Марко Тотев

Осъжда тогавашното Народно събрание заради една буква

Мирела Костадинова: Адвокатът Марко Тотев е най-известният кутсузлия на България

13174 | 23 юли 2021 | 12:09

Щом Марко Тотев седнел на масата, за да играе покер, забравял за всичко, което съществува около себе си. В кафене "Дарданели" се разигравали камари с наполеони, то е посещавано и от самия Стамболов

Марко Тотев-1627032965.pngСъпругата на Марко Тотев - Поликсена Кабакчиева-1627033014.png-1627032998.png-1627032983.png

„Поради пословичната му пристрастеност към хазарта, за поколения българи Марко Тотев се е превърнал в символ на несполука, за неудачност, за лош късмет. За някои дори е несъществуваща, измислена личност. Но тази негова човешка склонност съвсем не е определяща в пълноценния му житейски път. Тя само го прави по-интересен и по-колоритен, защото е един успял човек, с богата професионална кариера, оценен от обществото, а в личен план – с голямо и достойно семейство“. Така започват първите редове на излязлата наскоро монография на Катя Митова – Ганева „Познатият непознат Марко Тотев“, илюстрирана богато със стари фотографии и документи. 

 

Изследователката има нaд 50 нayчни и нaд 300 пoпyляpни cтaтии, дeceтки излoжби и някoлкo cцeнapия зa филми нa иcтopичecкa тeмa. Тя е автор и на няколко книги, между които „Великотърновки от традицията към модерността“ и „Споменъ за Търново“. За големия си труд “Иcтopия нa Вeликoтъpнoвcкaтa aдвoкaтypa“  в два тома, Митoвa е yдocтoeнa c пoчeтен плaкет нa Нapoднoтo cъбpaниe. Носител е на наградата „Велико Търново” за 2016 година.

 

Луксозната книга за Марко Тотев е отпечатана от издателство „Фабер“. В нея авторката разказва за колоритния българин, неговия житейски път, професионалната му работа и множеството анекдоти, които и до днес се разказват за него. 

 

Той е роден във В. Търново през 1857 г. и е единствен син на заможно семейство – Тотю и Кръстина Петрови. Назад във времето корените му водят към възрожденското градче Трявна, където дядо му Петко бил търговец, прочут с продажбата на ориз. Синът му Тотю, който е баща на Марко Тотев, се преселил в старата столица и създал семейство. Държал хан, който се намирал някъде около Паметника на обесените от 1876 г. Но ханът изгаря при пожар. Някъде в пепелта остават златните наполеони, които майката на Марко Тотев като млада булка донесла като чеиз. Според авторката на книгата и до сега никой не ги е намерил. Не се знае почти нищо за детските години на Марко Тотев.

 

През 1884 г. той минава под венчило с Поликсена Кабакчиева, образована жена за времето и дъщеря на търговеца Георги Кабакчиев, който посрещал в дома си самият Стефан Стамболов и  Христо Караминков във връзка с Априлското въстание. Майка ù също не е от случаен род – от него е първият кмет на Варна Янко Славчев. Двамата млади живеят в къща близо до Конака, където се намирала и кантората му. Тази улица старите търновци наричали „Адвокатска“, днес улица „Иван Вазов“. Но къщата не е запазена.

 

От книгата научаваме, че кум на Марко и Поликсена Тотеви е Васил Друмев, известен като митрополит Климент. „Още по-любопитно е, че с дейността на Марко Тотев започва брожението срещу правителството от страна на митрополит Климент и се стига до свалянето му. На 14 февруари 1893 г. търновският владика държи пламенна антиправителствена реч в катедралната църква „Света Богородица“ в защита на православието. Това дава повод да бъде даден под съд. Срещу митрополит Климент се обявява и Марко Тотев и това е обяснимо, защото той е виден стамболовист, а митрополит Климент – ярък русофил“, разказва  Катя Митова – Ганева. Той е един от видните членове на Народнолибералната партия, приятел и сериозен защитник на водача ù Стефан Стамболов.

 

От брака на Марко Тотев с Поликсена се раждат двама бъдещи генерали – Георги Марков и Никола  Марков. Съдбата ги дарява и с момиченце – Кръстина, която учи в католически пансион в Букурещ, а след време се омъжва за генерал-майор Рашко Атанасов. В своята книга Катя Митова подробно разказва житейската съдба на наследниците му, които също като своя баща, имат интересна съдба. 

 

Марко Тотев започва професионалния си път като писар в Търновския съд. Преди това е завършил пети клас, най-високото образование за времето в родния му град. Уменията му забелязал руският губернатор Шчербицки и той го назначил за писар в канцеларията си. След като се преустановява временното руско управление на България, Марко Тотев се отдава на работа в новосъздаващата се тогава българска съдебна система.

 

Отначало е мирови съдия в село Паскалевец (Великотърновско), също изпълнява тази дейност и в Севлиево. Член е на Ловешкия окръжен съд. След като прави добра юридическа кариера за кратък период е окръжен управител в Бургас. Освен в София е адвокатствал в Русе и Шумен.

