Мирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му

Животът на итературния критик е твърде интересен, изпълнен с недоразумения, противоречия и остри вражди

Мирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му

1794 | 29 март 2020 | 10:19

Според някои изследователи Кръстев е пазел в книга малко пакетче остатъци от отровата, която Яворов погълнал за сигурност преди да натисне и спусъка на пистолета. Отровата е дадена на Кръстев с решение на съда

Мирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му-1585466690.pngМирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му-1585466632.jpgМирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му-1585466619.jpgМирела Костадинова: Иван Вазов великодушно простил на д-р Кръстев хулите върху творчеството му-1585466591.jpgд-р Кръстев-1585466577.jpgд-р Кръстев-1585466564.png

На софийска улица „Аспарух“ № 47 и до днес се намира къщата на известния философ и критик д-р К. Кръстев. Върху нея е поставена мраморна плоча. В тихото дворче още е жив дрянът, под който известната четворка от кръга „Мисъл“ някога се събирала на сянка. Под клонитеимало скована дървена маса, а около нея - плетени столове. При слънчево време върху тях посядали Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров. Разбирасе и домакинът, чиято съпруга Радка щом започвало да се смрачава, изваждала от къщи запален газов фенер. Закачала го на дряна и тихо се оттегляла в дома.

 

Зад дъсчената ограда, в съседство живеел писателят Тодор Влайков и по някое време д-р Кръстев се провиквал:

- Тошо, я стига си писал, ами ела да чуеш какво са написали другите.

- Ей, сега идвам! – обаждал се Тодор Влайков и само след няколко минути се присъединявал към компанията.

Мъжете разговаряли до късно на чаша чай.

Под този дрян д-р Кръстев предричасмъртта си в разговор с Иван Кирилов, вперил поглед в снимка на кръга „Мисъл“:

- Сега е ред на мене, Кирилов. Запомни: и аз скоро ще ида при тях!

- Свети Петър няма нужда от „Мисъл“ в рая – отвръщал шеговито събеседника му.

- Предчувствията не са ме лъгали. Скърбя само, че няма да ми остане време да свърша започнатото…

Изреченото от д-р Кръстев скоро се сбъдва.

 

Още докато е жив смъртта се върти около него в мрачен танц. Той не само изпраща до последния им дом останалите от кръга „Мисъл“, но и почита годишнините им. Нему се пада нелеката задача да вземе от Пазарджик тялото с ковчега на Алеко Константинов и да напише некролога му. На него лекарите подават стъкленицата със сърцето на Щастливеца, за да го пази „като безценно съкровище“.

 

Животът му е твърде интересен, изпълнен с недоразумения, противоречия и остри вражди.

 

Една от тях е с патриарха на българската литература Иван Вазов. За него д-р Кръстев пише остри  критически статии. Из под перото му излизат отзиви, рецензии и проблемни текстове върху книгите му. Между двамата избухва вражда, която трае петнадесет години. Кръстев си позволява лоши думи срещу класика, макар че  в ранните си години дълбоко почита творчеството му. Нарича сборника на Вазов „Утро в Банки“  „анекдоти от най-долна проба“. Но не спира до тук – „угарки“, „калпава стока“ са все негови оценки за литературата на Вазов. Като че ли в дъното на всичко това е Пенчо Славейков. Той иска да наложи индивидуалзма и ницшеанството, които са зърна в поезията му, също и в тази на П. Ю. Тодоров. Вазовата естествена, искрена, автентична, народна поезия не се вписва там. За тях те я „плитка“, „безсъдържателна“, „остаряла“, „наивна“.

 

Великодушният Иван Вазов отронва пред приятеля си проф. Иван Шишманов: „Какво да го правя, брате Шишманов? Аз съм човек с меки очи. Поне да се извини за миналите си грехове към мене. А то, ни думица. Като че не ме е унищожил, за да тури на моето място Пенча, като че „Японски силуети“ и „Д-р Джан-Джан“ никога не са били писани. Мълчи! Говори ми за своите литературни планове, но никога не ме запитва аз какво работя. А имаше години, когато бяхме близки приятели, когато ходехме на разходка с файтон по Цариградското шосе до пасарелските ханчета, дето ядяхме варени раци, които и двамата обичахме“.След време д-р Кръстев иска от автора на „Под игото“ помирение, кани го дори на гости на вилата си в Костенец.Писателят Ст. Чилингиров също помага, за да отшуми старата вражда. Д-р Кръстев иска прошка, но продължава да критикува Вазов пред студентите си по време на лекции. В един момент те не му позволяват тази волност.

През 1917 г. в „Съвременник“ философът печата статия за литературата ни, в която уж хвали Вазов, но отново го огорчава дълбоко. Изпраща списанието на класика със знак на помирение. Този път той му връща броя и пише писмо, в което казва, че Кръстев си е все същия човек, с омраза в душата неспособен да се превъзмогне и абстрахира от личните си страсти при оценка на литературните творения, когато пише за „лице неприятно тебе“.

