Първото произведение на Димана Данева е отпечатано, когато е едва петнадесет годишна в сп. „Българска реч“

Първото ù произведение е отпечатано, когато е едва петнадесет годишна в сп. „Българска реч“

Мирела Костадинова: Актьорът Иван Димов остава непостижима мечта за нежната поетеса Димана Данева

3253 | 22 февр. 2019 | 11:45

Поетесата заболява от сърдечен порок и умира на 27 години. Преди болестта окончателно да я прикове, тя ходи в Народния театър всяка вечер, когато играе Димов. Той я грабва в своя свят и тя забравя, че догарят последните ù сили

Първото произведение на Димана Данева е отпечатано, когато е едва петнадесет годишна в сп. „Българска реч“-1550829001.jpg-1550829181.jpg-1550829167.jpg-1550829148.jpg-1550829196.jpg

„Спомням си есента на 1939 г. Едно момиче с непокорни, тъмно-руси коси, с очи греещи като звезди, се появи в аудиторията на Софийски университет. Това беше Димана Данева, студентка по славянска филология. Тя веднага ни изненада, очарова ни със своите стихове. Гласът ù звънеше като полска камбана, когато след като се опознахме и сближихме, тя рецитираше пред нас свои творби...“ – пише за поетесата Александър Геров.

 

Тя си отива от живота само на 27 години. През краткия си земен път печата редица стихотворения, които излизат в различни списания и вестници. Остава незаслужено забравена в литературата ни.

 

Първото ù произведение в проза е отпечатано, когато е едва петнадесет годишна в сп. „Българска реч“. В него са поместени и първите ù две стихотворения „Майски нощи“ и „Липите ронят…“. През 1936 г. получава наградата на същото списание за най-хубав цикъл – „Есенни стихотворения“. Нейна стихосбирка излиза деветнадесет години след смъртта ù и носи заглавието „Със сърцето си“. Тя е придружена от текстове на Александър Геров, Паун Генов и Денчо Баров. В книгата са подредени малка част от нейните творби, пръснати из различни списания. Една особено ценна нейна творба, стихотворението „Дерзай“, публикувано в сп. „Млад стенограф“, когато тя е ученичка в седми гимназиален клас, също е включено.

 

Димана Данева е родена на 12 април 1919 г. в Харманли, а умира в София на 18 май 1946 г. Момиченцето расте жизнерадостно, а в очите му се отразяват всяко преживяване – радост, скръб, възхита, разочарование, обич. „Странни бяха понякога нейните постъпки. Ако видеше на земята паднало цвете, вземаше го нежно и го поставяше на място, където няма да бъде стъпкано. „И то има душа, мамо“ – казваше ми тя и очите ù се навлажняваха“, разказва майка ù в спомени за нея.

 

Димана Данева обичала до болка родния си град Харманли, въпреки, че е живяла там само една година след раждането си, а после още една – в първи прогимназиален клас. На пет години вече четяла и и пишела. С нея можело да се води разговор като с възрастен човек. Един ден родителите ù извикали фотограф, за да ù направи снимка. Детето седнало на стол край малка масичка, разтворило книга, подпряло главата си с лявата ръка, а в дясната взело перо. После отронило: „Искам да се фотографирам като писателка“. Родителите се засмяли, но изпълнили желанието на детето.

 

Баща ù бил ветеринарен фелдшер, но се наложило временно да работи в митницата, близо до Свиленград. Семейството се преместило да живее там. Димана била на шест години и постъпила да учи в първоначалното училище в Ново село. Учителят ù Антон Бенев извел децата на разходка през пролетта и заръчал, като се приберат в къщи да опишат разходката си. Димана, пленена от видяното, изляла поетичния си възторг върху белия лист. Учителят, щом прочел съчинението, решил, че едно момиченце в такава възраст не може да притежава такъв поетичен дар. Изпратил съчинението до директора на прогимназията в Свиленград. Той пристигнал в селото и заедно с учителя отишли в дома на бъдещата поетеса, за да разберат кой е написал съчинението – дали детето или родителите му. Тогава те се досетили, че тя носи голяма дарба.

