Той е безпощаден към лъжата, пошлостта и бездарието

Мирела Костадинова: Ран Босилек разигравал парцаливи кукли, за да помогне на болната си майка

1027 | 4 окт. 2019 | 12:40

В дъжд, сняг или мъгла писателят отивал на литературно четене или среща с децата. Той четял с вдъхновение на артист, а после с часове отговарял на детските въпроси. На такива четения в София и страната го съпътствала Леда Милева

-1570188222.png-1570188234.png-1570188205.png-1570188156.png

 „Бях на осем години, когато за първи път видях Ран Босилек. Той влезе в нашето училище изправен, с бодра стъпка, усмихнат. Разтвори една голяма книга с пъстри илюстрации и ни чете приказки, докато съвсем притъмня. Ние го слушахме занемели, очаровани, захласнати, защото приказките му бяха хубави и весели като пролетен ден“ – това са първите впечатления на Леда Милева за детския писател Ран Босилек, публикувани през 1966 г.


Съвременниците му разказват, че никога не повишавал тон. Имал винаги свое мнение и го отстоявал неотклонимо. Към лъжата, пошлостта и бездарието е безпощаден. Оръжията му са шегата и иронията. Имал сърдечна усмивка, разкриваща благородство. Обичал да пътува, да участва в литературни четения, да изнася сказки и беседи. През живота си водел богата кореспонденция. Невъзможно било да обещае нещо и да не устои на думата си. Намирал време и за най-малката дреболия.

 

Писателската работа поддържала духа му жив. Взискателен, респектиращ, но никога груб и коравосърдечен. Във всеки човек търсел истинското и умеел да привилича с човещината си. На въпроса: „Как си?“, той отговарял: „Винаги добре!“.

 

Леда Милева го среща за последен път малко преди смъртта му на 8 октомври 1958 г. „Не говорехме за болестта му. Веднага започна да ме разпитва кога ще излезе новата книжка на „Дружинка“, хубави илюстрации ли са направили художниците“.

 

Докато работи в списание „Дружинка“, той е жизнен и весел човек. Малката стая на редакцията, в която работел превърнал в градина. Първата му работа сутрин била да полее цветята, да отстрани изсъхналите листа.

 

Стоял с часове над ръкописите на авторите, четял дори най-безнадеждните.

 

Към единадесет часа по обяд, затварял папките с листи, вземал сивия си каскет и чантата и излизал от редакцията. Обикновено отивал в някое училище на литературно четене или среща с децата. В дъжд, сняг или мъгла, времето не го притеснявало. Той четял с вдъхновение на артист, а после с часове отговарял на детските въпроси. На такива четения в София и страната го съпътствала Леда Милева:

 

„Достатъчно беше да се изправи, да приглади бялата си коса и да започне: „Имало едно време…“ Стотици детски очи се обръщаха към него, немирните крачета и ръчички се успокояваха, в стаята настъпваше тишина“, спомня си авторката на „Зайченцето бяло“.

 

Истинското му име е Генчо Негенцов. Той е габровец. Роден е край река Янтра, на 26 септември 1886 г. Детето е на почти седем години, когато баща му умира. Майка му остава вдовица с пет деца без никакви средства. В желанието си да спечели пари за книги и обувки Генчо заедно с брат си Колю работели в хана на Спас Христов. Двамата помагали в почистването и обслужването на клиентите, събирали сливи за варене на ракията, поддържали огъня на казана.

 

Продавали балкански ябълки и круши. Та дори ходели да мият черва от животни на салханат на Падало, където им плащали веднага. Често в кръчмата на Спас Христов клиентите препивали до козирката. Стопанинът трудно ги напъждал от хана. Залюлеят се по калдаръмените улици и докъдето стигнат… По този повод майката на писателя обичала да казва: „Пиян да дойде в нашата къща, трябва да изтрезнее“. Гост с бъклица в ръка не прекрачвал прага на този дом.

 

При един голям пожар в махалата двамата братя се хванали да гасят огнените езици. Генчо спасил първо книгите в двете къщи, но пострадал лошо и в следствие на това едва не ослепял. Едва когато заминал за Брюксел, където лекар, баща на дете, на което писателят преподавал аритметика, го излекувал.

 

Детският живот на бъдещият Ран Босилек не бил лек. Съседите на семейството помагали с каквото могат на бедната вдовица Мария – майката на писателя. Тя бодяла очите си с хурката, над стана или пък плетяла и шиела чуждо. Сладкодумно разказвала приказки, някои от които измисляла сама.


