Мария Стоянова

Ясно е за много европейски политици, че тук има очевидно несправедливо отношение към нас

Мария Стоянова: Ако България не получи дата за подписване на Шенген, да изтегли зявката за членство

8791 | 7 февр. 2018 | 17:42

Аргументите, че евентуално би могла да се изнесе нестабилност, тъй като у нас има криминална престъпност, са неоснователни, защото тези криминални елементи вече отдавна са в Европа – пред тях няма прегради отдавна, твърди анализаторът


Мария Стоянова, анализатор на европейските процеси, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

- Европейската комисия прие Стратегия за перспектива за разширяване на Европейския съюз в посока Западните Балкани. България приветства стратегията, с която Европейската комисия потвърди европейското развитие на региона. Премиерът Бойко Борисов вчера проведе среща с Марк Рюте – министър-председател на Кралство Нидерландия. При срещата си двамата обсъдиха необходимостта от ефективно управление и контрол на външните граници на Европейския съюз и ключовото им значение за сигурността на съюза. Борисов и Рюте разгледаха и темата за разширяването на Шенгенското пространство, както и други актуални теми от двустранните отношения и европейския дневен ред. Какво декларира Стратегията за Западните Балкани и към какво е ориентиран документът ще разговаряме сега с Мария Стоянова, анализатор на европейските процеси. ЕК прие Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на Европейския съюз към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона. Г-жо Стоянова, България приветства тази стратегия. Какво декларира тя?
- Знаете ли, като журналист отразявах последното председателство на ЕС, което изцяло се провеждаше в страната домакин. Това беше Гърция през 2003-та. Тогава беше открита европейската перспектива пред държавите от Западните Балкани и им беше обещано членство. Времената бяха различни – Европейският съюз беше в пълната си сила. От друга страна, може да се каже, че определянето на конкретна дата, колкото условна да е тя, би могло да послужи за активизиране на оздравителните сили в Европейския съюз. С това искам да кажа, че ползата е двупосочна – не само за държавите от Западните Балкани, но и за нашата общност. Трябва също така да се има предвид, че Западните Балкани представляват атрактивен геостратегически и икономически регион. Русия, Турция, Китай, Саудитска Арабия, Катар от години се опитват да разширят влиянието си там. Ние, европейците, фактически сме в надпревара за влияние с тези държави. Това, че в продължение на 15 години европейското бъдеще на страните от бивша Югославия изглеждаше неясно, накара сърбите да гледат на Русия като на най-големия си партньор, косоварите се обвързват с Турция, а Китай – строи магистрали в бившата сръбска провинция. За нас, европейците, е важно отново да възстановим влиянието си, защото тези страни се намират между държавите от общността ни и защото не можем да си позволим в една значителна територия от нашия континент да има продължителна нестабилност.

- Като основен приоритет в Стратегията за Западните Балкани се посочва необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения. Какво иска да каже този документ?
- Текстът на документа е искрен. Езикът е твърд и конкретен. Там става въпрос за корупция, става въпрос за икономика, която не е конкурентоспособна. Да, става въпрос и за това, че има нерешени междудържавни конфликти. Известно е, че Сърбия например не признава независимостта на Косово и според Жан-Клод Юнкер, който вчера представи документа пред Европейския парламент, тези проблеми преди присъединяването трябва да намерят решение, иначе то не може да се случи. Т.е. отварянето на перспективата за членство дава възможност за развитие. Така, както се случи и в нашата страна. Въпреки че все още има критици в някои от държавите -основателки на Европейския съюз и към това, че сме се присъединили твърде рано. Но без него – ясно е – без присъединяването, без усилията, които трябваше да се положат за покриване на критериите, процесите се завъртат в спирала, която води само надолу.

