Европа във федерация

Маргарет Тачър, която днес щеше да навърши 93 години, била във възторг от българското образование

2444 | 13 окт. 2017 | 14:33

След падането на Берлинската стена първата жена-премиер в историята на Великобритания попитала д-р Желю Желев: „Е, господин президент, вие знаете от какво бягате, но знаете ли към какво отивате?“ Знаехме ли?

Маргарет Тачър напуска Даунинг стрийт през 1990 г. -1507895072.jpgМладата Маргарет Тачър, най-младата и единствена жена, която през 1951 и 1952 г. участва в местните избори. 
Снимки biography.com-1507895003.jpg

На 13 октомври 2017-а жената, която промени Великобритания и Източна Европа, щеше да навърши 93 години.

Преди няколко дни в забавно предаване на английската телевизия участник трябваше да отговори на въпроса: „Кого бихте ударили, ако можете?“ Отговорът: „Маргарет Тачър! И то не един, а два пъти.“ Може би така, както Тачър удряше със своята дамска чанта по масата по време на преобладаващо мъжките преговори...

Примерът е показателен само за едно: и до днес Желязната лейди остава най-обожаваният политик на Острова, но и най-мразеният. Сигурно е обаче, че по политическото лидерство, което демонстрираше, сънародниците й я нареждат до човека, донесъл победата на Англия във Втората световна война – Уинстън Чърчил.
За Маргарет Тачър едно от големите външнополитически изпитания е кризата на Фолкландските острови (април 1982 г.). Историците са категорични, че тогава - може би за последен път, Тачър демонстрира силата на Великобритания като империя и световен фактор. След вълната на патриотичен ентусиазъм рейтингът на Тачър скача до небето. Резултатът: през 1983 години консерваторите отново печелят парламентарните избори.

Разнопосочните чувства на британците са свързани най-вече с последиците от нейната консервативна политика върху социалните отношения в страната. В края на 70-те Великобритания се нуждае от радикално лечение и първата жена-премиер повишава данъците, приватизира цели отрасли от икономиката, води война със синдикатите. Резултатите са драстично нарастване на социалното неравенство и над 3 милиона безработни. В резултат на мерките обаче икономиката на страната се възстановява.

Тачър налага отпечатъка от своя силен характер както върху вътрешната, така и върху външната политика на страната. Емблематичното „Желязната лейди“ идва не от сънародниците й, а, по силата на някаква ирония, от съветската преса през 1976 година. Попадението е толкова точно, че скоро целият свят започва да я нарича със съветската езикова находка.

Тачър оставя отпечатък и върху английския език. Думата „handbagging” е вдъхновена от нейните чанти, които удря по масата, когато е твърдо решена да наложи своето мнение. А тя винаги е решена да го стори. На едно министерско заседание прословутата й чанта заемала премиерския стол, докато самата Тачър не била в залата. „Е, чантата е тук, можем да започваме“, с типичен английски хумор отбелязъл един от нейните министри.

През 1990 година Тачър е принудена, по-скоро от нейните съпартийци, да слезе от премиерския пост, но рекордът остава: през 20 век тя е политикът, задържал се най-дълго на премиерски пост. Тя управлява на „Даунинг стрийт“ от 1979 до 1990 г.

Политическото наследство на Тачър продължава да бъде изучавано. И има защо. Тя остава непреклонен привърженик на запазването на британската лира и скептик относно проекта за превръщането на Европа във федерация по примера на САЩ. През 1988 г. тя ясно заявява, че идеята за ЕС като федерация е опит за „ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо“. Може би гласувалите за Брекзит са чули ясно нейното послание.

Днешните политици на България също могат да прегледат отново  казаното и стореното от Тачър. У нас тя остава известна най-вече като политикът с огромна заслуга за разрушаването на Желязната завеса и  за„вятъра на промяната“ в Източна Европа.