Бащата на писателя Станчо Негенцов бил опълченец от Руско-турската освободителна война. Там загива. След смъртта му неизвестният адвокат, някой си Водски, измамил вдовицата и лишил децата ù от покрив. Генчо тогава бил на шест години. Държавата също била мащеха за сирачетата.

 

Опълченската пенсия, която им се полагала от баща им, отпуснали, когато Генчо Негенцов отдавна е поел своя път в живота.

 

Като дете Генчо правел услуги на една съседка, която за благодарност му подарила омалялото палтенце на сина си. Дрехата била голяма за него, нуждаела се от поправка. Пари за услугата нямало. Бъдещият писател намерил момчетата от шивашката работилница на Бакоите. Замолил да му покажат как сам да поправи палтото. За благодарност сам се задължил пред тях през лятото да им носи студена водица, да мете пътя пред шивачницата, а през зимата да им носи дърва за печката и да я пали.


Майката веднъж се разболяла. Децата от махалата играели под прозореца ù и вдигали врява до небесата. Най-сладки били летните игри до късно вечер. Сред малчуганите била и Пенка, сестра на Генчо. Помолил той хлапетата да играят на друго място, не под майчиния прозорец. Децата не го чули. След миг той се показал на прага позасмян. Носел сандъчето си с любимите кукли Рачо и Дешка.

 

Нено кукладжията от село Нова махала през пазарните дни и на празник разигравал на улицата парцалените си кукли Рачо и Дешка. Той се смята за родоначалник на кукленото изкуство в България. Също като тези на Нено си направил и малкия Генчо, обичал да се смее и забавлява другарите си.

 

Децата, щом видели куклите му, онемели. Бъдещият писател не седнал както друг път на стълбата, а се отправил към купчина греди наблизо. Разиграл парцаливите, но мили и добри като него свои деца.

 

Махленските дечурлига насядали кой където свари. Генчо издигнал куклите високо и казал: „Гледайте как Рачо Кривокрачо и Дешка с мастилената дрешка играят, че и вие, след като куклите си отидат, да играете, като тях…“ Децата останали при гредите до късно. Генчо им създал насладата и примамливия вкус на едно непознато изкуство.

 

Ран Босилек имал трудно детство, което му повлиява, за да се изгради като сладкодумен тълкувател на народно творчество, поет, белетрист, редактор, съставител на читанки и христоматии, преводач. Той винаги ще ни завръща към детския остров: „Кой може да забрави честитите дни на своето детство? Детските очички, за които всичко е ново, всичко е хубаво, изпълнено с живот, виждат наяве приказния свят на чаровните сънища. За тия очички чепатата тояга е крилат кон, тъмното и прашно ъгълче под масата – царски дворец, а слънцето – чудноват великан, когото слънчевата майка не може да насити с двете пещи хляб. Детето не знае още бодливите прегръдки на времето и пространството, нито тежките окови на невъзможното. То притежава вълшебния килим, от който всичко се вижда и с който навсякъде се отива“, пише големият детски писател.

 

От 1893 до 1897 г. той учи писане и четене в Горнокрайското училище (по-късно „В. Левски“), което до скоро съществуваше, но съвременната власт затвори вратите му. После завършва с отличие Априловската гимназия, където е инициатор за създаването на любителски театър. По това време се запознава с бъдещата си съпруга Райна. По-късно им се ражда синът Босилко, след години адвокат по професия.

 

Ран Босилек работи като учител шест години в родния си град. Учи славянска филология в Софийски университет. Заминава за Мюнхен. От там за Белгия, където се дипломира по правни науки. Защитава докторат.

След завръщането си известно време работи като адвокат в София.

 

Първоначално живее под наем, но купува парцел и заедно с негов познат зъболекар финансират строежа на къща. Тя и до днес се намира на ул. „Цар Иван Асен II“ №10, където живеят наследниците му. Само след пет години се отказва и се посвещава на литературата за деца. Редактира 25 години сп. „Детска радост“ и неговото приложение – вестничето „Врабче“.

 

Първото негово стихотворение „На косичка“ се появява на страниците на сп. „Светулка“. През юли 1906 г. То е подписано с псевдонима Ран Босилек. А първата книга на майстора на българската приказка е „Косе Босе“, излязла от печат през 1923 г. Чрез списанието привлича силно към детското творчество имена като Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов. 

