Проф. Михаел Бар-Зоар

Ердоган искат да бъде модерен султан, халиф, лидер на мюсюлманския свят

Михаел Бар-Зоар: ЦРУ не знаят нищо! Не знаеха за Арабската пролет, нито за разпадането на СССР

14368 | 29 ян. 2018 | 16:10

Нямаме избор, Мосад е длъжна да бъде най-добрата секретна служба в света. Ако не успее, Израел ще загине


Михаел Бар-Зоар е израелски професор, роден в България, автор на романи и документални книги. Бил е два пъти член на Кнесета (израелския парламент). Д-р Бар-Зоар е преподавал в Университета в Хайфа в Израел и в университета „Емъри“ в Атланта, щата Джорджия. Един от най-видните специалисти по въпросите на шпионажа. Официален биограф на Давид бен Гурион и Шимон Перес. Автор на биографията на Исер Харел, легендарния директор на Мосад, и съавтор на книгата „В търсене на Червения принц“ за войната между Мосад и „Черния септември“. Книгите на Бар-Зоар са преведени на осемнайсет езика.

Издателство „Ентусиаст“ току-що издаде книгата му „Няма невъзможна мисия“, която е в съавторство с Нисим Маршал. По-рано излезе „Мосад. Най-великите мисии на израелските тайни служби“.

- Бях планирала друго начало на интервюто ни, г-н Бар-Зоар, но в предаването „120 минути“ по БТВ вие казахте нещо сензациозно, което не мога да отмина. Казахте, че убитият бизнесмен Петър Христов ви е споделил, че е бил в руския спецназ. Знаете ли за други такива случаи?
- Не! Видя ми се странно. Ние бяхме там в деня на Холокоста, а после отидохме в един ресторант на бул. „Сен Жармен“. Беше ми любопитно как е станал такъв голям бизнесмен. И той направи това изказване. Той не обичаше да се хвали, да разказва. Но тогава ми разказа как е бил в Москва, как е работил в специалните служби, че оттам са заминавали на специални мисии в чужди места.

- Разказа ли ви какви са били тези мисии?
- Не. Беше ясно, че аз няма да го питам за такива тайни неща. После питах общи приятели, дали им е разказвал за това. Те ми казаха, че никога не е говорил за участие в руския спецназ. Той беше много умен човек, сериозен, не се хващаше на крайни неща. Имаше интересна гледна точка, винаги гледаше как нещата могат да се променят.

- Казвате, че Мосад е най-добрата спецслужба в света. С какво е по-добра от руския спецназ, за който стана дума? От ЦРУ?
- Причината е много проста – ние сме в непрекъсната борба. Трябва да имаме най-добрата отбрана. Имаме терористи от Газа, от Ливан, имаме непрекъснати нападения от Иран, те не крият, че искат да изтрият Израел от картата на света. И ние трябва да се защитаваме. Руснаците и да успеят, и да не успеят, Русия си остава, там си е. Израел трябва да се бори!

- Има ли значение това, че в Израел са дошли хора и от Русия, и от САЩ, и от други страни и вие сте ползвали техния опит?
- Днешните хора в специалните сили са родени в Израел, дошлите някога не могат да им кажат много неща. Американците имат един много схематичен поглед на света. Вижте ЦРУ, вижте операциите им, провалиха се навсякъде – не знаеха за атомната програма на Иран, че Съветският съюз ще се разпадне...

- Казваха, че Саддам Хюсеин имал химически оръжия, пък после никой не ги откри.
- И много други неща. Помня как през 1993 г. с един приятел тичахме във Вашингтон от бюро на бюро, казвахме им, че голямата опасност е Иран, че Иран иска да произведе атомна бомба. Смееха ни се и ни казваха, че ние в Израел искаме да изнесем своите проблеми навън. Дори когато им показахме снимките на ядрения реактор на Иран не вярваха! Повярваха, когато д-р Хан (Абдул Кадир Хан – учен, ядрен физик, б.р.) в пакистанска телевизия призна, че е продал на Северна Корея, на Либия и на Иран ядрени технологии. Така че от ЦРУ не можем да почерпим опит. А КГБ са други. Те са много жестоки, не ги интересува, че за да убият един лидер на терористите, ще убият още десетина души. Ние имаме много стриктни правила – трябва да се направи всичко възможно да не пострадат невинни. Много операции са били анулирани, защото не е могло да се дадат гаранции, че няма да има странични жертви. В Газа, например, имаше един опасен лидер на терористи – Мохамед Дев. В нашия списък с опасни хора той е №1. Антитерористите от Шин Бет научават, че Мохамед Дев ще тръгне с кола по дълъг път от Газа. Отиват при премиера, тогава Шимон Перес, и му казват, че Мохамед Дев може да бъде ликвидиран, докато се движи с колата си. Но Перес не дава разрешение за тази операция, тъй като няма гаранции, че няма да пострадат невинни.