 

Самочувствието на д-р Кръстев не е случайно. Някога е завършил философия в Лайпциг. Има късмет да посещава лекциите на психолога, физиолог, философ и езиковед проф.  Вилхелм Вунд, който създава първата в света психологическа лаборатория. През 1888 г. Кръстев получава диплома, а после защитава докторат по философия под ръководството на Вунд.

 

Завърнал се в България е назначен за директор в Педагогическото училище в Казанлък, преподава български език, литература, логика  и психология. Неговите уроци са посещавани от млади учители и любознателни граждани. В града на розите основава стенографско дружество. Негов ученик си спомня: „Още втората година ние схващахме свободно със стенографското писмо уроците си,особено по предмети, по които нямаше ръководства на български език, или пък и да имаше, те бяха кратки и непълни. Ценейки много времето си, повечето от лекциите, особено по психология, ни даваше стенографски написани с мастило. По-силните стенографи ученици ги преписваха на обикновено писмо и ги цинкографираха за използване от учениците“. По-късно един от учениците му основава стенографско дружество и го нарича на д-р Кръстев. Той организира група за самодейност, която представя няколко пиеси. Под режисурата на Кръстев и помощта на Васил Налбуров само за една година са поставени „Коварство и любов“ и „Разбойници“ от Шилер, „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго, „Ревизор“ от Гогол.

 

Самият Кръстев играе ролята на Луиза от „Коварство и любов“. Това е последната женска роля, изиграна на казанлъшка сцена от мъж. Като режисьор на същата трагедия д-р Кръстев подготвя за следващия сезон учителката Мария Владева, която играе Луиза и Велика Карапетрова, която влиза в ролята на госпожа Милер. Пред изумените погледи на казанлъшката публика се появяват за първи път жени актриси. Преди той да пристигне в Казанлък, в театралните салони са били наредени дълги дъсчени седалки, поставени амфитеатрално. От едната страна сядали мъжете, а от другата – жените. Признанието на голям актьор Кръстев получава с ролята в „Ревизор“ на Гогол, поставена от него за първи път пред българската публика в Казанлък. Театърът го свързва и със старозагорката Рада Николова, също учителка като него, с която живее до смъртта си. Венчава ги проф. Иван Шишманов – един от най-близките му приятели.

 

В дните прекарани в Казанлъшкото училище е твърде зает. Той е само на 25 години. Освен разправиите и часовете, в които преподава, той всеки ден трябва да присъства в кабинета си от 8 до 12 и от 14 до 16 часа. В задълженията му влиза да посещава квартирите на учениците, за да следи при какви условия живеят. 

 

Той успява да събуди духа в училището, забранява физическото наказание с пръчка, за което настоявали по-възрастните учители. Полага грижи за учителите в школото и по негова инициатива се основава Казанлъшкото учителско дружество. Повдига въпроса за издаването на литературно-научно списание – първата книжка излиза на 15 януари 1890 г.Създава традицията в града да се четат сказки и реферати, които засягат остри и дори еретични за онова време теми.

 

Кръстев напуска Казанлък през началото на месец юли 1890 г. В този град престоява две години, но въздействието му върху учениците и казанлъшкото гражданство се помни дълго след неговото отпътуване.

 

През следващите години преподава немски език в Софийската класическа гимназия. През 1892 г. животът му е белязан със списанието „Мисъл“, което се печата под негова редакция - чак до 1907 г.

 

Непрестанно пише статии, рецензии, философски текстове по въпросите на естетиката, както и литературна критика. Подписва се и с псевдоними – В. Миролюбов, С. Делиспасов, Д. Столетов, Страховски. Той пише също статии върху творчеството на Тодор Влайков, Георги Стаматов и други наши автори. Информира читателите за големи културни събития в чужбина, превежда от немски език.

 

Често се налага да маневрира между останалите трима свои буйни приятели от „великата четворка“, да търпи гневните им изблици. Всеки от тях е индивидуалист и има недоверие  към всякакви теории, школи и принципи, които слагат калъп над живота и света. Налага се да поема всеки удар от литературните противници на списанието. Непрестанно му трябват нови творчески завоевания, защото „Мисъл“ диктува литературната мода в страната.

 

Но наред с усърдната литературна работа „великата четворка“, обичала да присяда край маса и да се весели. В спомени за д-р Кръстев, поетесата Мара Белчева и муза на Пенчо Славейков разказва как, докато той работи на писалището, тя му казала:

- Петко довечера ни кани на пуяк, голям колкото ей таз маса, изпратен му от Елена.

После продължава: „Бяха и д-р Кръстеви на вечерята. Наистина пуякът беше великан, останал сякаш отпреди потопа. Славейков хруска запържената дебела кожа и поглежда към Петко:

- Не може ли и теб баща ти да угои, ами то!

