Шепа смокини

Маргарита Пешева: Спомен за Божидар Димитров

5665 | 5 юли 2018 | 09:26

Професорската катедра


В една топла слънчева есен  в началото на 90-те години, лятната Аполония  изпълваше  Созопол с артистична  врява, различни  спектакли, музика  и  срещи.

 

Божидар, както винаги, беше там, той емоционално живееше  със  фестивала - с неговите успехи, герои и неизбежни трудности. А вечер  група журналисти  дълго вечеряхме  в стария Созопол, и неизменно - в  неговата компания. Беше майстор на разказа и случката, имаше голям талант творчески да преработва събитията,  да превръща техните участници- в истински герои. Журналистките го обожаваха, за тях той беше голям авторитет като историк  и изкусен разказвач.

 

Притежаваше  много силна  харизма, беше остроумен, забавен, понякога хаплив и ироничен. Въобще – „интелектуален хулиган“, като всички много надарени хора, които са специални и различни, и силно вярват, че съдбата на света и на Отечеството се крепи на техните рамене, че именно те са призвани да направят пробив и  осъществят  националната идея. Всъщност на личности като Божидар открай време се крепи света и човешкият прогрес.

 

Една вечер в стария Созопол, пред  любимата си маринована цаца с маслини, той ни покани в следващите дни да се отбием в неговата къща в новия град, за да си наберем  смокини, които така и  няма кой  да обере. -„Майка ми вече е стара, жена  ми е актриса и няма време, а  на  дъщеря ми въобще не й е до смокини…“, смееше се той.

 

Речено сторено. В един горещ фестивален следобед с  Галка, журналистка от голям всекидневник, се лутаме в  новия Созопол, и  търсим къщата на Божидар. Вървим  по една просторна улица, изпълнена с впечатляващо  огромни и красиви  къщи- цели „прогимназии“. И се опитваме  да познаем  коя от тях ще се окаже на Божидар, и  как чрез своята къща,  Божидар  ще ни „разкаже нещо повече  за себе си“. Наблизо пред нас виждам скромна българска къща, сгушена  между две истински „прогимназии“. Казвам на Галка, че  тя  трябва да е къщата на Божидар, защото напълно му подхожда- скромна, далеч от всякакви  излишества, направена  за живот, а не за туристически бизнес. Галка упорства, и казва, че (боже мой) „къщата на Божидар“ със сигурност трябва да  е  по- голяма и по- забележителна. Като него самия.  Някак подсъзнателно тя оприличава в  къщата му неговият  силен  творчески  потенциал, публичната му роля  на  талантлив популяризатор на българската история, който я прави  по-близка и  скъпа за българите. Спорим с нея, почти се хващаме на бас, аз упорствам, че това трябва да е неговата къща, защото не би могла да е друга. Оказвам се права.

 

Божидар ни посреща, майка му ни гощава с кафе, а  задният двор на къщата се оказва целия  покрит с нападали смокини, които просто  няма кой да обере... С Галка събираме по няколко шепи смокини, а Божидар  в това  време безспирно ни разказва за  поредната си статия, която току-що е пуснал по факса за в.“24 часа“…Дори не помня какво направихме с тези  смокини, сигурно следващата вечер сме ги занесли на вечерния купон в стария град. Но случката остави у мен  усещането, какъв всъщност трябва да  е всеки истински  творчески човек-равнодушен към парите и материалното, безсребърник, който изцяло е отдаден на големите идеи и национални каузи.

 

Божидар всеотдайно  обичаше  Родината си и  националната идея.  За тях той неуморно се бори до последния си дъх и ден. Шепа смокини.

