Това, което даваш е твое завинаги - това, което запазваш, е изгубено завинаги, казва Мариус Донкин.

Това, което даваш е твое завинаги - това, което запазваш, е изгубено завинаги

Мариус Донкин с уникален спектакъл отбелязва днес своя 70-годишен юбилей

2298 | 13 февр. 2020 | 15:14

Изненадата за публиката е, че заедно с него на голямата сцена на Народния театър ще излезе и авторът на великолепния текст - френският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит.

Това, което даваш е твое завинаги - това, което запазваш, е изгубено завинаги, казва Мариус Донкин.-1581599822.jpgЗаедно с него на голямата сцена на Народния театър ще излезе и френският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит.-1581599777.jpgМариус Донкин с уникален спектакъл отбелязва днес своя 70-годишен юбилей -1581599731.jpg

Директорът на народния театър Мариус Донкин ще отпразнува днес своята 70-годишнина по най-красивия начин за един актьор - на сцената.

Избрал е пиесата "Господин Ибрахим и цветята на Корана".

Изненадата за публиката е, че заедно с него на голямата сцена на Народния театър ще излезе и авторът на великолепния текст - френският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит.


Пиесата е разказ за страданието и просветлението на малкото еврейско момче Мойсей, наречено Момо. Момо живее без майка на „Синята улица“ в Париж и когато навършва 11 години, счупва касичката-прасенце и отива при жриците на любовта, за да открие топлината. Не минава много време и баща му – студен и мрачен адвокат, го напуска, а по-късно се самоубива. На същата уличка е дюкянчето на самотния арабин господин Ибрахим, с когото момчето се сприятелява. Един ден мъдрият господин Ибрахим осиновява Момо, купува кола и двамата тръгват на пътешествие, което ги изправя пред най-съдбоносните кръстопътища в живота им.
За да научат най-важните уроци за живота и смъртта, които научаваме, когато най-малко очакваме...


Спектакълът е в афиша на Народния театър от 15 години, но за първи път ще се играе на голяма, а не на камерна сцена. И за първи път с такъв необикновен дует - на различни езици, но в пълна хармония с категоричната цел на пиесата - възхвала на духа, който превъзхожда тленното.
Това ще бъде един истинска духовен празник и съпреживяване, което вероятно дълго ще се помни.
Можем само да бъдем благодарни, че именно по този начин Мариус Донкин отдава своето преклонение пред автора и своята публика.

Мариус Донкин е един от най-ерудираните, най-задълбочените български актьори. Роден е във Варна, следвал е актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Анастас Михайлов, учил е при Методи Андонов и Нейчо Попов, завършва през 1971 г. при Любомир Кабакчиев.

Един от най-скъпите му приятели беше Стефан Данаилов, който ще бъде големият отсъстващ тази вечер в храма на Мелпомена.

Професионалния път на Мариус Донкин започва в Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив, където пресъздава ролите на Орфей в "Садал и Орфей" от Иван Радоев, на Ромео в "Ромео и Жулиета" и на Протей от „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир, на Куцар в "Албена" от Йордан Йовков. По-късно на сцената на Театър „София“ играе Леонт в "Зимна приказка" от Уилям Шекспир и Бобеков в "Да отвориш рана" от Боян Папазов.

През 1979 г. постъпва в трупата на Народния театър "Иван Вазов", където сред най-популярните негови роли са Едмънт в "Крал Лир" от Уилям Шекспир, Граф Алмавива в "Сватбата на Фигаро" от Пиер дьо Бомарше, Той в "Убийци" от Стефан Гечев, Полковник Пикъринг в "Пигмалион" от Бърнард Шоу, Ерик Ларсен в "Енигматични вариации" от Ерик-Еманюел Шмит, Капитан Брайс в "Аркадия" от Том Стопард, Луис Ередия в “Осъдени души” по Димитър Димов, Момо в “Господин Ибрахим и цветята на Корана”от Ерик-Еманюел Шмит, Бруно Кречмар в “Камера обскура”, Подкальосин в “Женитба” от Н. Гогол, Полковникът в “Крадецът на праскови” по Емилиян Станев.

