Сава Огнянов минава под венчило с Жозефина Шмаха.

Тетрадката с упражнения по дикция е негова „настолна книга“

Мирела Костадинова: Актьорът Сава Огнянов е син на Ботевото „първо либе“ - карловката Мина Горанова

1409 | 25 апр. 2019 | 17:11

Огнянов е обичал Иванка, дъщерята на Ботев, която е студентка в Швейцария, но майка ù Венета не разрешила да се оженят, защото искала той да завърши започнатата архитектура

Сава Огнянов минава под венчило с Жозефина Шмаха.-1556201673.jpgСава Огнянов-1556201830.jpgСава Огнянов-1556201721.jpgСава Огнянов-1556201849.jpg

Сава Огнянов е колос в драматичното ни изкуство, един от създателите на Българския народен театър. Прави собствена школа по актьорско майсторство и художествено слово. Човек с широка култура, говорещ няколко чужди езика и с познания във всички области на изкуството.

 

През живота си е посетил театрите на почти всички европейски столици.

 

Обича Вагнеровата музика, а от поетите и писателите се прекланя пред Шилер и Гьоте. С особена любов декламира „Неразделни“ и „Псалом на поета“ от Пенчо Славейков. Със стихотворението „Алпухара“ от Адам Мицкевич добива славата на ненадминат рецитатор.

 

Всеки актьор, за да има успех на сцената, трябва най-напред до съвършенство да овладее гласовия и дихателния си апарат… Публиката чак на втори балкон и в галерията трябва да чуе целия текст на ролята, дори когато актьорът шепне…“, разказва той за едно от тайнствата на професията си.

 

На масичката си държи тетрадка с упражнения по дикция, негова „настолна книга“. Още в началото на актьорската си кариера преживява разочарование и болка.

 

След дебюта си в „Сълза и смях“ на 17 март 1902 г., където играе в „Мария Стюарт“ го упрекват, че е „актьор без дикция, с неясен и неразбираем за публиката говор“. Друго обвинение е, че думите „излизат от устата му нащърбени и публиката мъчно схваща смисъла им“.Тогава Сава Огнянов се мобилизира и се захваща да се упражнява по десет часа на ден. Хазяинът му го изгонва от квартирата заради изгубеното си спокойствие.

 

През целия си живот, преди всеки спектакъл, актьорът преговаря упражненията по изразително говорене. Той е неподражаем майстор на мимиката, господар на всеки мускул на артистичното си лице. Бързо сменя маските. Извън работата си като актьор преподава техника на говора в Театралната школа.

 

Второто му появяване на сцена в „Коварство и любов“ преминава този път с успех. Негова суфльорка е Фроса Николова. Към нея се обръща преди да се вдигне завесата с предупреждение: „Николова, там има едно И, едно И – ти все забравяш да го подадеш!“ Той е убеден, че до зрителя трябва да стигне чистия изразителен език на автора, с всички художествени особености и идейния смисъл на пиесата.

 

През годините играе Баронът в „На дъното“, Рогожин в „Идиот“, Курвоазие в „Играта на любовта и смъртта“ от Ромен Ролан, Франц от „Разбойници“, доктор Ранк от „Нора“, Динко от „Вампир“, Сава Попович от „Когато гръм удари“ на Яворов и още други емблематични роли. Не успява да изиграе само Мефистофел от „Фауст“, роля, за която мечтае до края на дните си. Показва таланта си на сцената на Кралския чешки театър в Прага, във Виена, Мюнхен, Москва.

 

Сава Огнянов е винаги елегантно облечен със строго двуредно сако, кривната шапка, а в по-късна възраст се подпира на тръстиков бастун. Има безукорно чувство за мяра. Обича да посещава кафене „България“. В живота е делови, динамичен, взискателен към себе си. Още в Кюстенджа, където минават детските и юношеските му години дядо му го благословил: „Разбира се, че ще станеш актьор, гледай поне да станеш майстор!“.

 

Любопитен факт е, че Сава Огнянов е първородният син на Ботевото „първо либе“, карловката Мина Горанова. Тя настоява детето ù да учи архитектура в Мюнхен, но той не взема диплома. Съдбата чертае други планове.

 

Минава под венчило с Жозефина Шмаха, която е родена в Прага. Дъщеря е на Йозеф Шмаха, който от 1909 до 1910 г. е главен режисьор и интендант на Народния театър и има заслуги за стабилизирането и изграждането му като професионален театър. Повикан е в България от проф. Ив. Шишманов чрез проф. Михаил Арнаудов, който отива в чешката столица, за да го покани у нас лично.

 

Преводач на господин Шмаха в София е тридесет годишния Сава Огнянов, с когото си говорят на немски език. Около техните взаимоотношения актьорът се запознава с дъщеря му 13 годишната Жозефина, красива, артистична и с невероятен глас. Любовта пламва между двамата и макар родителите на малкото момиче да не са съгласни в крайна сметка се стига до сватба. Жозефина се занимава с оперно пеене. Тя е неизменно до съпруга си по време на пътуванията му в чужбина.

 

Преди нея, Сава Огнянов е обичал Иванка, дъщерята на Ботев, която е студентка в Швейцария, но майка ù Венета не разрешила да се оженят,защото искала той да завърши започнатата архитектура. Иванка се омъжва за д-р Стоян Христов, с когото не живеят дълго, тя умира при операция.

 

Сава Огнянов и Жозефина Шмаха живеят щастливо, отдадени на творчеството си, но ги сполетява нещастие – синът им Петър загива на две годинки. Трагедията ги отчуждава един от друг, карат се, подхвърлят си вини и огорчения. Имат първородна дъщеря, която носи името на майка си, но нямат собствен дом. Сава Огнянов е непрактичен, бохем и прагматизмът в делника му е чужд. Той се разделя със съпругата си. Жозефина Шмаха остава да живее със шест годишната им дъщеря. Не се омъжва повече, нито се завръща в родината си.

 

Огнянов също остава сам. В някакъв момент със съпругата си искат да заживеят отново заедно, но не им е писано. Той е нежен и любящ баща, това се вижда от запазените писма до дъщеря му. Те са адресирани до Американския колеж в село Симеоново, край София, където Жози учи. На нощната му масичка стои снимка, с която не се разделя. Тя е в кафява металическа рамка. Актьорът е вдигнал на ръцете си малката си дъщеричка. Саморъчно е написал: „Дунде, татко доде скоро пак!“

 

Сава Огнянов боледува от сърдечна слабост и се лекува извън София – в Мерано (Италия), в Банкя. Не иска да се раздели с любимата работа. Физически не издържа напрежението в театъра, играе и в дневни представления.

 

Материалните му затруднения продължават да тормозят живота. Взема потребителски кредит, за да купи зимни дрехи на щерка си. Уволнението от Народния театър през 1929 г., заедно с двадесет и двама други актьори, също вгорчава дните му. Умира внезапно от инфаркт само на 57 години оставяйки след себе си незабравимите си роли и спомена за светлата си личност.


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Проф. Искра Баева: Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

-1554796885.jpg

На 23 август 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан ...

18 авг. 2019 | 13:16

"Шпигел": Никога оста Берлин - Вашингтон не е била толкова крехка!

Снимка БГНЕС-1566121863.jpg

Посланикът на САЩ Ричард Гренел е опитал да предотврати избора на бившия външен ...

18 авг. 2019 | 12:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


23 юни 2019 | 00:31



Една голяма артистична. Личност и душа е Сава Огнянов ,лишил публиката твърде рано от свойте артистични роли !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.