- Как така Арабската пролет стана ислямистко лято?
- Тя от самото начало не беше пролет, беше Арабска зима! Ние виждахме това.

- Щом в Израел сте знаели това, предупредихте ли съюзниците си?
- Разбира се, но нито САЩ, нито Европа ни повярваха! Нито Европа, нито Америка имат понятие какво представлява арабското общество, какви са силите там. Ние видяхме, че най-реакционните групи в Египет взимат контрол над „пролетта“ - това са „Мюсюлманските братя“. В интервю по радиото сваленият египетски президент Хосни Мобарак разказа как петнадесет минути след началото на демонстрациите на площад „Тахрир“ му се обадил американският президент Барак Обама и му казал да си подаде оставката и да предаде властта в ръцете на преходно правителство. Какво преходно правителство!? Там няма други сили, това всеки идиот го знае! Мобарак подаде оставка. Но тогава един известен журналист от „Ню Йорк Таймс“ Том Фридман замина за Египет и написа статия, в която каза, че видял „слонове, които хвърчат“. С други думи – видял реализацията на една мечта. Защо написа това? Защото видя демонстрантите на площад „Тахрир“, видя млади, образовани, европейски мислещи хора. Но не разбра, че тези „слонове, които хвърчат“ са много малък процент от Египет. Те по никакъв начин не можеха да вземат контрол над държавата. И на власт дойдоха „Мюсюлмански братя“. После военните направиха преврат.
Това е голямата грешка на Запада днес. И на Европа, и на Америка. Гледат на другия като на свое огледално изображение. Като на човек със същото мислене като вас, със същите проблеми като вас. Но арабското общество е друго! Според Корана силата на държавата идва от Бога. Той слиза отгоре и дава власт на когото поиска. Не народът прави това с избори.

- Чела съм, че най-стабилните държави в Арабския свят са Мароко и Йордания, където управляват крале, преки потомци на Пророка Мохамед.
- Да, това е част от техния авторитет. Затова трябва да знаем с кого говорим в арабския свят. Не може Арабската пролет да я „преведем“ като повторение на събития, случили се преди в Западна Европа. Имах една лекция в Ню Йорк пред много либерални хора. Когато казах, че това не е никаква „пролет“, че демонстрантите не се борят за либерални права, за права на човека, щяха да ме изхвърлят. Същото е и в Северна Корея. Аз бях там преди няколко месеца. Хората там са доволни, защото не познават нищо друго. Те не са били никога в една демократична страна. Харесва им, че имат лидер, който им дава апартаменти и строи ракети.

- Възможен ли е мир в Близкия Изток? Във вашата книга прочетох за операции, за които съм слушала в новините като дете. Мислехме, че войната в един момент ще спре, но това не все става.
- Не е толкова черно. Израел има мир с Египет от 1977 г., с Йордания. Ние им помагаме много.

- Но вижте какво става в Сирия и Ирак! През 70-те и 80-те години в България имаше много студенти от тези държави, ние ги възприемахме като спокойни държави, като такива като нас, а какво стана? Как се стигна до този кошмар?
- Не вярвам, че тези студенти, които са били тук, са направили това, което виждаме днес. Те принадлежат към един тънък образован слой. В Близкия Изток днес имаме проблеми с Иран, който стои зад тероризма и представлява ядрена заплаха, с терористични организации като Хамас и като Хизбула. Обаче днес Израел има едно специално положение, има един таен съюз с по-умерените страни в региона като Саудитска Арабия, Йемен, Обединените арабски емирства, Мароко. Те се опитват да построят един обединен фронт срещу Иран, който ни заплашва. Днес за пръв път ние сме в много по-добри отношения с арабските страни. Проблемът са палестинците. С тях не може да се стигне до мир.