 

Димана учи в Харманли, а после и в Перник. Завършва девическата гимназия „Анастасия Тошева“ в Стара Загора. Тук се среща за първи път с изкуството на драматичния актьор Иван Димов, който е на гастрол в града на липите. През творческият си път той играе в спектаклите „Може би поет“, „Последният етап“, „Крадецът“, „Платон Кречет“, „Врагове“ и др. Димана остава негова вярна почитателка до края на дните си. По-късно тя му пише: „Можете ли Вие да си представите какво действие е оказала Вашата игра върху една ученическа душа? Как тичаше разплаканата ученичка след влака, с който Вие си отивахте във Вашия театър, как плачеше ученичката, че не може да целуне ръката Ви… Вие можете ли да разберете това?“ За нея актьорът е „нещо приказно и празнично“. Тя все още не знае, че ще се срещне с него лично още веднъж, но в края на дните си…

 

След завършване на гимназията се записва да следва Славянска филология в Софийски университет. Попада в кръга на други талантливи млади хора, събрани около вестник „Светлоструй“. Димана се сближава с тях и не спира да пише. Конспектира книгата на проф. Михаил Арнаудов „Основи на литературната наука“. По това време заболява тежко от сърдечен порок. Болестта я отвежда първо в Пловдивската болница, а после и в софийските. Лекарите смятат, че тя е безнадежден случай и както тя самата пише, я „зачеркват“ от живота „като ненужен стих“. През това време, чете любими автори, пише чудесните си стихове, явява се на изпити в университета. Преди болестта окончателно да я прикове, тя ходи в Народния театър всяка вечер, когато играе актьора Иван Димов. Гледа и слуша с цялото си сърце, а той като че ли я грабва в своя свят и тя забравя всичко. Забравя, че догарят последните ù сили.

 

Когато вече е на легло, му пише: „…И нищо няма да мога да Ви кажа – да разберете какво сте за мен. Колко писма Ви писах и не изпратих. Но това – написано с усилие срещу Коледа – Вие ще получите“. Така младата поетеса реди топли думи до Иван Димов в началото на 1945 г. Посвещава му стихотворението „Актьорът“, а малко преди смъртта си държи в болничната стая снимката му в метална рамка до леглото си. „За мене Иван Димов е непостижима мечта, идеал, вяра – всичко. Моята любов към неговото сценично изкуство ми дава сили още да живея“, казва Димана Димова броени месеци преди да си отиде от живота. От болничната стая пише:

 

Градът е потънал, градът е

засипан с цветчета.

От белите вишни ароматни

снежинки летят…

 

Наскоро след смъртта на поетесата, Иван Димов спира да играе в Народния театър поради заболяване, но разказва: „Когато разбрала, че идва края на живота ù, тя пожела да я изпишат от болницата, за да може спокойно да умре в къщи. Молеше ме да отида при нея, за да ме види за последен път. Отидох, седнах до леглото ù, взех бледата ù слаба ръка и ù говорих, говорих – какво, не мога да си спомня. Бях дълбоко развълнуван. Големите ù очи бяха спрени върху мене с израз на нежност, възторг, обожание и с дълбока благодарност – че съм се отзовал на молбата ù да отида при нея, при бедната умираща девойка…“

 

Актьорът я уверява, че тя е силна по дух, ще надмогне болестта, ще се радва на празници, ще зазвучи в душата ù любимата ù приказка. Но смъртта е безпощадна. През 1965 г. Иван Димов умира също от сърце.

 

Крехката и нежна поетеса Димана Данева остава влюбена в живота. Нейната лирика и днес ни отвежда в чисти светове, които сякаш са непостижими за съвремения човек. Някъде много назад във времето, тя копнее: „Със сърцето си искам да гръмна…“ И успява... Изпявайки най-нежните си песните чрез словото.


От категорията

Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи

-1567490477.png

Нищо няма да бъде както беше. Най-важният щаб, който трябва да създадем, е ...

4 апр. 2020 | 13:29

Веселин Данев: Можем да отделим рисковата група в хотели, а другите да се върнат на работа

Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояни да си „спестят“ срещата с вируса, казва Веселин Данев-1585815200.jpg

Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, ...

2 апр. 2020 | 11:21

"Полет с балон над Белоградчишките скали"- едно спиращо дъха видео с иновативен поглед към природата

"Полет с балон над Белоградчишките скали"-1585909140.png

Режисьорът и идеолог на видеото арх. Пламен Мирянов умело използва ...

3 апр. 2020 | 15:43

Ако спрем предпазните мерки, до края на април заразените с коронавирус у нас ще са над 1 милион души

-1520235630.jpg

Разбира се, това няма да се случи. Когато хората масово видят накъде вървят ...

4 апр. 2020 | 09:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.