 

От 10 февруари 1885 г. до 14 май 1890 г. работи като  Търновски градски и Търновски околийски мирови съдия. Член е на Търновския окръжен съд – уволнен е по собствено желание. След това се отдава на адвокатската си работа.

 

Истина е, че той няма специално образование. На основа на съдебната си практика, Търновският окръжен съд признава правото на Марко Тотев да упражнява адвокатската професия. И той се захваща с нея на 15 август 1892 г. в старата столица. Та до смъртта си, когато приключил кариерата си  като член на Софийската адвокатска колегия. Името му е вписано за адвокат наред с други търновски адвокати.

 

Тотев имал отношение към проблемите на старите търновци. Но и на селяните в околността. Понякога се случвало да печели дела за цели села, които били бедни хора. Вместо хонорар, печелел почести. А портретът му стоял на видно място в общините. Наричали дори улици на негово име.

 

Знаел руски, турски и френски език. Последният научава сам чрез читанки и книги, помага му учителят Тодор Шишков. Това улеснява и работата му като юрист.

 

Много скоро е един от търсените адвокати по граждански дела, който уреждал имотни въпроси. Той е истински перфекционист. Изключително работоспособен. И неподкупен. Разказват, че няма изгубени дела. Находчив, духовит, остроумен, винаги добре облечен. Всички го обичат заради веселия му нрав. „Негови пледоарии дълги години били еталон за блестяща защита за студнтите в Юридическия факултет на Софийски университет. Заради изключителната му компетентност бил поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите им“, пише авторката на монографията.

 

Педантичността му стига до там, че осъжда тогавашното Народно събрание заради една буква. Тя е „й“, която в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.

 

Катя Митова ни разказва още, че Марко Тотев е „адвокат за образец“. Една негова касационна жалба години наред е представяна като учебно помагало на студентите по право в Софийски университет. А в Русенския апелативен съд делата му били насрочвани така, че да присъстват неговите колеги, които се учели от речите му. Пледоариите си изпипвал до подробности. Те били изпълнени с множество афоризми. Правел сравнения с образците на класическите римски юристи. А преди да се яви в съда, отпечатвал защитата си в няколко екземпляра и ги връчвал лично на съдиите.

 

В дългите години, в които практикува адвокатската професия е добронамерен и честен.

 

Има голяма лична библиотека. Купува юридическа литература. Част от нея може да се види в Регионалния исторически музей във В. Търново. Тя е подарена от неговия внук Асен Николов.

 

В Регионалния исторически музей във Велико Търново могат да се видят още много снимки, документи и адвокатската чанта на юриста. Сред вещите му може да се разгърне правната литература от личната му библиотека. Тя съдържа подписа му и негов печат.

 

Марко Тотев е народен представител в Четвъртото Велико Народно  Събрание. Депутат, избран като представител на Народнолибералната партия. Бил е и общински съветник.

 

Катя Митова ни разкрива и за една почти неизвестна страна от живота на Марко Тотев. Той ръководи настоятелството на читалище „Надежда“ и повдига престижа му – икономически стабилизира културната институция. „Благодарение на неговия професионализъм и авторитет на известен адвокат, успява да събере „до стотинка“ дълговете към институцията и от частни лица, и от обществени организации“. Като председател на читалище „Надежда“ променя неговия устав, което се свързва с финансовия и стопански контрол. Обогатява библиотечния фонд, усъвършенства сценичните декори за театралите, провежда конкурс за артисти.

 

По негово време гостува държавната трупа „Сълза и смях“.

 

Марко Тотев има една слабост – хазартът. И той играе в кафене „Дарданели“ във В. Търново, където имало централен салон с билярд, бюфет и специална стая за разиграване на комар. Нейният праг можел да прескочи само дискретен човек с финансови възможности. В "Дарданели" се разигравали камари с наполеони. Кафенето е посещавано и от самия Стамболов.

 

Щом Марко Тотев седнел на масата, за да играе покер, забравял за всичко, което съществува около себе си. Авторката на монографията разказва емблематична случка от живота на адвоката. „В заведението четирима играят покер. При една от поредните игри на него му се паднала рядко срещаната комбинация „кент флош роял“ (според теорията на вероятностите за един постоянен играч на покер това може да се случи в живота му най-много веднъж).

 

Започнало наддаването, бай Марко дал вид на колебаещ се наивник, но многократно увеличил мизата и на масата се натрупала купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, от улицата се чула траурна музика. Останалите участници хвърлили картите си върху игралната маса и се отправили навън, за да наблюдават погребалното шествие и отдадат последна почит към познатия на всички покойник. При връщането им отчаяният Марко Тотев показал обезмисления вече „кент флош роял“ с думите: „Абе, то на Марко Тотев все тъй ще му се случи!“ Така, тази негова фраза го превърнала в съзнанието на българите като символ на несполука, за неудачност. Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е ползвал този израз, когато трябва да илюстрира своя лош късмет“.