- Но този проблем тръгва от 1948 г., когато се създава държавата Израел, но не се създава палестинска държава.
- Те от самото начало бяха против Израел. Арабските страни гласуваха против това да има две държави. Те не искат компромис – не искат да го има Израел и точка! Вземете който и да е речник, няма дума „компромис“ на арабски! Ние от толкова години предлагаме споразумения за територии – те (б.р. - палестинците) са против. Три пъти Израел им предлага територии. Единият път беше още при президента Кринтън. В последния момент Арафат каза „Не“. Вторият път беше при премиера Ехуд Олмерт. Той се срещна с Махмуд Абас, лидера на палестинците, който изслуша предложенията му и каза, че ще отговори на следващия ден. До днес няма отговор! Условията на палестинците са да се върнат всички палестински бежанци. И те знаят, че това не може да стане. Има две точки, по които са единни даже тези, които не обичат Израел. Едната е, че не може да се върнат всички палестински бежанци, защото тогава Израел ще изчезне. Другата е, че Палестинската държава трябва да бъде демилитаризирана, да нямат войска. Никога няма да ни признаят! Учат децата в училище, че евреите са потомци на прасета и на маймуни. Имамите проповядват това всеки петък. Затова мисля, че максимумът, който може да постигнем е временен мирен договор за осем – десет години, за да се научим да живеем един до друг, без да се убиваме. Други казват, че ние трябва да решим какво е наше и да построим една стена и да правят каквото искат от другата страна. Това е едно отчаяно мислене, но то получава все по-голяма подкрепа, защото хората виждат сегашното положение. Аз имам приятели палестинци, на които казвам - времето минава, защо не вземете това, което може да вземете? Строят се нови селища в окупираните територии, утре ще ви бъде по-трудно да получите това, което искате. Основателят на Израел Бен Гурион беше влюбен в идеята за Голям Израел до река Йордан. И изведнъж му дават една осакатена земя, но той казва – добре, ще вземем това, което ни се дава и ще водим война за независимост. Сега питаме палестинците – не искате ли да бъдете независими? Те непрекъснато поставят някакви условия. Вече си мисля, че те не искат да бъдат независими. Защото какво ще бъдат? Една малка държавица между Израел и Йордания, затворена от всички страни, без излаз на море, без войска. Сега може би им е по-добре, получават помощи от цял свят, в Рамала и в други места живеят добре. И не искат промяна.

- Един от дългогодишните съюзници на Израел – Турция мина в другия лагер. В същото време се стоплиха отношенията с дългогодишен неприятел – Русия. Какво вещае това?
- Турция иска да стане новия халиф. Ердоган иска да стане един модерен султан. Това са мечтите на Ердоган – да бъде лидер в ислямския свят. И изведнъж стана най-големият приятел на палестинците. Така че изгубихме съюзник като Турция, но спечелихме Индия. Нетаняху и Путин се срещат едва ли не всеки месец. Това има прагматично обяснение. Иран пращаше на Хизбула в Ливан ракети през Сирия, но сега в Сирия има руски бази. Ние нападахме тези конвои почти всяка нощ и затова трябваше да има много близко споразумение с Русия, за да не се сблъскаме с руснаците. Виждате, че координацията работи, един куршум не сме си разменили!

- Много от вашите герои – Нетаняху, Шарон, Рабин са били военни командири. Светът ги познава като политически лидери. Военната кариера ли стои в основата на тяхната популярност, позиционира ги като герои, а не просто като ловки политици?
- Не е точно така. Вие знаете за тези военни, които са успели в политиката. Когато се основава Израел, всички млади хора са във войската – Рабин, Шарон. Единственият от това поколение политици, който не е бил в армията, е Перес и затова непрекъснато го нападаха, че не е носил униформа, не е държал оръжие. Ние непрекъснато воюваме, аз съм участвал в четири войни, затова в израелското население има едно изискване – човекът, който иска да бъде министър-председател трябва да е запознат с военните проблеми, да има базисно военно образование. Нетаняху са трима братя, те и тримата са се били като лъвове. В Израел е много важно какво разбирате по военните въпроси. Затова дори един цивилен, който се стреми да бъде избран, иска да има в обкръжението си един или двама генерали. В моята партия, Партията на труда, имаше избори, лидер беше Херцог, но той взе като кандидат за министър на отбраната един генерал. Генерал Амос Ядлин, който бе един от пилотите, които разрушиха иракския ядрен реактор в Багдад (прочутата операция „Опера“, която д-р Бар-Зоар описва в последната си книга – б.р.). Преди избори всяка партия се опитва да има поне един бивш офицер и понякога той става лидер. Като Шарон, например. Шарон влезе в „Ликуд“ като обикновен министър, после стана министър на отбраната, а най-накрая – министър-председател. Рабин влезе в правителството като министър на отбраната, а после стана министър-председател.

- Наличието на толкова хора с военен опит в политиката не внася ли агресия в политическия живот?
- Не, нашата армия не е като другите армии. Офицерите ни са други, не са като професионални офицери, това са друг вид хора. Рабин беше от най-либералните лидери, Барак беше много либерален. Последният министър на отбраната, който си даде оставката, е характеризиран като най-чистия, най-либералния политик.

