Мирела Костадинова: Д-р Христо Иванов открива Омуртаговия надпис и колоната на Иван-Асен II

Пътува през целия си живот между Букурещ, Одеса, Цариград, Москва, Петербург, Белград, Търново, Трявна и Свищов

Мирела Костадинова: Д-р Христо Иванов открива Омуртаговия надпис и колоната на Иван-Асен II

16739 | 21 май 2021 | 14:56

След като завършва Московския университет и след откритията си в старата столица е получавал помощи от Славянския комитет. През май 1861 г. до януари 1862 г. е назначен за помощник секретар в Азиатския департамент, а после е и секретар в руското консулств

Мирела Костадинова: Д-р Христо Иванов открива Омуртаговия надпис и колоната на Иван-Асен II-1621598330.jpgМирела Костадинова: Д-р Христо Иванов открива Омуртаговия надпис и колоната на Иван-Асен II-1621598343.jpgМирела Костадинова: Д-р Христо Иванов открива Омуртаговия надпис и колоната на Иван-Асен II-1621598336.jpg

През един есенен ден на 1858 г. д-р Христо Хаджикънчев Даскалов отива в дома на Шейх Ефенди, за да прегледа тежко болната му съпругата. Турчинът искал да разбере добро ли е лечението ù и грижите, които полага за нея.


За срещата им помогнал един търновски гръкоман, по професия също лекар – д-р Пол Марко бей. Той превеждал от френски, макар че Даскалов владеел езика. Лекарят прегледал туркинята и накрая заявил: „Колкото до болестта, която е досегнала вашата любима и благоуханна роза, то аз напълно одобрявам способа на лекуване на болната жена, понеже аз сам не бих измислил нещо по-добро“. С тези думи успява да спечели доброто отношение на Шейх Ефенди към себе си.


По това време, християнин да прекрачи прага на джамия било невъзможно. Ако чужденец искал само да надникне в потурчените търновски стари църкви, трябвало да има разрешение от Цариград. А най-вече благоразположението на началника на теке джамиси в Търновско. Той се казвал Шейх Ефенди.


Срещата между него и Даскалов помогнала за това докторът, който вече имал интерес към българските старини, да получи разрешение и да започне разкопки в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата столица. Храмът бил превърнат в „Каван-баба теке джамиси“.


В преградната ù предлотарна част българинът забелязва надгробни паметници. Случаят му помага да открие два от най-важните паметници на българската история – „Омуртаговия каменен надпис“ от 825 г. и колоната на Иван Асен II от 1230 г. Разчита и преписва текстовете, а после ги публикува.


За откритието си съобщава в Русия на Осип Бодянски и проф. А. Ф. Хилфердинг. Получава съвет от тях да подготви доклад, който да бъде представен пред Дружеството за история и руски археологически древности при Московския университет. По-късно докладът на д-р Даскалов е получен в Москва. Откритието на българина става известно в научните среди по света. Георги С. Раковски публикува надписа на Иван Асен II през 1860 г. в Белград. Даскалов и Раковски имат близки отношения и вероятно заедно развиват революционна дейност, която не е изследвана от историята ни.


Това, обаче съвсем не е единственото откритие на д-р Даскалов. Той е описал и старините в черквата „Св. Апостоли“, „Св. Димитър“, „Св. Св. Петър и Павел“, „Възнесение Господне“. Нито един чужденец, който е посетил В. Търново преди 1858 г., не дава сведения за старинните надписи, които Даскалов е записал. Това е също негова заслуга за археологията ни. Сред откритията му е също и житието на Теодосий Търновски, публикувано от Осип Бодянски.


Д-р Христо Даскалов е от род на тревненски иконописци – Хаджикънчеви. Дядо му е тежък чорбаджия - хаджи Христо Петров, на когото вероятно е кръстен. Майка му е търновка и се казвала Парашкева. Много вероятно е Христо да е роден в старата столица. Според други негови изследователи той изплаква в Трявна около 1827 г. Съществуват хипотези и за други години на рождение. Когато е на пет години умира баща му хаджи Кънчо, който е племенник на Васил Априлов. След трагичната си смърт, свързана с политически бунтове в Трявна, оставя три деца – Христо, Бонка и Недка. Те са под закрилата на чичо си Никифор Даскалов.


В Трявна Христо изучил наустницата в килийното училище. От там отива в Търново, където учи в елинското школо. Чичовците му Евстатий и Георги, договарят с брат си Никифор да вземат Христо в Одеса. Успели да му издействат покровителство от високопоставен човек. Тези данни дава Богомил Даскалов, който е негов родственик. Според други изследователи само девет годишен Даскалов е отведен от Петър Сапунов в Букурещ, където учи във влашко училище. Покровителят му превежда Евангелието на новобългарски език с помощта на отец Серафим Старозагорски. Появата на тази книга е една от първите смели стъпки в духовното ни освобождаване като народ. С малкият Христо са и още четири тревненчета, които трябва да се подготвят за учители в малкото балканско градче.


След това Христо постъпва в Ришельовския лицей като възпитаник на императора Николай. Българинът скоро напреднал с науките и изненадал дори инспектора на лицея Михневич. Той му помогнал по-късно в затвора. Съученик на Даскалов е Найден Геров.


Недовършил курса на лицея по донос е арестуван. Революционната вълна обхванала Европа през 1848 г., прониква и сред възпитаниците на това училище и българинът е обвинен в „революционен заговор“.