 

Тази му слабост става причина и за една от най-големите му загуби. Проиграва семейната воденица, която се намирала на река Янтра.

 

Марко Тотев и съпругата му имат една починала дъщеря Анастасия. Трагедията в семейството довежда до отчуждение между двамата и той решава да се преместят да живеят в София. Поликсена не харесала нито една къща, в която да живее фамилията. Вбесеният от женските капризи Марко Тотев отсякъл като с нож - ще живеят под наем. Така прекарали живота си по квартири до края на дните си. Всичките имоти, които продал в старата столица му донесли голяма сума. Но той ги дал на двама евреи, които ги проиграли в казината на Монте Карло. Това разказва в книгата правнукът Николай Марков.

 

Известният кутсузлия имал добро сърце. Веднъж, когато се прибирал с файтон от хасковско село по служебна работа, на прашния път срещнал старец. Възрастният мъж водел за ръка момченце, което било негово внуче. Марко Тотев ги качил във файтона и по пътя се разприказвали. Дядото споделил, че родителите на детето наскоро са починали. А той и съпругата му не могат да се грижат за него. Водел го в града, за да го остави да слугува в някоя къща. Домиляло детето на адвоката и предложил той да му даде дом. Така Митко Долапчиев станал част от семейството му. Марко Тотев го изпратил след време да следва медицина в Германия, но той не се дипломирал.

 

За търновският адвокат съществуват много анекдоти. Веднъж Марко Тотев се връщал от Плевен заедно с Панайот Савов. На гара Горна Оряховица двамата мъже чакали русенския влак, за да се приберат в старата столица. На гарата се отбили да похапнат по един сютляш. От съседната маса, някакъв пътник видял млякото с ориз и му се доискало да похапне. Пожелал да си поръча, но келнерът му отговорил, че току-що е свършил. Пътникът отронил: „То на Марко Тотев все тъй ще му се случи“.

В това време Панайот Савов го попитал: „Познаваш ли Марко Тотев“. Мъжът отговорил, че не го познава. И Савов му показал истинският Марко Тотев, че дори го запознал с него. Пътникът изпаднал в неудобство, започнал да се извинява, избухнал смях.

 

Друг анекдот разкрива отново липсата му на късмет. Дотегнало на Марко Тотев от несполуките и решил да сложи край на живота си. Намерил здраво въже и тръгнал по брега на реката. Видял стара върба. Прехвърлил въжето през един дебел клон. Пъхнал главата си в примката и хà да увисне, клонът не издържал и се счупил. Марко Тотев паднал във водата. С усилия стигнал брега. И си рекъл: „Я, гледай нелепост! Заради едно бесене щях да се удавя!“

 

Авторката на монографията Катя Митова-Ганева разказва още, че лошият късмет на Марко Тотев не го изоставя и в края на дните му – умира на 26 юли 1936 г. Той затваря очи в дома си на софийската улица „Аксаков“ №9. Столичните вестници отбелязали, че на погребението му валял дъжд. Всъщност било голяма жега. Това породило нов анекдот:

 

- Кога на Марко Тотев му провървяло?

-Когато починал валяло дъжд – всички били под дъжда, а той на сухо в ковчега…

 

В книгата „Познатият непознат Марко Тотев“ на Катя Митова – Ганева ще откриете много весели моменти от уникалния житейски път на великотърновския адвокат. Тя самата разказва, че идеята за нея се ражда от една адокатска папка по дело от 1892 г. притежание на самият Марко Тотев. Със свои колеги от Регионалния исторически музей, през 2007 г., правят изложба по повод 150 години от рождението на известния адвокат. До този момент никой не му обръща внимание заради неговата неудачност, макар че са писани редица статии за него. Тогава тя се свързва с неговия правнук доц. Никола Марков. Той ù помага за изясняване на фактологията, дава ù още документи и снимки, както и кураж, за да напише тази интересна книгата, в която обезсмъртява колоритния Марко Тотев.


От категорията

Всеки ден е скъп и незаменим

Владимир Костов: България търси ли своя независима национална политика?

-1618210330.jpg

Никой не напомни за редуването на десетилетия на ограничаване до фактически ...

23 септ. 2021 | 08:31

Проф. Дюлгерова: "Продължаваме промяната” ще понесат щети заради двойното гражданство на Петков

-1454432923.jpg

В историята ни има две самостоятелни събития, които бележат пътя на ...

22 септ. 2021 | 17:55

Огнян Минчев: Само Радев е на предизборния терен за президент. Това е болна ситуация

-1546070674.jpg

Напоследък го спрягат за "американски човек". Не си представям какви ...

23 септ. 2021 | 16:39

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха-1632398269.png

Актът на независимостта не идва случайно, той е закономерен и подготвен, ...

23 септ. 2021 | 14:57