Оперната певица Ана Тодорова

В Париж гастролира за първи път в световноизвестната Гранд опера в ролята на Амнерис от „Аида“

Мирела Костадинова: Оперната певица Ана Тодорова пее в Берлинската опера Кармен на български език

1227 | 25 окт. 2019 | 10:39

През 1915 г. тя постъпва в Женевската консерватория, където още първата година завършва със сребърен медал

Оперната певица Ана Тодорова-1571992655.png-1571992749.png-1571992682.png

Ана Тодорова е една от големите ни оперни певици надарена с вълшебен глас и актьорска дарба. Великолепният ù мецосопранов, дълбоко контраалтов глас е топъл и с голям диапазон. Притежава кадифен тембър и пее без всякакво напрежение – естествено и просто. Има великолепна дикция, която впечатлява.

 

Стройна е и висока, надарена с финес и цялостно излъчване. С особено обаяние представя своите героини, като че ли се слива с тях. Кармен от операта „Кармен“ на Бизе, Азучена от „Трубадур“ на Верди, Далила от „Самсон и Далила“ на Сен-Санс и още редица други. Като човек притежава широка душа, топло сърце и духовно благородство.

 

На 21 ноември 1892 г. в дома на ул. „Цар Борис I“, където живее семейство Тодорови изплаква шестото дете – малката Ана. Майка ù е завършила трети клас в известното тогава в столицата руско училище на княгиня Домонтович. Пеела чудесно. Бащата бил голям родолюбец, милостив и състрадателен към хората, който с честния си труд вдигнал къща за многолюдното си семейство. Той става поръчител на свой приятел, който го измамил. Съдия изпълнител взема всичкото имущество на семейството, дори дома им, в който живеят. Всички остават на улицата.

 

Бащата се хваща в обущарския занаят, за да може да изхранва голямото си семейство, но парите все не достигали. Майката също събрала сили и се хванала да шие денонощно. Така двамата успяват да дадат гимназиално образование на всичките си шест деца, които носят печата на музиката в душите си и се занимават с нея.

 

Малката Ана за първи път учи пеене при своите братя и сестри, които виждат дарбата ù. Във всички хорови и оперни изяви в столицата Ана взема участие. На 18 г. вече играе с голям успех в операта „Червената шапчица“.


През 1910 г. се явява на изпит по пеене в софийската Оперна дружба. 

 

Известно е, че тя е създадена от ненадминатия певец и режисьор Константин Михайлов – Стоян, който идва от Русия. Сред основателите са и големия певец и педагог Иван Вульпе и режисьора Драгомир Казаков. Те са в основата на журито пред което се явява малката Ана. Оценката за нея е висока и тя е приета в Оперната дружба.

 

В първите месеци пее в хора, дават ù също важни солови роли. На 8 декември 1910 г. дебютира с успех в операта „Фауст“ на Гуно. 

 

Лятото на следващата година Ана Тодорова получава стипендия от Министерството на външните работи, с която може да следва в Италия. Тя заминава и се записва в школата на известния за времето педагог А. Франческати. След година, в която се занимава с любимото си оперно пеене, Министерството на просветата този път не ù отпуска обещаната издръжка. Бъдещата голяма певица изпада в безизходица. Но късмета ù се явява на помощ и пълномощният министър на Рим Димитър Ризов организира прием за нея в легацията. Там, сред гостите, е поканен знаменитият композитор Паоло Тости.

 

Ана Тодорова показва цялата си певческа дарба. Акомпанира ù самият Тости. Той е поразен от нейните способности. Предлага ù да се заеме с обучението ù и после двамата да заминат за Англия, за да правят концерти. Тя му отказва. Иска да продължи работата си в консерваторията при Франческати.

 

Самият Тости организира редица концерти. Получените пари осигуряват обучението на Тодорова в Италия. Тя учи още няколко години, дава самостоятелни концерти, а после се завръща в България.


Приемат я солистка в Оперната дружба, успоредно с това преподава в Държавното музикално училище и в Първа софийска девическа гимназия. По това време на сцената играе ролите на Азучена от „Трубадур“, Амнерис от „Аида“, Керубино от Моцартовата опера „Сватбата на Фигаро“, Зибел от „Фауст“ на Гуно. Успехът ù на българската сцена е голям. Получава стипендия от Министерството на просветата за специализация в Швейцария. През 1915 г. постъпва в Женевската консерватория, където още първата година завършва със сребърен медал.


По онова време прослушването на певците от различни държави за прием в световните опери ставало в Швейцария. През 1916 г. те се провели в Цюрих. Сред авторитетите е и директора на нюйркската Метрополитен опера Гати Казаца. Щом чува гласа на Ана Тодорова и предлага договор за три години.

 

Първата световна война попречила на гласовитото момиче да изпълни уговорката. Заминава за Германия, където през сезона 1916-1917 г. в Берлинската опера изпълнява с нечуван успех ролите на Кармен, Азучена и други главни роли. Пее на български език. Така става една от първите оперни певици в Европа, които изпълняват ролите си на роден език.

 

Участва в редица концерти, а парите от тях дарява на българския Червен кръст. Завръща се в България, твърдо уверена, че повече няма да напусне родината си. Хваща се за работа отново в Държавното музикално училище. Прави концерти с Оперната дружба. Плановете ù скоро се променят.


През 1921 г. заради скандал с тогавашния министър на просветата е уволнена от музикалното училище в София.