- Европейската комисия обяви шест водещи инициативи с конкретни действия, които Европейският съюз ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани. Инициативите се насочени към конкретни области – принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие. Председателят на Европейската комисия обаче Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, както и вие казахте, които се надяват да се присъединят към Европейския съюз, че нито една от тях няма да бъде поканена за членство, докато не се разрешат всички гранични спорове със съседите си. Как мислите, ще се случи ли това? Как ще се развие ситуацията?
- Направи ми впечатление, че още вчера Македония в лицето на нейния премиер обяви преименуването на летището си и магистралата към него. Летището досега се казваше „Александър Велики“, сега ще се казва „Международно летище Скопие“. Магистралата вече няма да носи името „Александър Македонски“. Това е жест към Гърция. Очевидно е, че европейският шанс, европейската перспектива имат значение именно в посока на оздравяване и на развитие. Имайте предвид, че ако не се бяха случили войните в бивша Югославия, след падането на Берлинската стена, именно Югославия, като цяла държава, щеше да е първата от източноевропейските, които да се присъединият към Европейския съюз. Това съзнание все още е разпространено сред хората, които са граждани на тези страни от бившия федеративен съюз. И затова те често гледаха със снизхождение, че държава като България се е присъединила, а те не са. Именно това снизхождение, което не е само по отношение на България – то е и по отношение и на страните между себе си, трябва да се превъзмогне. И именно това в основна и голяма степен съдържа идеята за европейското разширяване, за европейското присъединяване, европейската идея като цяло – превъзмогване на предразсъдъците едни между други. Така е възникнал Европейският съюз – върху пепелта от Втората световна война, след която жертвите стават партньори с извършителите в името на по-добро бъдеще и най-вече мир. Сега е наш ред, на страните от Балканския полуостров, да докажем, че можем да се развиваме също толкова прогресивно.

- Вчера на срещата между премиерите на България и Холандия Бойко Борисов и Марк Рюте стана ясно, че Холандия подкрепя влизането на България в Шенген. Как ще коментирате това?
- Не останах с впечатление, че има категорична заявка за подкрепа от страна на премиера на Холандия.

- Да, това преувеличаване ли беше и страната ни получи ли категоричното „да“ от Холандия?
- Имам усещането, че повече ни се иска, отколкото получихме. Това, което чухме от холандския премиер, бяха обемни фрази без съдържание. Той каза, че има да се върши още работа. Каква е тази работа?

- Точно така, да.
- Какво още има да се свърши, при положение, че всички системи в България са обвързани с шенгенските, при положение, че българските граждани пътуват без визи? Т.е. аргументите, че евентуално би могла да се изнесе нестабилност, тъй като в България има криминална престъпност, са неоснователни, защото тези криминални елементи вече отдавна са в Европа – пред тях няма прегради отдавна. Като студентка в Австрия чаках на дълги опашки пред посолство в София за виза. Докато чаках на ужасната опашка, без ред минаваха дебеловрати мъже, т.е. още тогава имаше възможност за заобикаляне на реда с участието на служителите от държавите, които сега изразяват особено мнение. Ощетяват се обикновените граждани, а не на онези, към които предполагаме, че са насочени ограниченията. И затова говоря за обемни фрази без съдържание. Ние продължаваме да не знаем коя е датата, на която България ще подпише Шенгенското споразумение. От друга страна, ми направи впечатление, че холандският премиер не допусна въпроси, че тази среща завърши само изявления на двамата премиери. Освен това Шенгенското пространство в момента не функционира така, както е било замислено. Между Германия и между Холандия, между Германия и Австрия отново се спускат граничните бариери. Тогава съвсем логично и за нас възниква въпросът, към какъв Шенген искаме да се присъединим. Още 2011 г., като журналист на БНТ в Берлин – това беше годината, в която България по план трябваше да се присъедини към Шенгенското пространство – написах коментар, в който изразих гнева си като български гражданин от третирането ни като втора ръка, като втора класа. И още тогава – този коментар все още може да бъде намерен в интернет – заявих, че българското правителство трябва да помисли, ако не получи конкретна дата за подписване на споразумението, да изтегли желанието ни за членство. Продължавам да смятам така. Ако не получим конкретна дата, конкретна перспектива, успокоението „Свършили сте много работа, но предстои още“ е неудовлетворително, а и несериозно. Тогава да не влизаме в Шенген. Така и така пътуваме без визи, така и така системите са обвързани, т.е. България де факто и де юре дейстивително е външна граница с всички отговорности, които произтичат от това. Ще припомня, че Европейският парламент още в предишния си мандат, в лицето на „Зелените“, категорично се противопостави на прилагането на двойни стандарти по отношение на България и на Румъния. Беше заявено категорично, че корупцията не е изискване по Шенген, че обвързването на корупцията с членството в Шенгенската система е неоправдано. Още тогава беше ясно за много европейски политици, че тук има очевидно несправедливо отношение. И аз като български гражданин се питам, защо трябва да си го причиняваме.