Ролята му в моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” му донася наградите “Кристален ангел” на Фестивала “Видлуння” в Украйна, Голямата награда на “Албамонофест” в Албания, “GranPrix” на ІХ международен фестивал на монодрамата в Битоля, Северна Македония, Специалната награда на фестивала във Фуджейра, Арабски Емирства и Наградата на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово.

Донкин сигурно е целунат от Бога, щом съдбата му е определила да посрещне своя 70-годишен юбилей именно в Народния теътър. А възторзите на публиката да бъдат неговия най-голям и очакван подарък тази вечер.

Това, което ще се случи в четвъртък, е резултат от моя фантазия. Взех този текст, искайки да говоря с хората за причините, по които ние живеем в това лошо състояние, което никой от нас не харесва. В един момент реших, говорейки си с Ерик Манюел Шмит, че искам да му предложа да изиграем заедно – той на френски, аз на български, „Господин Ибрахим и цветята на корана”. Той го играе в цяла Франция. Моята идея беше, че двама души, чрез езика на творчеството, могат да говорят на различни езици и да се разбират. Аз не знам френски”, разказа Донкин.

Всъщност актьорът отправя с тази пиеса много силно послание в днешния объркан свят - против омразата и насилието.

Това е анализ на религиите. За съжаление актуалността, която от една страна поддържа изпълнението толкова години. От друга страна е искреността към тези проблеми, за които разговарям с публиката. За мен това не е спектакъл, не е представление, а всесърдечна изповед, споделена с публиката. Темите, които са вътре, минават през една човешка драма и е анализ както на живота ни, така и на религиите“, каза актьорът убеден, че днес публиката се нуждае именно от това.

Дни преди юбилея си Мариус посочи, че хората имат нужда от личен пример и актьорът трябва да го дава както от сцената, така и в живота си.
"Не може това, което живееш на сцената, да не дава отражение в твоя живот и обратно. Ние със сърцето си и емоцията си, не с разума си, проповядваме от сцената това, което мислим“, казва той.

"Аз съм верующ човек. За мен вярата е нещо съществено в живота на човек. От съвсем мъничък ходех в църква, бях иподякон, участвах в Светото служение, в Светата литургия. Структуриран съм с тези идеи и с тези теми. В пиесата се казва, че това, което даваш е твое завинаги. Аз си мисля, че ако Създателят ми е дал нещо, за да се занимавам с тази професия, аз съм длъжен да го давам. И мисля, че в този момент правя именно това", разтваря душата си Донкин.

Мариус разказа, че баща му, който е бил свещеник категорично е отказвал да се храни по време на пости, дори когато е бил болен. „Казваше – не може, моето момче, едно да говориш, друго да правиш. Трябва да има някой, който да дава личен пример. Хората имат нужда от пример“, разказва Мариус Донкин. И цитира реплика от моноспектакъла си „Господин Ибрахим и цветята на Корана“: „Това, което даваш е твое завинаги - това, което запазваш, е изгубено завинаги“.

Мариус Донкин е не само изключителен артист, той раздипля с вещина ежедневието ни и се бунтува срещу това, което сме днес - отчуждени, противопоставени един на друг, смразени като народ "Защо? Къде е единението? Ще загубим идентичността си като нация. Това е бърз процес и няма връщане назад. Оставаме без сетива за духовното - обърнали сме се към временното, загърбили сме вечното", е оценката му за битието ни, в което господар е материалното, а не духовното.

Мариус Донкин е играл с всички легенди на българския театър - Аня Пенчева, Ванча Дойчева, Емануела Шкодрева. Беше крал Лир, беше Симеон в "Златния век" - блестящи роли, които белязаха върховете на творческия му път. Работил е със Стефан Гецов, Георги Раданов, Рачко Ябанджиев, Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Сава Хашъмов, Георги Георгиев – Гец, Коста Цонев, Велко Кънев, Никола Анастасов.