 

Тя трябва да замине от България, за да търси начини да печели хляба си. Огорчена си подава оставката от операта и взема влака за Франция.

 

В бляскавата френска столица гастролира за първи път в световноизвестната Гранд опера в ролята на Амнерис от „Аида“. Представянето ù спечелва признанието на капризната публика. Жак Руше, директор на Гранд опера, сключва с Ана Тодорова контракт за пет сезона. 

  

С бляскавите си спектакли тя пленява публиката на френската столица, но и на цяла Франция. Прави гастроли в Англия и Египет, Белгия, Мароко и др. държави. На сцената блести с дарбата си.

 

Домът ù в Париж, който се намирал близо до църквата „Мадлен“ е широко отворен за българските ù приятели. Тя им дава покрив и материална подкрепа.

 

„Когато съм в дома на Ана Тодорова, имам чувството, че съм у нас, в България. Често компанията се храни при бай Иван, българина бай Иван, който ни поднася само български ястия и нашенско кисело мляко“, спомня си нейна приятелка. Въпреки успехите ù в Париж, сърцето ù копнее отново за родината.

 

През 1932 г. Ана Тодорова се завръща в България сигурна, че това е нейното място. Постъпва в Народната опера. Назначена е и като лектор – вокален педагог на певиците в Музикалната академия. През 1943 г. става извънреден професор, а седем години по-късно е редовен професор.

 

Тук тя подготвя много оперни певци, които гастролират в провинцията и чужбина.

 

Заради операта жертва личния си живот. Не се омъжва и няма деца. Два пъти отхвърля предложения за брак, защото сцената за нея е всичко.

 

На 9 ноември 1934 г. Ана Тодорова играе Лаура в спектакъла „Джоконда“, опера от А. Понкиели. На сцената с нея са Катя Спиридонова, Евгений Ждановски, Диана Герганова, Тодор Мазаров, Петър Золотович. Диригент е Венедикт Бобчевски. Това е последното излизане на Ана Тодорова на сцената на Софийската опера.

 

В следващите години се посвещава на работата си като педагог в Музикалната академия. Всеотдайна, без да жали труда и времето си, тя се отдава на своите ученици.

 

„Един ден се явих неподготвена на урок по солфеж. Сгреших веднъж, дваж, на третия път великото търпение на Ана Тодорова се изчерпи. Тя замахна с ръка и перна нотите на пианото… Те полетяха и се пръснаха в безредие на пода. После ме стрелна с недоволен поглед на големите си черни очи и строго ми каза: „Събери нотите си от земята и си върви. Да не си ми се явила вече с ненаучен урок и лошо написани ноти“, спомня си Надя Добриянова, нейна ученичка, сопран от Софийската опера.

 

Въпреки, че е строга, Ана Тодорова преписва за учениците си арии, песни, щимове на цели опери, каквито по онова време учениците ù няма от къде да си купят. Дава им ги да ги разучават. На учениците си гледа като на нейни деца. Помага им със съвети, дава им пари, когато са в нужда. Приютава при себе си своя ученичка Надя Добриянова от Перник приета в Консерваторията. Тодорова я подготвя лично за изпитите.

 

„Тя и сестра ù Райна се грижеха за мене като за свое дете. Всяка сутрин, преди да отида в консерваторията, ме чакаше сервирана на масата обилна закуска: мляко, масло, мармелад. Редовно вървяха и уроците. Най-учудващо и красноречиво говорещо за нейната личност беше това, че за цяла година Ана Тодорова не поиска да вземе от мене нито лев, нито за квартира, нито за храна, дори и за уроци… Не само към мене, но и към всички свои ученици тя беше щедра, внимателна, ласкава, особено когато виждаше у нас страдание, дисциплинираност, работоспособност. Горещо желаеше да овладеем трудното певческо изкуство. Когато завършвахме успешно изпитите, тя щедро ни даряваше с хубави подаръци: рокли, везани с българска бродерия. На мене освен рокля Ана Тодорова ми подари много красива дълга кехлибарена огърлица, донесена от Турция, която пазя досега като скъп спомен от нея“.

 

На своите ученички щедро раздава своите рокли, с които е играела – роклята на Шарлота от „Вертер“, пурпурночервената рокля на Кармен от последното действие на операта.

 

През последните години от своя живот тя се разболява от диабет, но не спира да работи за учениците си. На 12 април 1972 г. си отива от живота една от първите наши истински оперни певици.


От категорията

Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи

-1567490477.png

Нищо няма да бъде както беше. Най-важният щаб, който трябва да създадем, е ...

4 апр. 2020 | 13:29

Веселин Данев: Можем да отделим рисковата група в хотели, а другите да се върнат на работа

Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояни да си „спестят“ срещата с вируса, казва Веселин Данев-1585815200.jpg

Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, ...

2 апр. 2020 | 11:21

"Полет с балон над Белоградчишките скали"- едно спиращо дъха видео с иновативен поглед към природата

"Полет с балон над Белоградчишките скали"-1585909140.png

Режисьорът и идеолог на видеото арх. Пламен Мирянов умело използва ...

3 апр. 2020 | 15:43

Ако спрем предпазните мерки, до края на април заразените с коронавирус у нас ще са над 1 милион души

-1520235630.jpg

Разбира се, това няма да се случи. Когато хората масово видят накъде вървят ...

4 апр. 2020 | 09:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.