 

Арестуван е. За да не излежи наказание в Сибир като покровителстван от царския двор е настанен в болница, където лежи повече от година и половина. Тук инспекторът Михневич, чрез една англичанка, успява да му помогне. Изучава английски език. Преди това свободно ползвал гръцки, руски, италиански, френски, румънски и турски. За това свидетелства Добри Чинтулов. Други двама негови съвипускници са изпратени на заточение в Сибир, където загинали. Въпреки сложните обстоятелства, Даскалов успява да завърши шести и седми клас на лицея през 1848-1850 г.


Принуждават го да напусне Русия и той отива право в Цариград. Там се среща с Александър Стоилов Бейоглу. Двамата мъже редактират „Цариградски вестник“. В това издание Даскалов отпечатва първите си публикации.


Прави опит да се върне в Русия, за да продължи образованието си. По препоръка на Захари Княжески пред министъра на просвещението на Даскалов е отпусната стипендия за учение в Петербург. Отношенията между тях са приятелски. Знае се, че Княжески е първия българин, който през 1846 г. изпраща доклад на френски език до Императорското археологическо общество за проучването на археологически паметници в България. По-късните занимания на Даскалов с тази наука, еднаквостта на интересите им, ги сближават. Княжески насърчавал и поощрявал Даскалов в тези му занимания.


Избухва Кримската война през 1853 г. Даскалов е вече в Букурещ. Тук се сближава с българската емиграция във Влашко. Запознава се с Васил Попович, родом от Браила. Включва се доброволец в руската армия – постъпва на служба в генералния щаб. Не дочакал да види края на войната записва се студент по медицина в Петербургския университет. С него е и приятеля му Попович.


Студеният северен климат се оказват непоносими за двамата българи. Живеят в мизерия в обща квартира. През следващата година се преместват в Московския университет. Тук се сближават със Сава Филаретов и Найден Геров.


В Москва Даскалов се издържа малко време със свои средства. Според изследователи му помага лично археологът граф Алексей Сергеевич Уваров, основател и председател на Московското археологическо общество. В руската столица Даскалов създава и става председател на културен кръг за български студенти в Москва, който има за цел да съхранява българската култура. Наречено е „Московска българска дружина“. Той запознава руското общество с трудното положението на поробените българи. Разказва за опасността, на която са поставени националните ни ценности и унищожаването на български ръкописи. Мечтае за духовно освобождение на народа ни.


Печата обширните статии „Возрождение болгар или реакция в Европейской Турции“ и „Турецкие дела“, които предизвикват множество реакции в печата. Сава Филаретов смята, че даскаловите статии „само пречат и връщат нещата назад“. Каравелов го защитава и пише статия „Чем можно помоч болгаром“. Руският учен Александър Викторович Рачински в писмо до Найден Геров от 28 март 1858 г. пише: „Руската литература благодарение на Даскалов заговори за българите“.


Докторът по медицина се завръща в България през 1858 г. Често пътува между Трявна и В. Търново, където открива „Омуртаговия каменен надпис“ от 825 г. и колоната на „Иван Асен II“ от 1230 г. Търновци го канят за градски лекар, но той отказва.


Даскалов пътува през целия си живот между Букурещ, Одеса, Цариград, Москва, Петербург, Белград, Търново, Трявна и Свищов. След като завършва Московския университет и след откритията си в старата столица е получавал помощи от Славянския комитет. През май 1861 г. до януари 1862 г. е назначен за помощник секретар в Азиатския департамент, а после е и секретар в руското консулство в Белград.


В писмо от 25 ноември 1863 г. руският дипломат Н. Шишкин съобщава на Найден Геров, че Даскалов е преместен в Бейрут (Ливан). Тук здравето му се влошава. Вече е болен от туберкулоза и далече от родината си умира.


За него Иван Богданов в книгата си „Трявна през Възраждането“, изд. през 1977 г. пише: „Публикуваната през 1866 г. в Букурещ, пет години след смъртта му, трагедия „Стоян войвода след падането на българското царство“, подписана с инициалите Х. Д. и дълго време приписвана на перото му, поражда напоследък оживени спорове. През последните години започва да си пробива път мнението, че всъщност това произведение принадлежи на Добри Войников, но този въпрос все още не може да се смята за решен. Независимо от всичко обаче, дори авторството на д-р Христо Даскалов да бъде отхвърлено, и без това произведение създаденото от него е достатъчно, за да предаде на оставената от тоя виден възрожденски деец диря неизтляващо сияние“.


Времето не е съхранило достатъчно документи, чрез които да се изясни, както творческият му път, така и заниманията му с медицина и археология. Много факти и от човешката му биография остават заличени. Но той е от онези забравени български праведници, който гледа от небето и вероятно още чака духовното ни освобождение като народ…


От категорията

Знак! Вигенин: Проектът Петков/Василев може да разколебае подкрепата на левите за Радев

Вигенин за Петков/Василев: Проектът им може да разколебае подкрепата на левите за президента-1631893228.jpg

Опитът пък да откъснеш партия от "БСП за България" си е вероломно ...

17 септ. 2021 | 18:39

Проблемът пред Радев не е дали ще спечели изборите, а дали ще встъпи в длъжност като президент

-1594312463.jpg

След подобно шоково увеличение на цените един месец е повече от достатъчен, за ...

17 септ. 2021 | 10:48

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт-1632044218.jpg

На президента не му е работа да прави собствена политика, а да играе символна ...

19 септ. 2021 | 12:36

Кеворк Кеворкян: Въртоглавщини с паметници

-1568320806.jpg

Действащите политици ги нямаше при откриване на паметника на Удроу Уилсън, но ...

18 септ. 2021 | 13:05