А Петко налива червено искрящо вино и вика:

- Няма да ме печете я!

- Ти сам се печеш и пържиш доста. Таз политика ще ти изяде главицата.

И пак спор. А Кръстев само се усмихва, яде и мълчи.

- Кажи и ти нещо бе!

- Дрънкайте си вие, като ви се дрънка, аз сега имам по-важна работа. Всяко нещо на времето си. Хайде, наздраве!

- Здраво! Здраво!

Пенчо хваща чашата и импровизира:

И този пуяк нявга се е надувал

за хубост, или пък за първенство?

За пуйче щастие ще е бленувал

виновникът на нашто тържество.

 

И нека ние всички тука сбрани,

да си припомним туй, що е било:

умрял е той за нас и ще нахрани

еднакво нашето добро и зло…“

 

Наред с литературните си занимания в „Мисъл“ д-р Кръстев е назначен за редовен професор по философия в тогавашното Висше училище в София. Скоро е уволнен от Министерството на народното просвещение без да се посочат мотиви. Кандидатира се за народен представител в Казанлъшката избирателна колегия от листата на БРСДП като независим. Не принадлежи към никоя партия и се гордее с това, но осъжда произволите и беззаконията на тогавашното правителство. За съжаление не го избират за депутат – получава само 646 гласа. Народни представители стават Ст. Костов и Иван Вазов. През живота си пише редица политически статии и счита, че „всяка българска партия и партийка образува нещо като стадо, в което всяка овца се счита длъжна, за да запази „обществено приличие“, да блее само тъй, както блее оная, която носи звънеца и върви напред…“ Пак той тежко въздъхва: „Боже мой, нима е възможно толкова престъпления да се вършат в България и тя още да съществува!“

 

Отново се завръща в Софийски университет като извънреден професор по философия. Изящното му слово се лее в една от големите аудитории на ул. „Московска“. Понякога лекциите му са вечер, залата е препълнена със студенти и от други факултети. Езикът му преизобилства от чуждици. Студентите затова го наричат помежду си „трансценденталният и иманентният“. Обича всеки от тях и е готов да застане на тяхна страна, когато е необходимо.

 

Дълбоко в душата си е добър човек и наивник. Мил и топъл, хитростта му е чужда. Страстен, темпераментен и енергичен, когато в него се запали искра. Поетесата Мара Белчева казва: „все на път, все бърза, едва седнал, пак бяга“. А Боян Пенев пише в дневника си, че му липсва деликатност. Болезнено амбициозен и в него има „голяма доза тартюфщина“. „Аз не мога да го търпя в женско общество“, пише накрая той.

 

Сигурно е, че д-р Кръстев е имал специално отношение към нежния пол. Една от хипотезите около смъртта му е, че се самоубива заради своя студентката Ганка Косева от Сливен. Дори съпругата му знаела за тази любов, но кротко мълчала и търпяла. Тогава той е в разцвета на мъжките си сили – на 53 години. Вероятно се е отровил напълно съзнателно от невъзможност да преодолее и реши ситуацията. „Диамант само с диамант се реже, чувството само с чувство се буди и любовта само с любов живее“, казвал той.

 

Според някои изследователи Кръстев е пазел в книга малко пакетче остатъци от отровата, която Яворов погълнал за сигурност преди да натисне и спусъка на пистолета. Отровата е дадена на Кръстев с решение на съда. Върху пакетчето е имало надпис: „Останки от отровата, която Яворов изпи на октомври 1914 г., която смятам да глътна аз, ако…“

 

Може би днес е вече късно да се разбере истината за тази тайнствена смърт. Във вечния му път го изпращат проф. Димитър Михалчев, Боян Пенев, Спиридон Казанджиев, както и други близки. Великият поет Иван Вазов, с когото са в конфликт много години, в този ден не се чувства добре и изпраща съболезнования до близките.

 

България изпраща от земния свят последният от „великата четворка“ на кръга „Мисъл“.


От категорията

Анализът ИСА за май: Всички - и власт, и опоненти, вече играят ва банк

Анализът на ИСА за май 2020-1591089308.jpg

За вътрешната опозиция в БСП идващите месеци са „бой последен.“ Хвърлят ресурс, ...

2 юни 2020 | 12:25

Даниел Смилов: Какво се крие зад "истинската история" на Васил Божков

-1515601699.jpg

В интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която разполага. ...

2 юни 2020 | 16:47

Къде са потънали милионите на Божков?

Къде са потънали милионите на Божков?-1591196899.jpg

Със спечелените от хазарта пари Божков е подкрепил политически проект, ...

3 юни 2020 | 18:11

Политологът Петър Чолаков: Разкритията на Божков - тъжна диагноза за България

-1539858143.png

Ние сме "юзърите", а г-н Божков е от бившите ...

3 юни 2020 | 16:02