Учил се е от Славка Славова, Иван Кондов, Крикор Азарян.
Магията на театъра го обсебва като е бил десетгодишен и вече 60 години не го пуска. Баща му искал да стане като него - свещеник, брат му е цигулар, а пък той нахлува в Театралната академия. Родителите му го пращат при дядо Йосиф, тогавашния варненски владика, да го благослови. Владиката му казал: "Няма да те питам защо с този глас не стана свещеник, а ще ти кажа, че просто църквата те научи на театър".

 

На 33 години Мариус сложи короната на Симеон Велики в култовия тв сериал "Златния век" и завинаги остана в паметта на българите като най-истинския, най-български владетел с мисия за своя нарорд.

Ролите се трупат, всяка слага отпечатък в душата му, тревожи мислите му и колкото повече времето минава, толкова повече го вълнуват космическите въпроси: откъде идваме, защо сме тук и къде отиваме.

Днес Марисус Донки освен великолепен актьор е и директор на Народния театър "Иван Вазов". На стената зад креслото му е портретът на Патриарха. И това сякаш е неписана отговорност, един мълчалив диалог, в който времето е съдник.

В театъра активно се подготвят за отбелязването на 170-годишнината от рождението на патрона Иван Вазов. Подготвя се и рецитал на любовната му лирика.

Работи се и по драматизацията на романа на Вазов „Нова земя“. „Романът поставя изключителен проблем за единението на българите и къде е интелигенцията в момента, който е актуален и днес“, коментира Мариус Донкин. И още отсега директорът си е поставил цел - да внуши на зрителите идеята за единението на нацията, за силата на единството, което движи народите напред.

А като син на свещеник Мариус Донкин никога не забравя, че човекът е добър, затова винаги започва с: „Да се помолим, да се прекръстим, да се прегърнем, да махнем лошия тон”.




От категорията

Васко Василев с продължение на фламенко турнето Passion Flamenca в България

Васко Василев с продължение на фламенко турнето Passion Flamenca в България-1582556375.jpg

С пътуването ни през миналата есен усетихме смисъла от това да правим концерти ...

24 февр. 2020 | 16:59

Илияна Йотова откри изложбата “Докосване на Рая” на грузинския художник Георги Сисаури
(Галерия)

Илияна Йотова откри изложбата “Докосване на Рая” на грузинския художник Георги Сисаури-1582136692.jpg

85 творби от които 38 калиграфски букви, 30 графики и 17 ръкописа са ...

19 февр. 2020 | 20:23

Кои са номинираните за Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2020
(Видео)

Кои са номинираните за Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2020-1582652656.jpg

Пет изгряващи звезди от различни арт сфери в надпревара за престижното отличие

25 февр. 2020 | 19:33

Изложба „Нашенци" и първи издания на Чудомир в Столична библиотека
(Видео)

Изложба „Нашенци" и първи издания на Чудомир  в Столична библиотека -1582013430.jpg

Експозицията ще бъде открита от Борис Кърчев, председател на Управителния ...

18 февр. 2020 | 10:09

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Енчев Илия


15 февр. 2020 | 05:46



Кога ще направим МОРАЛНА оценка на самите себеси като Българи? Уважаеми Сънародници Българи, 21ви век сме а все още сред нас се шматкат нео Нацистки вандали! До кога ще търпим гаврата на тази чума сред нас осквернявайки паметта на загиналите анти фашисти, дали живота си за освобождението на България, за да жхивеем сега? За престъпните нео Нацистки вандали, искаме най строго наказание с глоба и екстрадиране от родината на Дякона, Ботева и Валцарова, без право на връщане! С уважение; Енчев entanashi@abv.bg "Българският нов жизнен формат" http: www.spiralata.net biblioteka "За пълното си щастие Човек трябва да има Суверенно и Славно отечество" Симонид Кeоский 5 век преди Христа "A за да бъде Българина напълно щастлив, Трябва да знаe следва, своето историческо предназначение! " Енчев И. 20век след Христа


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.