- Да, при така стеклите се обстоятелства всъщност ние не сме съкратили пътя към Шенген – така да го разбираме. Колко крачки ни остават?
- От изказването на холандския премиер?

- Да.
- От изказването на холандския премиер не стана ясно. Получихме успокоение, че ще му дойде времето – някога.

- Да, Марк Рюте похвали България, поздрави нашия премиер Борисов за неговото лидерство, че води България към повече просперитет. Точно така.
- Да, а за Шенген каза „Има време“.

- Да.
- Преводът за мен излиза такъв.

- Нека насочим вниманието ви към една друга актуална тема, а именно тази с Германия. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е готова „на болезнени компромиси“ да сформира коалиционно правителство с Германската Социалдемократическа партия. Какво да очакваме, ще бъде ли сформирана коалиция днес, както се казва?
- Коалиция трябваше да се сформира в неделя, по-скоро да се завършат преговорите за сформиране на коалиция. Това не се случи. Понеделник и вторник бяха оставени като резервни дати, резервни дни, в които преговорите да преминат в продължение. Разбирам, че тази сутрин те вече приключват и министерските постове са разпределени. По-интересно е какво става в Социалдемократическата партия, която, трябва да реши чрез допитване до абсолютно всички членове на партията – това са над 440 000 души – дали да влезе в коалиция с Ангела Меркел. Младежката организация на социалдемократите в Германия, водена от своя харизматичен лидер Кевин Кюнерт – един 28-годишен политик, категорично се противопоставя на тази идея, на желанието на политическия елит на социалдемократите да влязат в коалиция и организира под слогана „Влезте в партията и кажете „Не“ акция за привличане на нови членове и тази акция проработи до степен, че вече от месец насам има над 26 000 нови членове на Социалдемократическата партия. Целта на Кюнерт е да задължи Ангела Меркел да състави правителство на малцинството, да управлява една година с него, догодина да има нови избори и той си обещава на тях социалдемократите да излязат в по-добра светлина, в по-добра форма.

Йоланда ПЕЛОВА, Агенция "Фокус"

 


От категорията

Проф. Александър Маринов: Нашите институции са трагично неадекватни, неефективни и безотчетни

Проф. Александър Маринов-1470403196.jpg

В тона си към международната общност и посланиците премиерът звучеше като един ...

11 окт. 2018 | 15:48

Валерия Велева: Съзнава ли елитът на БСП отговорността си пред държавата

-1448546816.jpg

Тази партия е изнесла на гърба си толкава драматични, решаващи, истински битки ...

11 окт. 2018 | 14:27

Франсис Фукуяма: Социализмът трябва да се завърне

Франсис Фукуяма-1458639578.jpg

Авторът на "Краят на историята" за това в какво е бил прав Карл ...

18 окт. 2018 | 17:19

Петър Андасаров: За "синодалните старци" Иван Гранитски и Боян Ангеров и техния "кръстоносен поход"

Петър Андасаров Снимка bTV-1539869272.jpg

Работата на твореца е да пише това, което мисли и чувства. Той, единствено той ...

18 окт. 2018 | 17:18

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Mariella


9 февр. 2018 | 23:09



Като гледам накъде върви Европа, вече хич не ми иска нито Шенген, нито еврозона, нито каквото и да било свързано с новия д..в..ски Вавилон... Чак ми стана симпатичен Холандският премиер, който в желанието си да ни извади очите, май ни изписва вежди гайтани


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


7 февр. 2018 | 23:03



С какво право Гърция е в Шенген, и пропусна към Централна Европа над 1млн мигранти като през общинска мера? А имагинерната несигурност от някакви сдържани от нищо криминални елементи пречела на България? Че то абсолютно всеки неграмотен циганин с лична карта може ей сега да хване автобуса, да мине през цяла Европа, и след 3 дни да е в Амстердам?!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.