 

Книгите му остават и до днес вълшебни. Особено приказките, които преразказва или създава. Техните илюстрации са направени от Илия Бешков, Георги Атанасов, Борис Ангелушев и Вадим Лазаркевич. Ран Босилек превежда страници от творчеството на Братя Грим, Пушкин и Чехов.


Емблематични за поколения българи остават стихотворенията му „Родна стряха“, „Родна реч“, „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Най-добрите си стихотворения събрал в пет стихосбирки.

 

През целия си живот той е духовно близък със своята най-малка сестра Пенка. Тя го обичала повече от себе си. Посвещава много от дните си, за да популяризира творчеството му. По професия е учителка, но и служителка в Метерологичната станция в София. Завършила е физика във Софийски университет. През ученическите си години, заедно с брат си, създават в село Негенците детски ръкописен вестник „Смях“.

 

Щедрото ù сърце дълги години подкрепя материално децата на починалата ù сестра Цанка и живее с тяхната обич. Не минава под венчило и няма свои деца. Тази нежна жена, малко преди да отиде в старчески дом, пише до краеведа Илия Габровски през август 1970 г.: „…с бюрото и библиотеката на брат си ще се разделя, когато отида при него…“. И наистина само няколко дни преди смъртта си на 13 септември 1970 г. подарява на училище „Ран Босилек“ в Габрово вещи на детския писател, също негови ръкописи. Дарява родословно дърво на големия Негенцов род, което се съхранява в ДА-Габрово. Помага за възстановяването в скица на родната им къща, а когато габровци през 1960 г., наричат с името на Ран Босилек детска градина „Балкан“ умилението и радостта ù са безмерни. Подарява фотографски портрет на своя брат и албум със семейни снимки.


В залеза на своя живот Пенка Негенцова пише писма до училище „В. Левски“, в което някога е учил писателя. Кореспондира и с Падалското училище, в което той е бил учител и е написал първото си стихотворение.

 

За годишнини от смъртта на Ран Босилек изпраща на децата лакомства, подаръци и книги. „Той обичаше всички и всичко. Смисълът на неговия живот бе да създава само радост и щастие на окръжаващите го, макар, че не всякога и всичко в неговия живот е бивало тъй както трябва. Чудна душа имаше той. Силна вяра в хубавото и доброто цареше в нея. Никой и нищо не бе в състояние да разколебае тази му вяра“, разказва тя.


Пенка Негенцова остава единствена на света от петте деца на сем. Негенцови. Христо някога е бил професор по педагогика. Никола - метеоролог. Сестра ù Цанка е също учителка. От всичките братя и сестра тя е най-близка с Генчо. Той е още жив и здрав, когато се тревожил за нейните предстоящи самотни старини. Двамата остават до смъртта му истински близки.

 

Дълги години споменът за Ран Босилек чезнеше в родния му град. Паметникът му стоеше с изчегъртани букви. Наскоро някой отряза и втората липа от стихотворението му „Родна стряха“. Тя се намираше до Горнокрайската чешма, срещу мястото, където е бил домът му. Днес странично от кооперацията има паметна плоча, която напомня за големия детски писател.

 

През 2016 г. по повод 130 г. от рождението му скулпторът Адриан Новаков издигна бронзова фигура на дете разгърнало книга. Поглед в малчугана е вперил котаракът Татунчо. Така се е казвало любимото коте от детството на писателя, с което той обичал да играе, а после го вградил в творчеството си.


От категорията

Петър Воденски: Ако ЕС силно притисне Ердоган, бежанската вълна може да стане реалност

-1552918654.jpg

В момента не виждам друг начин, освен да се договорим с Турция. Ердоган спазва ...

15 окт. 2019 | 11:24

Николай Радулов: На запад полицията масово използва изкуствен интелект, при нас липсва естественият

Проф. Николай Радулов-1558009159.jpg

У нас за анализатори се назначават хора, на които им остават 1-2 години до ...

15 окт. 2019 | 11:27

Потомствен интелектуалец поема ръководството на БНР: Много тежка работа ме чака!

Антон Митов Снимка: БНР-1571339277.jpg

Новият и.д. шеф на Българското национално радио: Ще търся вариант за диалог . ...

17 окт. 2019 | 22:07

Симеон II: София и Атина допринасят за хармонията на Балканите!

-1533023556.jpg

Връзките между нашите две страни са се увеличили и са укрепнали, заявява той ...

17 окт. 2019 | 11:39

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.