- В България се носи една легенда, че Моше Даян е получил военното си образование у нас. Така ли е?
- Глупост! Няма нищо вярно! Моше Даян беше мой приятел. Той никога в живота си не е бил в България, никога не е бил във военна академия.

- Всеки млад евреин, който идва в Израел, минава през военна подготовка, така ли?
- Израелският младеж служи в армията три години. Има един интересен феномен – млади евреи, повечето синове на израелци, напуснали страната, се връщат, за да отслужат. Ние правим много за тях, в почивните дни различни семейства ги канят в къщи, понякога взимаме родителите им от Австралия или от САЩ, докарваме ги в Израел, за да ги изненадаме.

- Признава ли се чинът на тези, които са отслужили?
- Не, няма автоматично приравняване.

- Идвате често в София. Сигурен град ли е София?
- Аз виждам тук малко полиция. Ако говорите за сигурност против криминални престъпления, това е едно. Сигурността против тероризъм е друго нещо. В Израел има манталитет на сигурност. Пред всеки хотел има охрана, която проверява багажа, на много места има рамки металотърсачи. Така е в кината, в театрите. Ние знаем, че трябва да бъдем нащрек. Но напоследък нападенията намаляха рязко. Между Израел и Йордания има една стена. Не е хубаво това нещо, много е грозна тази висока стена, но резултатът е, че терористите не могат да минават. И тероризмът от Йордания спадна с 90 на сто. Същото е с Газа. След като ракетите вече не могат да минават по суша през Сирия, сега се опитват да копаят тунели, за да вкарат оръжие в Израел. Но ние намерихме технологичен отговор – една система, която открива тези тунели.

- Къде е границата между свободата и необходимостта?
- Не съм видял по-свободна страна от Израел, правата на човека са гарантирани – и на евреи, и на араби, правата на жените са защитени. Вестниците пишат, каквото искат, атакуват правителството. В Америка също има свобода, но заедно с това една несигурност, несигурност за бъдещето. В САЩ могат да ви уволнят за два часа, в Израел това не е възможно. Затова казвам – в Америка съм пиян от свобода и от несигурност!

- А в България?
- Животът тук е спокоен. България не е като Израел. Израел е като луксозна вила в джунглата – във вилата всичко е прекрасно, тя е оградена с високи стени, но отвън дебнат хищници. България не е вила в джунглата. Отвън не дебнат хищници. Тук не виждам този стрес от нещо, което може да се случи всеки момент. В Израел ние водим един приятен живот, но на подсъзнателно ниво знаем, че нещо може да се случи.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Тукашният джихад ще се роди от Глада. Как се на-хибридваме сами

-1460633929.jpg

Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни. Какво ...

19 окт. 2018 | 15:47

"Дойче веле": В Унгария не искат "развратници" и "човешки индивиди от друг вид"

-1517417880.jpg

Управляващите смятат, че на Запад "нормалният християнски свят" е на ...

20 окт. 2018 | 14:46

Хасан Азис: Управлението на Кърджали изисква познаване на душевността на хората

-1521999867.jpg

Очакваме през следващата година да приключи една инвестиция от около 15 млн. ...

21 окт. 2018 | 12:16

Властта се търкаля по Графа, а в БСП се надДУМвАт...

-1533207229.jpg

При кризисното състояние на държавата основната опозиционна сила е на една ръка ...

19 окт. 2018 | 13:54

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Боба Есемесо


30 ян. 2018 | 03:31



Е как да знае ЦРУ ТО като то ги организира ...............та по тоя повод " ПИТАТ РАДИО ЕРЕВАН ЗАЩО НЯМА ПРЕВРАТИ В САЩ......И ОТГОВОРА Е: ЗАЩОТО ТАМ НЯМА ПОСОЛСТВО НА САЩ!!!!;


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


29 ян. 2018 | 23:55



Израел не може да удържа палестинците до края на историята, рано или късно тия ще се върнат в земите си.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Terminator


29 ян. 2018 | 17:33



Великото еврейско извъртане, особено за "незнанието" на ЦРУ!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


мирослав


29 ян. 2018 | 17:13



какво да знаят,като са филиал на ми6 и мосад!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Васил Здравков


29 ян. 2018 | 16:54



Всичко казано от професора е много хубаво, но въпросът е какво да правим с палестинците, изгонени от родните си места. Той твърди, че те си били много добре на международни помощи, но това със сигурност не е така.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.