След падането на Берлинската стена Тачър бързо се превръща в мит и тук. Особено сред демократичните сили. В автобиграфичната си книга „В голямата политика“ първият президент на България д-р Желю Желев описва прецизно и с нескрита сипматия двете си срещи с Тачър.
Първата е на 20 ноември 1990 г. в Париж по време на Среща на върха на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Разговорът между двамата трае 20 минути – с 10 минути повече от предвиденото. След размяната на протоколни реплики, подчертаващи нейното енергично управление, д-р Желев  отбелязва, че „ние, източноевропейците, имаме и друга много по-важна причина да я уважаваме – както нея, така и президента Рейгън. Те двамата, със своята твърда и последователна политика спрямо съветския блок - „Империята на злото“ - допринесоха в голяма степен за най-бързото рухване на комунизма в Европа. Агонията можеше да бъде много по-дълга и с неприятни последици за нашите народи“.
Д-р Желев пише още: „Далеч съм от мисълта, продължих аз, да отричам или да омаловажавам историческата заслуга на Горбачов, но тя не бива да се преувеличава, защото неговата „перестройка“ започна от Вашингтон и Лондон, а не от Москва. Москва само я осъществи.“

По-късно Тачър ще отбележи впечтлението си от срещата с българския президент: „Може би ръководителят на една страна, която десетилетия наред е била смазвана от комунистическото насилиеу най-добре разбираше какво се бе случило в света и защо.“
Втората среща е след нейното оттегляне от премиерството. Февруари, 1991 г., Лондон. Първите й думи тогава гласят: „Е, господин президент, вие знаете от какво бягате, но знаете ли към какво отивате?“
В своята книга д-р Желев не издава какъв е бил неговият отговор.

По-малко познати у нас са обаче други срещи на Маргарет Тачър с български политици и граждани. През есента на 1971 година като министър на образованието на Кралство Великобритания тя прави необичайно дълго посещение в България – от 26 септември до 1 октомври. Програмата на българските домакини е много амбициозна: посещение на катедралата „Св. Александър Невски“, Боянската църква, на английската гимназия, Софийския университет, курортите около Варна, град Толбухин (днес Добрич) и др., както и разглеждане на техникума по индустриална химия в Стара Загора. Изборът не е случаен, тъй като освен министър на образованието Тачър е завършили специалността химия в Оксфорд. С какво са искали да я шашнат домакините не е ясно, но впечатленията на Тачър си струва да бъдат отбелязани. След завръшането си в Лондон тя дава интервю за Би Би Си, където казва: „Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Специалисти от заводите ходеха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация”.  За да остане по-дълго в българското училище Тачър отказала официален обяд в Стара Загора. Отлични впечатления гостенката имала и от езиковите гимназии в страната.

Примерът със старозагорския техникум днес наистина звучи забележително с оглед на огромната криза на професионални кадри, които бизнесът търси. Оказва се, че е достатъчно България да погледне към собствените си постижения, за да открие рецептите, които унищожи в последните години.

Макар че остава и обичана, и мразена, Тачър е от породата лидери, които липсват на политиката на XXI век. Тези изчезващи водачи безспорно са притежавали две неща: решителност и реализъм.

 

Родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, графство Линкълншър, тя умира на 87-годишна възраст на 8 април 2013 г. При честването на нейния юбилей през 2005-а, когато навършва 80 г., присъстват над 600 гости, сред които кралица Елизабет II и Тони Блеър. Тачър има две син и дъщеря.

 


От категорията

Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

-1448546816.jpg

Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога ...

14 дек. 2017 | 17:23

На инат! ГЕРБ, патриотите и „Воля“ продадоха надеждата на тежко болни българи

-1509550517.jpg

126 депутати отхвърлиха и четвъртото вето на президента. Въпросите обаче ...

14 дек. 2017 | 14:31

На Борисов не му върви с коалиционния партньор. Първо Радан Кънев, сега Валери Симеонов

-1500895706.jpg

Да му мислят преводачите по време на председателството. Вицепремиерът като ...

15 дек. 2017 | 17:03

„Хюриет дейли нюз“: Путин - супергерой или прагматик, преследващ интересите на Русия

Владимир Путин-1513327250.jpg

Ако в близко бъдеще чуя изречението "Путин е с нас, ние сме в ...

15 дек. 2017 | 10:39

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.