                                        

Бобчевият препис  

 

Две десетилетия  по- късно академик Иван Радев,  безспорен учен в областта на  Възраждането и  на литературната история, един ден ми звъни с молба към мен и моя съпруг, известен  университетски  професор,  да му помогнем да намери фотокопие на Бобчевия  препис на „История славянобългарская“, за да завърши поредната си книга, посветена на Паисий. И като всеки голям интелектуалец, той нито  умее , нито  иска да се моли  на институции, а разчита само на лични  приятелства. За моето семейство е въпрос на професионална  чест да осигурим  това фотокопие на единствения академик на Великотърновския университет, който е  много голям научен  авторитет. Звъня най-напред в Президентството, за да разбера дали Бобчевият препис се намира там. От пресцентъра веднага проверяват и ми казват, че този  препис е при Божидар Димитров в НИМ. Веднага му звъня , и припряно започвам да му обяснявам  кой  всъщност е  академик Иван Радев…Божидар  ме прекъсва смеейки се,  и ми казва: “Марго, моля те не ми обяснявай всъщност кой е Иван Радев….Десетки негови книги са на бюрото ми. За него ще направя голямо изключение, ще му  осигуря фотокопие, стига този препис на Историята да е при нас.“  Преписът се оказва в НИМ и Божидар буквално за ден прави фотокопие и го изпраща на академик Радев. Академикът довършва книгата си,  и ми праща специален екземпляр за Божидар, който аз оставям в Министерския съвет на неговата секретарка…

 

Тази случка остави  у мен трайното усещане за Божидар като  за  интелектуалец и приятел, на когото  неизменно можеш да  разчиташ. Беше готов винаги да ти помогне, стига да може, да седне и разговаря с теб, стига да има време. Беше толкова истински, че направо те заболява сърцето. Беше  много открит, поемаше  творчески рискове, но винаги знаеше каква е цената на действителния творчески успех. Бобчевият препис.

 

Професорската катедра

 

Той беше  много  по-истински професор  от  мнозина  от нас. Дори нещо повече. Неговата катедра бяха многобройните медии (електронни и печатни), от които той почти всекидневно преподаваше. Неговата аудитория беше огромна, негови „студенти“ бяхме всички ние- като народ и нация. Имаше изключителен талант да очовечава историческите събития , да ги превръща  в приказни случки, да ги разказва популярно и разбираемо за онези, които нямат нужното образование и култура. Защото и те трябва да се чувстват българи, да почитат и да се интересуват от българската история. Божидар Димитров беше единственият отлично подготвен  историк, който  не се умори да популяризира историческите факти- да ги представя и обяснява на достъпен език, да приобщава българина към неговия род, славни събития , победи и поражения. Тази негова мисия е толкова голяма и впечатляваща, той я изпълняваше с такава любов и всеотдайност, че въобще не му беше нужна  действителна професорска катедра.

Той беше истински будител, който преподаваше на всеки от нас безценните си уроци- по българска история, човеколюбие и морал. Това беше неговата много  голяма, изпълнена с национална гордост  университетска катедра.

 

 ПОЧИВАЙ В МИР ПРИЯТЕЛЮ!

 Няма да бъдеш забравен!

 

 

 


От категорията

Първан Симеонов: Разберете, България се разпада

-1534313702.jpg

Ако България продължи да се развива така, скоро интелигентното младо поколение ...

8 ноем. 2018 | 13:54

Да поискаш имунитета на Елена Йончева в този момент, е повече от рисков ход!

Да поискаш имунитета на Елена Йончева в този момент, е повече от рисков ход!-1541702242.jpg

нес колко граждани на ЕС ще повярват, че поисканият имунитет на Елена Йончева ...

8 ноем. 2018 | 20:35

Първан Симеонов: ГЕРБ може да пусне нов играч, който после да стане патерица

-1512500011.png

Бойко Борисов ще търси инерция от евровота, за да слее местните избори с ...

12 ноем. 2018 | 17:49

Зорница Илиева: За Димчо Дебелянов и Първата световна

-1537883568.jpg

Дали в Париж геополитическите играчи ще се сетят за значението на слова като ...

12 ноем. 2018 | 16:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


galivlad


5 юли 2018 | 11:07



Божидар, Божидар та Божидар... Най гадното е което направиха след Опелото и венците от него! Направиха Кощунство положиха ги пред паметника на Левски, дали семейството е поискало и Гвардейска рота за това безобразие?! Масоните с това си действие едва ли не пожелаха да приравнят Левски и Божо на една основа! Беше грозно и пошло!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Бай Манол


5 юли 2018 | 10:43



Браво ПЕШЕВА!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.